РЕШЕНИЕ
№ 13534
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ ...********** по описа за ... година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ.
В исковата молба ищецът Р. И. Ч. - К. твърди, че по силата на трудов договор от ... г.
е заемал длъжността „...“ при ответника по делото – .... Посочва, че със заповед от ... г.,
считано от ... г. трудовото му правоотношение е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ,
при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържа, че въз
основа на фиш за изплащане на сума за месец ... на ... г. му е заплатено обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ, формирано като сбор на основната заплата (2070 лв.) + 24,6 % клас
прослужено време за срок от 6 месеца, или в общ размер на 15475,32 лв. Излага твърдения,
че при определяне на размера на обезщетението не е включено възнаграждението за
извършена работа от него по клинични пътеки в месец ... на ... г., заплатено му и в посочения
месец, който месец сочи и за последния пълен отработен месец преди прекратяването на
трудовото правоотношение между страните. Излага довод, че именно полученото брутно
трудово възнаграждение за месец ... следва да послужи за база при определяне на размера на
следващото му се обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Счита, че възнаграждението за
извършена работа по клинични пътеки, макар и да няма постоянен характер, е
възнаграждение над основната работна заплата, определено по системата за заплащане на
труда според изработеното, прилагана от работодателя, т.е. по чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), поради което и по арг. от
нормата на чл. 17, ал. 1 НЗОРЗ, следва да се включи в брутното трудово възнаграждение при
определяне на размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. Сочи, че за това
1
възнаграждение е решаващ приносът на ищеца към общия доход на болницата и
отделението с оглед количеството и качеството на извършената дейност. При съобразяване
на изложеното, моли да ответникът да бъде осъден да заплати неизплатения остатък от
следващото му се обезщетение в размер на 7560,00 лева, ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на исковата молба пред съда – ....... г., до погасяването. Претендира
разноските в производството. В открито съдебно заседание и в писмена защита поддържа
исковете.
Ответникът ... оспорва исковете, като признава фактите относно съществуването и
прекратяването на правоотношението. Излага довод, че доколкото възнаграждението за
медицинска дейност няма постоянен характер не следва да бъде включвано в базата за
изплащане на обезщетения, за което и се съдържа изрична регламентация във Вътрешните
правила за работната заплата на работодателя. Оспорва заплатеното на ищеца, със заплатата
за месец ... ... г., възнаграждение по клинични пътеки да е било за труд, положен през
посочения месец. Поддържа, че сумата от 1260,00 лева е начислена през месец ..., но
дейността по нея е извършвана през месец ... ... г., а медицинските изследвания и лекарства
по принцип се заплащат след 27 число на месеца и се отнасят за два месеца преди месеца на
плащане, като така сочи, че се формира цялостното плащане на ... към лечебното заведение,
процент от което се разходва за фонд работна заплата и се разпределя между медицинския
персонал, изпълнил приетите от ... медицински дейности. В този смисъл моли искът да бъде
отхвърлен. Претендира разноските по делото. В открито съдебно заседание поддържа
възраженията си.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже
съществуване на трудово правоотношение с ответника, прекратяването му, обстоятелството,
че е придобил право на пенсия и 10 години трудов стаж при същия работодател към датата
на прекратяване, размера на брутното възнаграждение за съответния период (получено за
последен пълен отработен месец преди уволнението), включително фактите, обуславящи
право на допълнителни възнаграждения по КТ.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си за обезщетение при
прекратяването.
Страните не спорят относно съществуването и прекратяването на трудовото
правоотношение помежду им, след като ищецът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Изложеното се установява и от заповед № .../... г., с която
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ –
поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следователно първият
елемент на иска е доказан.
Със заповедта е указано да бъде заплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Като
видно от фиш за работна заплата за месец ... ... г., на ищеца е начислено обезщетението в
2
размер на 15475,32 лева, което е формирано от сбора на основната заплата (2070,00 лева) +
24,6 % клас прослужено време за период от 6 месеца. Съдът приема, поради това, за доказан
факта, че ищецът е работил при същия работодател – ответника по делото, през последните
20 години преди прекратяването, придобивайки 10 години трудов стаж. Тези факти не се и
оспорват от ответника.
Ищецът признава, че начисленото обезщетение в горепосочения размер му е
заплатено.
Безспорно обстоятелство между страните по делото е и че месец ... на ... г. е месецът,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, в
случая прекратяването, по смисъла на чл. 228, ал. 1 КТ.
Спорен между страните е въпросът кои са елементите от брутното трудово
възнаграждение, които следва да се включат към базата за определяне размера на
обезщетението, и по – специално включва ли се в брутното трудово възнаграждение, което е
основа за изчисленията по чл. 228 КТ, тази сума, която служители в лечебно заведение
получават над работната заплата в резултат на разпределени плащания по клинични пътеки.
По този въпрос е формирана константна съдебна практика, като според последната,
преценката се предпоставя от решаването на въпроса за характера на сумите, реализирани
по клинични пътеки и разпределени между работещите. Според чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ се включва и
възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи
за заплащане на труда. Възнагражденията по клинични пътеки са именно такива по чл. 17,
ал. 1, т. 2 НСОРЗ. Те са регламентирани от работодателя (съгласно чл. 22 НСОРЗ) в правила
за работната заплата в предприятията и се разпределят между неговите работници по
критерий „извършена медицинска дейност“. Следователно се касае за възнаграждения над
основната работна заплата по системата за заплащане на труда според изработеното. Това е
така, защото критерият за изплащане е извършената работа (изпълнените медицински
дейности), а не само времето, през което работникът е предоставил работната си сила. Тези
възнаграждения следва да се включват в брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетенията по чл. 228 КТ, ако се дължат като възнаграждения за труд, положен през
месеца, предхождащ месеца на възникване на основанието за съответното обезщетение, в
случая – през месеца, предхождащ месеца на прекратяване на процесното трудово
правоотношение.
По делото са представени Вътрешни правила за работна заплата в .... Съгласно чл. 8 –
12 от Правилата, в зависимост от приходите и финансовото състояние на лечебното
заведение, по преценка на управителя му, на служителите може да се изплаща допълнително
трудово възнаграждение за извършена и платена от ... медицинска дейност. В Правилата е
предвидено, че допълнителното трудово възнаграждение за медицинска дейност не се
включва в базата за изплащане на обезщетения, но това правило противоречи на
възприетото в НСОРЗ и следователно е неприложимо.
3
По делото е представен фиш за работна заплата за месец ... ... г., видно от който на
ищеца е начислено възнаграждение по клинични пътеки за същия месец в размер на 1260,00
лева.
По делото е изслушано заключение на съдебно – счетоводна експертиза от 21.05.2025
г., прието без възражение от страните, по което вещото лице констатира, че със заповед №
....... г. на управителя на ответника за определяне на допълнителни трудови възнаграждения,
за месец ... ... г. на ищеца е определена сума за възнаграждение по клинични пътеки в размер
на 1260,00 лева. Вещото лице, след проверка на документите в лечебното заведение, е
констатирало, че разпределението на това допълнително възнаграждение е в пряка
зависимост от финансовите резултати за предходния месец, дейността на отделението и
числеността на персонала.
Предвид изложеното, съдът приема, че постъпилите плащания от ... за дейности по
клинични пътеки се явяват единствено критерий за постигнат финансов резултат през
предходния месец на месеца, в който се определя и начислява допълнителното трудово
възнаграждение по това перо. Аргумент в тази насока, в процесния случай, е и
обстоятелството, че ако допълнителното възнаграждение на ищеца се дължеше за труд,
положен в друг месец, а не в месец ..., това щеше да е изрично посочено в платежния фиш.
В случая на работника е признато правото да получи средства над работната заплата,
разпределени по клинични пътеки и полагащи се за положения през месец ... ... г. труд, така
че тези средства следва да са част от базата по чл. 222, ал. 3, вр. чл. 228 КТ.
Съгласно заключението, размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ за шест
месеца, с включено допълнителното възнаграждение по клинични пътеки от 1260,00 лева, е
23035,32 лева. Доколкото работодателят е платил сумата от 15475,32 лева, остава дължима
разлика в размер на 7560,00 лева.
Искът, като предявен до посочената сума, се явява изцяло основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от делото и направеното искане, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 1100,00 лева – възнаграждение за адвокат. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 532,40 лева –
държавна такса и депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на Р. И.
Ч. - К., ЕГН **********, със съдебен адрес в ..., на основание чл. 222, ал. 3 КТ, сумата от
7560,00 лева, представляваща неизплатен остатък от обезщетение при прекратяване на
4
трудовия договор при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със
законната лихва, считано от ....... г. до плащането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1100,00 лева – разноски, сторени за адвокат пред първата инстанция.
ОСЪЖДА ..., с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на Софийски районен съд сумата от 532,40 лева –
държавна такса и депозит за вещо лице по уважения иск.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5