Р Е Ш
Е Н И Е
№ 20
гр.Кюстендил, 02.02.2023год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Лидия Стоилова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 390 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.211 от ЗМВР
вр. с чл.145 и сл. от АПК.
М. В. М. ***
е подал жалба срещу заповед № 3282з-3887/01.11.2022г., издадена от ВПД
директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ – София, МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание „забрана за
повишаване в длъжност за срок от една година“ на осн. чл.194, ал.2, т.1;
чл.197, ал.1, т.4; чл.201, ал.1, т.2 вр.
с чл.204, т.3 от ЗМВР. Релевира
основанията по
чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Процесуалните нарушения се свързват с твърдения
за неспазване на сроковете по чл.195 от ЗМВР и за несъответствие между
фактическите и правни основания в издадената заповед. Противоречието с материалния закон и с целта
на закона се обосновава за доводи за липса на дисциплинарно нарушение и
несъответствие с принципите по чл.7 и чл.9 от АПК. Прави се искане за отмяна на
оспорения административен акт.
В съдебно заседание и в
представени писмени бележки, пълномощникът на жалбоподателя адв. П. Т., подържа
изложените в жалбата доводи и искания. Допълнително същият оспорва годността и доказателствената стойност
на изготвените в хода на административното производство видеозаписи, а във
връзка с релевираното от органа дисциплинарно нарушение сочи приложимост на
хипотезите на гранични проверки при режим на особено натоварване, при които са
допустими изключения при въвеждането на данните в АИС ГК за преминаващите лица и МПС. Предявена е претенция за деловодни разноски по
приложен списък.
Ответникът - ВПД директор на Главна
дирекция „Гранична полиция“ - МВР, чрез
пълномощника си главен юрисконсулт Агнес Н., изразява становище за
неоснователност на жалбата като счита оспорената заповед за законосъобразен
административен акт. В представени писмени бележки сочи, че дисциплинарното производство е образувано и
проведено съобразно процесуалните правила на АПК и ЗМВР; издадената заповед е
надлежно мотивирана; нарушението на служебната дисциплина е доказано от
събраните доказателствени средства, а дисциплинарното наказание е определено в
съответствие с критериите по чл.206, ал.2 от ЗМВР. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Възразява се срещу размера на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на оспорващия, което се счита за
прекомерно.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото – поотделно и в тяхната съвкупност,
както и доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Оспорващият М. В. М. е
държавен служител – младши инспектор, който заема длъжността полицай 02 група на ГКПП – Калотина от ГПУ – Калотина при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман.
С
оспорената заповед № 3282з-3887/01.11.2022г, издадена от ВПД директор на Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР, на
младши инспектор М. В. М. е наложено дисциплинарно наказание „забрана
за повишаване в длъжност за срок от една година“ на основание чл.194, ал.2,
т.1; чл.197, ал.1, т.4; чл.201, ал.1, т.2
вр. с чл.204, т.3 от ЗМВР.
Административният орган е приел, че жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че 10.07.2022г., когато е разпределен на работа на АРМ /автоматизирани работни места, гише/ последователно на АРМ 6, 3, 20 и 6 на ГКПП–Калотина, не е изпълнил служебните си задължения на граничен полицай на „първа“ линия за осъществяване на цялостна гранична проверка на излизащите от страната лица и МПС, като не са полагани гранични печати в руски, сръбски и турски паспорти; не са регистрирани в АИС ГК пътувания на лица – сръбски и турски граждани, както и МПС със сръбски и турски регистрационни номера, с което е нарушил чл.32, ал.1, т.5 и т.6 и чл.39, ал.2 от Инструкция № 8121з-813 от 9 юли 2015г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, както и чл.8, ал.1, т.1, 2, 4 и 8 и чл.10 от Организационно-технологичните правила за работа с автоматизираната информационна система „Граничен контрол“, утвърдени със заповед № 8121з-52/16.01.2019г. на министъра на вътрешните работи. Сочи се неизпълнение на служебните задължения от мл. инсп. М., както следва: на АРМ 6 – изход леки автомобили, за времето от 10,23ч. до 13,01ч. - не е положил граничен печат в паспортите на 17 чужди граждани – руски, сръбски и турски, и е въвел некоректно в АИС ГК данните за пътуването на 1 български гражданин; на АРМ 3 – вход товарни автомобили, за времето от 13,01ч. до 16,23ч. – не е положил граничен печат в паспортите на 13 чужди граждани – сръбски и турски; на АРМ 20 – изход товарни автомобили, за времето от 16,23ч. до 19,10ч. – не е положил граничен печат в паспортите на 26 чужди граждани – сръбски и турски, и не е регистрирал в АИС ГК пътуването на 2 товарни автомобила; на АРМ 6 - изход леки автомобили, за времето от 19,10ч. до 20,00ч. – не е положил граничен печат в паспортите на 14 чужди граждани - сръбски и турски, и не е регистрирал в АИС ГК пътуването на 1 лек автомобил с 5 –ма пътници в него. Деянието е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“ във връзка със задълженията по чл.32, ал.1, т.5 и т.6 и чл.39, ал.2 от Инструкция № 8121з-813/ 2015г. и по чл.8, ал.1, т.1, 2, 4 и 8 и чл.10 от Организационно-технологичните правила за работа с автоматизираната информационна система „Граничен контрол“, което нарушение е прието за съставомерно по чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР вр. с т.22 от § 1 от ДР на ЗМВР „системни нарушения на служебната дисциплина“ и за което се предвижда наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“.
В заповедта са възпроизведени приетите за
нарушени разпоредби, а именно: чл.32,
ал.1 от Инструкция №
8121з-813/2015г., според който
полицейските органи на първа линия
извършват цялостна гранична проверка, като приемат документа за пътуване от
излизащия през границата гражданин на трета страна, при което извършват: т.5. проверка в АИС
ГК с цел установяване дали гражданинът на трета страна, превозното средство и
вещите, които пренася, представляват заплаха за обществения ред, вътрешната
сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от
държавите членки; т.6. полагане на изходен граничен печат в документа за
пътуване; чл.39,
ал.2 от Инструкция № 8121з-813/2015г.,
според който проверка на превозното средство в АИС ГК извън
правилото по ал. 1, включително и по идентификационен номер (VIN), може да се
извърши и тогава, когато са налице признаци, че същото е средство за извършване
или предмет на престъпление или административно нарушение; чл.8 от
Организационно-технологични правила за работа с автоматизираната информационна
система „Граничен контрол“, според който граничният полицай, извършващ гранични
проверки на първа линия на ГКПП, т. 1 –
въвежда в АИС ГК данните от представените документи за пътуване на
преминаващите през ГКПП лица; т. 2 – въвежда в задължителните полета на АИС ГК
данните за ПС от представените документи, според вида им; т. 4 – проверява
точното съответствие на данните, съдържащи се в документите с тези, нанесени на
екранната форма, а при установено несъответствие извършва необходимите
корекции; т. 8 – регистрира преминаване, издава отказ или отлага решението
относно преминаването на втора линия; чл.10 от Организационно-технологични
правила за работа с автоматизираната информационна система „Граничен контрол“,
според който потребителите по чл.8
/граничните полицаи на първа линия/ и чл.9 /граничните полицаи на втора
линия/ носят отговорност за верността на данните, които въвеждат в АИС ГК и
идентифицирането на лицата, ползваните от тях превозни средства и документи.
Със заповедта е установена
умишлена форма на вината, а във връзка със срока на
наказанието, органът е обсъждал тежестта
на нарушението и настъпилите от него вредни последици, които са компрометиране
на цялостната дейност по осъществяване на граничните проверки на външна граница
на ЕС и създаване на заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност,
общественото здраве или международните отношения с други държави. Допълнително във връзка с наказанието се сочи
отсъствието на смекчаващи вината обстоятелства, като е описано служебното положение на нарушителя, който не е награждаван
и няма наложени дисциплинарни наказания.
Дисциплинарното производство,
приключило с издаване на оспорената заповед, е образувано със Заповед № 3282з-3000/31.08.2022г. на директора на ГДГП
– МВР, с която на осн. чл.205, ал.1 от ЗМВР е наредено
извършване на проверка на обстоятелствата в докладни записки рег. №№ 3282р-19184/19.08.2022г.
и 3282р-19579/24.08.2022г. на инспектор В.С.– полицейски инспектор І ст. в
отдел „Гранични проверки“ при ГДГП в качеството му на председател на комисия по
проверка, разпоредена със заповед № 3282з-2442/21.07.2022г. във връзка с
постъпили предварителни данни за извършено нарушение на служебната дисциплина
от мл. инсп. М.М.. ДНО, с издадената
заповед, определя дисциплинарно разследващ орган в състав от председател и трима членове, всички
служители на РДГП – Драгоман. Заповедта
е връчена на членовете на ДРО, както и на полицай М.. Със заповед № 3282з-3161/13.09.2022г.
на директора на ГДГП е променен състава на ДРО като е определен друг служител
за председател на същия. Заповедта е връчена на членовете на ДРО, както
и на полицай М.. На последния, на
14.09.2022г. е връчена
покана рег. № 4078р-14451/13.09.2022г., с
която на осн. чл.207, ал.11 вр. с ал.8, т.1 от ЗМВР е поканен да се запознае
със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и му е указана
възможността да участва в производство, вкл. да даде обяснения или да бъде
изслушан. Видно от протокол рег. № 4078р-14757/19.09.2022г., полицай М. не се е възползвал от правото си да участва в
дисциплинарното производство и не е депозирал писмени обяснения.
Посочените по-горе докладни
записки, иницииращи дисциплинарното производство, са приложени към преписката
по делото, а от съдържанието им е видно, че са изготвени след преглед на записи
от камери №№ 125, 131, 146, 148 и 216 на
ГКПП - Калотина от датата 10.07.2022г. и след съпоставка на видяното с получената
информация от Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ – МВР за
регистрираните в АИС ГК пътувания на превозни средства и лица, обективирана в
приложенията /файлове/ към писма рег. №№ 5290р-13546/12.08.2022г. и 5290р-13725/17.08.2022г.,
двете на ВПД на Дирекция „КИС“ /л.69 и сл. от делото/. Налице са данни за допуснати
нарушения на служебните задължения от мл. инсп. М., който на процесната дата е разпределен
на работа на „първа“ линия за осъществяване на цялостна гранична проверка на
излизащите от страната лица и МПС. Сочи се, че във времето, когато е работил на АРМ 6, АРМ
20 и АРМ 3 на ГКПП–Калотина, в конкретно посочени часове, същият не е полагал
гранични печати в руски, сръбски и турски паспорти, последните индивидуализирани
с номера и с имена на притежателите им; не е регистрирал в АИС ГК пътувания на
лица – сръбски и турски граждани, последните индивидуализирани с имена,
гражданство и номер на паспорта, както и МПС със сръбски и турски
регистрационни номера, надлежно
индивидуализирани. Горните фактически констатации във връзка с деянието
на жалбоподателя са отразени коректно и по идентичен начин в оспорената заповед.
ДРО е приел като доказателства: копие от оперативен дневник, от което се
установява, че мл. инсп. М. е бил на работа на 10.07.2022г. на ГКПП – Калотина последователно
на АРМ 6, 3, 20 и 6 за времето от
08,00ч. до 20.00ч.; кадрова справка рег. № 4078р-14506/14.09.2022г., изготвена
от началник сектор „Човешки ресурси“ при РДГП – Драгоман, видно от която пол. М. е назначен на работа в
МВР през 2018г. на длъжност „стажант“ в ЗЖУ – София, а на длъжност „ полицай“ в
02 група на ГКПП – Калотина на
01.07.2020г., като не е награждаван и
няма дисциплинарни наказания; специфична длъжностна характеристика за
длъжността“ полицай-старши полицай“ в ГКПП от ГПУ при РДГП при ГДГП – МВР ведно с протокол за
запознаване със същата, подписан от мл. инсп. М..
С Протокол рег. №4078р-15216/29.09.2022г.
на ДРО като доказателства в дисциплинарното производство са приобщени
цитираните по-горе писма рег. №№
5290р-13546/12.08.2022г. и 5290р-13725/17.08.2022г., двете на ВПД на Дирекция „КИС“ ведно с
приложенията към тях и 2 броя DVD със записи от видеонаблюдение на ГКПП – Калотина. Копия от последните са
приложени към административната преписка по делото.
Резултатите от дисциплинарното
производство са обективирани
в Обобщена справка рег. № 4078р-15393/03.10.2022г.,
изготвена и подписана от членовете на
назначената комисия и адресирана до директора на ГДГП – МВР. Видно
от изложените факти, основаващи се на доказателствените средства, събрани в
дисциплинарното производство, ДРО
приема, че на 10.07.2022г., когато е
разпределен на работа последователно на
АРМ 6, 3, 20 и 6 на ГКПП–Калотина, мл. инсп. М. не е изпълнил служебните си
задължения на граничен полицай на „първа“ линия за осъществяване на цялостна
гранична проверка на излизащите от страната лица и МПС, а именно: на АРМ 6 –
изход леки автомобили, за времето от 10,23ч. до 13,01ч. - не е положил граничен
печат в паспортите на 17 чужди граждани – руски, сръбски и турски, и е въвел
некоректно в АИС ГК данните за
пътуването на 1 български гражданин; на
АРМ 3 – вход товарни автомобили, за
времето от 13,01ч. до 16,23ч. – не е положил граничен печат в паспортите на 13
чужди граждани – сръбски и турски; на
АРМ 20 – изход товарни автомобили, за времето от 16,23ч. до 19,10ч. – не е
положил граничен печат в паспортите на 26 чужди граждани – сръбски и турски, и
не е регистрирал в АИС ГК пътуването на 2 товарни автомобила; на АРМ 6 -
изход леки автомобили, за времето от 19,10ч. до 20,00ч. – не е положил граничен печат в
паспортите на 14 чужди граждани - сръбски и турски, и не е регистрирал в АИС ГК
пътуването на 1 лек автомобил с 5 –ма пътници в него. Сочи се, че като не е полагал гранични печати
в руски, сръбски и турски паспорти; не е регистрирал в АИС ГК пътувания на лица
– сръбски и турски граждани, както и МПС със сръбски и турски регистрационни
номера, полицай М. е нарушил чл.32, ал.1, т.5 и т.6 и чл.39, ал.2 от Инструкция
№ 8121з-813 от 9 юли 2015г. за реда и организацията за осъществяване на
граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, както и
чл.8, ал.1, т.1, 2, 4 и 8 и чл.10 от Организационно-технологичните правила за
работа с автоматизираната информационна система „Граничен контрол“, утвърдени
със заповед № 8121з-52/16.01.2019г. на министъра на вътрешните работи. Приема се, че бездействието на мл.
инсп. М., съставлява нарушение на
служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, което е съставомерно по чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР вр.
с т.22 от § 1 от ДР на ЗМВР „системни нарушения на служебната дисциплина“ и за
което се предвижда наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една
до три години“.
Изготвената справка
е предоставена за запознаване на жалбоподателя на 06.10.2022г., видно от
положения от него подпис.
До полицай М. е изпратена покана
рег. № 4078р-15598/04.10.2022г. за
представяне на писмени обяснения във връзка с нарушението, предмет на
образуваното дисциплинарно производство, която му е връчена на 06.10.2022г. Последният представя възражение с рег. №
4379р-25144/07.10.2022г., в което сочи, че изготвената справка не отразява
обективно фактическата обстановка и създава погрешно предположение за
извършено дисциплинарно нарушение.
В хронологичен ред, ДРО изготвя Становище
рег. № 4078р-15773/07.10.2022г.
за наличие на основание за реализиране на дисциплинарната
отговорност на мл. инсп. М., ведно с
предложение за налагане на наказание „забрана
за повишаване в длъжност за срок от една година“.
Следва издаване на оспорената заповед № 3282з-3887/01.11.2022г.,
която е връчена на мл. инсп. М.М. на 07.11.2022г., а жалбата е
депозирана на 18.11.2022г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК вр. с чл.211 ЗМВР.
Към дисциплинарната преписка са
приложени: заповед №
8121з-52/16.01.2019г. на министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени
„Организационно-технологични правила за работа с автоматизираната информационна
система „Граничен контрол“ ведно с копие
от същите и протокол рег. № 4379р-16192/18.06.2021г. на началника на ГКПП
Калотина за запознаване на мл. инсп. М.М. с утвърдените
Правила, както и за проведен инструктаж за допускане на същия до
самостоятелна работа. Представени са
копия от Инструктаж рег. № 4379р-1619/18.06.2021г. и от заповед № 4078з-523/17.06.2021г.
на директора на РДГП – Драгоман за
допускане до самостоятелна работа за извършване на гранични проверки, работа с
АИС „Граничен контрол“ и работа с граничен печат „Шенген“ на
полицай М..
Обстоятелствата, относими към правния спор, се установяват от
приложените писмени доказателствени
средства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от легитимирано да
обжалва лице - адресат на оспорената заповед, респ. на наложеното със същата
дисциплинарно наказание и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
Преценена
по същество, жалбата се приема за основателна.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
оспорения административен акт в съответствие с изискванията на чл.168, ал.1
от АПК и
по критериите на чл.146 АПК, счита същия за
издаден от компетентен орган и в
писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в
противоречие с материалния закон, поради
което и на осн.чл.172, ал.2 от АПК вр. с
чл.211 от ЗМВР постановява решение за неговата отмяна. Съображенията са следните:
По отношение компетентността на
издателя на акта, като предпоставка за неговата валидност, констатациите на
съда са за наличие на материална компетентност на органа в лицето на ВПД
директора на ГДГП - МВР, съобразно
разпоредбата на чл.204, т.3 вр. с чл.197,
ал.1, т.4 от ЗМВР. Страните не спорят по компетентността.
Спазено е изискването за форма на
оспорения административен акт. Заповедта е изготвена в писмена форма и съдържа
реквизитите по чл.210, ал.1 от ЗМВР и чл. 63 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика
в МВР. В съдържанието й са посочени:
извършителят на дисциплинарното нарушение, време на извършването му,
обстоятелства, при които е извършено, нарушените разпоредби, обосноваващите
извода на ДНО доказателства, правното основание за наложеното наказание,
неговият срок, възможността за оспорване със срока и органа за това. Видно е, че в акта се съдържа подробно изложение на фактите във връзка с
релевираното деяние, които съответстват на правната му квалификация като
дисциплинарно нарушение, а обратното становище на жалбоподателя е
неоснователно. ДНО е направил констатации и относно последиците от деянието,
изразяващи се в компрометиране на дейността по осъществяване на граничните
проверки, които са относими към вида и размера на наложеното наказание. Извън изложеното, пълно описание на
установената деятелност на нарушителя се съдържа в обобщената справка и
становището на ДРО, приети от ДНО и цитирани в оспорената заповед.
Съдът установи спазване на
правилата на дисциплинарното производството при издаване на оспорената
заповед. Последното е образувано с писмена заповед на ДНО, с която
е разпоредено извършване на проверка по
чл.205, ал.2 от ЗМВР. В рамките на своята компетентност ДРО е
събрал и приобщил по преписката релевантните към поведението на дееца писмени
документи. Изготвена е обобщена справка до ДНО, с която е запознат нарушителя. На
последния е осигурено правото на участие в производството. Спазена е
процедурата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР за изискване на писмени обяснения на служителя. В изпълнение на правилата по чл. 206, ал. 3 и ал. 4
от ЗМВР, ДРО е събрал допустими и относими доказателства, а ДНО е оценил същите
в пълнота, като деецът не е посочил други доказателства, нито е оспорил
приложени такива по преписката.
Във връзка с процедурата по дисциплинарно наказване, съдът констатира спазване на сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР. Наведените в жалбата оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. По смисъла на чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР нарушението е открито на 03.10.2022г., когато дисциплинарнонаказващият орган се е запознал със справката относно нарушението и приложените към нея доказателства. На тази дата същият е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя. Заповедта е издадена на 01.11.2022г., т.е. в двумесечния преклузивен срок по чл.195, ал.1 от закона. Спазен е и 1- годишния срок от извършване на нарушението на 10.07.2022г.
По съществото на спора съдът счита, че оспореният административен акт е материалноправно
незаконосъобразен. Налице е
основанието
по чл.146, т.4 от АПК.
В рамките на изложените в заповедта фактически
обстоятелства, се констатира неправилно приложение на материални закон. Както е видно от заповедта, дисциплинарната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за това, че
на 10.07.2022г., когато е разпределен на работа последователно на АРМ 6, 3, 20 и 6 на ГКПП–Калотина, не е
изпълнил служебните си задължения на граничен полицай на „първа“ линия за
осъществяване на цялостна гранична проверка на излизащите от страната лица и
МПС, като не са полагани гранични печати в руски, сръбски и турски паспорти; не
са регистрирани в АИС ГК пътувания на лица – сръбски и турски граждани, както и
МПС със сръбски и турски регистрационни номера. От правна страна, горните факти
се свързват с разпоредбите на чл.32, ал.1, т.5 и т.6 и чл.39, ал.2 от
Инструкция № 8121з-813/2015г. за реда и организацията за осъществяване на
граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, както
и на чл.8, ал.1, т.1, 2, 4 и 8 и чл.10 от
Организационно-технологичните правила за работа с автоматизираната
информационна система „Граничен контрол“, утвърдени със заповед №
8121з-52/16.01.2019г. на министъра на вътрешните работи. Следва квалификация на деянието като
нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, което се явява
съответно на установените факти.
Противоречието с материалния закон съдът свързва с правната квалификация на поведението на нарушителя като системни нарушения, респ. с извода на ДНО за приложимост на състава по чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР вр. с т.22 от § 1 от ДР на ЗМВР. Последният е необоснован от доказателствата по делото, съвкупният анализ на които не доказва съставомерният признак за системност на нарушенията по смисъла на дефиницията в т.22 от § 1 от ДР на ЗМВР. Според визираната правна норма, системни нарушения са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. В случая поведението на служителя, описано в заповедта, обективира едно нарушение, осъществено чрез множество отделни деяния под формата на бездействия във връзка с нормативно установените му служебни задължения като полицай, осъществяващ граничен контрол на първа линия. Видно от мотивите в оспорения административен акт, поведението на жалбоподателя, релевантно към дисциплинарното му отговорност, е осъществено в рамките на едно дежурство на процесната дата, през различни времеви интервали, а именно: от 10,23ч. до 13,01ч. на АРМ 6 – не е положен граничен печат в паспортите на 17 чужди граждани и са въведени некоректно в АИС ГК данните за пътуването на 1 български гражданин; от 13,01ч. до 16,23ч. на АРМ 3 – не е положен граничен печат в паспортите на 13 чужди граждани; от 16,23ч. до 19,10ч. на АРМ 20 –не е положен граничен печат в паспортите на 26 чужди граждани и не е регистрирано в АИС ГК пътуването на 2 товарни автомобила; от 19,10ч. до 20,00ч. на АРМ 6 - не е положен граничен печат в паспортите на 14 чужди граждани и не е регистрирано в АИС ГК пътуването на 1 лек автомобил с 5 –ма пътници в него. Съдът счита, че описаното поведение на нарушителя не е разкрива обективният признак „системност“ и не покрива елементите от състава на дисциплинарното нарушение по чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, с оглед на което издадената заповед е незаконосъобразна.
Както се посочи, според цитираната легална дефиниция, за да е налице системност на нарушенията, следва да са извършени три или повече нарушения за период от една година, което предполага трайно, постоянно и проявяващо се в различни ситуации и времеви периоди поведение, което нарушава служебната дисциплина и не отговаря на изискванията на закона и другите актове, регулиращи правомощията на полицейските органи, т.е. обективният утежняващ признак на деянието е повторяемост на нарушението, която разкрива устойчивост в неправомерното поведение на служителя, който не може или не желае да се коригира /вж. в този смисъл решение № 16038 от 20.12.2018г. на ВАС по адм.д. № 10276/2017г.,V о.; решение № 1798 от 9.02.2018г. на ВАС по адм.д. № 7695/20176г., V о. и др./. Идентично е и разрешението на спорния въпрос, дадено в Тълкувателно решение № 2 от 18.06.1999 г. на ВКС по н. д. № 2/98 г., ОСНК, според което деянието в неговата фактическа характеристика може да бъде извършено с повече от една прояви, осъществени последователно и в изпълнение на едно решение, предварително взето и непрекъснато подновяващо се в хода на проявлението им при неизменна форма на вина, като обединяващото звено между отделните престъпни въздействия върху правно защитеното благо е запазването на относителното единство и неизменност на условията, при които то се осъществява, като: единен субект, време, място, начин и средства за въздействие върху елементите на уврежданото обществено отношение.
В контекста на изложеното, неправилно и незаконосъобразно в издадената заповед наказващият орган е приел, че неизпълнението на задълженията по чл.32, ал.1, т.5 и т.6 и чл.39, ал.2 от Инструкция № 8121з-813/2015г. и на чл.8, ал.1, т.1, 2, 4 и 8 и чл.10 от Организационно-технологичните правила за работа с автоматизираната информационна система „Граничен контрол“, в различните точки за контрол и часови диапазони от графика представлява отделни дисциплинарни нарушения, извършени системно. В случая се касае за последователно осъществени бездействия от страна на жалбоподателя (за осъществяване на цялостна гранична проверка на излизащите от страната лица и МПС) в рамките на едно единствено дежурство, поради което не е налице обективно основание за квалифициране на поведението на мл. инсп. М. при условията на системност по смисъла на чл. 201, ал.1, т.2 от ЗМВР, във вр. §1, т.22 от ДР на ЗМВР. Липсва критерият повторяемост, който да разкрива постоянство в неправомерното поведение на служителя, а липсват и данни за други извършени от жалбоподателя нарушения на служебната дисциплина, поради което съдът счита, че не е налице системност на нарушенията, която да обуславя налагането на по-тежко по вид наказание. Обстоятелствата по казуса сочещи на многобройни укорими прояви в служебната дейност на жалбоподателя на процесната дата, е следвало да се обсъдят от органа във връзка с правомощията му по чл.206, ал.2 от ЗМВР да определи вида и размера на дисциплинарното наказание.
С оглед на горното, съдът приема за неправилна квалификацията от ДНО на нарушенията на жалбоподателя като системни, което е довело до налагане на по-тежко дисциплинарно наказание – „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“, вместо следващото се в случая „порицание“ по арг. от чл.194, ал.2, т.1 вр. с чл.197, ал.2 от ЗМВР. Изложените констатации във връзка с квалификацията на релевираното деяние обосновават изводи за неправилно приложение на материалния закон при издаване на оспорената заповед. Налице е отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК. Дължимо е решение за отмяна на обжалвания административен акт.
Във връзка с наведените от пълномощника на жалбоподателя оплаквания и за пълнота на настоящите мотиви, съдът ще посочи следното: записите от камерите, монтирани на ГКПП – Калотина представляват допустимо доказателствено средство за установяване на нарушения на служебната дисциплина по арг. от чл.206, ал.3 от ЗМВР. Друг е въпросът относно надлежния процесуалния способ за приобщаването им към доказателствения материал в дисциплинарното производство, а именно чрез съставяне на протокол от извършен оглед на ВДС, какъвто в случая липсва. Неоснователно пълномощникът на нарушителя претендира приложимост на хипотезите на гранични проверки при режим на особено натоварване, при които са допустими изключения при въвеждането на данните в АИС ГК за излизащите лица и МПС. Очевидно има предвид редът за въвеждане на облекчени гранични проверки по чл.53 от Инструкция № 8121з-813/2015г. във вр. с чл.9 от Кодекса на шенгенските граници. Приложимостта на визирания ред обаче изисква издаване на нарочна писмена заповед от началника на съответното ГКПП при наличие на предпоставки за това, каквато заповед не е представена по делото от страна на оспорващия, който носи доказателствената тежест за установяване на основанията за отпадане на дисциплинарната си отговорност.
Независимо от горното и с оглед на изложените мотиви за липса на съставомерно дисциплинарно нарушение по чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, съдът счита оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание на мл. инсп. М.М., за незаконосъобразна при наличие на основанието по чл.146, т.4 от АПК и постановява решение за отмяна на същата.
С оглед изхода по делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, ГДГП - МВР следва да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в общ размер от 910,00лв., включващи 10,00лв. - внесена държавна такса по жалбата и адвокатско възнаграждение - 750,00лв., плюс 20% ДДС или общо 900,00лв. Последното е определено в хипотезата на чл. 78, ал.5 от ГПК вр. с чл.144 от АПК и е съобразено с минималния размер по чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Във връзка с предявеното искане на ответника, съдът е преценил действителната фактическа и правна сложност на делото, а именно: обемът на доказателствата към преписката, който не е голям и не предполага значително време и трудност за анализирането му. Съдебното производство е приключило в едно съдебно заседание и без допълнителни доказателствени искания, респ. без допълнителна процесуална активност и ангажираност на пълномощника на оспорващия, който е изложил защитната си теза в писмена молба и в хода на устните състезания.
Предвид основателността на оспорването, на ответника не се следват деловодни разноски.
Водим от горното и на осн. чл.172,
ал.2 от АПК вр. с чл.211 от ЗМВР, Административният
съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед №
3282з-3887/01.11.2022г., издадена от ВПД директор на Главна дирекция „Гранична
полиция“ –МВР, с която на мл. инсп. М.
В. М. е наложено дисциплинарно
наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“ на осн.
чл.194, ал.2, т.1; чл.197, ал.1, т.4; чл.201, ал.1, т.2 вр. с чл.204, т.3 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР с адрес: София 1202, бул. Княгиня Мария
Луиза“ № 46, да заплати на М. В. М.,***, деловодни разноски в
размер на 910,00лв., от които 10,00лв. - платена
държавна такса и 900,00лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Решението не подлежи
на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: