Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, ………2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание в състав:
Председател:
Георги Иванов
Членове: Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа
докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №7161/2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба от М.Н. – длъжник по изп.д. №20188580401343
срещу постановление на съдебния изпълнител от 03.05.2019 г., с което е отказал
да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя.
Жалбоподателят поддържа, че адвокатското
възнаграждение, претендирано от взискателя, е прекомерно.
Взискателят
оспорва жалбата. Твърди, че платеното възнаграждение е съобразено с
обема на извършените действия и с обстоятелството, че към момента не е събрана
сумата вцялост.
Въззивният съд намира следното:
Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са
основателни. По делото са представени три договора за правна защита и
съдействие с два адвоката; договор без дата, приложен към молбата за образуване
на изпълнителното производство при ЧСИ Н.П., договор от 04.12.2018 г., приложен
по дело при ЧСИ У.Д., договор от 21.01.2019 г., приложен по дело при ЧСИ У.Д.,
като първите два договора за общата сума от 1000 лв., сключени с адв. П.Б., а третия договор е след оттегляне на
пълномощията с адв. Б.и е сключен с адв. А.и е
възнаграждение в размер на 1000 лв. В трите договора е отразено, че
възнаграждението е платено в брой. По силата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба
№1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на
изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв. –
1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. В случая дължимото
възнаграждение, определено по реда на наредбата, е 420,35 лв. (размера на
паричното вземане, за което е образувано изпълнителното производство е 3005
лв.). Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно.
На първо място по делото взискателят е защитаван от
повече от един адвокат, макар при отговорността за разноски в изпълнителния
процес да се прилага общото правило, установено в чл.78, ал.1 ГПК, че се
заплащат разноски за един адвокат. На следващо място, към момента – с оглед
продължителността на изпълнителното производство (по-малко от година) и броя на
извършените процесуални действия, както и фактическата и правната му сложност,
няма основания възнаграждението за адвокат да превишава съществено размера по
наредбата. Ето защо възнаграждението за адвокат следва да се намали до сумата
от 500 лв.
Възраженията на взискателя, изложени във възражението
срещу жалбата, са неоснователни. Жалбата не е просрочена – същата е подадена
срещу отказа на съдебния изпълнител да намали по реда на чл.248 ГПК размера на
адвокатското възнаграждение, като предмет на обжалване е този акт. За наличието
на прекомерност на уговореното възнаграждение има значение действителната
правна и фактическа сложност на делото, а в случая – обемът на извършените
действия от адвоката. Между страните по договора за правна помощ действа
автономия на волята и те не са ограничени относно размера на възнаграждението –
да го определят и съответно заплатят съобразно уговореното, като изцяло в избор
на взискателя е колко адвоката да упълномощи, съответно колко възнаграждения да
заплати на всеки един от тях. Съдът не се намесва в тези отношения. Когато
обаче по силата на изрична норма тези техни правоотношение се противопоставят
на лице, което не е страна по договора – насрещната страна по делото, законът
предоставя на това трето лице възможност да иска намаляване на сумата, за която
ще отговаря, ако уговореното възнаграждение е несъобразено с действителната
правна и фактическа сложност на делото. Както бе отбелязано по-горе, размера на
паричното вземане, за което е образувано изпълнителното производство е 3005 лв.
Макар и за събиране на тази сума да са предприети няколко изпълнителни действия
от страна на взискателя, делото не се отличава с изключителна правна и
фактическа сложност, поради което възражението за прекомерност е основателно.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановлението на съдебния
изпълнител от 03.05.2019 г. по изп.д. №20188580401343,
с което е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение
до сумата от 500 лв.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.