Решение по дело №255/2023 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „РК Логистик“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Три чучура“ бл.64, вх. „Б“, ап.46, представлявано от управителя К. М. С., подадена чрез пълномощник адв. Т. Р. от АК – Стара Загора, против Решение № 341 от 21.08.2023г., постановено по АНД № 935/2023г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 24-2300043 от 09.03.2023г., издадено от Директора на Дирекция „ Инспекция по труда“ гр. Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото му нарушение на трудовото законодателство, е установено и доказано по безспорен начин. Поддържа, че в противоречие със събраните доказателства съдът е приел, че е налице виновно неизпълнение от работодателя на даденото от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ -Стара Загора предписание. Твърди, че не са обсъдени и преценени в съвкупност всички доказателства, което е довело до неверни фактически констатации и съотв. до неправилни правни изводи за наличието на допуснато от „РК Логистик“ ЕООД нарушение по чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда. Сочи, че съдът не е взел предвид прекомерната тежест на наложени общо девет имуществени санкции, всяка от които в размер на 2 000 лв., като поддържа, че общият размер на санкциите от 18 000 лева е непосилен за търговското дружество, което е микропредприятие по см. на Закона за счетоводството. В съдебно заседание касаторът се позовава на одобрено от съда Споразумение от 08.02.2024г. по гр. дело. № 1655/ 2023г. по описа на Районен съд Стара Загора, сключено между работодателя и работника, с което делото е прекратено поради постигната спогодба между страните и направения от ищеца отказ от предявените искове на основание чл.233 от ГПК, включително за сумата по предписанието, за неизпълнението на което е било издадено процесното наказателно постановление. С подробно изложени в жалбата и в представеното писмено становище съображения по наведените касационни основания, е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-2300043 от 09.03.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 24-2300043 от 09.03.2023г.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „РК Логистик“ ЕООД, гр. Стара Загора, срещу Наказателно постановление (НП) № 24-2300043 от 09.03.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-2300043 от 09.02.2023г., на „РК Логистик“ ЕООД, гр. Стара Загора, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ). Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основа на това, че „РК Логистик“ ЕООД, гр. Стара Загора, в качеството си на работодател, не е изпълнил в срок до 05.12.2022г. задължително предписание по т. 2, дадено от контролния орган Дирекция „Инспекция по труда“ на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ с Протокол за извършена проверка № ПР2235374, връчен на 09.11.2022г., а именно: „Работодателят да изплати на Б. Й. Х. в предприятието „РК Логистик“ ЕООД или по банков път, 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната за м. юни 2022г., съгласно чл.245, ал.1 от Кодекса на труда.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението. По съществото на спора, въз основа на събраните доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на вмененото на „РК Логистик“ ЕООД, гр. Стара Загора нарушение - неизпълнение от работодателя на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, което нарушение правилно е квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.415, ал.1 от КТ, при налагане на предвидената в закона санкция към законово регламентирания минимален размер.

По аргумент от разпоредбата на чл. 404, ал. 4 във връзка с ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 12 от КТ, когато за изплащане на трудови възнаграждения и/или на обезщетения при прекратяване на трудовия договор е дадено задължително предписание, което противоречи на влязло в сила решение на съда по същия въпрос, разрешен по иск на работника срещу работодателя, на изпълнение подлежи съдебното решение. В контекста на тази нормативна регламентация се налага извод, че последвалото съдебно решение отрича възникването на задължението за плащане, чието изпълнение е разпоредено с принудителната мярка (задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ), съответно главния обективен елемент на административнонаказателния състав на чл. 415, ал. 1 от КТ – съставомерното бездействие. В случая одобреното от съда Споразумение от 06.02.2024г. по гр. дело № 1655/2023г. по описа на Районен съд Стара Загора, представено пред касационната инстанция, с което ищецът - работникът Б. Й. Х., се е отказал от всички предявени срещу касатора – работодателят „РК Логистик“ ЕООД искове, в т. ч и от искът за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за м. юни 2022г. в размер на 550.94 лева, има силата, действието и значението на влязло в сила съдебно решение, което изключва задължението за изпълнение на даденото предписание, поради което е правно невъзможно определянето на описаното в НП бездействие като нарушаване на установения ред за държавно управление. Следователно, поради новопредставеното от касационния жалбоподател доказателство, изискващо прилагане на чл. 404, ал. 4 от КТ, обжалваното въззивно съдебно решение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени Наказателно постановление № 24-2300043 от 09.03.2023г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Стара Загора.

Предвид изхода на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на „РК Логистик“ ЕООД сумата от 1200 лева, представляваща разноски за договорени и заплатени адвокатски възнаграждения за изготвяне на жалби и процесуално представителство за двете съдебни инстанции в общ размер на 1000 лева и 200 лева – внесено възнаграждение за вещо лице.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 341 от 21.08.2023г., постановено по АНД № 935/2023 г. по описа на Районен съд - Стара Загора и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-2300043 от 09.03.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което на „РК Логистик“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Три чучура“ бл.64, вх. „Б“, ап.46, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, да заплати на „РК Логистик“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Три чучура“ бл.64, вх. „Б“, ап.46, сумата от 1 200лв. (хиляда и двеста лева) – разноски за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.