Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
27.11.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско
въззивно отделение, IV „А” състав, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: СТЕЛА КАЦАРОВА
Членове: 1.
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
2. мл. с. АТАНАС ДОДОВ
при секретаря Цветелина Добрева, като
разгледа докладваното от младши съдия А. Додов в. гр. д. 8387 по описа на Софийския градски съд за 2014 г., съобрази следното.
Производството е по реда на чл.
258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Агенция „П.И.“
против Решение № II-78-46/25.03.2014
г. по гр. д. 38505/2013
г.
на Софийския районен съд – 78 състав, с което е осъдена агенцията -
жалбоподател да заплати на ищеца З. „Л.И.“ АД, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ,
сумата от 746,80 лв., ведно със законната лихва от деня на депозиране на
исковата молба до окончателното погасяване, на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от
101,06 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода
22.05.2012 г. – 16.09.2013 г., като на ищеца са присъдени и съдебно-деловодни
разноски.
Жалбоподателят Агенция „П.И.“ формулира
следните доводи, а именно: неправилен бил изводът на районния съд, че е налице
валидно застрахователно правоотношение между пострадалия и застрахователя;
местонахождението на дупката, и въобще – наличието на дупка върху платното за
движение, не били доказани; не се доказвало наличието на вреди върху автомобила,
като изводите на районния съд в обратен смисъл по този въпрос били неправилни и
необосновани; необосновани били изводите на първата И.танция и досежно
наличието или отсъствието на причинно-следствен механизъм. Пледира за отмяна на
първоинстанционния акт и за отхвърляне на исковете.
Ищецът, тук въззиваем, представя становище,
в което пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт, като претендира
разноски.
Софийският градски съд, въз основа на
доказателствата и закона, и в обхвата на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
следното.
Главното оплакване на въззивника
гласи, че първата инстанция е направила позитивен извод за съществуване на
застрахователно правоотношение между застрахователя-ищец и пострадалия въпреки
липсата на материалноправните предпоставки за това, и по този довод СГС намира
следното.
По силата на чл. 184, ал. 1, изр. 1 КЗ (отм.), застрахователният договор се сключва задължително в писмена форма, а
чл. 184, ал. 3, т. 11 с. к. изрично предвижда, че реквизит на застрахователния
договор са и подписите на договарящите. Още в отговора по чл. 131 ГПК, ответникът
е формулирал довод за несъществуване на валидно застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на повредения автомобил, което, съобразно правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК, и доколкото валидното съществуване на такова правоотношение
е елемент от основанието на иска по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), е наложило на
ищеца да докаже валидното сключване на договор, а в светлината на довода на ответника
за липса на валидно застрахователно правоотношение – за ищеца е възникнала и
тежестта да докаже, че е внесена застрахователната премия или първата вноска,
ако това е предвиждал самият застрахователен договор, респективно – общите условия
на застрахователя. Основателно, само по себе си, е оплакването на въззивника,
че първостепенният съд необосновано е игнорирал в своите мотиви обстоятелството,
че представената застрахователна полица е неподписана. Представената в производството
пред първата инстанция застрахователна полица действително е неподписана, като,
въпреки поисканата от пълномощника на ищеца в производството пред СРС и осигурената
му от СРС възможност, ищецът да представи подписана застрахователна полица,
такава до приключване на първоинстанционното производство не е била представена.
Следва, че формално-правно погледнато, не е спазена изискумата от материалния
закон писмена форма за валидност на застрахователния договор. Независимо от
това, следва да бъде споделен крайният извод на СРС за съществуване на
застрахователно правоотношение между ищеца и увредения собственик „У.Л.“ АД,
доколкото в този връЗ.а следва да бъде съобразена нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, че когато при и повод сключването и изпълнението на търговска сделка,поведението
на търговеца е било такова, че от него
може да се заключи, че той не е оспорвал валидността на изявлението си, той не
може да се позовава на нищожността поради липсата на форма, тоест нищожността
на изявлението му при и и повод учредяването на търговско правоотношение
законът по същество заздравява с обратна сила при наличие на цитираните там
обстоятелства. В настоящия случай от събраните от първоинстанционния съд
доказателства се установява по безспорен начин, че ищецът е приел по надлежния
ред (регистрирал е) претенцията за щета, извършил е опис на щетата, възложил е
на трето за делото лице „Дару Кар“ АД да извърши ремонт на процесното МПС и е възмездил
това трето лице за извършения ремонт (л. № 18-29 от първоинстанционното дело). При
това положение, следва еднопосочен извод, че ищецът-застраховател е действал,
като да би бил обвързан от валидно застрахователно правоотношение, тоест,
фактическото му и правно поведение е такова, каквото кореспондира на абстрактния
модел за поведение на застраховател, който е осигурил валидно застрахователно
покритие, осигуряващо защита срещу риск, който се е реализирал. Това поведение води
до извода, че ищецът де факто и де юре е санирал невалидността на изявлението
си при учредяването на застрахователно правоотношение в приложното поле на чл.
293, ал. 3 ТЗ, и се явява обвързан от такова правоотношение (цялостното му
поведение по недвусмислен начин индикира, че в неговите правни представи такова
правоотношение е същестувало). Затова съдът отхвърля първия довод във
въззивната жалба като неоснователен.
Налице са и останалите
материалноправни препоставки за основателността на иска: настъпването на
процесното ПТП при твърдения от ищеца механизъм се установява от приетия като
доказателство протокол за ПТП, производството по опровергаване на чиято вярност
(а именно – в частта относно пряко възприетите от актосъставителя фактически
положения, заварени на място от него и отразени в протокола) е неуспешно, и от изслушаната
в производството пред първата инстанция експертиза, чието заключение
потвърждава съществуването на причинна връзка между ПТП и неравността на
пътното платно, съответно – между ПТП и настъпването на имуществените вреди,
чието обезщетяване се претендира.
Налице е извършено плащане на
застрахователно обезщетение от страна на ищеца, удовлетворяващо
застрахователната претенция на увредения собственик.
Безспорно е от правна страна, че за
съществуването на неравности на пътното платно и за евентуално произтичащи от
нейното съществуване вреди, имуществено отговаря ответникът, във връзка с което
първата инстанция е изложила правни съображения, които се споделят от въззивния
съд и които не е необходимо да бъдат преповтаряни.
Затова исковете се явяват безспорно установени
по основание и размер. Изводите на двете инстанции съвпадат.
По разноските.
При този изход на спора, на въззивамата
страна следва да му бъдат присъдени съдебноделоводни разноски за производството
пред въззивната инстанция, съобразно изрично формулараната в тази връзка
претенция и по представения в производството пред настоящата инстанция списък
по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖАВА
Решение № II-78-46/25.03.2014 г. по гр. д. 38505/2013 г. на Софийския районен съд – 78 състав.
ОСЪЖДА
Агенция „П.И.“ да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 КЗ,
сумата от 300,00 лв. (триста лева), представляваща съдебно-деловодни разноски
за производството пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване,
съобразно чл. 280, ал. 2 ГПК.
Председател: Членове: 1.
2.