№ 2673
гр. С, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110136594 по описа за 2021 година
при секретаря Диана Тодорова разгледа гр.д. № 36594 по описа за 2021 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени от П. Г. Б. срещу „АИ“ ЕАД искове по чл. 113, ал. 1
ЗЗП /отм. - - ДВ, бр. 23 от 2021г., в сила от 01.01.2022г./.
С искова молба ищецът П. Г. Б. претендира да бъде осъден ответникът „АИ“ ЕАД да
реализира законовата си гаранция съгласно чл. 112-115 ЗЗП за МПС Фиат Линеа с шаси
№ZFA32300003075639, двигател № 350A10004322834 като: 1/ Извърши отново цялостен
ремонт на главата на двигателя; 2/ да извърши последваща диагностика на двигателя за
установяване и на други евентуални проблеми, които създават пречки за безаварийна работа
на автомобилния двигател; 3/ да извърши центровка на запалването на автомобилния
двигател.
Ищецът твърди, че с ответника сключили на 02.04.2008 г. договор за покупко-
продажба на моторно превозно средство Фиат Линеа 1,4 8 V Динамик, 1368 куб.м. , 77 к.с.,
шаси № ZFA32300003075639, двигател №350А10004322834. С Решение №2373/17.04.2018 г.
на СРС, ответникът бил осъден да извърши основен ремонт на двигателя, като го приведе в
съответствие с изискванията, посочени в техническата документация на автомобила при
сключване на договора за покупко-продажба. В изпълнение на решението автомобилът бил
приет за ремонт във фирмения сервиз на ответника на 05.03.2019 г. и върнат н а 19.06.2019
г. Поддържа, че след извършване на ремонта ответникът носи гаранционна отговорност за
срок от 2 г. Твърди, че в края на лятото на 2019 г. установил проблем с автомобила –
светеща жълта сигнална лампа на контролното табло на автомобила, както и фактът, че
автомобилът работел в авариен режим, без никаква мощност на двигателя. На 09.08.2019 г.
бил закупен и поставен нов катализатор. Поддържа, че през септември 2019 г. отново се
1
появил същия проблем с работния му автомобил и поръчал частна експертиза, която да
установи от къде идват всички проблеми с автомобила и невъзможността да работи
спокойно като таксиметров шофьор. НА 20.09.2019 г. ангажираното от него лице
установило работа на двигателя в авариен режими светещи предупредителни светлини на
таблото. На 15.10.2019 г. автомобилът бил приет за преглед във фирмения сервиз на
ответното дружество, но след него проблемите не спрели и през цялата 2020 г.
С уточнителна молба от 31.08.2021 г. и от 16.08.2022 г. ищецът твърди, че искът му е
за реализиране на гаранционната отговорност на АИ ЕАД поради
новооткрити/нововъзникнали недостатъци на процесния автомобил, описани в исковата
молба. С уточнението от 16.08.2022 г. ищецът поддържа, че претенцията му е само относно
качеството на извършения ремонт и несъответствията са само относно основания ремонт на
двигателя, а не в цялост с договора за покупко-продажба.
Твърди да е потребител, тъй като закупил автомобила от ответника в качеството си на
физическо лице и го ползва за себе си и семейството си като единствено МПС.
Поддържа, че от датата, на която му е предаден автомобила след основен ремонт –
19.06.2021 г. са започнали да текат сроковете по чл. 115, ал. 2 ЗЗП /отм./, съответно по чл.
126, ал. 2 ЗЗП. Твърди и че в периода от 15.10.2019 г. до 31.10.2019 г. автомобилът е бил
приет за профилактичен преглед при ответника и по това време срокът е бил спрян.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът поддържа становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск.
Ответникът поддържа, че ищецът не е спазил срока по чл. 115 ЗЗП, тъй като същият е
започнал да тече от доставката /от продажбата/ на автомобила и е изтекъл преди
предявяване на исковата молба. Евентуално спиране на срока според ищеца може да има
само в периода на ремонт на автомобила от 05.03.2019 г. до датата на отправяне на покана за
получаването му – 17.06.2019 г. Оспорва да носи отговорност за срок от 2 години от
извършване на ремонт на двигателя през март 2019 г., като поддържа, че гаранционният
срок не е бил подновен с ремонта. Претендира, че ищецът не е отправил рекламация в
двумесечен срок по отношение на стоката, нито в 14 дневен срок по отношение на услугата
за ремонт съгласно чл. 126, ал. 1 ЗЗП. Поддържа, че ищецът експлоатира автомобила в
степен, различна от обикновеното му потребителско ползване, тъй като го използва за
таксиметрова дейност, не го е поддържал в изправност и с оглед реализирания пробег го е
амортизирал. Поддържа, че сочените в исковата молба проблеми на автомобила не са
свързани с несъответствия на продадената стока, респ. извършената услуга. Навежда
възражение и че проблемите в работата на автомобила са свързани с неправилна
експлоатация и поставяне на нов катализатор от трети лица.
По допустимостта на предявения иск
Предявените искове според задължителните указания на въззивната инстанция, дадени
с Определение №5812/21.06.2022 г. на СГС по в.ч.гр.д. 15009/2021 г., следва да бъдат
приети за допустими и разгледани в настоящото производство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема от за установено от фактическа страна следното:
Установява се, че между страните е сключен приложения към исковата молба договор
2
за покупко-продажба на моторно превозно средство от 02.04.2008 г., по силата на който
ищецът придобил от ответното дружество собствеността върху нов лек автомобил Fiat Linea
1,4 8V Dynamic с шаси №ZFA32300003075639, двигател № 350A10004322834 на цена 27231,
64 лева с ДДС. Съгласно фактура от 01.04.2008 г. цената на лекия автомобил е 19868,03 лева
без ДДС, а отделно на АГУ метан 27+40 л. – 2583,33 лева, на алармена инсталация – 191,67
лева и монтаж на алармена инсталация – 50 лева. Видно от представената поръчка за
доставка от 07.02.2008 г. цената на автомобила е 24579 лева без ДДС, а стойността на
оборудване по спецификация: метан 27 + 40 л. е 3100 лева.
Видно от Изпълнителен лист издаден от СРС, въз основа на решение № 32281 от
10.02.2017 г. по гр. .д № 43305/2011 на СРС, 29 състав и Решение № 2373 от 17.04.2018 г. на
СГС ответникът е осъден на основание чл. 112, ал. 1 р. чл. 113, ал. 1 ЗЗП по иска, предявен
от ищеца П. Б. да извърши ремонт на двигател на процесния автомобил Фиат Линеа като го
приведе в съответствие с изискванията, посочени в техническата документация на
автомобила при сключване на договор за покупко-продажба на МПС на 02.04.2008 г. Въз
основа на посочения изпълнителен лист ищецът образувал изп. до. 20188500400956 по описа
на ЧСИ А. Б, в рамките на което до ответника била изпратена покана за доброволно
изпълнение, връчена на 25.02.2019 г.
Съгласно представената сервизна поръчка на 05.03.2019 г. автомобилът бил приет в
сервиз на ответника и получен обратно от ищеца на 19.06.2019 г. след извършени ремонтни
дейности, на стойност ведно със стойността на вложените части и материали – 3918,78 лева.
Видно от сервизна поръчка от 15.10.2019 г. за автомобила е извършено техническо
обслужване – компютърно конфигуриране, смяна на масло и маслен филтър, смяна на възд.
филтър и смяна на поленов филтър, като общата стойност на труда и на вложените части и
материали е 279,45 лева. Автомобилът е предаден на ищеца на 31.10.2019 г.
На името на ищеца са издадени фактура №44/16.09.2022 г. от Дигитал сервиз ЕООД на
обща стойност 4188 лева за ремонт на процесния автомобил, като са включени части,
консумативи и услуги, вкл. „основен ремонт на двигател“, както и фактура № 45/27.09.2022
г. на обща стойност 585 лева за ремонт на автомобила с включена диагностика, ремонт на
MCU (мултифункшънъл контрол модул) и ремонт на инсталация . Издадени на ищеца на
10.09.2022 г. и на 23.09.2022 г. са и две фактури от Мънди 69 ЕООД, всяка на стойност 450
лева за транспорт на автомобил с рег. № СА 6236МР от Пловдив до С.
От заключение на съдебно-автотехнитеческата експертиза, изготвено от вещото лице
А. Г. се установява, че вещото лице е извършил оглед на автомобила на 03.10.2022 г., при
който е констатирал, че автомобилът има пробег по показание на километража – 460 476 км,
при първоначално стартиране на двигателя на арматурното табло в дясно светва жълта
светлина – иконка в контурите на двигател, която не изгасва при заработване на двигателя.
Експертът е установил, че след стартиране двигателят заработил веднага спокойно и
равномерно, както на бензин, така и на газ, като не се чували скърцане и чукане на
клапаните. След загряване в границите на 60-80 градуса двигателят работил на празен ход
равномерно, без увеличение на амплитудата на трептене. Според заключението на вещото
лице след около 5 минути в движение двигателят превключил на газ, работил спокойно и
нормално, без да прекъсва и придърпва. Констатирано от вещото лице е, че при увеличаване
на скоростта двигателят не може да се форсира и да развие мощност, като при максималните
достигнати 2000 оборота в минута едва развил 75 км/ч. Според заключението това означава,
че двигателят е влязъл в авариен режим, поради което в това състояние автомобилът не
може да се експлоатира и използва по предназначение, като е необходимо да бъде прегледан
в сервизни условия със специализирана техника.
Видно от допълнителното заключение на САТЕ пробегът на автомобила влияе върху
неговата амортизация. Вещото лице е посочил, че процесният автомобил е от клас А, в
който автомобилите се амортизират по-бързо в сравнение с автомобили от по-горните
класове, както по години на експлоатация, така и по изминати километри. Според вещото
3
лице автомобилите, използвани за семейни цели в България изминават средно около 10000-
15000 км годишно, поради което изминатите от процесния автомобил към 03.10.2022 г.
477285 км за 14 г. са 2,17 – 3,41 пъти повече от пробег на семеен автомобил. Според вещото
лице процесният автомобил е ползван за таксиметров, което е най-тежката експлоатация за
лек автомобил , т.к. за малко години изминава много повече километри и се амортизира
значително повече от автомобил, използван за други цели. Според вещото лице извършеният
на 19.06.2019 г. ремонт от ответника е проведен качествено с подходящите по каталог на
производителя авточасти. По становище на вещото лице ремонтите, за които са представени
доказателства от ищеца да са извършени в автосервиз ЕТ „ИЛ“ на 11.08.2022 г. и в
автосервиз Дигитал сервиз“ на 16.09.2022 г. и на 27.09.2022 г. са от неоторизираните от
ФИАТ сервизи и са вложени авточасти втора употреба и алтернативни такива. В
заключението е прието, че на 11.08.2022 г. ищецът е подменил оригиналната авто-газова
уредба на метан с авто-газова уредба на Пропан Бутан.
Коментиран от вещото лице е протокол от 27.05.2019 г. , в който от ответника са
направени твърдения за констатирани за използване на конкретно масло и са извършени
констатации за наличие на неизправности, които според ответника го правят опасен за
движение.
При изслушване на заключенията вещото лице посочва, че автомобилът може да се
управлява в авариен режим, но разходът на гориво е завишен и скоростта, с която се движи
е до около 70 кв/ч. Вещото лице уточнява, че при ремонтите, извършени от трето лице,
вложеният колянов вал е посочен като втора употреба, а частите които са без код е приел, че
не са оригинални. Според вещото лице след ремонтът през 2019 г. автомобилът е изминал
150000 кв, което означава, че ремонтът е бил качествен, тъй като ако е ремонтиран
некачествено не е можел да измине толкова километри. Дава заключени, че извършените
ремонти в неоторизиран сервиз са повлияли негативно на работата на автомобила.
От показанията на доведения от ищеца свидетел АВЧ се установява, че същият е бил
ангажиран от ищеца за преглед и експертиза на автомобила, във връзка с които през
септември или октомври месец 2019 г. е прегледал автомобила и е установил, че свети чек
лампа на таблото с контури на двигател. Установил, че двигателят работи само в авариен
режим, бавно набирал скорост, тръгвал бавно, достигал до 50-60 км /ч и не можел да се
форсира. През пролетта на 2020 г. отново видял автомобила в сервиз, където ищецът му
обяснил, че е правен ремонт, който желае свидетелят да провери дали е извършен качествен
чрез проверка на налягането в цилиндрите. Свидетелят прегледал автомобила без да е в
движение и установил, че за разлика от първия път можел да бъде форсиран.
Представената с исковата молба частна техническа експертиза от АВЧ съдът не
обсъжда и не цени, тъй като не съставлява заключение по допусната по реда на ГПК
експертиза.
От показанията на свидетеля ВХВ, служител при ответника, се установява че същият е
участвал в ремонта на процесния автомобил през 2019 г. Същият твърди, че е направен
основен ремонт, като били вложени нови части, подменили бутала, сегменти и всичко, което
се изисквало от съда. Били установени неизправности, които отбелязали в протокол, който
ищецът отказал да подпише. Автомобилът бил получен от ищеца няколко месеца по-късно.
Няколко месеца по-късно ищецът с върнал при тях за оглед на автомобила и при преглед
само в сервиза, без да е в движение автомобила, било констатирано, че свети чек-лампа.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 113, ал. 1 ЗЗП / отм. - - ДВ, бр. 23 от
2021г., в сила от 01.01.2022г./. Съгласно приложимата редакция на разпоредбата на чл. 113,
ал. 1 ЗЗП /когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът
е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. Съгласно разпоредбата на чл.
115 ЗЗП /отм./ потребителят може да упражни правото си по този раздел в срок до две
4
години, считано от доставянето на потребителската стока, като срокът спира да тече през
времето, необходимо за поправката или замяната на потребителската стока или за постигане
на споразумение между продавача и потребителя за решаване на спора.
С оглед твърденията на ищеца за основателността на претенциите си същият следва да
установи, че е потребител, в чиято полза е възникнало претендираното право за извършване
на ремонт на закупена от него потребителска стока, че е налице конкретно несъответствие
на стоката с договореното и че ответникът носи гаранционна отговорност да извърши
отстраняването му, вкл. че това несъответствие се е проявило в 2 годишен срок, за който е
налице основание да се брои считано от сочената от дата на извършване на ремонт –
19.06.2019 г.
Ответникът следва да установи, че е налице съответствие на стоката с договора,
респективно че е налице основание за изключване на отговорността му.
Съгласно пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП "потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Съгласно чл. 104, ал. 3 ЗЗП потребителска стока е всяка движима материална вещ, с
изключение на вещите втора употреба - обект на публична продажба, когато потребителят е
имал възможност да участва в продажбата.
От твърденията на ищеца в исковата молба и от заключението на вещото лице е видно,
че процесният автомобил е използван за извършване на таксиметрови услуги. От
твърденията на ищеца в исковата молба е видно, че същият е таксиметров шофьор, а
автомобилът е „работния“ му автомобил. От представеното по делото решение от 09.08.2022
г. на СРС по гр. д. № 13801/2020 г. е видно, че ищецът е претендирал обезщетение за вреди
от нереализирана таксиметрова дейност именно с процесния автомобил и за претърпяна
загуба, изразена в плащане на патентен данък за този автомобил.
От посоченото следва извод, че ищецът няма качеството потребител по смисъла на
пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като процесният автомобил е предназначен за извършване на
търговска и професионална дейност, като закупуването му е в рамките и за целите на тази
дейност. Поради това и същият не разполага със специалната защита, от която се ползват
потребителите по реда на ЗЗП.
Дори и да се приеме, че ищецът е потребител, не би могло да се приеме, че след
извършване на ремонтни дейности в изпълнение на решение № 32281 от 10.02.2017 г. по гр.
.д № 43305/2011 на СРС, 29 състав ответникът е следвало в нов двугодишен срок да приема
рекламации за несъответствие на вещта с договора за продажба или отклонения във
функционирането й.
В подкрепа на тези изводи е нормата на чл. 114, ал. 3 ЗЗП, съгласно която търговецът е
длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от
потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез
извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115, е
налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба. Видно от тази
разпоредба срокът по чл. 115 ЗЗД не се прилага многократно считано от всяка
удовлетворена рекламация за ремонт. В този смисъл е и нормата на чл. 115, ал. 2 , съгласно
която срокът по ал. 1 спира да тече през времето, необходимо за поправката или замяната на
потребителската стока или за постигане на споразумение между продавача и потребителя за
решаване на спор, т.е. срокът продължава да тече, като се зачита изтеклия преди
рекламацията, но не започва нов срок. Не следва и че всеки ремонт се „ползва“ с
двугодишен гаранционен срок, в рамките на който търговецът следва да отстранява
възникнали неизправности.
Видно от изявленията на ищеца в заявление с вх. № 48373/31.08.2021 г. претенцията
му изрично е поради новооткрити/нововъзникнали недостатъци на процесния двигател,
5
ремонтиран основно в периода от 05.03.2019 г. до 19.06.2019 г. Със заявление вх. № 171347
от 16.08.2022г. едновременно с посоченото ищецът сочи, че претенцията му е само относно
качеството на извършения основен ремонт на двигателя и че несъответствията са само
относно основания ремонт на двигателя. Не е налице обаче основание да се приеме, че след
ремонтните дейности отговорността на ответника се е „подновила“, след като към датата на
приемане на автомобила в сервиза на ответника срокът е вече изтекъл и са изминали 10
години и единадесет месеца от продажбата му, в рамките на които същият е бил ползван,
видно записания в сервизната поръчка от 05.03.2019 г. пробег – 332801 км..
Следва да се посочи и че в случай че ответникът не е ремонтирал двигателя съгласно
осъдителното решение № 32281 от 10.02.2017 г. по гр. .д № 43305/2011 на СРС, 29 състав и
не е изпълнил пълно и точно възложеното му от съда, то би се касало за неизпълнение на
съдебното решение, изпълнение на което не следва да се търси с предявяване на нов иск за
извършване на ремонт. Такова неизпълнение, с оглед изявленията на ищеца, не се и твърди.
От твърденията на ищеца е видно и че същият не претендира да е извършено увреждане на
автомобила при ремонта, което да е довело до включване на авариен режим.
Следва за пълнота да се посочи, че в рамките на производството се установява от
показанията на св. Ч, кредитирани в частта относно лично възприетите от него факти, че към
есента на 2019 г. при увеличение на скоростта на движение на автомобила се е включвал
авариен режим. Това обстоятелство се установява да е налице и към 03.10.2022 г., когато е
констатирано от вещото лице, въпреки че към тази дата самият ищец /според изявленията за
изменение на иска/ твърди, че вече е бил извършен от трето лице ремонт на двигателя
поради авариране в гр. Пловдив. Посоченото отклонение в работата на автомобила обаче не
може да се приеме за доказано да се дължи на некачествено извършен ремонт през периода
от 05.03.2019 г. до 19.06.2019 г. или да съставлява проявление на неизправност на вложени
при този ремонт части и/или консумативи. Следва да се отбележи също така и че
експлоатацията на автомобила от закупуването му през 2008 г. до есента на 2019 г. е, както
вещото лице е посочил, в пъти повече отколкото средната нормална експлоатация за
автомобил от този клас, ползван за семейни нужди, за каквито би следвало да е употребата
от потребител, физическо лице извън търговската и професионалната му дейност. Според
заключението на вещото лице пробегът на автомобила е от съществено значение за работата
на двигателя, поради това и не може да се пренебрегне фактът, че експлоатацията на вещта е
била за целите на професионално извършван превоз с търговска цел и съответно
амортизацията й не е в степента, в която би била при лично ползване на едно физическо
лице потребител.
Изложеното налага извод за неоснователност на предявените претенции.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника
сторените разноски за производството в размер на 1500 лева /1200 лв адвокатско
възнаграждение и 300 лева – възнаграждение на в.л./.
Воден от горното, Софийски районен съд, 118 –ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Г. Б. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. Н, бл. 112,
ет. 6, ап. 27 срещу „АИ“ ЕАД с ЕИК ****** искове по чл. 113, ал. 1 ЗЗП /отм. - - ДВ, бр. 23
от 2021г., в сила от 01.01.2022г./ за реализиране на гаранционна отговорност съгласно чл.
112- 115 ЗЗП като „АИ“ ЕАД бъде задължено 1/ да извърши отново цялостен ремонт на
главата на двигателя на МПС Фиат Линеа с шаси №ZFA32300003075639, двигател №
350A10004322834; 2/ да извърши последваща диагностика на двигателя за установяване и на
6
други евентуални проблеми, които създават пречки за безаварийна работа на автомобилния
двигател; 3/ да извърши центровка на запалването на автомобилния двигател.
ОСЪЖДА П. Г. Б. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. Н, бл. 112, ет. 6, ап. 27 да
заплати на „АИ“ ЕАД с ЕИК ****** сумата от 1500 лева – разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7