Р Е Ш Е Н И Е
№ 260058
14.08.2020 г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд V-ти наказателен състав
на седми август през 2020
година
в публично съдебно заседание в състав:
Председател: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХД № 2299 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от Я.Б.П. с ЕГН ********** *** против
наказателно постановление №20-0769-000803 от 26.03.2020г издадено от началник
група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, с което за нарушение на
чл.21 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева и е бил лишен от
управление на МПС за срок от 3 (три) месеца.
Недоволен от
наказателното постановление жалбоподателят го обжалва като счита, че същото е
незаконосъобразно. Навеждат се доводи за несдппазване на срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН и чл.40 ал.2 от ЗАНН. Моли за отнмяната на НП.
За
открито съдебно заседание жалбоподателят е призован редовно и се явява. Не се явява и негов представител.
Изпраща становище, от което е видно, че поддържа възраженията в жалбата.
Административнонаказващият
орган-редовно уведомен, представител не се изпраща.
По
допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:
Жалбата е подадена
от легитимирано лице и е срещу годен за обжалване акт. Спазен е срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН (лист 5 и 6 от делото).
Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити, подадена е пред териториално и
материално компетентен съд и производството е редовно образувано.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на
закона, доводите на жалбоподателя представените
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството
е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение
серия АА и бланков №660068 за нарушение заснето със стационарна камера за контрол
на скоростта на МПС тип Multa Radar SD58 с
фабричен №00209D32ED4F9 снимка
№155, показана на водача при връчване на акта с приспадната допустима грешка от
-3% (лист 10 от делото).
На 17.07.2019г,
в 22,06 часа, в град Б., на път Първи клас №Е 773 км.491 , до бензиностанция на
Ромпетрол в посока от кв.В. към КПП-1, водач на лек автомобил марка „Сеат“
модел „Ибиза“ с рег.№ ... управлявал с наказуемата скорост от 147 км/ч при
разрешена скорост за движение в населеното място въведена с пътен знак В-26 до
90 км/ч. При определянето на скоростта била приспадната допустимата грешка от
-3%. След установяване собственика на
лекия автомобил-Б. Д. П. (лист 10 на гърба), същият бил поканен (покана №28201 на
лист 13 от делото) да се яви в сектор ПП–Бургас за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. На 06.12.2019г се явил Б. Д. П. с
ЕГН ********** в сектор ПП –Бургас и на място попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП (лист 15 от делото), в която потвърдил, че на 17.07.2019г, около 22,06 часа
неговият лек автомобил с рег.№ ... бил управляван
от сина му Я.Б.П. с ЕГН **********. На 06.12.2019 г. станал известен
нарушителят. От този момент нататък в тримесечния срок по чл.34 ал.1 ЗАНН – на 06.01.2020
г., бил съставен акта за установяване на административно нарушение (лист 9 от
делото), в който като правна квалификация на нарушението е вписана нормата на
чл.21 ал.2 от ЗДвП. Актът бил изпратен за връчване на жалбоподателя П., който
го получил на 12.03.2020г. Подписал го без възражения и получил екземпляр.
В
срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили възражения по акта.
Като
взел предвид акта и останалите писмени доказателства находящи се в
административнонаказателната преписка, административнонаказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление №20-0769-000803 от 26.03.2020 г. В него
при пълна идентичност на фактическата обстановка както в акта на основание
чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени две кумулативни наказания
– глоба в размер от 750 лева и временно лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца (лист 6 от делото).
Горната фактическа обстановка се доказа по
несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени
и гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите Р.И. и С.Ч. като
ги счита за безпристрастни.
В
това производство съдът прави преценка по правилността и законосъобразността на
воденото до този момент административнонаказателно производство.
Както
актът, така и наказателното постановление са издадени от компетентни органи
(лист 22 и 23 от делото). От формална страна са спазени изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН и в сроковете на чл.34 ЗАНН. Посоченото място, на което е
извършено административното нарушение е в достатъчна степен
индивидуализирано.
Нарушението
е било заснето с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения тип тип „Multa Radar SD58“
с фабр. №00209D32ED4F9
притежаваща удостоверение да одобрен тип средство за измерване от 08.12.2010 г.
(лист 18 от делото). Същата е била преминала последваща проверка и е била технически
изправна (протокол за проверка №20-С-ИСИС/21.05.2019г (на лист 19 от делото). В
настоящия случай, макар че нарушението е констатирано без участието на
контролен орган, е съставен акт за установяване на административно нарушение,
тъй като санкцията на чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП предвижда две кумулативни
наказания–глоба и лишаване от право да се управлява МПС. Недопустимо е в този
случай издаването на електронен фиш, тъй като той се издава в случаите, ако за
нарушението в ЗДвП е предвидено само наказанието глоба. Към момента на
извършване на административното нарушение в закона не е имало изискване за
поставянето на знак Е-24 –изискване на
чл.165 ал.2 т.6 и т.7 и ал.3 от ЗДвП вр. чл.7 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г за условията и реда за използване на автоматизирани техническо
средства и системи (отменен в сила от 16.01.2018г ). Поставен е бил знак Е-24 съгласно
протокол (лист 21 от делото), който да предупреждава водачите на МПС, че в
участъка работи стационарна камера.
Съдът
приема, че нарушението е доказано по несъмнен начин.
По
несъмнен начин е установен субектът на административнонаказателна отговорност.
Жалбоподателят П. е бил посочен от собственика на МПС в декларация по чл.188 от ЗДвП. Не е постъпило
възражение от жалбоподателя.
В
разпоредбата на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП (в редакцията й от ДВ бр.101 от 2016г в
сила от 21.01.2017г) действала по време на нарушението, предмет на настоящото
производство, е
била предвидена санкция
глоба
в размер на 750 лева. Следва да се отбележи,
че за извършеното нарушение предвидените в закона административни наказания са
определени като вид, размер и метод за изчисляване по абсолютен начин, поради
което за административните органи и за съда не съществува правна възможност да
ги обсъждат, нито да ги намаляват.
В
хода на административнонаказателното производство не е нарушено правото на защита на санкционираното лице.
Налице
са доказателства за осъществен състав на нарушение по чл. 182, ал. 1, т.
6, пр. 1 от ЗДвП. Фактите, въз основа на които може да се направи
извод за съставомерност са изложени както в АУАН, така и в наказателното
постановление, и срещу тези факти санкционираното лице е имало възможност да се
защитава, и в административнотаказателното и в съдебното производство.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.
63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството
по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща
към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, представителят на административнонаказващия орган е
поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от
Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева.
При този
изход на делото основателна е претенцията на наказващия орган за присъждане
на разноски, поради което и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да бъде
уважена и да бъде осъден жалбоподателя да плати в полза на
ОДМВР-Бургас разноски за ЮК възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд, V наказателен състав, на основание чл.63
ал.1 предложение първо от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДАВА наказателно постановление № 20-0769-000803 от 26.03.2020 г.,
издадено от началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, с
което за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП
на Я.Б.П. с ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 750 (седемстотин и
петдесет) лева и е бил лишен от управление на МПС за срок от 3 (три)
месеца.
ОСЪЖДА Я.Б.П. с ЕГН **********
*** да заплати на ОДМВР-Бургас разноски по ЮК възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева съгласно
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд–гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.