Определение по дело №2074/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2221
Дата: 16 октомври 2020 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия: Стоян Димитров Колев
Дело: 20207050702074
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ ……………

 

гр. Варна, 16.10.2020г.

 

 

Варненският административен съдХХІ-ви състав, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                   Административен съдия: СТОЯН КОЛЕВ

                                                      

като разгледа докладваното адм.д. № 2074 по описа за 2020 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 197 и сл. АПК.

 Образувано е по жалба на С.Д.Д., ЕГН **********, адрес *** срещу Заповед № РД-**-7713-7 от 26.08.2020 г. на С. П.- областен управител на област с административен център Варна, с която е прекратено производството, образувано по искане с вх. № РД-04-9400- ***/26.05.2005Г. ОТ С.Д.Д. ДО областния управител на област с административен център Варна за придобиване право на собственост върху съответните идеални части от недвижим имот, находящ се в град ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-**-98 от 10.11.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед №КД^Т4-03- 1063/19.04.2013г. на Началника на Службата по геодезия, картография ) град ***, представляващ поземлен имот с идентификатор *****.****.***, целия с площ от 725 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); номер по предходен план: **; при съседи: *****.****.**, *****.****.***, *****.****.***, ***.***.***, *****.****.*** и *****.****.**, описан в акт за частна държавна собственост №**** от 13.03.2014г..

 В жалбата са развити оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт. Излагат се доводи, за неправилна преценка от страна на административния орган, че дължи внасяне на депозит за изготвяне на пазарна оценка на подлежащите на закупуване идеални части от недвижим имот, тъй като същата е от категорията на правоимащите съгласно §1 от ПМС №235/1996 година. Сочи, че мотивите на Областния управител, според които не отговаря на всички условия, за да бъде приложена процедурата по §1 от ПМС №235/1996 година и следва да бъде приложена процедурата по §3 от същото ПМС са неоснователни и са се преклудирани с факта на влизането в сила на съдебното решение по адм. дело №98 от 2018 година на Варненски административен съд. Моли да се отмени заповедта и да се присъдят сторените по делото разноски.

 От административния орган е изразено становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Неправилно жалбоподателят сочи, че са налице задължителните указания на съда имотът да й бъде продаден по реда на § 1 от ПЗР на ПМС 235/10.09.1996 г., тъй като подобни мотиви липсват в съдебните решения, както на Административен съд – Варна, така и на ВАС. В унисон с дадените задължителни указания, административната процедура е продължена, като жалбоподателката с писмо № РИ-17-****-37(5)/13.12.2019г., получено на 17.12.2019 г е уведомена, че стойност на продаваемата 1/8 ид.ч. от имота следва да бъде определена по реда на ПМС № 235/1996 г. във връзка с §27 от ПЗР на ЗИД на ЗС /ДВ, бр. 33 от 1996 г., а именно по пазарни цени. На жалбоподателя са дадени указания да внесе хонорар от 300 лв. по сметката на Областна администрация Варна. С писмо № РИ-**-8500-37(6)/06.02.2020 г., получено на 10.02.2020       г. сумата е изискана отново, като е предоставен 7-дневен срок за изпълнение. Въпреки многократното удължаване на сроковете, заявителят не е внесъл дължимата сума, поради което производството е прекратено.

Съдът като съобрази изложеното в жалбата, становището на ответника и представените доказателства от жалбоподателя и от административния орган достигна до следните фактически и правни изводи:

 В случая се обжалва акт за прекратяване на административно производство на основание чл. 56, ал. 2 АПК.

Жалбата е ДОПУСТИМА, тъй като е подадена от активно-легитимирано лице, поставило начало на административното производство, прекратено с оспорената Заповед. Депозирана е в Обл. администрация Варна на 11.09.2020 г. – т.е. в 14-дневния срок по чл. 197 АПК, предвид уведомяването на пълномощника на Д. за издадената заповед на 28.08.2013 г..

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Със Заповед № РД-**-7713-7/26.08.2020 г. Областният управител на област с админ. център Варна на основание чл. 56, ал. 2 от АПК вр. чл. 30, ал. 2 АПК и чл. 32, ал. 1 ЗА е прекратил административното производство по искане вх.№ РД-**- 9400-588/26.05.2005 г. депозирано от С.Д.Д.. Изложените в заповедта мотиви за това са, че по повод заявлението не е внесена двукратно изискваната сума за хонорар на независим оценител в размер на 300 лева съгласно заповед РД-15-7706- 323/22.06.2015 г. на областния управител на област с административен център Варна, в която е определено, че възнагражденията на независимите оценители за изготвяне на пазарни оценки на недвижимите имоти се заплащат от лицата, инициирали производството. Поради това, на осн. чл. 56, ал.2 от АПК Областният управител на област с админ. център Варна е прекратил производството.

Не се спори между страните, че с решение №1701/24.08.2018 г. на Административен съд гр. Варна по адм. дело №98 от 2018 г. потвърдено с окончателното решение №12777/01.10.2020 г. на Върховен административен съд гр. София по адм. дело №13484/2018 г., е отменена №РИ-17-8500-37 от 12.12.2017 г., издадена от областния управител на област с административен център Варна, с която С.Д.Д. определена за купувач на 1/8 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18-98/10.11.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-03-1063/19.04.2013г. на началника на СГКК - гр. Варна, представляващ поземлен имот с идентификатор *****.****.*** В ЧАСТТА, по т.2-т.6, с които е определена пазарната стойност на 1/8 идеална част имота - 25244 лв., както и са определени размерите на сумите, които следва купувачът да заплати, 504,88 лв. - 2% режийните разноски, 100,98 лв. - 20% ДДС върху режийните разноски, 656,34 лв. - местен данък по чл. 47, ал.2 от ЗМДТ и 5185,12 лв., представляващи 20% ДДС върху пазарната стойност на имота и е върната преписката на областен управител на област с административен център Варна за ново произнасяне, съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона.

Безспорно е и обстоятелството, че след връщане на административната преписка при органа, с писмо № РИ-17-8500-37(5)/13.12.2019г., получено на 17.12.2019 г. Д. е уведомена, че стойността на продаваемата 1/8 ид.ч. от имота следва да бъде определена по реда на ПМС № 235/1996 г. във връзка с §27 от ПЗР на ЗИД на ЗС /ДВ, бр. 33 от 1996 г. по пазарни цени и че във връзка с изготвянето на нова експертна оценка е поканена да внесе хонорар от 300 лв. по сметката на Областна администрация Варна. Няма спор и че С писмо № РИ-17-8500-37(6)/06.02.2020 г., получено на 10.02.2020 г. сумата е изискана отново, като е предоставен 7-дневен срок за изпълнение.

Страните не спорят и че с отговор с вх. № РИ-17-8500-37(7)/17.02.2020г. С.Д.Д. отказва да внесе сумата, като настоява имотът да й се продаде по реда на ПМС № 235/1996 г, че с писмо № РИ-17-8500-37(8)/28.02.2020г., получено на 14.04.2020 г. на жалбоподателката отново е разяснен реда за продажба на имота, че с писмо № РИ-17-8500-37(9)/22.05.2020г., получено на 28.05.2020 г. е предоставен 7-дневен срок с съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от АПК, че на 23.06.2020 г. е изпратено поредно писмо с предоставен тридневен срок до жалбоподателката.

Не е спорно и че жалбоподателката не е внесла поисканата сума в размер от 300 лева по сметка на Областна администрация Варна.

 С решение №1701/24.08.2018 г. на Административен съд гр. Варна по адм. дело №98 от 2018 г. потвърдено с решение №12777/01.10.2020 г. на Върховен административен съд гр. София по адм. дело №13484/2018 г., е отменена заповед №РИ-17-8500-37 от 12.12.2017 г., издадена от областния управител на област с административен център Варна. Като причина за отмяната ѝ в мотивите на решенията е изложено, че искането за закупуване на имота е отправено на 26.05.2005 г., по реда на ПМС № 235/1996 г. във връзка с §27 от ПЗР на ЗИД на ЗС /ДВ, бр. ЗЗ от 1996 г./. При приемане на ППЗДС, обнародван в ДВ, бр.78 от 26.09.2006 г., законодателя е предвидил изрична уредба на подобни случаи. В §10 от ПЗР на ППЗДС е предвидено, че такива незавършени производства се приключват по досегашните условия и ред. С §27 от ПЗР на ЗИД на ЗС е дадена възможност на лицата, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г., да придобият право на собственост върху земята по цени, определени от Министерския съвет. Редът за определяне на стойността на имота обаче трябва да е съгласно предписанията на §27 от ПЗР на ЗИД на ЗС, а не по реда на чл. 90 от ППЗДС.

Съгласно чл. 30, ал. 2 АПК, ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.

В чл. 56 АПК са изброени хипотезите, при които административният орган прекратява производството. Съгласно чл. 56, ал. 2 АПК производството се прекратява в случаите по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 АПК. В случая на основание чл. 30, ал. 2 АПК от Областна администрация–Варна е указано на Д. да внесе по сметка на областната администрация сумата от 300 лева представляваща депозит за възнаграждение на независим оценител с оглед определяне на пазарната цена на имота. Последната не е сторила това в многократно дадената ѝ възможност.

Съгласно § 1, ал. 1 от ПЗР на ПМС 235/10.09.1996 г., български граждани, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г. за построяване на жилищна сграда за задоволяване на жилищни нужди в границите на населените места и с действаща дворищна регулация или включени в околовръстния полигон на населеното място, или техните наследници, както и роднините им по права линия, на които е прехвърлено правото на строеж, могат да подадат молба за придобиване на право на собственост върху земята до областния управител, съответно до кмета на общината, по местонахождението на имота.

Съгласно § 2, ал. 1 от ПЗР на ПМС 235/10.09.1996 г., български граждани, придобили идеална част от право на строеж върху държавна или общинска земя заедно с правото на собственост върху обект в етажна собственост до 13 юли 1991 г., или техните наследници могат да подадат молба до областния управител, съответно до кмета на общината, по местонахождението на имота за придобиване на идеална част от правото на собственост върху земята, върху която е застроена сградата, съответстваща на притежаваната идеална част от правото на строеж.

Съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР на ПМС 235/10.09.1996 г., Продажбите по § 1 и 2 се извършват по реда, установен за продажба на държавни, съответно на общински жилища, а съгласно ал. 2, когато не са налице обстоятелствата и не са изпълнени всички условия, посочени в § 1 и 2, лицата, придобили правото на строеж върху държавна или общинска земя, могат да придобият правото на собственост върху земята въз основа на заповед на областния управител, съответно на кмета на общината, при свободно договаряне по пазарни цени, освен ако е установено друго в специални нормативни актове.

Съдът приема, че в случая неправилно административния орган е преценил, че са налице предпоставките на чл. 30, ал. 2 АПК. Безспорно отправеното искане на Д. до административния орган е да закупи имота по реда на ПМС № 235/1996 г. във връзка с §27 от ПЗР на ЗИД на ЗС /ДВ, бр. ЗЗ от 1996 г./. В мотивите на решенията, с които е отменена Заповед №РИ-17-8500-37 от 12.12.2017 г., издадена от областния управител на област с административен център Варна не се съдържат указания, дали продажбата следва да се извърши по реда на §1 от ПЗР на ПМС 235/10.09.1996 г. или по реда на §3, ал. 2 от същото. Доколкото жалбоподателката е придобила съответната идеална част от правото на строеж върху държавното място през 2005 г. с нотариален акт за продажба № **, том ІІ, peг. № 1287, дело № *** от 05.04.2005г., вписан в Служба по вписванията във вх. peг. № 7383 от 05.04.2005г., акт № **, том XXIII, дело № ****/2005г. от П. С. С. и С. С. С., същата не е от категорията правоимащи лица по §1 и § 2 от ПМС № 235/1996 г. В случая същата има правото да придобие имота по реда на § 3, ал. 2 от същото ПМС въз основа на заповед на областния управител,  при свободно договаряне по пазарни цени.

В разпоредбите на ПМС № 235/1996 г. не е изрично уреден въпросът за разноските свързани с определяне пазарната цена на заявената за закупуване реална част от недвижим имот. Това означава, че по отношение на дължимите в административното производство по ПМС № 235/1996 г. разноски и такси важат общите правила на АПК. Съгласно чл. 12, ал. 3 от същия кодекс, по административните производства не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по същия кодекс. Това означава, че производствата пред административния орган по принцип са безплатни, като изключение се прави в изрично установени от закона случаи. Доколкото разпоредбите ПМС № 235/1996 г. не съдържат конкретно изискване за предварително внасяне на разноски или такси по закупуване на имота, такива не се дължат от правоимащите заявители, независимо от това дали правата им произтичат от §1 и 2 от ПЗР на ПМС 235/10.09.1996 г. или от §3, ал. 2 на същите.

Предвид изложеното съдът приема, че Д. е изпълнила всички изисквания на разпоредбите на ПМС 235/10.09.1996 г. и свързаните с тях указания на административния орган. Що се отнася до последното дадено указание за внасяне на възнаграждение за оценител в размер на 300 лева, същото не е такова удовлетворяващо останалите изисквания на закона, както е посочено в чл. 30, ал. 2 АПК. Административният орган е основал наличието на такова задължение на заповед РД-15-7706- 323/22.06.2015 г. на областния управител на област с административен център Варна, издадена на основание чл. 32, ал. 1 ЗА, в която е определено, че възнагражденията на независимите оценители за изготвяне на пазарни оценки на недвижимите имоти се заплащат от лицата, инициирали производството. Посочената заповед няма характер на нормативен акт и не създава изискване по смисъла на  чл. 30, ал. 2 АПК.

Процесуалните права на страните в административното производство и задълженията на решаващия орган трябва да се упражняват добросъвестно и разумно. След като не са налице предпоставките на чл. 30, ал. 2 от АПК, то незаконосъобразно административния орган е прекратил производството.

Предвид гореизложеното депозираната жалба следва да се уважи, а оспорената заповед следва да бъде отменена и преписката върната на административния орган за решаване на искането по същество.

Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски съдът намира, че следва да се осъди ответника да заплати сумата от 10 лева, представляваща д.т. за образуване на делото.

Воден от горното и на основание чл. 200 от АПК, Съдът

 

 

                                             О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на С.Д.Д., ЕГН **********, адрес *** Заповед № РД-20-7713-7 от 26.08.2020 г. на С. П.- областен управител на област с административен център Варна, с която е прекратено производството, образувано по искане с вх. № РД-04-9400- 588/26.05.2005г. от С.Д.Д. до областния управител на област с административен център Варна за придобиване право на собственост върху съответните идеални части от недвижим имот, находящ се в град ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-98 от 10.11.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-03-1063/19.04.2013г. на Началника на Службата по геодезия, картография - град Варна, представляващ поземлен имот с идентификатор *****.****.***, целия с площ от 725 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); номер по предходен план: 60; при съседи:    *****.****.**, *****.****.***, *****.****.***, ***.****.***, *****.****.*** и *****.****.**, описан в акт за частна държавна собственост № 8613 от 13.03.2014г.

 ОСЪЖДА Областна администрация с административен център гр. Варна да заплати на С.Д.Д., ЕГН ********** сумата от 10 лева, разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба от страните, участвали в административното производство в 7-дневен срок от съобщаването пред ВАС на РБ по реда на глава ХІІІ от АПК.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: