Р Е Ш Е Н И Е

                             

  №………/………..

 

  Гр. София, 06.11.2018г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря СТЕФАНИ КАЛОФЕРОВА като разгледа т.д.№ 1678 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 625 от ТЗ.

Молителят „Ю.Б.“ АД е поискал откриване на производство по несъстоятелност на ответника „И.“ ООД, като твърди, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност. Твърди се, че по силата на договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия- плюс №8139/07.08.2007г. на ответника бил предоставен кредит в размер на 40 000 лв. при описаните условия. Сочи, че поради неизпълнение на договорните задължения, банката е обявила задълженията по кредита за предсрочно изискуеми с писмо изх.№ 708/04.10.2013г., като задълженията не са погасени и към момента. Твърди се, че е налице неплатежоспособност на ответното дружество, като същата датира от датата на първото просрочие по банковата сделка, а именно 05.02.2012г., която е твърдяната начална дата на неплатежоспособността. Предвид горното претендира обявяване неплатежоспособността на ответника и откриване на производство по несъстоятелност. В хода на съдебното производство поддържа претенцията си чрез процесуалния си представител адв. И. по съображения, подробно изложени в писмена защита, като претендира и присъждане на разноски по приложения списък.

Ответникът „И.” ООД не е подал писмен отговор, призован по реда на чл. 50 от ГПК във връзка с чл. 619 от ТЗ, не изпраща представител и не изразява становище по молбата.

Съдът като обсъди доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представения с молбата договор за банков кредит – продукт „Бизнес револвираща линия – Плюс“ от 07.08.2007 г., банката е предоставила на ответното дружество като кредитополучател кредит във формата на револвираща кредитна линия в размер на 40 000 лв., предназначена за краткосрочни оборотни нужди, като срокът за погасяване на кредита е 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка. С договор от 10.12.2009 за встъпване в дълг, към дълга са встъпили като солидарни съдлъжници „К.2009“ ЕООД, М.Ю.Е.и И.П.П..  На 04.10.2013 г. с представеното писмо, което видно от известието-обратна разписка е изпратено на адреса на дружеството, но върнато като непотърсено, задълженията по договора са обявени за предсрочно изискуеми, като към посочената дата общата им сума е 50 481,68 лв., в т.ч. главница – 40 000 лв., лихви – 10 374,47 лв. и такси – 107,21 лв. Съгласно приложено по делото Извлечение № 5311940596698012 от счетоводните книги на „Ю.Б.“ АД, към 21.12.2016 г. размерът на задълженията по кредита е 84 884,26 лв., от които главница – 40 000 лв., договорни лихви – 11 136,91 лв., разноски 6 097,71 лв. и законни лихви – 12 530,26 лв.

С писмо от НАП с вх.№102181/26.07.2018г. съдът е уведомен, че по отношение на длъжника има наложени предварителни обезпечителни мерки по постановление от 23.01.2017г., което е за запор по банкови сметки, депозити и съдържание на касетки в банкови трезори за задължения в общ размер на 967 087,17 лв., в които се включва главница 475 126,07 лв. и лихви – 491 961,10 лв., предмет на публично вземане по посоченото изпълнително дело №**********/2009г. С второ ПНОМ от 17.03.2018г. е наложен запор  и върху притежаваните от лицето ценни книги, а именно безналични ценни книжа, вписани в регистъра на притежателите на финансови инструменти от Централния депозитар. На стр.51-53 от делото е постъпила справка от НАП за задълженията на ответното дружество към 19.07.2018г., от която се установява, че същите възлизат на сумата от общо 1 037 064,79 лв., като представляват данък по ЗКПО, глоби, наложени от Агенция Митници, ТМУ Свищов и задължения по ЗДДС по описаните ревизионни актове.

С писмо вх.№101941/26.07.2018г. съдът е уведомен от АВ, че няма вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на длъжника за имоти, а с писмо с вх.№104771/02.08.2018г. съдът е уведомен от КАТ, че няма данни за регистрирани ППС.

С писмо с вх.№101707/25.07.2018г. и писмо с вх.№ 110867/22.08.2018г. съдът след изискване на документи от НАП, е уведомен, че няма данни за подавани ГДД и ГФО от ответното дружество за целия период, а именно от 2007г. до 2017г.

По делото е изслушано заключение на вещото лице С.М., изготвило съдебно-икономическа експертиза, което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. От същото се установява, че не е установен контакт с представител на ответното дружество, поради което не е извършена проверка в счетоводството на същото и не са набавени необходимите за изготвяне на заключението счетоводни доументи, а заключението е изготвено в алтернативен вариант на база данните по делото за задълженията на ответното дружество. Eкспертът сочи, че липсват данни за притежавани от „И.К.“ ЕООД активи през периода 2007 г. – 2017 г., т.е. сумата на актива в съставените за периода алтернативни счетоводни баланси е нулева, докато за пасивите му са налице данни и са представени в следната таблица:

 

Вещото лице е посочило, че съгласно договор за банков кредит – продукт „Бизнес револвираща линия – Плюс“ от 07.08.2007 г., банката е предоставила на ответника кредит във формата на револвираща кредитна линия в размер на 40 000 лв., предназначена за краткосрочни оборотни нужди, като до месец януари 2012 г. задълженията по договора са изпълнявани съгласно погасителния план. Датата на първото просрочие е 05.02.2012 г., а на 04.10.2013 г. задълженията по договора са обявени за предсрочно изискуеми, като към посочената дата общата им сума е 50 481,68 лв., в т.ч. главница – 40 000 лв., лихви – 10 374,47 лв. и такси – 107,21 лв., а към 21.12.2016 г. размерът на задълженията по кредита е 84 884,26 лв., от които главница – 40 000 лв., договорни лихви – 11 136,91 лв., разноски 6 097,71 лв. и законни лихви – 12 530,26 лв. В обобщение на горепосоченото, балансовите стойности на задълженията на „И.К.“ ЕООД към края на анализираните по първа задача годишни отчетни периоди са следните: към 31.12.2012 г. – 40 хил. лв.; към 31.12.2013 г. –  50 хил. лв.; към 31.12.2016 г. – 85 хил. лв.; към 31.12.2017 г. – 90 хил. лв. Вещото лице сочи, че освен към банката, ответното дружество е имало и публични задължения, като от постъпилите постановления за налагане на обезпечителни мерки към 23.01.2017 г. са налице установени и изискуеми публични вземания от „И.К.“ ЕООД в общ размер на 967 087,17 лв., в т.ч. главници – 475 126,07 лв. и лихви – 491 961,10 лв., а към 17.03.2018 г. този размер вече е 1 020 749,67 лв., в т.ч. главници – 475 126,07 лв. и лихви – 545 623,60 лв., за събирането на които е образувано изпълнително дело № 22090001341/2009 г по описа на ТД на НАП – София. От приложената по делото справка за актуалните задължения към 19.07.2018 г. според експертизата се констатира, че в основната си част са установени и възникнали по Ревизионен акт № 800717/30.04.2008 г., като към горепосочената дата те са следните: задължения за корпоративен данък и ДДС, както и митнически задължения в общ размер на 1 037 064,79 лв., в т.ч. главница – 475 126,07 лв. и лихви – 561 938,72 лв.  Вещото лице сочи, че балансовите стойности на публичните задължения на „И.К.“ ЕООД към края на анализираните по първа задача годишни отчетни периоди са следните: към 31.12.2012 г. – 475 хил. лв.; към 31.12.2013 г. –  475 хил. лв.;към 31.12.2016 г. – 967 хил. лв.;към 31.12.2017 г. – 1 021 хил. лв. Според експертизата изчисленията на коефициентите на ликвидност по данни от алтернативните счетоводни баланси на „И.К.“ ЕООД са представени в Таблица 2 на стр. 5. Липсата на каквито и да е активи обуславя нулеви стойности на всички коефициенти на ликвидност както към 31.12.2012 г., така и до края на изследвания период – 31.12.2017 г. Изчисленията на показателите за финансова автономност на „И.К.“ ЕООД са представени в Таблица 3 на стр. 6 от заключението, като видно от същите през изследвания период ответното дружество е декапитализирано, като в структурата на пасивите присъстват единствено задължения, но не и собствен капитал.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно легалното определение в разпоредбата на чл.608 ал. 1 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно парични задължения, породени от или отнасящи се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне или последиците от прекратяването й, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Молителят – кредитор следва да установи наличието на вземане срещу ответника – търговско дружество, както и състоянието на неплатежоспособност. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на отделни кредитири. В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608 ал. 2 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост. По делото безспорно се установи, че ответникът е търговец и има неизплатени парични задължения към молителя по търговска сделка – договор за банков кредит, а също така има и неплатени публични задължения в установените от вещото лице размери. Съдът намира, че се установи и че ответникът е в състояние на неплатежоспособност, тъй като са налице данни, че е спрял плащанията поне спрямо кредитора-молител, доколкото след 05.02.2012г., когато е последното плащане по кредита, не са постъпвали плащания към банката. Наред с горното се установява по делото наличието и на другите две презумпции за неплатежоспособност, приети с новата редакция на разпоредбата на чл. 608 от ТЗ, в сила от 03.01.2017г., а именно ответникът не е обявявал в Търговския регистър ГФО за периода след 2010г., което е повече от 3 години назад от датата на подаване на молбата за несъстоятелност, дори и пред НАП за период от 2010г. насам не са представяни счетоводни документи. Налице са и данни, че е образувано изпълнително дело за събиране на публичните вземания на дружеството, като и към момента няма данни да са заплатени. Не се установява от доказателствата точната дата на образуване на изпълнителното дело от НАП, но доколкото са налице данни, че такова е висящо преди образуване на настоящото дело, то изискваният от закона 6 месечен период безспорно е изтекъл. Предвид горното при наличието на горепосочените презумпции за неплатежоспособност, в тежест на ответника е да обори същите и ангажира доказателства, че може да удовлетвори кредиторите си с краткосрочни вземания без затруднения, което той не е сторил по делото.

При финансово-икономическия анализ на състоянието на ответното дружество се изследват показателите на ликвидност и финансова автономност, като се взима предвид, че краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване  на краткосрочните  /текущите/ задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида, се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. За норма при коефициента на обща ликвидност се приема, че следва да е «1», тъй като в този случай дружеството може да покрие своите текущи задължения с всички краткотрайни активи. В настоящия случай съдът намира, че следва да се възприеме алтернативния вариант на баланса и да се кредитират показателите на ликвидност, посочени в заключението на вещото лице, които са с нулева стойност. Предвид горното съдът приема, че е налице състояние на неплатежеспособност и доколкото не се установяват временни затруднения, същото е налице за целия изследван петгодишен период, то е трайно, поради което искането за откриване на производство по несъстоятелност е основателно.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да прецени същата съобразно данните по делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р. №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р. № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р. №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, но същото да е по търговска сделка и длъжникът да не е в състояние да го изпълни. В настоящия случай от отразените данни по счетоводните баланси се установява, че по алтернативен вариант на баланс към 31.12.2012г. ответното дружество е с показатели, които установяват, че е в състояние на неплатежоспособност. Коефициентът на обща ликвидност е 0, като извън приетите нормативи са и останалите коефициенти на ликвидност. Налице са данни, че последното плащане на ответника на договор за кредит е извършено през януари 2012г., като договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуеми от молителя през 2013г., но още към 2012г. дружеството има и изискуеми и неплатени публични задължения в не-малък размер. Началната дата на неплатежоспособността следва да е свързана и с наличието на конкретно неизпълнено вземане по търговска сделка, което е елемент от кумулативните предпоставки за уважаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. Предвид горното съдът намира, че началната дата на неплатежоспособността на ответното дружество следва да бъде 05.02.2012г., когато е първата неплатена вноска по кредита, тъй като още към този момент се установява, че дружеството не е било в състояние да покрие тази вноска, както и публичноправните си задължения.

Съдът е постановил определение по реда на чл. 629б от ТЗ от 09.07.2018г., вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на същата дата, с което са определени разноски за привнасяне от кредиторите на ответника и е даден 30-дневен срок за внасянето им, но такива не са привнесени. Няма и данни ответникът да има налични парични суми, с които да покрие началните разноски за производството по несъстоятелност, а именно възнаграждение на синдик и др. Няма данни към момента на приключване на устните състезания ответникът да има налично имущество, което да е бързоликвидно и в състояние да покрие началните разноски по несъстоятелността, поради което съдът намира, че следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ ведно със законните последици.

С оглед изхода на спора на молителя следва да се присъдят и направените по делото разноски, които възлизат на сумата от 1250 лв., включващи държавна такса и депозит за вещо лице.

Воден от горното съдът

           

                                   Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „И.К.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, с управител П.Н.Ч., и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  – 05.02.2012г.

            ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „И.К.” ЕООД.

НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „И.К.” ЕООД.

            ОБЯВЯВА „И.К.” ЕООД, в несъстоятелност.

            ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността предприятието.

СПИРА производството по несъстоятелност.

ОСЪЖДА „И.К.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, с управител П.Н.Ч., да заплати на основание чл. 78 от ГПК на кредитора-молител „Ю.Б.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, и съдебен адрес *** – адв.Х.И., сумата от 1250 лв. / хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

            Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: