О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ІV-2088 28.11.2017 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и осми ноември, две хиляди и седемнадесетата година
В закрито заседание в следния състав
Председател: Кирил Градев
Членове:1.Даниела Михова
2.мл.с.Красимир Сотиров
Секретар: ________________
Прокурор:________________
Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев
Въззивно гражданско дело №1769 по описа за 2017 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от Б.С.Б. *** против Решение №141 от 21.09.2017 г. , постановено от РС – Поморие по гр.д.№323/2017 г. по описа на РС – Поморие , с което са отхвърлени предявените срещу „Феста Хотели“АД искове по чл.344 от КТ. Обжалваното решение се оспорва като неправилно , при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснован, постановен при липса на мотиви, неправилна преценка на събраните по делото доказателства и приложимата в конкретния случай съдебна практика, и при неправилни правни изводи. Оспорва се като неправилен извода на съда , че молбата за отпуск на въззивницата – ищца няма доказателства да е достигнала до работодателя и поради това са налице основания за налагане на наказание – дисциплинарно уволнение.Искането е подадено по електронната поща и на основание чл.9 и чл.10 от ЗЕДЕП съобщението до страната се смята връчено с постъпването му в информационната система на адресата.Сочи се и повода за отпуска – необходимост от медицински изследвания. Впоследствие въззивницата е била и в разрешен отпуск по болест. Налице е и отговор от страна на работодателя , в който е изразена съпричастност към влошеното здравословно състояние , но не се съдържат данни за несъгласие или противопоставяне за неявяването на работа за периода от 23.01.-26.01.17 г. Сочи се ,че не е в контрола на работника да удостовери формалното разрешение на отпуска за този период. Преди изтичането на разрешения болничен отпуск и без да изчака да получи конкретни обяснения в отговор на исканията си по чл.193 от ГПК работодателят според въззивника е наложил необосновано дисциплинарно уволнение , а на 10.02.2017 г. е наложена и ограничена имуществена отговорност в размер на 1170 лв. Ограничено е било и правото на защита на работника – като след 28.02.2017 г. факт са били и двете заповеди за налагане на дисциплинарни наказания. По чл.193 от КТ обясненията следва да бъдат изискани и дадени след откриване на нарушението и преди налагане на наказанието – в този смисъл е и практиката на ВКС. Оспорва се и надлежното констатиране неявяването на работа в два последователни работни дни по чл.190 ал.1 от КТ. Сочи се , че не ищцата , а работодателят е злоупотребил с правото да реализира дисциплинарна процедура по време на ползване на разрешен отпуск по болест. Оспорва се и извода на РС за неприложимост на закрилата , уредена в чл.333 ал.1 т.4 от КТ при уволнение – работодателят не може да уволни работник , който към този момент е започнал ползването на разрешен отпуск. Цитира се и практика на ВКС. Оспорват се изводите на РС в тази насока , че работодателят не бил уведомен от ищцата. В случая липсва предварително разрешение от Инспекцията по труда и поради това се налага извод за незаконност на уволнението. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора – като предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.4 от КТ бъдат уважени. Към жалбата са приложени писмени доказателства по опис. Не се правят други доказателствени искания пред инстаницята.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от страна на „Феста Хотели“АД със седалище и адрес на управление – гр.София. Жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се постановения съдебен акт като законосъобразен , обоснован и постановен в съответствие с материалния закон. Сочи се , че по безспорен начин се установява , че на 30.01.2017 г. срещу ищцата е започнало дисциплинарно производство като й е изпратено искане за обяснения относно неявяването на работа за периода 23-25.01.2017 г. На 28.02.2017 г. е била издадена заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение. Според въззиваемата страна ищцата е злоупотребила с правото си да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ считано от 14.02.2017 г. с цел да избегне налагане на дисциплинарното наказание за неявяване на работа на 23 и 24.01.2017 г. Според страната това дисциплинарно нарушение е доказано. Констатациите и изводите на РС в тази насока според въззиваемата страна са правилни. Правилни са и направените правни изводи. Цитира се и практика на ВКС : - след като ищецът е злоупотребил с правото си да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ считано от 14.02.2017 г. с цел да избегне налагането на дисциплинарно наказание за неявяването си на работа на 23-25.01.2017 г. то законосъобразно следва , че към момента на налагане на дисциплинарното уволнение трудовия договор не е бил прекратен.Няма данни молбата за отпуск да е достигнала до работодателя и с оглед на това се налага обоснования извод , че е налице нарушение на трудовата дисциплина.Излагат се и доводи относно изправността на страната по чл.193 ал.1 от КТ относно искането на обяснения. Твърдението за извършване на уволнението без разрешение на ИТ също е необосновано: - по приложения болничен лист като причина е записано общо заболяване за неработоспособност , а не твърдяното в исковата молба. Работодателят е положил всички усилия да разбере здравното състояние на ищеца , не са установени проблеми от естество , налагащи закрила по чл.333 от КТ Работодателят отделно от това не е бил уведомен от ищцата , че страда от заболяване , определено в Наредба на МЗ , за което да се иска разрешение от ИТ. По представения болничен лист за периода 26.01.-08.02.17 г. не се визира онкологично заболяване , както се твърди , а нарушение на вестибуларна функция , неуточнено. В друг болничен – за периода 06.02.-28.02.2017 е посочена друга диагноза – с код , съответстващ на „друго доброкачествено новообразувание на кожата“,като други доказателства не са представени , от които да следва извода , че ищцата се ползва със закрила. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение като се претендират разноските. Не се правят доказателствени искания.
След преценка на доказателствата по делото , Бургаският окръжен съд установява следното:
Производството пред първоинстанционния съд по гр.д.№323/17 г. е било образувано по исковата молба на Б.С.Б. против „Феста Хотели“АД със седалище – гр.София. Ищцата сочи , че е била в трудовоправни отношения с ответника. На 13.02.2017 г. тя е прекратила с уведомление до ответника трудовото си правоотношение , връчено му на 14.02.2017 г. на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ – поради забавено изплащане на трудови възнаграждения. Пред РС – поморие е било образувано гр.д.№157/17 г. във връзка с дължими възнаграждения и обезщетения. На ищцата чрез нейната майка й е била връчена заповед за дисциплинарно уволнение №50 от 28.02.2017 г. да неявяване на работа за периода 23-25.01.2017 г. Заповедта се оспорва като незаконосъобразна – на първо място – издадена след като правоотношението е било едностранно прекратено от ищцата с направеното волеизявление на 13.02.2017 г.Повторно прекратяване е незаконосъобразно.Не са спазени изискванията на чл.193 от КТ – искане и получаване на обяснения.Ищцата е ползвала платен отпуск от 23-26.01.2017 г.,а впоследствие – до 01.03.2017 – в отпуск по болест, за което на работодателя са били изпращани болнични листове последователно. В искането на обяснения с изх.№03.02.2017 г. не се съдържат конкретни факти за нарушението , послужило като основание за издаване на заповедта , което е в противоречие с практиката на ВКС, обяснения не са и давани. Нарушена е и разпоредбата на чл.333 от КТ – ищцата се ползва със закрила поради заболяването й , за което се представя медицинска документация. Поради това се моли отмяната на заповедта за уволнение с №50 от 28.02.2017 г. , да се постанови извършване на поправка в трудовата книжка като вместо отразеното основание – чл.330 ал.2 т.6 от КТ се впише – чл.327 ал.1 т.2 от КТ като се присъдят и разноските по делото в полза на ищцата.
С депозирания отговор на исковата молба от 21.08.2017 г. ответната страна „Феста Хотели“АД оспорват иска изцяло като неоснователен и недоказан. Излагат се подробни съображения относно извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина – неявяване на работа, злоупотреба с правото едностранно да прекрати трудовото правоотношение. Излагат се релевантни факти и обстоятелства по спора.Оспорват се твърденията на ищцата и се сочи нейно противоправно поведение. Моли се за отхвърляне на исковете.Предявява се насрещен иск за имуществена отговорност.
След събиране на доказателствата , установяване на фактическата обстановка и възприемане на становищата на страните по съществото на спора районният съд е постановил решението си като е отхвърлил предявените искови претенции на ищцата Б.Б.. За да постанови решението си в този смисъл на първо място районният съд е приел, че трудовото правоотношение не е прекратено с едностранното волеизявление на ищцата на основание чл.327 от КТ , тъй като преди това до нея са били изпратени две писма за даване на писмени обяснения във връзка с образувани срещу нея дисциплинарни производства. В този смисъл РС е цитирал практика на ВКС , че упражняването на правото по чл.327 от КТ в случая цели избягване на дисциплинарното наказание. Това е квалифицирано като злоупотреба с право и е прието , че това действие на ищцата не е довело до прекратяване на правоотношението. От друга страна е прието , че дисциплинарното нарушение е доказано – неявяване на работа в продължение на три последователни дни. Молбата за отпуск не е възприета от съда като такава , породила съответното действие , тъй като няма доказателства , че е достигнала до работодателя. След като по смисъла на чл.190 т.2 от КТ то РС е направил обоснования извод , че са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение.Относно възраженията за закрила по чл.333 от КТ съдът е приел , че не са налице основание за търсене на такава поради липса на категорични доказателства за налично заболяване. Поради това исковете са отхвърлени като неоснователни.
Недоволна от постановения съдебен акт ищцата Б.Б. е депозирала въззивната си жалба до Бургаския окръжен съд. Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд. Същата е редовна и допустима и следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание при условията на чл.268 и сл. от ГПК с призоваване на страните. Нови доказателствени искания пред инстанцията не се правят от страните освен приложените от въззивницата писмени доказателства по опис в подкрепа на твърденията в жалбата.
Съобразно горното и на осн. чл.267 от ГПК , Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ делото по жалбата на Б.С.Б. *** против Решение №141 от 21.09.2017 г. , постановено от РС – Поморие по гр.д.№323 по описа на РС – Поморие за 2017 г. за разглеждане в открито съдебно заседание като го НАСРОЧВА за 18.12.2017 г. от 14.00 часа , за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. З