Определение по дело №1781/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4274
Дата: 4 октомври 2024 г. (в сила от 4 октомври 2024 г.)
Съдия: Мл.С. Гинка Тодорова Иванова
Дело: 20243100501781
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4274
гр. Варна, 03.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова

мл.с. Гинка Т. И.а
като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. И.а Въззивно гражданско дело
№ 20243100501781 по описа за 2024 година
Образувано по въззивна жалба вх.№ 62899/02.08.2024 г., подадена от „АПС БЕТА
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ № 81В, ап. 3, чрез юрк. Б. Т., срещу Решение №2800/22.07.2024 г., постановено
по гр.д. № 13007/2023 г. на РС - Варна, 17-ти съдебен състав, с което са отхвърлени изцяло
исковите претенции, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, с правно осн. чл. 240 от ЗЗД и чл.
79 от ЗЗД, за приемане за установено, че И. И. И., ЕГН **********, с настоящ адрес
*******, му дължи следните суми: 1431,67 лв. /хиляда четиристотин тридесет и един лева и
шестдесет и седем стотинки/ главница, сумата от 284,33 лв. /двеста осемдесет и четири лева
и тридесет и три стотинки/ възнаградителна (договорна) лихва за периода 31.03.2017 г. –
31.01.2018 г. и сумата от 583,78 лв. /петстотин осемдесет и три лева и седемдесет и осем
стотинки/ обезщетение за забава върху главницата и възнаградителната лихва за периода
31.03.2017 г. – 23.02.2021 г., които вземания произтичат от сключен между „КРЕДИСИМО“
ЕАД и длъжника Договор за потребителски кредит № 829712 от 20.02.2017 г., всички
вземания прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 02.03.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /13.02.2023 г./ до
окончателното изплащане на задълженията, за които вземания е издадена Заповед № 751 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.02.2023 г. по ч.гр.д. № 1623/2023 г.
на ВРС, XVII с-в.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение.
Въззивникът посочва, че договора за потребителски кредит № 829712/20.02.2017г. е
сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните използват средства за комуникация от разстояние. Твърди се, че пред
първоинстанционния съд са представени доказателства за това, че кредитодателят
„Кредисимо“ ЕАД е наредил сума, представляваща главница по процесния договор за кредит
в полза на И. И. , както и за това, че дружество „Ай тръст“ се е суброгирало в дълга. Счита
се, че договора за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на ЗПК,
ЗЕДЕУД и ЗПФУР. Освен това отбелязва, че в процесният случай извод и предвид
разпоредбата на чл.13,ал.4 изр.2 ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойност на саморъчен.
Подчертава, че пред първоинстанционният съд е представено и доказателство за усвояване
на заемната сума, което съда е приел, но е отказал да приложи разпоредбата на чл.23 ЗПК,
1
предвид приетото възражение за погасителна давност от ответната страна. В тази връзка,
счита, че погасителна давност по см. на чл. 110 ЗЗД не е изтекла, като обосновава наведения
довод с разпоредбата на чл.3,т.2 от Закона за мерките и действията на по време на
извънредно положение. Твърди се, че периода от два месеца извънредно положение е
изместил датата на погасяване по давност на 31.03.2023г.
Моли за отмяна на обжалваното решение в цялост и уважаване на предявените
искове. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна И. И. И. чрез особен представител адв. В. Р., в който излага
съображения за неоснователност на жалбата и оспорва наведените от въззивника твърдения.
Посочва, че съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние в тежест на ищеца е било още да докаже: че са изпълнени задълженията за
предоставяне на информация на потребителя; че са спазени сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2;
че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. Намира, че по делото липсват доказателства, които да установяват
провеждането на предвидената в ОУ процедура и спазването на изискванията на чл. 18 от
ЗПФУР от страна на доставчика. Подчертава се, че не е установено ответникът да е
кандидатствал за кредит чрез онлайн платформа, нито какви са заявени параметри на
кредита, съответно приети и подписани ли са Договорът и ОУ от длъжника и дали
договорът е породил действие. Твърди се също, че не е установено, наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за кредит. В тази връзка
счита, че от представения Стандартен европейски формуляр, не може да се направи извод, че
същият е предоставен на длъжника и е подал заявлението при посочените параметри, както
и че доставчикът е спазил задължението си по чл. 10 от ЗПФУР за предоставяне на
информацията на хартиен или друг траен носител. Посочва, че въззивникът не е ангажирал
своевременно доказателства за изпълнение на задължението на "Кредисимо" ЕАД,
предвидено в Раздел VIII, т. 1.2 от ОУ и чл. 1 от Договора, както и за усвояване на сумата от
последния по някои от предвидените в Раздел VI, т. 1 от ОУ начини. Отбелязва се, че
доколкото не е проведено доказване, по делото не може да се направи извод за дължимост на
претендираните суми за главница и лихви, тъй като провеждането на процедурата по
сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние и спазването на
изискванията на ЗПФУР не е установено. По отношение на представени Справка извлечение
от системата на „КРЕДИСИМО“ ЕАД и разписка за извършено плащане от 20.02.2017 г. от
Ипей, се счита, че документи нямат характер на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД,
доколкото не носят подписа на получателя. Твърди се още, че по делото липсват данни за да
се приеме, че има сключен договор за заем, поради което нормата на чл. 23 от ЗПК не би
могла да се приложи. Отделно се сочи, че доказателства за погасяване на задължението от
страна на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, както и за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на
вземанията липсват. Навеждат се твърдения и относно неизпълнение на указанията дадени
към ищцовата страна за отнесените плащания на длъжника. По отношение на настъпила
погасителна давност на процесните вземания, се твърди, че задължението е станало
изискуемо от датата на отпускане на сумата/ 20.07.2017г./, а погасителната давност за
процесното вземане е настъпила на 29.09.2022г.Отправя искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок,
считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на
жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложенията по
чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна.
Дължимата държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена.
2
Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
С въззивната жалба и отговорите по нея доказателствени искания не са направени.
Доколкото въззиваемата страна И. И. И. се представлява от назначен от Варненски
районен съд на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител на разноски на ищеца, то
следва да бъде указано на „АПС БЕТА България“ ЕООД в срок до първото съдебно
заседание да представи по делото доказателства за внесена по сметка на Варненски окръжен
съд сума в размер на 400 лв. за възнаграждение на особен представител, дължимо за
въззивната инстанция.
Настоящият състав констатира, че част от приложените от ищцовата страна
доказателства не са представени в заверени за вярност преписи, поради което следва да
бъдат дадени указания в тази връзка.
Представените както в първата, така и в настоящата инстанция пълномощни също не
са заверени за вярност, поради което на въззивника следва да се дадат указания и във връзка
с представителната власт по делото.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 62899/02.08.2024 г., подадена от
„АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, чрез юрк. Б. Т., срещу Решение №2800/22.07.2024 г.,
постановено по гр.д. № 13007/2023 г. на РС - Варна, 17-ти съдебен състав, с което са
отхвърлени изцяло исковите претенции, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, с правно осн.
чл. 240 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, за приемане за установено, че И. И. И., ЕГН **********, с
настоящ адрес *******, му дължи следните суми:1 431,67 лв. /хиляда четиристотин тридесет
и един лева и шестдесет и седем стотинки/ главница, сумата от 284,33 лв. /двеста осемдесет
и четири лева и тридесет и три стотинки/ възнаградителна (договорна) лихва за периода
31.03.2017 г. – 31.01.2018 г. и сумата от 583,78 лв. /петстотин осемдесет и три лева и
седемдесет и осем стотинки/ обезщетение за забава върху главницата и възнаградителната
лихва за периода 31.03.2017 г. – 23.02.2021 г., които вземания произтичат от сключен между
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и длъжника Договор за потребителски кредит № 829712 от 20.02.2017
г., всички вземания прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 02.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /13.02.2023 г./ до
окончателното изплащане на задълженията, за които вземания е издадена Заповед № 751 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.02.2023 г. по ч.гр.д. № 1623/2023 г.
на ВРС, XVII с-в.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.11.2024 г. от
13:45 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ЗАДЪЛЖАВА „АПС БЕТА България“ ЕООД в срок до първото съдебно заседание
по делото да представи доказателства за внесена по сметка на ВОС сума в размер на 400
/четиристотин / лв. за възнаграждение на особен представител, дължимо за въззивната
инстанция, на осн. чл.47, ал.6 ГПК, като му УКАЗВА, че при неизпълнение в срок съдът ще
постанови определение за принудително събиране на сумата на осн. чл.77 ГПК.

3
УКАЗВА на въззивника „АПС БЕТА България“ ЕООД в срок до съдебно заседание
да представи в заверени за вярност преписи приложените към исковата молба доказателства,
а именно: общи условия за предоставяне на кредита /л.10-л.31/, Приложение № 1 към
Договор за потребителски кредит /л.32-л.33/, Договор за поръчителство /л.34-л.42/,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити /л.43- л.49/, Договор за продажба и прехвърляне на вземания /л.50-62/, Общи
условия за предоставяне на кредит/л.66-л.99/
УКАЗВА на въззивника „АПС БЕТА България“ ЕООД, че при неизпълнение на
горните указания посочените доказателства ще бъдат изключени от доказателствения
материал по делото и няма да бъдат ценени от настоящия състав при формиране на изводите
по същество на спора.
УКАЗВА на въззивника „АПС БЕТА България“ ЕООД в едноседмичен срок от
съобщаването да удостовери надлежно представителството по делото по отношение на
юрк. Б. Т., с пълномощно на л.64 от делото на ВРС, с пълномощно на л.9-10 от настоящото
дело, като представи последните в оригинал или в заверен за вярност препис, или да
подпише документа, представен от пълномощник без представителна власт, като с
декларация пред съда потвърди извършените без представителна власт действия.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е
разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора
на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата
по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор - трето неутрално,
безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4