РЕШЕНИЕ
№6
гр. Перник 16.01.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд,
гражданска колегия, в публичното заседание на шестнадесети декември през две хиляди и тринадесета година, в
състав:
Председател:
Милена Даскалова
при секретаря Росица Игнатова като разгледа
докладваното от съдията търг. дело № 546 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявените обективно
съединени искове са с правно основание чл. 258 във вр. с чл. 266, ал.1 ЗЗД .
По изложени в
исковата молба обстоятелства, ищецът „М.
– 1 ” ООД, гр. П. моли да бъде осъден ответникът „Специализирана болница за долекуване,
продължително лечение и рехабилитация” ЕООД, гр. П. за присъждане на сумата от
38 648,82 лв., от които 10 832лв.
лв. възнаграждение по договор от 30.12.2010г., 26 340 лв. възнаграждение по
договор от 29.12.2010г. и 1 476,82 лв. обезщетение по чл. 86 ЗЗД, както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумите.
Ответната страна
оспорва иска.
Пернишкият окръжен
съд, като преценява събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните по делото са сключени два договора за изработка по смисъла на чл. 258
от ЗЗД с предмет охрана на обект на ответника, по силата на които ответната
страна е поела задължение да заплаща на ищеца ежемесечно възнаграждение.
Следователно, за да се уважи така предявения иск, то следва по всеки един от
двата договора да се установи какви са правата и задълженията на страните и в
частност дали ищецът е изправна страна по договорите и съответно налице ли е
изпълнение от страна на ответника за задължението му да заплати възнаграждение.
Видно от
договор от 30.12.2010г. между страните по делото е постигнато съгласие ищцовото
дружество да извършва охрана на обект на ответната страна при възнаграждение от
2 165 лв. месечно без ДДС. Договорът е сключен за срок от 01.01.2011г. до
31.12.2011г.
Ищецът
претендира заплащане на възнаграждение по този договор в общ размер от 10 832лв., представляващи незаплатени
суми по фактури, както следва: по фактура № ***- 440 лв. ; по фактура № *** –
2 598 лв.; по фактура № *** 2 598 лв. ; по фактура № *** 2 598
лв. и по фактура № *** 2 598 лв.
Видно от
заключението на вещото лице горните фактури са осчетоводени от страните по
делото, като предвид извършеното от ответника плащане на 31.07.2013г. в размер
на 4 000 лв., то са погасени частично задълженията по фактури № *** и ***. Остатъкът на задължението по
всяка една от тях е 598 лв. В заключението си на стр.3 вещото лице е посочило,
че това е и начинът на осчетоводяване на задълженията в счетоводството на
ответника към момента на изготвяне на експертизата.
Предвид
горното, съдът намира, че претенцията за заплащане на възнаграждение по този
договор е основателна и доказана за сумата от 6 832 лв., за колкото и
следва да се уважи, като за разликата до пълния предявен размер от 10 832
лв. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана, предвид извършеното
плащане след предявяване на иска.
С договор от
29.12.2011г. между страните по делото е постигнато съгласие ищцовото дружество
да извършва охрана на обект на ответната страна при възнаграждение от
2 150 лв. месечно. Договорът е за срок от 01.01.2011г. до 31.12.2012г.
С анекс от
01.10.2012г. възнаграждението е изменено на 1 300 лв., считано от
01.10.2012г. и платимо до 10-то число на следващия месец.
Видно от
споразумение от 09.10.2012г. страните са постигнали съгласие относно това, че
към 30.08.2012г. ответната страна дължи на ищеца думата от 39 072 лв.,
като са се договорили заплащането на тази сума да става на месечни вноски от по
2 000 лв., считано от 01.10.2012г., Плащането следва да се извършва до 30
- то число на текущия месец.
На
19.11.2012г. е подписан споразумителен протокол, с който страните са постигнали
уговорка за прекратяване на договора.
Ищецът
претендира заплащане на възнаграждение по този договор в общ размер от 26 340 лв., представляващи незаплатени суми
по фактури, както следва : по фактура ****
2 580 лв. ; по фактура *** 2 580 лв.; по фактура *** 2 580 лв.; по
фактура **** 2 580 лв.; по фактура *** 2 580 лв.; по фактура ***
2 580 лв.; по фактура *** 2 580 лв.; по фактура **** 2 580 лв.; по
фактура *** 2 580 лв.; по фактура ***
1 560 лв. и по фактура **** 1 560 лв.
Предвид
постигнатите уговорки между страните със споразумението и анекса, съдът намира,
че исковата претенция за заплащане на възнаграждение по договора от
29.12.2011г. е частично основателна по следните съображения:
Видно от
заключението на вещото лице към момента на извършване на проверката фактурите
са осчетоводени от ответната страна, като размерът на задълженията по същите е
така, както е посочен и от ищеца, т.е. не е налице плащане по която и да било
от тях.
Както се посочи
със споразумението от 09.10.2012г. страните са постигнали съгласие, че към
30.08.2012г. ответната страна дължи на ищеца думата от 39 072 лв. Имайки
предвид, че по силата на сключения договор ответникът се е задължил да заплаща
ежемесечно възнаграждение, то следва изводът, че с оглед така постигнатата
уговорка плащането е следвало да се извършва до края на текущия месец.
Следователно споразумението обхваща и дължимото се за м. 08.2012г.
възнаграждение от 2 580 лв., за което е издадена фактура ****.
По силата на
същото споразумение ответната страна се е задължила да погасява задължението си
от 39 072 лв. на месечни вноски от по 2 000 лв. до 30- то число на
месеца, считано от 01.10.2012г. При така постигнатата уговорка и с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК, според която съдът е длъжен да вземе предвид
всички факти, настъпили след предявяване на иска и имащи значение за спорното
право, то следва изводът, че към датата на последното съдебно заседание е
настъпил падежът на вноските за 2012г. и на 11 вноски за 2013г.- т.е. на общо 14
вноски в общ размер на 28 000 лв. Доколкото ищецът не оспорва, а се
установява и от заключението на вещото лице, че по споразумението са заплатени
7 600 лв., то следва изводът, че съгласно договора и споразумението към
същия ответната страна дължи на ответника сумата от 20 400 лв.
Вземанията по
фактури № *** 2 580 лв. *** 1 560 лв. *** 1 560 лв. касаят
периода на действие на договора след сключване на споразумението от 09.10.2012г.
и не се обхващат от същото. Имайки предвид, че липсват доказателства за
извършено плащане по тези фактури, то следва изводът, че исковата претенция за
заплащане на тези суми е основателна.
Предвид
горното следва изводът, че искът за присъждане на сумата от общо 26 100 лв. по
договора от 29.12.2011г., ведно с анекса и споразумението към него е
основателен и доказан и следва да се уважи в този размер, като за разликата до
пълния предявен размер от 26 340 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Неоснователен
е доводът на ответната страна за недължимост на сумите поради неизпълнение от
страна на ответника на задълженията му по чл.1, ал.2, вр. чл.5 от двата
договора, а именно за изготвяне план за охрана на обекта, както и че фактически
договорът е бил прекратен на по- ранен етап и не е било налице изпълнение по
същия за целия исков период.
По силата на чл. 264 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме
извършената съгласно договора работа, като при приемането й трябва да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение. Ако не
направи такива възражения, работата се счита приета. При преценка наличието на
приемане по смисъла на закона се вземат предвид или изрично изявление от страна
на поръчващия или онези негови действия, от които се налага изводът, че е
налице приемане на работата. От приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответното дружество е
осчетоводявало редовно издаваните от ищеца фактури, предвид на което и следва
изводът, че работата е приета от възложителя без възражения.
Предвид горното, съдът
намира, че по делото е установен, че възложената с договора работа е извършена
от ищеца, като работата е приета от ответника без възражения и последният дължи
заплащане на уговореното възнаграждение за целия период на действие на
договорите – от датата на сключването до датата на изрично писмено прекратяване
на втория договор, извършено на 09.11.2012г..
Ответникът поддържа, че
със споразумението от 09.10.2012г. са консолидирани всички задължения по
издадени от ищеца фактури, че същото определя крайна дата на фактическите
договорни отношения между страните и не предвижда възможност за разплащане по
фактури, издадени след 31.08.2012г.
Горните доводи са
неоснователни. Текстът на споразумението е ясен и той касае само задължения по
договора от 2011г. и то такива до определен момент – 31.08.2012г. Т.е. със
споразумението не е предоговорен редът за заплащане на задълженията по договора
от 2010г. Наред с това със сключване на споразумението, договорът от 2011г. не
е прекратен и следователно ответната страна дължи заплащане на възнаграждение
за периода след 31.08.2012г. до датата на прекратяване на договора, което е
станало по- късно със споразумителния протокол от 09.11.2012г. .
По отношение претенцията
по чл. 86 ЗЗД :
Както се
посочи три от фактурите по договора от 2011г. са издадени след датата на
споразумението, предвид на което и преценката относно момента, в който
ответната страна е изпаднала в забава следва да се извършва на база
постигнатите с договора уговорки и анекса към същия от 01.10.2012г.
Фактура *** за
сумата от 2 580 лв. е издадена за дължимото се възнаграждение за м. 09
.2012г. и доколкото към 30.09.2012г. е важала уговорката на чл. 2 от договора,
то следва изводът, че ответната страна е дължала заплащане на възнаграждение до
края на текущия месец, т.е. до 30.09.2012г. и е изпаднала в забава на
01.10.2012г. Следователно претенцията за заплащане на обезщетение за периода от
11.10.2012г. до датата на предявяване на иска е доказана по своето основание,
като видно то заключението на вещото лице размерът на същото е 210,64 лв. , за
колкото и е предявен искът и следва да се уважи.
Фактури № ***
и *** са издадени за дължимото се възнаграждение за
месеците октомври и ноември 2012г. В случая при преценка дължимостта на
обезщетението по чл. 86 ЗЗД следва да се вземе предвид и анексът от
01.10.2012г., съгласно чл.2 от който възложителят е поел задължение да заплаща
възнаграждение до 10-то число на следващия месец, от което и следва, че по тези
две фактури ответната страна е в забава съответно от 11.11.2012г. и
11.12.2012г. и от този момент дължи заплащане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД. От
заключението на вещото лице се установява, че размерът на обезщетението по
първата фактура е 113,71 лв., а по втората -
100,51 лв. за колкото и лева
искът е предявен и следва да се уважи.
Претендира се заплащане
на обезщетение по чл. 86 ЗЗД върху главницата от 31 472 лв. /сбор от
задължението по договора от 2010г. и по договора от 2011г. и споразумението към същия от 2012г. без
стойността на горните три фактури/ в размер на 1 051,96 лв. за периода от
01.04.2013г. до датата на предявяване на иска.
По договора от 2010г.
ответникът е дължал заплащане на сумата от 10 832 лв., но доколкото е
налице плащане на 31.07.2013г. в размер на 4 000 лв., то искът за
присъждане на възнаграждение по договора е основателен за 6 832 лв.
Заплащането на сумата от 4 000 лв. е станало след предявяване на иска,
поради което и ответната страна дължи обезщетение по чл. 86 ЗЗД върху цялата
сума от 10 832лв. По този договор
ответникът е дължал заплащане на възнаграждение ежемесечно – т.е. до края на
текущия месец, от което и следва, че е изпаднал в забава за всяка една от
месечните вноски към 1-во число на следващия месец. Този договор е бил срочен –
до 31.12.2011г. и е прекратен с изтичането му , от което и следва, че към
01.04.2013г. ответникът е бил в забава по отношение задължението му за плащане
на остатъка от възнаграждението по същия и дължи заплащане на обезщетение по
чл. 86 ЗЗД. Размерът на същото, определен по реда на чл.162 ГПК е 362.06лв., за
която и сума следва да се уважи.
Съдът приема, че
разликата от 362,06 лв. до 1 051,96 в размер на 689,90 лв. съставлява претенция за заплащане
на обезщетение по чл. 86 ЗЗД по договора от 2011г. и споразумението от
09.10.2012г.
По договора от 2011г. и
споразумението към него от 09.10.2012г. ответникът дължи обезщетение по чл. 86 ЗЗД, тъй като със споразумението е постигната уговорка за заплащане на по
2 000 лв. месечно до 30.то число на текущия месец. Към датата на
предявяване на иска – 30.07.2013г. е настъпил падежът на вноските за 2012г. и
на 6 вноски за 2013г., като към този момент ответникът все още не е бил в
забава относно задължението му за плащане на вноската за м. 07.2013г. и на тези
за месеците 08.2013г.- 11.2013г. / вкл./
Претендира се заплащане
на обезщетение с начален момент 01.04.
2013г. Към тази дата ответникът е следвало да заплати общо 6 вноски в размер на
12 000 лв., като от тях са били платени 7 600 лв. или същият е бил в
забава за заплащане на сумата от
4 400 лв. и относно същата дължи обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер
на 147,08 лв. за посочения период.
За м.04, 05 и 06 2013г.
ответникът е изпаднал в забава съответно от 01.05. 2013г., 31.05.2013г. и
01.06. 2013г. и за всяка една от тези вноски той дължи обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер съответно на 50,13 лв.
33,41 лв. 16,14 лв.
Следователно общият
размер на обезщетението по чл. 86 ЗЗД по договора от 2011г. и споразумението
към него от 09.10.2012г.. за периода от 01.04.2013г. до 29.07..2013г. е 246,76
лв., за която и сума искът следва да се уважи, като за разликата до пълния
предявен размер от 689,90 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Горните размери на
обезщетението са определени от съда по реда на чл.162 ГПК след съответните преизчисления.
Върху присъдените
главници следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Страните претендират
заплащане на разноски. Съдът при присъждане на същите взема предвид частичната
неоснователност на исковете по чл.266 ЗЗД относно договора от 2011г. и по чл. 86 ЗЗД. Що се отнася до частичната
неоснователност на иска за присъждане на дължимо се възнаграждение по договора
от 2010г., то с оглед обстоятелството, че плащането по същия е извършено след
предявяване на иска, следва , че ответникът е станал причина за завеждане на
делото и дължи разноски независимо от крайния резултат по делото.
Предвид горното
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 966,83
лв. разноски по делото, изчислени по компенсация.
По изложените
съображения, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА „Специализирана
болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация” ЕООД, гр. П., ***
да заплати на „М. – 1 ” ООД, гр. П., *** сумата от 6 832 лв. /шест хиляди
осемстотин тридесет и два лева/, представляващи възнаграждение за извършена
работа – охрана на Специализирана болница за долекуване, продължително лечение
и рехабилитация” ЕООД, гр. П., съгласно договор от 30.12.2010г., както и да
заплати обезщетение по чл. 86 ЗЗД за периода от 01.04.2013г. до 29.07.2013г. в
размер на 362,06лв., както и да заплати
законната лихва върху главницата от 6 832 лв., считано от датата на
предявяване на иска- 30.07.2013г. до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля иска за заплащане на възнаграждение по договора за разликата до пълния
му предявен размер от 10 832лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Специализирана
болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация” ЕООД, *** да
заплати на „М. – 1 ” ООД, *** сумата от 26 100 лв./ двадесет и шест хиляди и
сто лева/, представляващи възнаграждение
за извършена работа – охрана на Специализирана болница за долекуване,
продължително лечение и рехабилитация” ЕООД, гр. П., съгласно договор от
29.12.2011г., споразумение към същия от 09.10.2012г. и анекс от
01.10.2012г., както и да заплати
обезщетение по чл. 86 ЗЗД, по суми и периоди, както следва: 210,64 лв.
обезщетение по чл. 86 ЗЗД за периода 11.10.2012г.- 29.07.2012г. за дължимото се
възнаграждение по договора от 29.12.2011г. за м. 09.2012г., за което е издадена
фактура *** за сумата от 2 580 лв.; 113,71 лв. обезщетение по чл.
86 ЗЗД за периода 11.11.2012г.- 29.07.2012г. за дължимото се възнаграждение по
договора от 29.12.2011г. за м. 10.2012г., за което е издадена фактура *** за
сумата от 1 560 лв. ;
100,51 лв. обезщетение по чл. 86 ЗЗД за периода 11.12.2012г.- 29.07.2012г. за
дължимото се възнаграждение по договора от 29.12.2011г. за м. 11.2012г., за
което е издадена фактура *** за сумата от 1 560 лв.; 246,76 лв. обезщетение по чл. 86 ЗЗД за
периода 01.04.2013г.- 29.07.2012г. за дължимото се възнаграждение по договора
от 29.12.2011г. и споразумението към същия от 09.10.2012г., както и да заплати
законната лихва върху главницата от 26 100 лв., считано от датата на
предявяване на иска- 30.07.2013г. до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля иска за заплащане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на 443,14 лв.
за периода 01.04.2013г.- 29.07.2013г., както и иска за заплащане на
възнаграждение по договора за разликата до пълния предявен размер от
26 340 лв. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Специализирана
болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация” ЕООД, **** да
заплати на „М. – 1 ” ООД, *** сумата от 2 966,83 лв. разноски по делото, изчислени
по компенсация.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия :