Определение по дело №1769/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2088
Дата: 28 ноември 2017 г.
Съдия: Кирил Стоянов Градев
Дело: 20172100501769
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

                                О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

Номер ІV-2088                                     28.11.2017 год.                         Гр.Бургас

 

                                     В    ИМЕТО     НА   НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд , гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На двадесет и осми ноември, две хиляди и седемнадесетата  година                                                                                                                          

В закрито  заседание в следния състав

                                                    Председател: Кирил Градев                                                                      

                                                           Членове:1.Даниела Михова

                                                                          2.мл.с.Красимир  Сотиров

Секретар: ________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев

Въззивно гражданско дело №1769 по описа за 2017 година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

 

        Постъпила е въззивна жалба от Б.С.Б. *** против Решение №141 от 21.09.2017 г. , постановено от РС – Поморие по гр.д.№323/2017 г. по описа на РС – Поморие , с което са отхвърлени предявените срещу „Феста Хотели“АД искове по чл.344 от КТ. Обжалваното решение се оспорва като неправилно , при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснован, постановен при липса на мотиви, неправилна преценка на  събраните по делото доказателства и  приложимата в конкретния случай съдебна практика,  и при неправилни правни изводи. Оспорва се като неправилен извода на съда , че молбата за отпуск на  въззивницата – ищца няма доказателства да е достигнала до работодателя и  поради това са налице основания за налагане на наказание – дисциплинарно уволнение.Искането е подадено по електронната поща и на основание чл.9 и чл.10 от ЗЕДЕП съобщението до страната се смята връчено с постъпването му в информационната система на адресата.Сочи се и повода за отпуска – необходимост от медицински изследвания. Впоследствие въззивницата е била и в разрешен отпуск по болест. Налице е  и отговор от страна на работодателя , в който е изразена съпричастност към влошеното здравословно състояние , но не се съдържат данни за  несъгласие или противопоставяне за  неявяването на работа за периода от 23.01.-26.01.17 г. Сочи се ,че  не е в контрола на работника да удостовери формалното разрешение на отпуска за този период. Преди изтичането на разрешения болничен отпуск и без да изчака да получи конкретни обяснения в отговор на исканията си по чл.193 от ГПК работодателят според въззивника е наложил  необосновано  дисциплинарно уволнение , а на 10.02.2017 г.  е наложена и ограничена имуществена отговорност в размер на 1170 лв. Ограничено е било и правото на защита на работника – като след 28.02.2017 г. факт са били и двете заповеди за налагане на дисциплинарни наказания. По чл.193 от КТ обясненията следва да бъдат изискани и дадени след  откриване на нарушението и  преди налагане на наказанието – в този смисъл е и практиката на ВКС. Оспорва се и  надлежното констатиране неявяването на работа в два последователни работни дни по чл.190 ал.1 от КТ. Сочи се  , че не ищцата , а работодателят е злоупотребил с правото да реализира дисциплинарна процедура по време на ползване на разрешен  отпуск по болест. Оспорва се и извода на РС за неприложимост на  закрилата , уредена в чл.333 ал.1 т.4 от КТ при уволнение – работодателят не може да уволни работник , който към този момент е започнал ползването на  разрешен отпуск. Цитира се и практика на ВКС. Оспорват се изводите на РС в тази насока , че работодателят не бил уведомен от ищцата. В случая липсва предварително разрешение от Инспекцията по труда и поради това се налага извод за  незаконност на уволнението. Моли се за отмяна на  обжалваното решение и  постановяване на  решение по съществото на спора – като предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.4 от КТ бъдат уважени. Към жалбата са приложени писмени доказателства по опис. Не се правят други доказателствени искания пред инстаницята.

      В законоустановения срок е депозиран  писмен отговор на въззивната жалба от страна на „Феста Хотели“АД със седалище и адрес на управление – гр.София. Жалбата се оспорва като  неоснователна. Поддържа се постановения съдебен акт като законосъобразен , обоснован и постановен в съответствие с материалния закон. Сочи се , че  по безспорен начин се установява , че на 30.01.2017 г. срещу ищцата е  започнало дисциплинарно производство като  й е изпратено искане за обяснения относно неявяването на работа за периода 23-25.01.2017 г. На 28.02.2017 г. е  била издадена заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение. Според въззиваемата страна ищцата е злоупотребила с правото си да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ считано от 14.02.2017 г. с цел да избегне налагане на дисциплинарното наказание за неявяване на работа на 23 и 24.01.2017 г.  Според страната  това дисциплинарно нарушение е доказано. Констатациите и изводите на РС в тази насока според въззиваемата страна са правилни. Правилни са и направените правни изводи. Цитира се и практика на ВКС : - след като ищецът е злоупотребил с правото си да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ считано от 14.02.2017 г. с цел да избегне налагането на дисциплинарно наказание за неявяването си на работа на 23-25.01.2017 г.  то  законосъобразно следва , че към момента на  налагане на дисциплинарното уволнение трудовия договор не е бил прекратен.Няма данни молбата за отпуск да е достигнала до работодателя и с оглед на това се налага обоснования извод , че е налице   нарушение на трудовата дисциплина.Излагат се и доводи относно изправността на страната по чл.193 ал.1 от КТ относно искането на обяснения. Твърдението за  извършване на уволнението без разрешение на ИТ също е необосновано: - по приложения болничен лист като причина е записано общо заболяване  за неработоспособност , а не твърдяното в исковата молба. Работодателят е положил всички усилия да разбере здравното  състояние на ищеца , не са установени  проблеми от  естество , налагащи  закрила по чл.333 от КТ Работодателят отделно от това не е бил уведомен от  ищцата , че страда от заболяване , определено в Наредба на  МЗ , за което да се иска разрешение от ИТ. По представения болничен лист  за периода 26.01.-08.02.17 г. не се визира онкологично заболяване , както се твърди , а нарушение на вестибуларна функция , неуточнено.  В друг болничен – за периода 06.02.-28.02.2017 е посочена друга диагноза – с код , съответстващ на „друго доброкачествено новообразувание на кожата“,като други доказателства не са представени , от които да следва извода , че ищцата се ползва със закрила. Моли се за потвърждаване на  обжалваното решение като се претендират разноските. Не се правят доказателствени искания.

       След преценка на доказателствата по  делото , Бургаският окръжен съд установява  следното:

       Производството пред първоинстанционния съд по гр.д.№323/17 г. е било образувано по исковата молба на Б.С.Б. против „Феста Хотели“АД със седалище – гр.София. Ищцата сочи , че е била в трудовоправни отношения  с  ответника. На 13.02.2017 г. тя е  прекратила с уведомление  до ответника  трудовото си правоотношение , връчено му на 14.02.2017 г. на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ – поради забавено изплащане на трудови възнаграждения. Пред РС – поморие е било образувано гр.д.№157/17 г. във връзка с  дължими възнаграждения и обезщетения. На ищцата чрез нейната майка й е била връчена заповед за дисциплинарно уволнение №50 от 28.02.2017 г. да неявяване на работа за периода 23-25.01.2017 г. Заповедта се оспорва като незаконосъобразна – на първо място – издадена  след като  правоотношението е било едностранно прекратено от  ищцата с направеното волеизявление на  13.02.2017 г.Повторно прекратяване е  незаконосъобразно.Не са спазени изискванията на чл.193 от КТ – искане и получаване на обяснения.Ищцата е ползвала платен отпуск от 23-26.01.2017 г.,а впоследствие – до 01.03.2017 – в отпуск по болест, за което на работодателя са били изпращани болнични листове последователно. В искането на обяснения с изх.№03.02.2017 г. не се съдържат конкретни факти за нарушението , послужило като основание за издаване на заповедта , което е в противоречие с практиката на ВКС, обяснения не са  и давани. Нарушена е и разпоредбата на чл.333 от КТ – ищцата се  ползва  със закрила поради заболяването й , за което се представя  медицинска документация. Поради това се моли  отмяната на  заповедта за уволнение с №50 от 28.02.2017 г. , да се постанови  извършване на поправка в трудовата книжка  като вместо отразеното основание – чл.330 ал.2 т.6 от КТ се  впише – чл.327 ал.1 т.2 от КТ като  се присъдят и разноските по делото в полза на ищцата.

      С  депозирания отговор на исковата молба от 21.08.2017 г. ответната страна „Феста Хотели“АД оспорват иска  изцяло като неоснователен и недоказан. Излагат се подробни съображения относно извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина – неявяване на работа, злоупотреба с правото едностранно да прекрати трудовото правоотношение. Излагат се релевантни факти и обстоятелства по спора.Оспорват се твърденията на  ищцата и се сочи нейно противоправно поведение. Моли се за отхвърляне на исковете.Предявява се насрещен иск за имуществена отговорност.

      След събиране на доказателствата , установяване на фактическата обстановка и  възприемане на становищата на страните по съществото на спора районният съд е постановил решението си като е отхвърлил предявените искови претенции на ищцата Б.Б.. За да постанови  решението си в този смисъл на първо място районният съд е приел,  че  трудовото правоотношение не е прекратено с едностранното волеизявление на ищцата  на основание чл.327 от КТ , тъй като преди това до нея са били изпратени две писма за даване на  писмени обяснения във връзка с образувани срещу нея дисциплинарни производства. В този смисъл РС е цитирал практика на ВКС , че упражняването на правото по чл.327 от КТ в случая цели  избягване на дисциплинарното наказание. Това е квалифицирано като злоупотреба с право и е прието , че това действие на ищцата не е довело до прекратяване на правоотношението. От друга страна е прието , че  дисциплинарното нарушение  е доказано – неявяване на работа в продължение на три последователни дни. Молбата за отпуск не е възприета от съда като такава , породила съответното действие , тъй като няма доказателства , че е  достигнала до работодателя. След като по смисъла на чл.190 т.2 от КТ то РС е направил обоснования извод , че са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение.Относно  възраженията за  закрила по чл.333 от КТ  съдът е приел , че  не са налице основание за търсене на такава поради липса на категорични доказателства за налично заболяване. Поради това  исковете са отхвърлени като неоснователни.

       Недоволна от постановения съдебен акт ищцата Б.Б.  е депозирала въззивната си жалба до Бургаския окръжен съд. Жалбата  е подадена в законоустановения срок от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд. Същата е редовна и допустима и  следва да бъде  разгледана в открито съдебно заседание при условията на чл.268 и сл. от ГПК с призоваване на страните. Нови доказателствени искания пред инстанцията  не се правят от страните освен приложените от въззивницата писмени доказателства по опис в подкрепа на твърденията в жалбата.

 

      Съобразно горното и на осн. чл.267 от ГПК , Бургаският окръжен съд

 

 

                                                  О    П     Р     Е    Д     Е     Л     И:

 

 

     ВНАСЯ   делото по жалбата на Б.С.Б. *** против   Решение №141 от 21.09.2017 г. , постановено от РС – Поморие по гр.д.№323 по описа на РС – Поморие за 2017 г. за разглеждане в открито съдебно заседание  като го  НАСРОЧВА   за 18.12.2017 г. от 14.00 часа , за когато да се призоват страните.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                  2.                                                         З