Р Е Ш
Е Н И Е №
Гр.Враца 04.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ІV – наказателен
състав в публично заседание на 23.11.2020 /двадесет и трети
ноември две хиляди и двадесета/ година в състав:
Председател:
ИСКРА КАСАБОВА
При секретаря Ц.Цекова и в присъствието
на прокурора… като разгледа докладваното от съдията НАХД №1023 по описа за 2020 год. на Врачанския районен съд, ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ /НП/№ 26 – 0000488 от
11.09.2020год.
на Директор
РД„АА” Враца, с което на Н.И.К. ***,
с ЕГН **********, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв., на
основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАПр./ за извършено нарушение на чл.58 ал.1 т.4 от НАРЕДБА №11 от 31.10.2002г. на Министерство на Транспорта и съобщенията /МТС/, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от уведомяването пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М О Т И В И :
Н.И.К.
***,
с ЕГН **********, е обжалвал НП № 26 - 0000488 от 11.09.2020год. на Директор РД„АА” Враца, с
което му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв., на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. за извършено нарушение на чл.58 ал.1 т.4 от НАРЕДБА №11 от
31.10.2002г. на МТС. В жалбата се
твърди, че нарушението не е извършено, а в съдебно заседание чрез адвокат П.Танаицов
се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на издадените от
наказващият орган актове и се иска отмяна на наказателното постановление.
Ответника
по делото
Директор РД„АА” Враца, в приложеното писмо не изразява становище по издаденото Наказателното
постановление единствено навежда доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Производството
по делото е по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН. Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Служителите на
ДАИ – Враца, свидетелите Ю.М.Ф. и Т.Д.Г. ***
на 02.09.2020г. били на път II - 15 в местността „Деривол“,
на разклона за с.Чирен, на км 6+960, където изпълнявали служебните си задължения по
контрол, когато около
11:30 часа спрели за проверка преминаващият с посока на движение към гр.Враца влекач Мерцедес Актрос кат. N3 с peг. № *****с прикачено полуремарке кат. 04 с peг.№ *****, притежаващ заверено копие на
лиценз на Общността №********* и извършващ международен
превоз на товар от Република България до Република Италия и обратно, видно от
предоставеното и приложено CMR от
31.08.2020г.
Служителите на ДАИ изискали от водача да представи
документи, които е следвало да се намират в него при осъществяването на
превоза, при което установили, че към момента на проверката водача на
автомобила - Н.И.К. ***, е управлявал
процесният автомобил без да притежава съответно носи в себе си и предостави на
проверяващите органи валидна карта за квалификация на водача /категория СЕ/, за
управляваното от него превозно средство.
При извършената в рамките на проверката по чл.52 ал.4 от ЗАНН справка по име и ЕГН на жалбоподателя - водач Н.И.К.
***, с ЕГН **********, в регистъра на информационната система на ИА„АА“ - София, било установено, че на негово
име е имало издавана карта за квалификация на водача с
валидност до 17.08.2020г. и че към
момента на проверката - 02.09.2020г.,
нова валидна карта на името на водача Н.И.К.
не е издавана, което означавало, че към момента на проверката
жалбоподателя непритежава „карта за квалификация на водача“.
С оглед констатацията, че
водача в момента на проверката извършва международен
превоз на товари, от от Република
България до Република Италия и обратно, без да притежава по време на работа и
респективно да предостави на проверяващите валидна - „карта за квалификация на водача“, то и проверяващите приели, че водача осъществява превоза в
нарушение на законовите изисквания и по конкретно тези на чл.58, ал.1, т.4 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. на Министерство на
Транспорта, а именно: „При извършване на международен превоз на товари в превозното средство
трябва да се намират следните документи: т.4 да
притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по
чл.7б, ал.5 от Закона за автомобилните превози.“
За констатираното нарушение свидетеля Ю.М.Ф. в
присъствието на свид. Т.Д.Г. съставил
Акт бланков №277231
от 02.09.2020г., като акта е
предявен и връчен срещу подпис лично на жалбоподателя Н.И.К. без възражения.В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, възражения не са постъпили.
Последвало издаването на обжалваното Наказателно
постановление НП № 26 – 0000488
от 11.09.2020год.
на Директор
РД„АА” Враца, в което дословно е пренесено текстовото и цифрово описание на
нарушението от АУАН, като за извършеното нарушение по чл.58 ал.1 т.4 от НАРЕДБА №11 от 31.10.2002г. на МТС, на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. на жалбоподателя е наложено наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв. за констатираното нарушение.
Горната
фактическа обстановка
се потвърждава от показанията на свидетелите Ю.М.Ф. и Т.Д.Г. първият актосъставител, а вторият свидетел очевидец, както и от
приложената административнонаказателна преписка съдържаща: жалба, АУАН, НП,
Заповед РД-08-30/24.02.20г. на Министерство на транспорта и ИТС – гр.София, Справката
- разпечатка от електронният регистър на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" - гр.София, СМР, придружително писмо, длъжностна
характеристика, пълномощно, списък с разноски и др.
Съдът намира
жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество,
същата е процесуално допустима и неоснователна по следните съображения:
На първо място съдът приема,
че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в рамките на
техните правомощия и компетенции, съгласно разпоредбите на ЗАНН и чл.92 ал.3 и ал.2 от ЗАПр., както и приложената Заповед по делото.
На второ място АУАН и НП са
съставени съгласно изискванията на закона и съдържат всички предвидени в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити и няма основания за отмяна на
постановлението на формално основание. Направените в тази връзка възражения от процесуалният
представител на жалбоподателя не се споделят от настоящата инстанция и не могат
да бъдат кредитирани.
Безспорно
е установено, че жалбоподателят е притежавал качеството на водач на МПС, като е
установено, че същият притежава СУМПС№ *********, както и че е осъществял
действия по управление на визирания в АУАН и НП товарен автомобил, както
и че на процесната дата жалбоподателя в качеството си на водач на процесното
МПС е извършвал международен превоз на товари.
Изложените
обстоятелства се установява от приложената по делото Международна товарителница
– СМР от 31.08.2020г. от която е видно, че жалбоподателя е превозвал товар – /33
европалета с хидравлични продукти/, собственост на търговско дружество „М+S HYDRAULIK“
гр.Казанлък,
видно е и че превозвач на товара е фирмата, в която жалбоподателят работи на
длъжност като шофьор, а именно търговско дружество „Топалов Транспорт“ ООД.
В
този смисъл налице са достатъчно доказателства от които да се установи, както
вида на превозното средство с което се извършва превоза - товарен автомобил влекач
марка „Мерцедес“ модел „Актрос“ кат. №3 с peг. № *****с прикачено полуремарке
кат. 04 с peг. № *****, притежаващ
заверено копие на Лиценз на Общността
за международен превоз на товари №*********,
така също вида на превозвания товар - хидравлични
продукти, така и фирмата, която е негов собственик - „М+S HYDRAULIK“ гр.Казанлък, а също и фирмата превозвач, която е и
работодател на жалбоподателя - Топалов
Транспорт“ ООД. Посочените обстоятелства са безспорно установени от
доказателствата по делото и противно на твърдяното установяват, че
жалбоподателя към момента когато е бил спрян за извършване на проверката е
извършвал именно международен превоз на
товар, отговарящ на дефиницията посочена в § 1 т.3 и т.14 от ДР на ЗАПр.
Описаната
словесно фактическа обстановка в АУАН и НП, е идентична като съдържание, а
установеното нарушение се изразява в това че: „Водачът извършва международен превоз на
товар, като в момента на проверката е без да
притежава валидна карта за квалификация на водача“.
Така
описаното административно нарушение е квалифицирано от актосъставителя, като
нарушение по чл.58 ал.1 т.4 от НАРЕДБА №11
от 31.10.2002г. на МТС. Съгласно която:
Водачът на превозно средство извършващо международни превози на пътници и
товари трябва да отговаря на следните
изисквания: т.4. да притежава валидна карта за квалификация на водача по
смисъла на наредбата по чл.7 б, ал.5 от ЗАвПр. Така посочената цифрово - квалификация на
твърдяното деяние е съответна на описаното такова словесно в АУАН и НП.
След
обстоен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че вмененото
на жалбоподателя нарушение е безспорно установено и доказано. Жалбоподателят Н.И.К., в качеството си на водач на
товарен автомобил, с който е извършвал международен превоз на товар от Република
България до Република Италия и обратно не е представил пред контролните органи
от ИА АА валидна карта за квалификация на водача.Нещо повече въпреки заявеното
от водача, и изричното отразяване в жалбата в тази насока, че притежава карта
за квалификация, това му твърдение не отговаря на истината, тъй като при
извършената в информационната система на ИИ“АА“ гр.София от служителите на
наказващият орган е установено, че на името на водача жалбоподател Н.И.К. *** не е издавана карта за
квалификация. В този смисъл са и показанията на актосъставителя Ю.М.Ф.
и свидетеля очевидец Т.Д.Г. които съдът изцяло кредитира като
обективни, последователни и непротиворечащи си. Показанията им се подкрепят и
от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства.
При
това видно от Справката - разпечатка от електронният регистър на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" от 11.09.20г.,
/л.6 от делото/, нито към датата на
проверката – 02.09.20г., нито дори в последствие към датата
на съставяне на НП на 11.09.20г., жалбоподателят, не е притежавал карта за
квалификация на водача, като изискуемият документ не е представен и в хода на
съдебното следствие до приключване на делото, независимо от твърденията в
обратната посока.
Правилно
наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.58 ал.1 т.4 от НАРЕДБА №11 от 31.10.2002г. на МТС и в този смисъл е налице единство между
словесното му описание в обстоятелствената част на НП и дадената цифровата
квалификация. Този факт и обстоятелството, че вмененото му нарушение е
формално, на просто извършване, водят до безспорния извод, че от обективна страна то е било осъществено.От
субективна страна нарушението също е
доказано, тъй като не може да бъде прието, че жалбоподателят не е знаел за изискването
на чл.58 ал.1 т.4 от НАРЕДБА №11 от
31.10.2002г. на МТС.
Правилно
също така е била приложена санкционната разпоредба на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр., тъй като в момента на проверката жалбоподателят Н.И.К. въобще не е
притежавал
валидно издадена карта за квалификация
на водача. Разпоредбата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. предвижда, че водач на МПС, който извършва обществен
превоз на пътници и товари, без редовно издаден лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер на 2 000 лева, когато
нарушението е първо.
Неоснователно
е наведеното от процесуалният представител на жалбоподателя съображение, че жалбоподателят
Н.И.К. е притежавал карта за квалификация на водача, която към
момента на тръгването му за чужбина и напускането на страната е била валидна и
е изтекла по време на осъществяване на превоза поради което и същият не е имало
как да я презавери и да му се издаде друга нова карта преди да го спрат.
Същото
е невярно и не почива на доказателствената обезпеченост по делото защото
притежаваната от жалбоподателя карта за
квалификация на водача както вече се посочи по горе е била със срок на
валидност до дата 17.08.2020г. При това извършеният
от жалбоподателя превозен курс е осъществен четиринадесет дни /14/след
изтичане валидността на карта за
квалификация тъй като е бил с начало -
31.08.2020г. към която дата
картата му е била невалидна, като по
делото няма данни, нито същият да е преминал курс за периодично обучение преди
да изтече срокът на валидност на картата му за квалификация на водача, нито че
вече е придобил Удостоверение за
професионална компетентност или пък да е подал Заявление по образец до министъра на транспорта за издаване на
карта за квалификация на водача съгласно чл.29,
ал.1 от Наредба №41 водачите, придобили удостоверение за професионална
компетентност,
Ето защо твърдението, че карта за квалификация е изтекла по
време на курса му за превоз до Италия е неверен.
Въпреки,
че не е наведено такова възражение, то с оглед цялостната проверка за
законосъобразност на обжалваното НП, съдът прие, че липсват основания случаят
да бъде квалифициран, като маловажен и съответно приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Липсват данни
жалбоподателят до момента да е бил санкциониран за други нарушения на ЗАПр. и
подзаконовите актове по прилагането му, липсва посочване на такова
обстоятелство и в самото наказателно постановление, поради което съдът приема,
че нарушението е първо за него. Това обстоятелство обаче не може да бъде
кредитирано, като смекчаващо отговорността, нито е основание за прилагането на
по-леко наказуем състав от ЗАПр.
Ето
защо и с оглед изложеното по - горе, обжалваното НП следва да бъде потвърдено от
съда в рамките на правомощията му по чл.63, ал.1 ЗАНН.
С
оглед изхода на делото, настоящият състав намира за неоснователно искането,
обективирано в пледоарията на процесуалният представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Затова и съдът, ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26 – 0000488 от
11.09.2020год. на Директор
РД„АА” Враца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63
ал.1 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът
постанови решението си.
Районен съдия: