Р Е Ш Е Н И Е
N 680
гр.
РУСЕ...28.X................. 2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД..............................ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в публично заседание
на..........19 септември 2013г……………........... в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :
при СЕКРЕТАРЯ...................М.П.………............и в присъствието
на ПРОКУРОРА...................................................................................като разгледа
докладваното от...............СЪДИЯТА
ГАВРАИЛОВА..….гр.д. N448 по описа
за 2013г., за да се произнесе, взе предвид :
Ищецът
О. Р., представлявана от кмета П. С., твърди, че
праводателят на първите двама ответници и наследодателят на третия и четвъртия
ответник, са сключили договор от 24.08.1966г., по силата на който са извършили
делба на недвижим имот, представляващ таванско помещение с площ от 176кв.м,
1/3ид.ч от целия склад, реална част от склада от 9кв.м за приспособяване на
стълбище и 1/2ид.ч от дворно място, находящо се по ****, образуващо бивш парцел
XI-5 в кв.105 /нов пл.№7 в кв.72/ по
плана на гр.Р.. Твърди, че към момента на извършване на делбата в нея не е
участвувал другия съсобственик в сградата – Градски народен съвет и делбата е
нищожна, поради противоречието й със закона – чл.75,ал.2 от ЗН във вр.
чл.34,ал.2 от ЗС в редакцията към 1966г. Иска съдът да постанови решение, с
което да прогласи нищожността на договора от 24.08.1966г., сключен между Любен Й.
Тошков и Т. Димитров К., с който е извършена делба на описания недвижим имот,
както и да бъдат отменени нотариален акт за собственост на недвижим имот №7,
том IV, д.№2035/1995г. на Русенския нотариус
и нотариален акт за собственост на недвижим имот № 172, том III, д.№1439/1973г. на Русенския нотариус.Претендира
разноските по делото.
Ответниците Н.Б.Т. и Т.Й. ***, не признават иска.
Изразяват становище, че искът за прогласяване нищожността на договора е
недопустим, поради липса на правен интерес. Алтернативно излагат доводи за
неоснователност на иска и на претенциите по чл.537,ал.2 от ГПК.
Ответникът Е.Т.К., от гр.Русе, счита, че искът е допустим,
но неоснователен. Твърди, че наследодателите му са придобили процесния имот и
по давност.
Ответникът
Д.Т.К.,***, изразява становище, че исковете са неоснователни.
След преценка на събраните доказателства,
съдът приема за установено следното :
От Договор за продажба на държавен
жилищен имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от Държавния жилищен
фонд, предоставен на народните съвети /НПЖДЖФПНС/отм.23.01.1967г./, сключен на
23.08.1966г.,от който се установява, че Л. Й. Т. и Т. Д. К. са закупили
следният държавен жилищен имот, находящ се в гр.Русе, съставляващ парцел XI-5 по *** в кв.105, със застроена площ 176кв.м, състоящ
се от таванско помещение, от масивен склад с площ 176кв.м и обем 127куб.м, ,
1/3ид.ч от целия склад с обем 223,30куб.м, реална част от склада от 9 кв.м и
обем 36куб.м за приспособяване на стълбище, 72/176ид.ч от общите части на
цялата сграда, както и 1/2ид.ч от дворното място, представляващо бивш парцел XI-5 в кв.105 /нов в кв.72/, целият от 495,60кв.м, „отстъпващ
се в право на строеж”, за сумата 5250лв., от която 2100лв. внесени.
По делото е
представен Договор от 24.08.1966г., сключен между Л. Й. *** и Т. Д. К., от
гр.Р., с който са уговорили следното : „ Закупеното таванско помещение с
площ от 176кв.м, 1/3ид.ч от целия склад,
реална част от склада от 9кв.м за приспособяване на стълбище и 1/2ид.ч от дворното място, находящо се по ***, представляваща бивш парцел XI-5 в кв.105 /нов пл.№7 в кв.72/ по плана на гр.Р.,
съгласно протоколно решение на ИК на ГНС-Русе №7 от 15.VII.1966г.,
отстъпващ се в право на строеж, се разпределят по следния начин :
Съгласно т.1.А.Л. Й. Т. заема 1/2ид.ч от
таванското помещение – 88кв.м, заемаща северната част на помещението, на ***.
Уговорено е, че Л. Т. „със свои средства ще устрои апартамента”, като входа на
същия ще бъде откъм ***, за което ще получи и определените 9кв.м за стълбище.
Предвидено е, че „междинната стена” за двата апартамента ще бъде построена от
двамата съсобственици, всеки ще изработи своята част от външната и вътрешните мазилки. От 1/3 от целия склад, която се предава за маза, Л. Т.
взема южната част от същата, като входа ще бъде през двора. В т.1.Б. е
предвидено, че Т. Д. К. заема 1/2ид.ч от таванското помещение – 88кв.м, заемащо
южната част на помещението, като входа ще бъде през двора до самата негова
маза. Със свои средства ще устрои апартамента, междинната стена ще бъде построена
от двамата съсобственици, като всеки ще изработи своята част от мазилката.
Мазата, която получава К. ще бъде между склада и мазата на Л. Й. Т., която се
равнява на 29,3кв.м. Изрично е уговорено, че „дворното място ще се ползува общо
от двамата съсобственици”. Договорът е с нотариална заверка на подписите, с
рег.№ 4605.
С констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот №172, том III, д.№1439/73г. на нотариуса при РРС, А.С.К. и Т. Д. К. са
признати за собственици на апартамент от
сградата по ***, на ет.**, от южна страна, подробно описан в нотариалния акт, с
площ 88кв.м, вход с изба на ет.I и
две обособени тавански помещения с площ 30кв.м, както и отделна таванска площ
от 58кв.м и тераса на ет.** посока югоизток, застроен в държавен имот №*** в
гр.Р., по ***, с даденото им право на 1/6ид.ч от складовото помещение и
36/176ид.ч от общите части на сградата и 1/4ид.ч от дворното място, цялото от
495,60кв.м и отстъпващото се право на строеж. От удостоверение за наследници
№149 от 14.05.2013г. се установява, че Т.К. и А.К. са починали и са оставили за
свои законни наследници ответниците по настоящото производство Д.Т.К. и Е.Т.К..
С нотариален акт за собственост №7 от 14.04.1995г., том IV, д.№2035/1995г. на Русенския нотариус Л. Й. Т. е признат
за собственик на недвижим имот по ***, а именно : 1/4ид.ч от дворно място,
цялото от 497кв.м, представляващо парцел 7 в кв.72 по плана на гр.Р., заедно с
част от построената в него масивна жилищна сграда – на ет.I входно антре и вътрешно стълбище за ет.II, застроени върху 9кв.м, на ет.II –
две спални, дневна, кухня, стая с кухненски бокс, сервизни помещения и коридор,
застроени върху 88кв.м и 1/6ид.ч от склада, преустроен на гараж и две стаи над
гаража, заедно с 1/2ид.ч от 72/176ид.ч. При съставянето на акта са представени
горецитираните договори за продажба на държавен жилищен имот от 23.VIII.1966г. и договор от 24.VIII.1966г.;
две строителни разрешения под №383 и 174/не са посочени дати на издаване на
строителните разрешения/.С нотариален акт №*** от 25.05.2005г. за
покупко-продажба на недвижим имот, на нотариус Ц. М., рег.№*** на НК, вх.рег.№6879/25.05.2005г.,
акт ***, том XIX по описа на СлВп-Р., Л. Т. е
продал описания в нот.акт №7 от 14 април 1995г.
недвижим имот на първите двама ответници – Н.Б.Т. и Т.Й.Т.. В нотариалния акт е
посочено, че при изповядването на сделката са представени редица документи,
между които и процесния Договор № 4605 от 24.08.1966г., който е вписан в
нотариалния акт като „Договор за разпределение на таванско помещение”.
С
исковата молба се претендира прогласяване нищожността на договора от
24.08.1966г., като се твърди, че същият представлява договор за делба и е
нищожен, поради неучастието в делбата на всички съсобственици на вещта – в
случая Градски народен съвет. Претендира се и отмяна на констативни нотариални
актове за собственост, с които праводателите на ответниците по делото се
легитимират като собственици на описаните по-горе имоти. Искът за прогласяване нищожността на договор е установителен и
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост е наличието на
правен интерес. Установяването на нищожността в самостоятелно исково
производство внася яснота и безспорност досежно съществуването на
съсобствеността и възможността съсобствениците да упражняват признатите им от
закона права по управление, ползване и разпореждане на съсобствената вещ вкл. и
по отношение на третите лица с оглед изискването за вписване на исковата молба
и съдебното решение. По тези съображения настоящият състав приема, че е
допустимо иск за установяване нищожността на договор за делба поради неучастие на всички
съсобственици да бъде предявяван в самостоятелно производство. Възприемането на
противното би означавало да се приеме, че недобросъвестността на
съсобствениците, които са сключили договор за делба без участието на всички
лица, които притежават дял от съсобственото имущество има за последица
ограничаване правата на неучаствувалите в делбата. Ето защо възражението на
първите двама ответници за недопустимост на иска е несъстоятелно.
Искът за прогласяване нищожността на договора от 24.08.1966г.
поради противоречието му със закона, с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, е неоснователен, по следните съображения :
По своят правна същност доброволната
делба е договор, съдържанието на който се определя от съсобствениците
съделители, като има за цел да прекрати съсобствеността и идеалните
части на всеки от съсобствениците се превърнат в отделно право на собственост и
съответно всеки от тях да може да получи своя дял в натура, ако това е
възможно. възможно е да се уговори между тях един да получи целия имот, а
останалите-паричната равностойност на припадащата им се част. Но при всички
случаи за изпълнение на целите при прекратяване на собствеността чрез делба,
включително и когато същата се постига чрез извънсъдебна спогодба, се извършват действия на разпореждане с правата, които
съделителите притежават. Правната същност на договора се определя от естеството
на насрещните права и задължения. Правното естество на договора за делба е
прекратяване на съсобственост В настоящия случай, договорените от страните
клаузи с процесния договор, не произвеждат отчуждително действие. С договора от
24.08.1966г. страните са разпределили ползуването на съсобствения си имот, от придобит
с договора от 23.08.1966г., като са уточнили кой каква част «заема» от
помещенията и начина на ползуването им, а не са извършили делба на същия. Ето
защо искът за прогласяване нищожността на договора от 24.08.1966г. на
посочените в исковата молба основания, следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.78 ГПК ищецът дължи на ответниците разноските по делото. Възражението
за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения, направено в писмената
защита на ищеца, е неоснователно, предвид защитавания материален интерес.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от О. Р. против Н.Б.Т. и Т.Й.Т. и Е.Т.К.,
и тримата от гр.Р. и Д.Т.К.,*** иск за прогласяване нищожността на договор от
24.08.1966г., сключен между Л. Й. Т. и Т. Д. К., като
неоснователен.
ОСЪЖДА О. Р. да заплати на Н.Б.Т.
и Т.Й. ***, 1500лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА О. Р. да заплати на Д.Т.К.,***, 1200лв. разноски
по делото.
Решението може да се обжалва пред Великотърновския апелативен
съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ :