Р Е Ш
Е Н И Е
№……………../……..08.2020
г., гр.
София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на десети юли през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА въззивно гражданско дело
номер 6962 по описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение № 543769 от 23.11.2018 г., постановено по гр.д. № 89017/2017 г.
на СРС, 34 състав, е осъдeн Я.Б.С. да
заплати на Министерство на
вътрешните работи, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата от 12420 лева, представляваща обезщетение за ползване на
предоставения за управление на ищеца
имот - частна държавна собственост с административен адрес: гр. София,жк „*******за
периода от 21.12.2012г. до21.12.2017г., ведно със законната лихва, считано от
21.12.2017г. /датата надепозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземането, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 100 лева – разноски за производството пред СРС.
Решението е обжалвано от ответника Я.Б.С. с оплаквания по въззивната жалба за
недопустимост
на решението поради липсата на активна процесуално правна легитимация на МВР да
редяви иска от името на трето лице-държавата, и за неправилност поради нарушение
наматериалния закон-липса на покана до него като основание да заплаща
обезщетение, и оплаквания относно размера, който счита неправилно определен по
средни пазарни цени за наем, а не по регулирани цени на наема на ведомствено
жилище.
Въззиваемата страна – ищец МВР оспорва жалбата с писмен отговор, с
възраженията, че решението не страда от сочените в жалбата пороци, тъй като МВР
е легитимирано на предяви иска на сонование чл.14, ал.1 от ЗДС, ответникът
ползвал ведомственото държавно жилище и дължи на ищеца обезщетение по чл.59 от ЗЗД съизмеримо със средния размер на пазарния наем за жилището, за периода на
неоснователното разместване на имуществените блага и без да е отправена до него
покана, съгласно ППВС № 1/79 г. Претендира разноски за защита от юрисконсулт.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата
съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция с
основание по чл.59 от ЗЗД.
Ищецът МВР е
легитимиран да предяви иска за обезщетение от ползване без основание на жилище
от ведомствения жилищен фонд на МВР. По настоящия спор държавата не е страна по
процесуалното правоотношение, такава е изпълнителната агенция - ответник.
Държавните юридически лица, каквото е и МВР, упражняват правото на държавна
собственост върху предоставените им за управление недвижими имоти и управляват
предоставеното им имущество от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в
пределите на закона, и имат качеството на процесуален субституент, а той е
винаги главна страна, която макар и да не е носител на материалното право, води
процеса от свое име в защита на чуждото материално право (аргумент от чл. 26,
ал. 2 ГПК, вр. чл.14 от ЗДС). Представителството на МВР като държавно учреждение
пред съд се осъществява от министъра,
респ. упълномощени от него лица с юридическо образование, служители на МВР,
съгласно чл. 30, ал.3 и чл.31, ал.2, предл.последно от ГПК, вр.чл.32, т.3 от ГПК, както е в случая. Ето защо оплакването за недопустимост на решението е
неоснователно.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
За да уважи предявеният
иск, първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен, доколкото не е
спорно по делото, че с майката на ответника- с М.П.Ч.въз основа на
настанителната заповед от 1977 г. са били сключени няколко договора за отдаване под
наем на процесното жилище, последният за 3 години от 09.05.2006г., като е
прекратен наемния договор със смъртта на М.П.Ч.на 30.08.2008г. и от 31.08.2008г. ищецът е бил лишен от
възможността да ползва предоставения му за управление имот и да реализира
доходи от него, а ответникът признава да го ползва пред целия исков период от
21.12.2012г. до 21.12.2017г., при което дължи на ищеца обезщетение в размер на средния
пазарен наем за процесния апартамент за периода 21.12.2012г. до 21.12.2017г. –определен
от приетата експертиза на 25171.53 лева,
и уважена исковата претенция за по-малкия предявен размер от 12 420 лв.
със законната лихва от подаване на исковата молба до плащането. Приел е още
СРС, че при иска по чл.59 от ЗЗД покана не е необходима за да възникне
вземането на ищеца за обезщетение. Прието е още за безспорно по делото, че
процесният имот е имот - частна държавна собственост и е част от ведомствения
жилищен фонд на МВР и че на 10.10.2011г. е починал Борис Янков С. /баща на
ответника/.
Изложените в
обжалваното решение констатации и правни
изводи за основателност на предявения иск въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционното решение, без да е нужно да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за
неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск за обезщетение, което ответникът му дължи за осъществено от
ответника ползване на държавно жилище от ведомствения жилищен фонд на МВР без
каквото и да е правно основание в периода 21.12.2012 г.-21.12.2017 г. Видно от
изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът сочи,
че за ответника Я.С. никога не е било налице правно основание за ползва
ведомственото жилище, отдадено под наем на неговата майка като служител на МВР,
че с Я.С. никога не е сключван наемен
договор за това жилище, и същият не може да се ползва от наемния договор след
смъртта на майка муи, тъй като същият е бил пълнолетен към датата на смъртта на
майка му. Ето защо правната квалификация на иска се определя на такъв по чл.59
от ЗЗД, а не по чл.236, ал.2 от ЗЗД. Само в хипотезата на иск по чл.236, ал.2
от ЗЗД- когато е съществувал наемен договор между страните по спора, и след
неговото прекратяване ползването продължи от наемателя, въпреки противопоставянето
на наемодателя, тогава е необходимо изявление на наемодателя, че се
противопоставя на продължаване ползването на вещта, и от този момент на
противопоставяне на наемодателя се
свързва възникване на вземането на наемодателя за обезщетение / в този смисъл
напр. Решение № 230 от 18.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6874/2013 г., IV г. о.,
ГК и Решение № 88 от 9.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 264/2014 г., II т. о., ТК,
Решение № 769 от 17.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2010 г., III г. о., ГК
/. В случая обаче, доколкото ищецът не твърди да е възниквало наемно отношение
с ответника Я.С., от събраните по делото доказателства също не се установява
ответникът Я.С. да е имал каквото и да е правно основание да ползва
ведомственото жилище по силата на наемен договор, то вземането на ищеца за
обезщетение лежи на плоскостта на неоснователното обогатяване, при което не е
необходима покана до ответника, за да възникне вземането на ищеца за
обезщетение за ползата от която е бил лишен- от възможността да ползва вещта по
предназначение и да извлича и гражданските плодове то нея, като размерът на
това обезщетение се определя на пазарен принцип, а не въз основа на договор,
при което са неприложими фиксираните цени по ЗДС и ППЗДС, респ. др. подзаконови
и вътрешно ведомствени актове по прилагането им. В този смисъл е и цитираната в обжалваното
първоинстанционно решение съдебна практика по приложението на чл.59 от ЗЗД.
Ответникът Я.С. към
датата на смъртта на майка си- 30.08.2008 г. е бил пълнолетен/ роден е 1969
г./, при което съгласно чл.29 от ППЗДС, при смъртта на наемателя, наемното
правоотношение продължава и след това за 2 години от датата на смъртта, но само
с преживелия съпруг- в случая с бащата на ответника Борис С.. За ответника като пълнолетно дете на
наемателя, не възниква наемно правоотношение след 30.08.2008 г., такова не е
било създадено и преди тази дата, доколкото същият е бил пълнолетен и към
датата на сключване на последния наемен договор между МВР и майка му на
09.05.2006 г. и не се счита член на семейството, обхванато от наемния договор.
Предвид изложеното настоящият състав счита за
доказани всички предпоставки за уважаване на предявения иск за обезщетение по
чл.59 от ЗЗД.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да се потвърди.
По разноските за въззивното производството: С оглед изхода на спора, въззиваемата страна-ищец
има право на разноски по чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК за защита от юрисконсулт в
размер на минималния такъв от 100 лв. по чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от
НПП, при съобразяване на липсата на фактическа сложност на процеса пред
въззината инстанция, в която не са събирани нови доказателства.
Разноските
за държавна такса по въззивната жалба, от които ответникът е освободен, остават
в тежест на бюджета на съда, тъй като няма основание те да бъдат възложени на
ищеца по чл.78, ал.6 от ГПК, тъй като ищецът не
е осъдено лице по спора.
Предвид цената на
иска- над 5000лв., решението ще подлежи на касационно обжалване.
Воден
от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 543769 от
23.11.2018 г., постановено по гр.д. № 89017/2017 г. на СРС, 34 състав.
ОСЪЖДА Я.Б.С., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на М. на в. Р., с
адрес: гp. София, ул. „******, на сонование чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, сумата 100 лв. разноски за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.