Решение по дело №3297/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 297
Дата: 22 февруари 2022 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия: Петър Георгиев Касабов
Дело: 20217180703297
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

№. 297

 

гр. Пловдив, 22.02.2022 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВХIХ състав в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

  ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 3297 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на  чл.306, ал.5 и ал.6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 190 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

2. Образувано е по жалба на кмета на община Куклен, чрез юрисконсулт Д.К.-М., против разпореждане № 7094 от 18.11.2021 г., постановено от Председателя на Административен съд -Пловдив по адм. дело № 2605 по описа за 2021 г. на Административен съд – Пловдив, с което на основание чл.304 ал.1 от АПК на кмета на община Куклен е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение №1089/01.06.2021г., постановено  по адм. дело № 911/2020 г. на Административен съд – Пловдив.

Оспорващият счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Твърди, че липсват предпоставките за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Сочи, че наказващият орган неправилно е установил неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт, вместо по представените доказателства да съобрази, че става въпрос за неприключило административно производство, в рамките на което администрацията е предприела редица допустими по смисъла на чл. 57 от АПК процесуални действия за изпълнение на съдебното решение. Поддържа се, че висящото административно производство по чл. 190 от ЗУТ разкрива сложен фактически състав като при липсата на всички кумулативни предпоставки същото не може да се осъществи. Сочи се, че на 03.02.2022 г. между община Куклен и дружество – изпълнител е сключен договор за осигуряване на транспортен достъп до територията на процесните имоти като за неговото реализиране е необходимо технологично време от 90 дни, считано от датата на подписване на договора.   

3. Ответникът по касационната жалба – Председателят на Административен съд – Пловдив, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Производството, в което е издадено оспореното разпореждане, е образувано по молба на П.Б.К.от ***, за ангажиране на административнонаказателна отговорност на кмета на община Куклен за неизпълнение на влязло в сила решение №1089/01.06.2021г., постановено по адм. дело № 911/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХV - ти състав.

7. Производството по адм. дело № 911/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на П.Б.К.против мълчалив отказ на кмета на община Куклен по заявление вх. № 1555/25.02.2020 г. за издаване на заповед за прокарване на временен път по реда на чл.190 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Със свое решение №1089/01.06.2021г. Административен съд – Пловдив, ХV - ти състав е отменил мълчаливия отказ на кмета на община Куклен и му е изпратил административната преписка за произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания. Съдът е приел, че с оглед характера на уредените обществени отношения и целта на приложимия закон и предвид разпоредбите на чл.190 ЗУТ, кметът на община Куклен е бил длъжен да се произнесе с изричен акт в законоустановения срок по подаденото до него заявление за осигуряване на достъп до имота на жалбоподателя. В тази връзка на административния орган е указано да извърши преценка за наличието на всички факти и обстоятелства по възможността за прокарването на временен път или да откаже издаването на такъв акт при съобразяване с изводите по приетата по делото експертиза. Последната е установила, че имот ИД 40467.1.381 по КК на гр. Куклен има лице към съществуваща улица, предвидена по регулация, а имотът на Б.- УПИ ХХIV-377, производствени дейност по действащия регулационен план, има лице към проектирана улица/разширение на съществуващ вътрешно заводски път/, чиято регулация  не е приложена изцяло. Същата ситуация е налице и по отношение на имот ИД 40467.1.771 на „КЦМ“АД, включен изцяло в улица-съществуваща на място/изградена пътна настилка/. Съдът е приел, че са налице условията на чл.190, ал.1 ЗУТ и условията на чл.190, ал.3 ЗУТ, тъй като предвидените по регулация улици следват съществуващи пътища, не се засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета, налице са и условията на чл.190, ал.4 ЗУТ, тъй като предвидената улична регулация не е приложена.

Указано е на административния орган, че следва да се произнесе дали има осигурен достъп до имота на Б.и по какъв начин се осъществява той, както и да изследва и да се произнесе налице ли са условията на чл.190, ал.6 от ЗУТ относно наличието или липсата на съгласие между заинтересуваните собственици на поземлени имоти, обективирано в писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите.

Относно произнасянето съдът е посочил на административния орган, че следва да спази срока по чл.57, ал.1 АПК, като в случай на необходимост да съберат допълнителни данни, респ. да удължи и срока за произнасяне по реда на чл.57, ал.5 - 7 АПК, за което следва да бъде уведомен заявителят.

Решение №1089/01.06.2021г., постановено  по адм. дело № 911/2020 г. на Административен съд – Пловдив не е оспорено и е влязло в сила на 06.07.2020г.

8. Заверен препис от влязлото в сила решение е изпратен на кмета на община Куклен за сведение и изпълнение с писмо изх.№2792/12.07.2021г. по описа на Административен съд – Пловдив, без данни за датата на която същото е постъпило в община Куклен.

9. В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, със заповед №532/27.07.2021г. и заповед №567/09.08.2021г. кметът на община Куклен е назначил комисия, която да разгледа и да даде становище относно дадените от съда указания.

В тази връзка на 06.08.2021г. до П.Б.К.е отправено съобщение по чл.30 ал.2 АПК за представяне на допълнителни доказателства. В отговор на 16.08.2021г. пред община Куклен са представени обяснения и доказателства, в т.ч. декларации по чл.43 АПК. 

Администрацията е отправила искане за представяне на документи и обяснения до „КЦМ“АД с писмо изх.№4051/13.10.2021г., по което на 20.10.2021г. също е постъпил отговор.

Въз основа на така установените в административното производство факти и обстоятелства, комисията е констатирала, че във връзка с новопостъпило предложение за трасе за достъп до имота на П.Б.от „КЦМ“ АД, е необходимо да бъде разгледано същото и да се направи анализ и изразяване на становище относно правната, техническата и устройствена целесъобразност на предложението.

В протокол от 11.11.2021 г. комисията е приела, че за приключване на разглежданата преписка е необходимо да се представят безспорни доказателства относно приложимостта на хипотезата по чл.190 ал.6 ЗУТ, а именно да се представи писмен договор или кореспонденция, доказваща отказ за постигане на споразумение.

При тази фактическа обстановка се установява, че административно производство по чл.190 ЗУТ, стартирало със заявление от 25.02.2020г., не е приключило нито към момента на произнасяне на оспореното разпореждане – 18.11.2021г., нито към настоящия момент.

ІV. От правна страна:

10. Съгласно  чл.177, ал.1 АПК, влезлите в сила съдебни решения са задължителни за страните, а в случай на отмяна на административен акт имат действие по отношение на всички. Следователно и административния орган е длъжен да изпълни влязло в сила съдебно решение. Разпоредбата на чл.304 ал.1 от АПК предвижда административно-наказателна отговорност за длъжностно лице, което не е изпълнило свое задължение произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. За да са налице предпоставките за приложение на чл.304, ал.1 от АПК е необходимо: 1) да има влязъл в сила съдебен акт, който да предписва определено поведение на административния орган; 2) този съдебен акт да е изпратен на органа; и 3) постановеното от съда в съдебния акт да не се изпълнява от същия орган. 

При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган в предвидената форма без допуснати процесуални нарушения и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. 

В съответствие с изискването на разпоредбата на чл.306, ал.3 АПК на наказаното лице е била предоставена възможност да даде писмени обяснения и представи доказателства за изпълнение на съдебния акт.

Между страните не се формира спор, че производството чл.190 ЗУТ, предмет на съдебния контрол по адм. дело № 911/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, все още не е приключило с окончателен административен акт, не е спряно, нито прекратено по надлежния ред.

Видно от съдържанието на заповед №532/27.07.2021г., датата на издаването й следва да се счита и за датата, на която кметът на община Куклен е бил запознат със задълженията си по изпълнение на влязлото в сила съдебното решение, респ. че при неизпълнение се следва санкция.

Доказаното наличие на кумулативните предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по реда на чл. 304, ал. 1 от АПК налага извод за правилност, обоснованост и законосъобразност на обжалваното разпореждане.

Несъстоятелни са съжденията на административния орган, че висящността на административното производство изключва възможността за налагане на санкция поради неизпълнение на влезлия в сила съдебен акт. Преди всичко, а и с оглед мотивите на процесното съдебно решение, за да го изпълнени административният орган, в рамките на предвидения в чл. 57 от АПК процесуален ред, е дължал финализиране на производството чрез краен административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол. Посочената норма предвижда 14 – дневен срок за произнасяне, който в случая е започнал да тече за органа от дата 27.07.2021г.  По реда на чл. 57, ал. 5 от АПК, когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. Най – сетне, според ал. 7, когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни. За всички отклонения от общия 14 – дневен срок административният орган дължи изрично уведомление до заинтересованите страни. 

При тази правна регламентация, без оглед фактическия състав на производството, максималният срок за произнасяне на административния орган се установява до един месец и четиринадесет дни от започване на производството, което по смисъла на чл. 25, ал. 1 от АПК се счита от датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено.

В допълнение, принципите за бързина и процесуална икономия /чл. 11 от АПК/ изискват административният орган, да действа в рамките на закона, по разумен начин, добросъвестно и справедливо, в сроковете, определени в закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства или целта на действието или на административният акт.

След като нито към датата на постановяване на оспорения съдебен акт, нито към настоящия момент, визираният в закона и влязлото в сила съдебно решение резултат не е постигнат - липсва произнасяне по същество, респ. не е налице правно основание за спиране или прекратяване на производството, то без съмнение отговорността на административния орган, адресат на поставените задължения, е законосъобразно ангажирана и правилно му е наложено административно наказание в предвидения от правната норма вид и размер. 

Заявените от оспорващия нови факти и обстоятелства не променят този извод, тъй като по смисъла на чл. 304, ал. 2 от АПК същите са релевантни за хипотезата на повторност, която се явява извън предмета на настоящия съдебен контрол.

V. По съдебните разноски.

11. Претенции за разноски в настоящото производство не са отправени, поради което в тази насока не се дължи произнасяне.

Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХIХ състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  разпореждане № 7094 от 18.11.2021 г., постановено от Председателя на Административен съд -Пловдив по адм. дело № 2605 по описа за 2021 г. на Административен съд – Пловдив

Решението е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ :                                 1.

                       

                                                                                                        

   2.