Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

19.11. 2018г., гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Плевенският районен съд, ДЕВЕТИ наказателен състав в публично съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

 

         При секретаря Валя Стоянова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА АНД № 2374 по описа на същия съд за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е жалба от „Р***, със седалище и адрес на управление ***,ЕИК824061005 представлявано от К.Б.П., ЕГН **********, против НП № 15-0000499/19.07.2018г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 128, ал. 2  от КТ и на основание чл.416, ал. 5  от КТ във вр. с чл. 414 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

         Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно. Същият твърди, че е изплатено възнаграждението на неговият служител, но последният е отказал  да  получи пълното изплащане, което обстоятелство е подкрепено от писмени доказателства, представени по делото, приложени към жалбата до съда.

         В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се  явява лично представляващият дружеството и изразява становище по съществото на делото.

Ответникът по жалбата  - Дирекция ИТ - Плевен, редовно призован представлява се от юрк.***, която моли за потвърждаване на НП като излага подробни аргументи. 

Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и Закона, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.

         Разгледана по същество същата се явява основателна.

„Р***, е със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК824061005, представлявано от К.Б.П., ЕГН ********** и за това не се спори.

На 04.06.2018г., в 10:50 часа  в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище-***,   било установено от  актосъставителя Б.Н. - гл. инспектор „Д“ИТ“, същият и свидетел по настоящото производство и от свидетеля –***служител при същата дирекция, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от лицето ***П.,ЕГН********** на длъжност  „механик“ работодателят „Р.“ ЕООД ***, не му изплатил в установените срокове трудовото възнаграждение  за м. март 2018г. 

В резултат на горните констатации свидетелят Б.Н.  в присъствието на свидетеля ***съставил АУАН № 15-0000499/04.06.2018г. като въз основа на него било издадено оспореното НП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - изцяло кредитираните като обективни, логични и последователни показания на свидетелите Б.Н. и ***,  приложените към делото писмени доказателства - АУАН № 15-0000499/04.06.2018г., протокол за извършена проверка от 04.06.2018г.  известие за доставяне от 31.08.2018г. на л. 14,  идентификационна карта на л.15, справка за дължимите трудови възнаграждения и обезщетения за м. март 2018г., трудов договор на ***П., които  доказателства съдът на основание чл. 283 НПК приобщи към материалите по  делото.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът не установи в хода на производството да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказания. Съдът не установи да са налице и нарушения на материалния закон. При съставянето на АУАН и при издаване на НП административнонаказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове /АУАН и НП/съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. АУАН е съставен на 04.06.2018г., предявен е на нарушителя на същата дата да се запознае със съдържанието му и да напише или направи обяснения. Дружеството към момента на предявяване на АУАН не е направил възражения. Не се е възползвал и от правото си в законоустановеният 3 дневен срок от връчването на акта да направи писмени възражения по същия и да приложи писмени доказателства, ако има такива.

Правилно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл. 83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените граници - 1500 до 15000лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1500лв., явяващ се минималния размер установен в закона, предвид цялостните параметри.

При подробен прочит на материалите по делото, съдът констатира, че  ведно с жалбата, са приложени заверени преписи на Заявление от ***П. /л.5/ и разходен касов ордер  №242/09.09.2018г. за сумата от  440,72 лв./л.6/. В първото писмено доказателство, П. уведомява дружеството, че прекратява  едностранно сключеният между него и дружеството трудов договор, „поради не изплащане на  трудовото ми възнаграждение“. Но на следващо място, в приложения РКО  е отразено ,  че П. отказва да получи   възнаграждението си  за м. март 2018 година, аргумент , който в  съдебно заседание жалбоподателят сочи.

Съдът достига до правния извод, че вследствие недобросъвестното поведение на работника, последният  отказал  да получил дължимото му трудово възнаграждение за съответния период, видно от РКО / л.6/.

Не се спори между страните и се установява от приобщените по делото доказателства, че наказаното лице има качеството на работодател и съответно – субект на нарушението по смисъла на  чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ. Съобразно разпоредбата на  чл. 270, ал. 1 и ал. 2 КТ, трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, лично на работника, срещу подпис по ведомост. Следователно, КТ е установил отклонение от общото правило - вземането, макар и парично, е търсимо. За изпълнението му е необходимо съдействие на кредитора - да се яви за получаване на сумата. При липса на такова съдействие сме изправени пред хипотезата на кредиторова забава. Тя не е пречка за реализиране на вземането, (то е ликвидно и изискуемо), но в този случай не е налице забава на длъжника, а в негова тежест не могат да се възложат неблагоприятните последици, свързани с изпълнението. Следователно, доказателствената тежест за наличие на плащането е върху работодателя, но установяването на факта на явяване и отказът за изпълнение е върху работника. Тъй като по делото от събраните доказателства безспорно е установена активност от страна на работодателя в тази насока и отказ на работника в предприятието, то неизпълнението на задължението за своевременно заплащане на работната заплата за съответния период не може да се вмени в отговорност на работодателя, именно предвид разпоредбите на чл.270 от КТ. Не е налице нарушение на законово установеното задължение по чл.128, т.2 от КТ, поради което неправилно е ангажирана отговорността на дружеството, до какъвто извод достига съдът. Нямат отношение по делото причините, поради които ***П. е отказал да  получи възнаграждението си  за м.  март 2018г., а вместо това е отправил сигнал до ДИТ. Ако бяха налице доказателства, че е търсил трудовото си възнаграждение и то не му е заплатено, щяло е да има нарушение на трудовото законодателство. Тъй като възнаграждението не е търсено, в  наст.случай -отказано, няма нарушение. За да изпълни задължение си да заплати трудовото възнаграждение, работодателят обаче се нуждае и от съдействието на работника и ако последния не съдейства на работодателя за получаване му, работодателят не би могъл да изпълни задължението си.

При наличието на тези данни, няма как да се приеме, че се касае за неизпълнение на задължение тежащо върху работодателя. Работникът е отказал да получи трудовото възнаграждение.

Следва да се посочи,че цитираните доказателства са ангажирани  едва пред съда,в едно с жалбата срещу НП. Ако биха били предоставени пред АНО той най-вероятно не би издал атакуваното НП,но все пак на практика жалбоподателя е санкциониран за нарушение, което не е извършил,което налага отмяна на НП.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №15-0000499/19.07.2018г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, с което на Р***, със седалище и адрес на управление ***,ЕИК824061005 представлявано от К.Б.П., ЕГН **********, за нарушение на чл. 128, ал. 2  от КТ, на основание чл.416, ал. 5  от КТ във вр. с чл. 414 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред АС – гр. Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

                                                                                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: