№ 4170
гр. София, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110114679 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Ч У“ ЕООД, ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление: гр. ххх, чрез адв. М., със съдебен адрес: гр. ххх, срещу
Х. Д. Г., ЕГН **********, адрес: гр. ххх. Ищецът - „Ч У“ ЕООД, твърди, че на
07.05.2022 г. сключил с ответника договор за обучение № 51 с предмет
обучението на дъщерята на ответницата С Р за учебната 2022/2023 година, за
периода 15.09.2022 г. – 30.06.2023 г., с уговорена годишна такса от 7 000 лв.,
разсрочена на 10 месечни вноски. Излага, че до м.02.2023 г. ответницата е
изпълнявала задълженията си по договора, като е заплатила първите шест
такси. Посочва, че със заявление от 19.02.2023 г. възложителят е поискал
прекратяване на договора по взаимно съгласие, но такова така и не било
постигнато между страните. Поради това на 21.02.2023 г. ответницата
едностранно прекратила процесния договор без спазване срока на
уговореното в договора предизвестие, като детето С Р било записано в друго
училище. Твърди, че в чл. 15, ал. 1, б. „и“ от договора било уговорено
правото на възложителя едностранно да прекрати договора след отправено
предизвестие, чийто срок се равнява на един учебен срок. Излага, че съгласно
чл. 8, ал. 2 от договора, при неспазване срока на предизвестие, възложителят
дължи вноските с ненастъпил падеж за неспазения срок на предизвестието.
Ето защо предявява настоящия иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 2 800 лв., представляваща неустойка по чл. 8, ал. 2
от договора в размер на оставащата такса за обучение до края на учебната
година. Претендира и разноски по производството.
Ответникът - Х. Д. Г., в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск. Не се
оспорва обстоятелството, че между страните е било налице облигационно
1
правоотношение по процесния договор за обучение с посоченото в исковата
молба съдържание, както и че считано от 21.02.2023 г. дъщерята на ответника
е била преместена в друго училище, с което договорът бил прекратен. Твърди,
че уговорената в чл. 8, ал. 2 от договора неустоечна клауза е нищожна,
доколкото излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В условията на евентуалност релевира възражение за
намаляване на уговорената неустойка, поради прекомерност. Сочи, че
клаузата на чл. 15, ал. 1, б. „в“ за едностранно прекратяване на договора при
предизвестие от един учебен срок е неравноправна, както и уговорена в
нарушение на добрите нрави, чл. 40 от ППЗНП, вр. чл. 26, ал. 2 ЗНП и чл. 3,
т. 3 Закона за закрила на детето. Счита претендираната сума за недължима и
доколкото твърди, че договорът е бил прекратен по взаимно съгласие между
страните. На самостоятелно основание твърди недължимост на неустойката,
поради виновно неизпълнение на поетите от ищеца задължения за качествено
организиране и провеждане на обучение на С Р по утвърдения от МОН учебен
план за учебната 2022/2023 г., в съответствие с изискванията на ЗНП и
ППЗНП. Ето защо моли за отхвърляне на предявения иск, като претендира и
разноски по производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата от
2800 лв. /две хиляди и осемстотин лева/, уговорена между страните неустойка
за неспазване на срока за отправяне на предизвестие за едностранно
прекратяване по сключен договор за обучение.
Между страните по настоящото производство е било налице съглашение -
Договор за обучение № 51 от 07.05.2022г., предмет на който било
провеждането на обучение на детето С Р Р, съобразно утвърдения от МОН
учебен план за учебната 2022/2023г., срещу задължението на ответната страна
да заплати годишна такса за обучение. В чл.7, ал.1, т.2 било установено, че
дължимата годишна такса за обучение била в размер на 7000 лв., като
страните уговорили, че 10% от същата ще бъде заплатена при подписване на
договора, а останалата част - на десет равни месечни вноски с посочени в
договора, падежи. Срокът на договора бил до 30.06.2023г. Ответната страна
не оспорва, че заплатила част от таксата за обучение, в размер на общо 4200
лв., като последната заплатена вноска е от 05.02.2023г. В чл.8, ал.2 от
договора, било предвидено, че в хипотезата, при която годишната такса за
обучение било уговорено да се заплащала на вноски, в случай на едностранно
прекратяване без спазване на установения от чл.15, ал.1, буква “и” - срок за
предизвестие /от един учебен срок/, възложителят дължи вноските с
ненастъпил падеж. Видно от представените писмени доказателства, в т.ч.
проведена електронна кореспонденция, ответната страна отправила писмено
заявление с вх.№69/20.02.2023г. до ищеца, с искане, считано от 21.02.2023г.,
договорът за обучение да бъде прекратен по взаимно съгласие, каквато
2
възможност била изрично предвидена в чл.15, ал.1, буква “а” от договора. На
23.02.2023г., на посочения имейл адрес на ответната страна, изрично е
уведомил същата, че не е налице постигнато между страните взаимно
съгласие за прекратяване на договора за обучение. Липсата на две отделни
съвпадащи волеизявления от страните по настоящото производство, за
прекратяване на сключения договор за обучение се установява и от
обясненията на законния представител на ищеца, дадени по реда на чл.176,
ал.1 ГПК. Видно от представеното и прието като писмено доказателство по
делото, Удостоверение № 187/20.02.2023г., което не се оспорва от ответната
страна, ученикът С Р Р, била преместена в друго учебно заведение, считано от
21.02.2023г., като причина за преместването е посочено “по желание на
родителите”.
На основание приетото за установено от фактическа страна, от правна
страна, съдът намира следното:
За основателността на иска по чл.92 ЗЗД, ищецът следва да докаже при
условията на пълно доказване, че е било налице валидно възникнало
задължение в тежест на ответната страна, обезпечено с клауза за неустойка. В
тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си, обезпечено
с неустоечната клауза, респ. наличието на обстоятелства, изключващи
отговорността му за неизпълнението, както и другите си възражения,
изложени в отговора на исковата молба.
От представените и приети писмени доказателства по делото, се установява
по безспорен начин, че между страните била уговорена неустоечна клауза,
обезпечаваща задължението на възложителя по сключения между страните,
договор за обучение /ответната страна/, при прекратяване на същия, без
спазване на предизвестие от страна на възложителя, да бъдат заплатени
оставащата, непогасена част от вноските до края на срока на договора, когато
изпълнението на задължението на възложителя за заплащане на дължимата
годишна такса за обучение, е уговорено да се заплаща на равни месечни
вноски с определен падеж.
Съдът приема за неоснователни възраженията на ответника, че договорът за
обучение бил прекратен по взаимно съгласие между страните. За да се
приеме, че е налице такова, е необходимо да се обективира насрещно
волеизявления на всяка една от страните по договора, което да достигне до
другата страна. В настоящата хипотеза, от събраните по делото
доказателства, се установява, че такова волеизявление от страна на ищеца не
е било налице. Видно от писмените доказателства по делото е,че
волеизявление за прекратяване на договора е отправено от ответната страна и
е достигнало до ищеца на 20.02.2023г., а от представеното удостоверение за
преместване на ученик, неоспорено от ответната страна, считано от
21.02.2023г., детето С Р Р, за обучението на което бил сключен договора, било
преместено в друго учебно заведение, т.к. уговореното между страните,
предизвестие в случай на едностранно прекратяване на договора от страна на
3
възложителя /ответната страна/, не е било спазено.
По отношение на възраженията на ответната страна, свързани с
недействителността на уговорената неустоечна клауза, доколкото същата
излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функции, поради нарушение на добрите нрави, както и при условията на
евентуалност за намаляването й поради прекомерност, не следва да бъдат
споделени като основателни. На първо място, размерът на уговорената между
страните неустоечна клауза за неспазване на предизвестието от един учебен
срок, е приложима в хипотезата, когато изпълнението на задължението на
възложителя по договора за заплащане на таксата за обучение е разсрочено на
равни месечни вноски с определен падеж. На второ място, размерът й е
обвързан с дължимото възнаграждение за оставащата част от срока на
едностранно прекратения договор, т.е. същата обезщетява реално
претърпените вреди за ищеца от предсрочното прекратяване на договора.
Следва да се отбележи, че по своята правна същност, сключеният договор за
обучение представлява ненаименован договор, към който се прилагат
правилата на договора за изработка, съобразно които изпълнителят се
задължава да престира на свой риск, срещу заплащане на възнаграждение от
страна на възложителя. Самият срок на отправяне на предизвестието за
едностранно прекратяване, е предвиден на основание съществуващата между
страните договорна свобода, като при подписване на договора за обучение,
ответникът се е съгласил с клаузите на същия, в т.ч. и тези свързани с
прекратяването на същия. Следва да се има предвид, че срокът на
предизвестието /от един учебен срок/, от една страна е съобразен с естеството
на правоотношението, а именно, че предмет на същото е осъществяване на
учебен процес срещу заплащане на възнаграждение под формата на такса за
обучение и от друга страна, че ищецът е частно учебно заведение, т.к.
дейността на същото се финасира преимуществено от таксите за обучение на
учениците.
По отношение на възраженията на ответната страна, че неспазването на
срока на предизвестието от един учебен срок, установено при едностранното
прекратяване на договора за обучение от страна на възложителя, е било
обусловено от виновно неизпълнение на задължението на ищцеца като
материалноправно задължен по договора, да предоставя качествено
провеждане на учебния процес, съдът намира, че макар въпроса за
качественото изпълнение на основното задължение на ищеца по сключения
договор за обучение, да е поставен в причинна връзка с неизпълнението на
задължението на ответната страна за спазване на установения срок за
предизвестие при едностранно прекратяване на правоотношението, следва да
се има предвид волята на страните, обективирана в сключения договор. В тази
връзка, следва да се има предвид конкретното задължение на ответната
страна, чието изпълнение е обезпечено с неустоечната клауза, а именно
задължението да спази установения по съгласие на страните, срок за
отправяне на предизвестие, в хипотезата на едностранно прекратяване по
4
волята на възложителя. Изпълнението на задължението на ищеца за
предоставяне на качествено обучение, съобразно утвърдената от МОН,
учебна програма за срока на действие на договора, е основание да се
претендира дължимото по договора, възнаграждение, съответно отправяне на
искане за намаляване размера на същото при некачествено /забавено,
неточно/ изпълнение, т.к. друг се явява правопораждащия факт на
претендираното вземане. От събраните по настоящото производство,
доказателства се установява противното - ответната страна е заплащала
възнаграждението по договора, до момента на едностранното прекратяване на
същия - последната месечна вноска на таксата за обучение е била заплатена на
05.02.2023г.
С оглед на гореизложеното, съдът намира за основателен предявения иск,
поради което същият следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, сторени в настоящото производство, за които са
представени доказателства - договор за правна защита и съдействие, както и
издадена фактура и преводно нареждане. Съдът, като съобрази фактическата
и правна сложност на настоящото производство, намира че възражението за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 720
лв., е основателно поради което същото следва да бъде намалено до размера
на 500 лв., съобразно установените минимални размери по Наредба №
1/09.07.2004г. В тази връзка, в полза на ищеца, следва да се присъдят
разноски в общ размер на 612 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.92 от ЗЗД, Х. Д. Г. с ЕГН ********** , да заплати
на „Ч У” ЕООД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх,
представлявано от Директора О Я, сумата от 2800 лв. /две хиляди и
осемстотин лева/, по уговорена между страните неустойка за неспазване на
срока за отправяне на предизвестие за едностранно прекратяване по сключен
договор за обучение № 51 от 07.05.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Х. Д. Г. с ЕГН ********** , да
заплати на „Ч У” ЕООД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр.
ххх, представлявано от Директора О Я, сумата от 612 лв. - разноските за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, сторени в настоящото
производство.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6