Р Е Ш Е Н И
Е
№……………..
гр. Варна, 16.03.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15491/2020година
по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
от „С.Е.5” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** срещу
„Енерго- про Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Тауърс-Е”
за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 10875,78лева, дължима
като цена за доставена ел. енергия за м.11.2015г. в размер на 5619,64лева и за
м.12.2015г. в размер на 5256,14лева, произведена от възобновяем
източник ФвЕЦ на основание Договор за изкупуване на
електрическа енергия № 259 от 31.08.2012г. неоснователно прихваната от
ответника с негово задължение за цена за произведена ел. енергия за 2019г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 02.12.2020г.
до окончателното плащане, и 1033,20лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
24.12.2019г. до 29.11.2020г.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Твърди, че е производител на ел. енергия от възобновяеми
източници изкупувана от «Енерго- про
продажби» по регулирани от КЕВР преференциални цени в размер на 567,41лева/мвтч. без ДДС, съобразно сключен договор № 259/31.08.2012г.
С решение на КЕВР № СП-1/31.07.2015г. е въведена т.нар квота на нетно специфично
производство /НСП/ до достигането, на която производителите на ел.енергия от въобновяеми източници продават произведените количества на
преференциална цена определена с решение № Ц-18/20.06.2011г. на КЕВР, а след
превишаване на квотата- на цени по пазарна стойност. Твърди, че дружеството
попада в обхвата на т.2.14 от решение № СП-1/31.07.2015г., съобразно която до
достигане квотата на НСП от 1188квтч, цената на ел. енергията е 567,41лева за мтчв. С влязло в сила решение № 14886/03.12.2018г. по адм.д. № 10757/2017г. на ВАС, решението на КЕВР №
СП-1/31.07.2015г. е било отменено. След отмяната му, ответникът е спрял да
прилага квотата на НСП спрямо ищеца. С решение № СП-2/06.03.2019г. на КЕВР е
отново въведена квота на НСП, като на това решение е било придадено обратно
действие считано от 31.07.2015г. Това решение на КЕВР е било атакувано пред
съда и отменено с решение на АССГ по адм.д. №
3498/2019г. На 09.08.2019г. със свое решение № Ж-468/09.08.2019г., КЕВР е дала
задължителни указания до ответника за прилагане на НСП. С уведомление за
прихващане № 1/23.10.2019г. ответникът е уведомил ищеца, че извършва прихващане
на свои вземания в размер на сумата от 5619,64лева по фактура № 45/30.11.2015г.
и сумата от 5256,14лева по фактура № 46/31.12.2015г., представляващи платена
цена за изкупуване на ел. енергия със свое задължение за дължима изкупна цена
на ел.енергия за м.10.2019г. Срещу така извършеното прихващане, ищецът възразил
със становище от 31.10.2019г. и е поискал тяхното възстановяване в рамките на 7работни
дни. Твърди, че не са били налице предпоставките за извършване на прихващането
и то не е породило действие, защото ответното дружеството е нямало основание да
прилага квотата на НСП, респ. то е отпаднало с отмяната на решенията на КЕВР.
Но, ако и да е имало такова посочва, че изкупната цена при превишаване на
квотата на НСП не е нормативно определена. Наред с това твърди, че вземането на
ответника, с което е извършено прихващането е било погасено и по давност.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който
исковите претенции се оспорват като неоснователни. Потвърждава, че ищецът е
производител на ел. енергия от собствена ФЕЦ, която продава по преференциална
цена до достигане на съответното НСП. Потвърждава, че между страните е сключен
договор № 259/31.08.2012г. за изкупуване на ел. енергия от ФЕЦ „Солар Енерджи 5“. Посочва, че ФЕЦ
е с обща инсталирана мощност- 198,68kWp и присъединена към
електроразпределителната мрежа на два етапа- I етап с инсталирана мощност 97,52kWp и IIетап с
инсталирана мощност 101,16kWp, въведени последователно в
експлоатация до 22.06.2012г. Твърди, че първият етап е изградена с финансова
помощ по мярка 312 „подкрепа за създаване на и развитие на микропредприятия“
при 76% финансиране, а за втория етап ищецът не е кандидатствал за подпомагане.
Съгласно чл.16.2 от договора, цената, по която е следвало ищецът да продава на
ответника е определена с решение № Ц-18/20.06.2011г. в размер на 567,41мвтч в
съответствие с чл. 31 ЗЕВИ /ДВ бр.29/10.04.2012г./. С решение №
Ц-14/01.07.2014г. КЕВР е определила за пръв път приложимата цена на енергията
произведена от първи етап ФЕЦ на ищеца на 100,41лева без ДДС за процент на
безвъзмездно финансиране от 70 до 80%, която цена започва да се прилага по отношение
на първия етап на ФЕЦ на ищеца от 24.07.2015г., след изм. на ЗЕВИ ДВ бр.
56/2015г. в сила от 24.07.2015г. Предвид настъпилите законодателни промени /пар.18 ПЗР на ЗЕВИ/ изменили и процесния
договор, се твърди, че преференциалната цена, по която ищецът е продавал на
ответника е среднопретеглена в размер на 338,19лева
на мтвч, формирана по следният начин- 100,41лева мтвч без ДДС за ел. енергия от първи етап с инсталирана
мощност от 97,52 kWp изградена с безвъзмездно финансиране по мярка 312-
по т. 14 от решение № Ц-14/01.07.2014г. и 567,41лева на мтвч
за ел. енергия от втори етап с инсталирана мощност от 101,11kWp по т.14 от решение № Ц-18/20.06.2011г. Счита, че единичната цена в процесните фактури е 338,19лева за мтвч,
а не посочената от 567,41лева. Наред с това, със ЗИД на ЗЕВИ бр.
56/24.07.2015г. е изменена разпоредбата на чл. 31, ал. 5, като е било
предвидено, че произведената ел. енергия от възобновяеми
източници се изкупува на преференциални цени до достигане на НСП, а за
количествата които го надхвърлят по цена на излишък на балансиращия пазар. С
решение на КЕВР № СП-1/31.07.2015г. е било установено НСП, въз основа на което
са определени преференциалните цени в решение № Ц-18/20.06.2011г. на КЕВР, като
етап втори на ФЕЦ попада в обхвата на т.2.14 и преференциална цена от
567,41лева до достигане на НСП от 1188квтч. Това решение на КЕВР е било
отменено с решение на ВАС по адм.д. № 10757/2017г.
След отмяната му КЕВР е приела решение № СП-2/06.03.2019г., с което се
установява считано от 31.07.2015г. НСП от 1188квтч и преференциална цена от
567,41лева за ел. централи с фотоволтаични модули над
30 kWp до 200 kWp. Решението на КЕВР е влязло в
сила на 18.03.2021г., когато е постановено решението на ВАС по адм.д. № 14462/2019г. по повод неговото оспорване. С
решение Ж-468/09.08.2019г. КЕВР е дала указания до ответника да изкупува ел.
енергия от тази група производители до размера на НСП установено в решение
СП-1/31.07.2015г. За етап първи за ищеца се твърди, че цената е определена с
т.14 от решение № Ц-14/01.07.2014г., а именно 143,35мвтч, а НСП е определено на
1330квч с т.18 от решение № СП-1/31.07.2015г. През 2015г. продадената ел.
енергия е платена на ищеца по преференциалната цена в цялост при
несъобразяване, че за количеството над НСП е следвало да се плати цената за
излишък. За 2015г. ищецът е достигнал НСП от 1257,70квч. През м.11.2015г. е
произвел и доставил на ответника 15,727мвтч, като 1,99 са произведени до
достигане на НСП, а 14,528 след достигане на СНП. За така произведената ел.
енергия ищецът е издал фактура № 45/30.11.2015г. прилагайки среднопретеглена
цена от 338,19лева, вместо цена на излишък от 230,43лева без ДДС, което
обосновава разликата в размер на 5619,64лева с ДДС. През м.12.2015г. ищецът е
произвел и доставил на ответника 13,581мтвч над НСП и е издал фактура №
46/30.12.2015г. прилагайки среднопретеглена цена от
338,19лева, вместо цена на излишък от 230,43лева без ДДС, което обосновава
разликата в размер на 5256,14лева с ДДС. Така платеното в повече се сочи, че е
в размер от 5619,64лева за продадена ел. енергия през м.11.2015г. по фактура №
45/30.11.2015г. и 5256,14лева за продадена ел. енергия през м.12.2015г. по
фактура № 46/30.12.2015г. Този факт е бил установен от ответника през 2019г.,
поради което и с писмо от 01.10.2019г., той е поканил ищеца да му върне
надплатеното в срок до 15.10.2019г. с предупреждение, че при липса на плащане
ще започне да прихваща срещу свои задължения към ищеца. С това писмо го е
уведомил и за решение № Ж-468/09.08.2019г. КЕВР. Предвид липсата на плащане, ответникът
с уведомление от 23.10.2019г. е извършил прихващане на свое задължение по
фактура от 03.09.2019г. в размер на 11130,24лева със свое вземане за недължимо
платени суми по посочените две фактури от 2015г. за доставена ел. енергия над
определеното от КЕВР НСП. Затова оспорва исковата претенция и твърди, че
задължението на ищеца е съществувало и прихващането с него не е лишено от
основание, нито е извършено при отпаднало такова. Оспорва и приложението на 3г.
давност, като твърди, че вземането му се подчинява на правилата на
неоснователното обогатяване и се погасява с изтичане на 5г. давност, която
предвид извършените плащания на дати 23.12.2015г. и 26.01.2016г. не е била
изтекла. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
С определение № 264468/28.05.2021г. по делото е конституирано като трето
лице помагач НЕК ЕАД на страната на ответника.
Ищецът поддържа исковата си молба с писмено становище.
Ответникът чрез
процесуален представител оспорва иска и поддържа отговора.
Третото лице
помагач изразява становище за неоснователност на претенциите. Поддържа
изложените от ответника съображения относно неприложим спрямо ищеца на
изключението по пар.7, ал.2 ДР на ЗЕВИ, доколкото
обектът му е въвеждан в експлоатация на два етапа и съгласно пар.18 ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ бр. 56/24.07.2015г. и чл. 31,
ал.8 ЗЕВИ, цената на произведената от ищеца ел.енергия е различна за двата
етапа на изграждане на ФтЕЦ. посочва, че в случая за процесния период цената за произведената ел.енергия е
платена в пълния дължим размер по пар.18 и решение №
Ц-14/07.01.2014г. на КЕВР, без отчитане на безвъзмездната финансова помощ за
изграждане на ФЕЦ. Затова и с промяната в разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ/ДВ
бр.56/24.07.2015г., в сила от същата дата/ са били ограничени количествата
ел.енергия, които общественият доставчик, респ. крайният снабдител изкупува на
по- високата преференциална цена до размера на т.нар. НСП, като за останалото
количеството е плащана цена за излишък. В края на 2015г. е констатирано, че НСП
не може да се определи месечно, а само веднъж годишно особено когато в същата
година се въвеждат двата етапа на ФЕЦ, поради което и счита, че извършеното от
ответника плащане на по- високата цена за периода е лишено от основание, съотв. подлежи на връщане. В този смисъл е било и
произнасянето на КЕВР с решение № Ж-468/2019г. Оспорва приложимостта на решение
№ СП-1/31.07.2015г. на КЕВР и счита, че приложимо за казуса е решение №
Ц-14/01.07.2014г. Оспорва и вземането да е било погасено по давност.
По съществото на спора, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия
закон, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
осъдителни искове за реално изпълнение и за обезщетение за забава.
Предмет на
исковата претенция са суми, представляваща незаплатена цена за доставена ел. енергия за м.11.2015г. на стойност
5619,64лева и за м.12.2015г. на стойност 5256,14лева, произведена от собствен
на ищеца възобновяем източник ФвЕЦ
на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 259 от
31.08.2012г. сключен с ответника, която се сочи да е неоснователно
прихваната от ответника с негово задължение за закупена ел.енергия през 2019г.
Така очертан,
предметът на спора възлага в доказателствена тежест
на ищцовото дружество да установи пълно и главно валидно сключен между страните договор № 259/31.08.2012г. за изкупуване на
ел. енергия от ФЕЦ; фактите, обосноваващи приложимост
на твърдяната преференциална цена по отношение на доставеното през м. ноември и
м. декември 2015г. количество ел. енергия; размер на тази цена; изискуемост на
задължението и момент на поставянето на ответника в забава, размера на претендираната лихва за забава. Ответната страна
следва да докаже своите правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца
да получи спорното вземане, в т.ч., точно
и в срок изпълнение на задълженията си по договора; осъществен фактически състав на прихващане, в т.ч. ликвидност и изискуемост
на активното вземане за недължимо платена цена за изкупена ел. енергия през м.11.2015г. по
фактура № 45/30.11.2015г. и през м.12.2015г. по фактура № 46/30.12.2015г.; фактите, изключващи приложимост на претендираната
от ищеца преференциална цена.
От ангажираните
по делото писмени доказателства се установява следното: С договор за
присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия №
П-Р11-48-2011-П-Р11-114-12.04.2011г. сключен между Е.ОН България Мрежи АД и
ищеца С.Е.5 ЕООД, първият е поел задължение да присъдени към собствената си
електроразпределителна мрежа ел. централа- „Малка електроцентрала с фотоволтаична модули“ на втория в УПИ V-736, кв.81 в
землището на с. Обретеник, със заявена мощност от 287,5kW, която следва да се изгради на два
етапа- първи етап 97,52Кв и втори етап- 189,98 kW. Срокът за изграждане на
присъединителните съоръжения е м.12.2012г. На 31.08.2012г. между ищеца, като
производител и ответника, като купувач- краен снабдител на ел. енергия е
сключен договор за изкупуване на ел. енергия произведена от възобновяем
енергиен източник. Енергията ще се произвежда от фотоволтаична
централа Обретеник с инсталирана мощност от 198,68киловатпика- първи етап-
97,52киловатпика и втори етап- 101,16киловатпика. С разрешение за ползване №
ДК-07-Р-20/10.05.2012г. е разрешено ползването на строеж- фотоволтаична
централа- 287,50киловатпика, първи етап- 97,52киловатпика, а с разрешение №
ДК-07-Р-30/22.06.2012г. е разрешено ползването и на втори етап-
101,16киловатпика. С декларация от 19.07.2012г. ищцовото
дружество е декларирало, че изграждането на първи етап от ФвЕЦ
ще бъде подпомогнато с финансова помощ представляваща 76% от одобрените разходи
със средства по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР към ДФЗ, за което е сключен
договор за отпускане на финансова помощ №18/312/24.08.2011г. Съгласно чл. 16 от
договора за изкупуване, ел. енергията произведена от централата ще се изкупува
от купувача по определените от КЕВР преференциални цени в съответствие със
ЗЕВИ, а когато е предвидено, както в случая, поетапно изграждане и въвеждане в
експлоатация на отделни части от
централата, цената за изкупуване се променя при въвеждане в експлоатация на
всеки следващ етап, като тя е средно претеглена цена към съответстващите
инсталирани мощности между цената за изкупуване до датата на въвеждане в
експлоатация на съответната част и определената от КЕВР преференциална цена към
тази дата и се определя по методика приета от КЕВР. Към момента на сключване на
договора приложимата цена е била тази определена с решение на КЕВР №
Ц-18/20.06.2011г.- 567,41лв./МтВч. Разписано е още
между страните, че ако след подписване на договора бъде установено, че
инвестицията за изграждането на енергийния обект се подпомага със средства от
национална или европейска схема за подпомагане и производителят е подал
заявление след влизане в сила на ЗЕВИ, то цената се променя и се прилага цената
определена от КЕВР съобразно процента на безвъзмездно финансиране в размера на
инвестицията.
От изслушаното по
делото заключение на в.л. Б.П. се установява следното: НСП представлява
средногодишно производство на ел.енергия от 1kW инсталирана мощност. В случая
централата е въведена в експлоатация на два етапа и за всеки от тях е прилагана
отделна изкупна цена, поради наличие на допълнително финансиране за
изграждането на един от етапите. С решение на КЕВР № СП-1/31.07.2015г. е
определено НСП, дефинирано спрямо приложената изкупна преференциална цена. С
решение на КЕВР е определена и Методиката за определяне на средно претеглена
изкупна цена при наличие на централа въведена на етапи като за всеки етап
следва да се приложи различна изкупна цена. Липсва конкретно определена
методика, когато към отделните етапи на въвеждане в експлоатация са прилагани
различни изкупни цени, а от оттам различни квоти на НСП. При прилагане на
математически подход НСП за процесната централа би
било 1257,70кВч., което в случая е достигнато през м.ноември 2015г. След
достигането му са произведени 28512кВч. През м. ноември 2015г. ответникът е
заплатил сумата от 6382,46лева, от която 276,52лева по цена като за излишък, а
5619,64лева по преференциални цени, а за м. декември 2015г. ответникът е
заплатил сумата от 5511,55лева, от която 255,41лева по цена като за излишък и
5256,14лева по преференциална цена.
При така
установените между страните факти, спорният въпрос е относно начина за
определяне на цената на ел. енергия, произведена от възобновяем
енергиен източник ФвЕЦ над 30kW до 200 kW за процесния период м.11-м.12.2015г.- по т.2.14 от решение № СП-1/31.07.2015г., съобразно която до достигане квотата
на НСП от 1188квтч, цената на ел. енергията е 567,41лева за мтчв като
преференциална определена с решение № Ц-18/20.06.2011г. на КЕВР или по цена за
излишък на балансиращия пазар, на основание чл.31, ал.5, т.2 ЗЕВИ.
Ищцовото дружество е сред групата производители на ел. енергия от въобновяеми източници, попадащи под регулацията.
Законодателството в сектора на енергия от възобновяеми
източници изключва възможността цените за изкупуване да са предмет на свободно
договаряне и предвижда те да се определят от държавния регулатор при спазване
на условия и ред разписани в закона. Към момента на сключване на процесния договор за изкупуване е действал ЗЕВИ/ДВ бр.35/2011г.
в сила от 03.05.2011г., а приложимата преференциална цена за изкупуване, тази
определена с решение на КЕВР № Ц-18/20.06.2011г.- 567,41лв./МтВч.
Тъй като ищецът е собственик на ФвЕЦ,
за изграждането на който енергиен обект е подпомогнат до размер на признати
разходи от 76% с безвъзмездна финансова помощ по европейска схема за
подпомагане – мярка 312, то отношенията между страните по процесния
договор в частта им относно определяне цената за изкупуване на произвежданата
ел. енергия, се уреждат от чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ- т. е. по група цени, определени
от КЕВР при условията и реда на съответната наредба по чл. 36, ал.3 ЗЕВИ, и конкретно
Наредба № 1/18.03.2013г. за регулиране цените на ел. енергия. С Решение на КЕВР
№ Ц-14/01.07.2014г. на КЕВР, считано от 01.07.2014г. е определена за групата
производители под № 14, в която попада и ищецът, цената, на която ще се заплаща
закупуваната ел. енергия от 100,41лв. за МВтч., без
ДДС. Приложима като имаща отношение към чл.
31, ал. 8 ЗЕВИ обаче е и нормата на пар. 18 ЗИД на ЗЕ /ДВ
бр. 56/24.07.2015г./ предвиждаща, че за производителите на ел. енергия
от възобновяеми източници чрез енергийни обекти,
които са изградени със средства от национална или европейска схема за
подпомагане и по отношение, на които заявленията за подпомагане са постъпили до
влизане в сила на ЗЕВИ- ДВ бр. 35/03.05.2011г., т.е както е в случая, тъй като
заявлението на ищеца за подпомагане е от 2010г., да се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ, които последно са определени с
решение на КЕВР към датата на влизане в сила на ЗИД на ЗЕ. Последно
определените цени към датата на влизане на Закона са били тези определени с
решение на КЕВР № Ц-18/20.06.2011г.- 567,41лв./МтВч.
Това е била и цената вписана в сключения между страните договор, но при
уговорката, че тя принципно се определя по методика на КЕВР като среднопретеглена цена към инсталираните мощности между
цената за изкупуване до въвеждане в експлоатация на съответната част и
определената от КЕВР преференциална цена към него момент. В пар. 18 ЗИД на ЗЕ/ДВ
бр.56/23.07.2015г. е въведено и задължение в срок до 31.07.2015г.
производителите да приведат договорите с обществения доставчик в съответствие с
разписания в същия член начин на формиране на цената на изкупуване, след
изтичане на който срок, доставчикът ще изкупува именно на тези цени, дори и
страните да не са сключили допълнително споразумение. Т.е по законов ред е
въведена фикция, че при неизпълнение на това задължение за производителя,
ответникът ще изкупува по цените определени по реда на чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ. Същевременно, с разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ /ДВ бр.56/2015г.,
в сила от 24.07.2015г./ е въведена промяна на регламентацията на пазара на
произведената от възобновяем източник ел. енергия,
като се ограничава преференциално изкупуваното производство не само като цени,
но и като обем, с въвеждането на праг – "нетно специфично
производство", до който крайният снабдител е задължен за изкупи ел.
енергията по преференциални цени, а съответно остатъкът от производството – по
цена за излишък на балансиращия пазар. С пар. 17 ЗИД на
ЗЕ/ДВ бр.56/23.07.2015г. е предвидено, че в срок
до 31 юли 2015г. в съответствие със ЗЕВИ, КЕВР приема решение, с което
установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа
на което са определени преференциалните цени в съответните решения на
комисията, приети до влизането в сила на този закон. Именно в изпълнение
на това си задължение регулаторният орган е приел Решение № СП-1/31.07.2015г. в
т.2.14, от което до достигане квотата на НСП от
1188квтч, цената на ел. енергията е 567,41лева за мтчв като преференциална определена с решение № Ц-18/20.06.2011г. на КЕВР. С Решение № 14886/03.12.2018г., постановено по адм. д. № 10757/2017г. по описа на ВАС, IV отделение, е
оставено в сила Решение № 4937/20.07.2017г. по адм.
д. № 3247/2016г. на Административен съд – София град в частта, с която е
отменено Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР по т. 2.14. Обстоятелството,
че Решение № СП-1 от 31.07.2015г. в съответната част е отменено с влязъл в сила
съдебен акт е породило необходимостта регулаторът да изпълни вменените му със
закон задължения и да установи нетното специфично производство на електрическа
енергия за преференциалните цени по Решение № Ц-18/20.06.2011г. на КЕВР. Така,
с Решение № СП-2/06.03.2019г. е установено, считано от 31.07.2015г., нетно
специфично производство на ел. енергия в размер на 1188kWh, въз основа на което
е определена преференциална цена за електрически централи с фотоволтаични
модули над 30kWр до 200 kWp по т.14 от Решение №
Ц-18/20.06.2011г. на КЕВР. Това решение е влязло в сила, след като с решение №
3607/18.03.2021г. по адм.д.14462/2019г. е отхвърлена
жалба срещу него. С клаузата на чл.16 от
сключения между страните договор за изкупуване на ел. енергия страните са
постигнали съгласие за приложимостта на т. 14 от Решение № Ц-18/20.06.2011г. към
ФВЕц, собственост на ищеца, като касаещо
централи, работещи над 30kW до 200 kW. Предвид това и съгласно Решение № Ц-18/20.06.2011г.,
нетното специфично производство за процесната ФвЕЦ като ценообразуващ елемент е 1188kWh. Съобразно
изслушаното заключение на в.л. НСП през 2015г. е било достигнато през м.ноември
2015г. Страните не са спорили, че ответникът е
заплатил количествата ел. енергия, надхвърлящи НСП, за процесния
период- м.11 и м.12.2015г., като от експертното заключение се установи, през м. ноември 2015г. ответникът е заплатил сумата от 6382,46лева, от която
276,52лева по цена като за излишък, а 5619,64лева по преференциални цени, а за
м. декември 2015г. ответникът е заплатил сумата от 5511,55лева, от която
255,41лева по цена като за излишък и 5256,14лева по преференциална цена.
Позовавайки се и на решение на КЕВР № Ж-468/09.08.2019г. ответникът е отправил
изявление и е извършил извънсъдебно прихващане на вземането си за извършено
надплащане по преференциални цени за м.11 и м.12.2015г. със свое задължения по
фактура № 93/30.09.2019г. Задължението му по фактура № 45/30.11.2015г. за
сумата от 5619,64лева е платено на 23.12.2015г., а задължението му по фактура №
46/31.12.2015г. за сумата от 5256,14лева е погасено на 27.01.2016г. Изявлението
за прихващане е получено от ищеца и със становище от 31.10.2019г. той е
възразил срещу него. С оглед на това, в рамките на предявения иск за реално
изпълнение се поставя въпроса дали са били налице и настъпил ли е погасителният
ефект на направеното от ответника възражение за прихващане. Както е разяснено в съдебната практика и
теория, фактическият състав на правото да се извърши прихващане в материалноправен аспект като способ за погасяване на
задължения до размера на по- малкото от тях по чл.103, ал.1 ЗЗД включва: съществуването
на две действителни вземания/ задължения/; вземанията да са насрещни; двете
вземания да имат за предмет пари или еднородни и заместими
вещи; вземането на страната, която прихваща / активното вземане/ да е изискуемо
и ликвидно. А ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по
материалното правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно
решение вземане. В случая, ответникът е твърдял, че активното вземане произтича
от сключения между страните договор за изкупуване на ел.енергия и дължимата от
него цена е определена съобразно Решение №
СП-2/06.03.2019г. на КЕВР и Решение на КЕВР № Ж-468/09.08.2019г., с
което са били дадени указания относно прилагането на НСП. Ищецът е оспорил това да е така, твърдейки че с
отмяната на решение № СП-1/31.07.2015г. е отпаднало приложението на НСП. Т.е
възражението за прихващане касае спорно откъм съществуване задължение на ищеца. Както е разяснено в решение по гр.д. № 61323/2016г. на
ВКС, Четвърто ГО, в случаите, когато едно от двете вземания- това на ищеца и на
ответника, или едно от двете е спорно, то трябва да се счита, че прихващането е
предявено под предвиденото в разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД условие
/ спорът да бъде отнесен до съда и спорното вземане да бъде установено със съдебно
решение/, при сбъдването на което настъпват предвидените в чл. 104, ал. 2 ЗЗД
последици. Съответно, влизането в сила на съдебното решение, с което се
установява вземането има характер на сбъдване на отлагателното условие, под
което е направено прихващането и от този момент изявлението за това ще породи
действие с обратна сила, което изрично е посочено в разпоредбата на чл. 104,
ал. 2 ЗЗД, независимо от това дали се касае до прихващане с безспорно вземане
или за такова със спорно вземане, което е поставено под условие, съгласно
разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. За да настъпят последиците от
прихващането вземането на прихващащия трябва да съществува, както към момента,
в който то може да се извърши, така и към момента на извършване на компенсаторното
изявление, а когато последното е поставено под условие и към момента на
сбъдването на условието. Постановяването на съдебното решение е условие за
настъпване на погасителните последици на прихващането, като установяващо
ликвидност на вземането, но не е техен източник. Самото решение установява
съществуването на вземането, не само към момента на приключване на устните
състезания, а и с обратна сила към момента на възникването му, което означава,
че и ликвидността на същото трябва да се счита установена към този момент. От
изложеното следва, че направеното изявление за прихващане винаги има действие
към предвидения в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД момент. Действието му се
изразява с това, че двете насрещни вземания се погасяват до размера на по- малкото.
Обратното действие на прихващането води до това, че задължението на прихващащия
се счита погасено към посочения момент. Формирайки извод по- горе, че за процесните периоди- м.11 и м.12.2015г. ответникът дължи цени за излишък на балансиращия пазар, то следва да се
признае погасителният ефект на направеното от него възражение за прихващане обективирано в уведомление № 1/23.10.2019г., безспорно
достигнало до знанието на ищеца. В чл. 22 от договора страните са уговорили
срок на плащане на задължението на купувача от 15работни дни след получаване на
издадената фактура съгласно чл. 19, ал.1 придружената с протокола по чл. 14.
Съгласно чл. 19, ал.1 производителят представя на купувача фактура за
продаденото количество ел. енергия за текущия месец с дата до края на текущия
месец, в срок до 05число на следващия месец. Следователно, задължението на
ответника по фактура № 93/30.09.2019г. към 23.10.2019г. е било изискуемо и най-
късно от 31.10.2019г. /при липса на данни за по- ранна дата/, когато ищецът е
възразил срещу извършваното прихващане, се счита настъпил погасителния
ефект на направеното от ответника възражение за прихващане. Неоснователно
е възражението на ищеца, че прихващането е извършено с погасено по давност
задължение. Предмет на вземането на ответника е надплатена сума за дължима цена
за изкупена ел. енергия, чието връщане се дължи по правилата на неоснователното
обогатяване приложима, за които е общата пет годишна погасителна давност.
Започнала да тече съответно на датите на двете плащания- 23.12.2015г. и
27.01.2016г., към датата на извършеното прихващане 31.10.2019г., тя не е била
изтекла.
В заключение предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а оттам и
акцесорният му за обезщетение за забава.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са в общ размер на 1468лева,
от които 1068лева адв.възнаграждение с ДДС и 400лева депозит
за в.л. Съобразно изхода на спора, посочените разноски следва да се възложат в
тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „С.Е.5” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** срещу „Енерго- про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** Тауърс-Е”
за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 10875,78лева, дължима
като цена за доставена ел. енергия за м.11.2015г. в размер на 5619,64лева и за
м.12.2015г. в размер на 5256,14лева, произведена от възобновяем
източник ФвЕЦ на основание Договор за изкупуване на
електрическа енергия № 259 от 31.08.2012г. неоснователно прихваната от
ответника с негово задължение за цена за произведена ел. енергия за 2019г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 02.12.2020г.
до окончателното плащане, и 1033,20лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
24.12.2019г. до 29.11.2020г., на основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „С.Е.5” ЕООД ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго- про Продажби” АД, ЕИК
********* сумата от 1468лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл.
78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: