Решение по дело №204/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.215, ал.1 и чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на Д.С.Д., с адрес: ***, чрез пълномощника- адвокат П.С. ***, против Заповед № 3812 от 01.11.2022г. на Заместник- кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ /СИРР/ на Община Бургас, с която е наредено премахване на незаконен строеж- надстройка на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.659.325.1.2 по КК на гр.Бургас, находящ се в сграда с идентификатор 07079.659.325.1 по КК на гр.Бургас, в поземлен имот с идентификатор 07079.659.325. С тази заповед е определен и срок за доброволно изпълнение, считано от влизането й в сила, като са указани и последиците от евентуалното й неизпълнение.

Оспорва се законосъобразността на издадената заповед. Оспорват се констатациите свързани с описанието на разпоредения за премахване строеж, описан като надстройка. Не е налице техническа функционална връзка и единство между отделните части на сградата, което води до неправилния извод, че върху съществуващия обем е изградено изцяло ново самостоятелно жилище. Признава се, че строежът е част от сградата, но според жалбоподателя образува едно единно жилище, като достъпът до него се извършва посредством вътрешна масивна стълба, която е извършена още при първоначалното строителство, за да осигури достъп до второто ниво. Не са взети предвид проектите по отношение застрояването на имота, съответно показателите по ПУП, височината на застройките и вида на допусканото строителство в поземления имот. Не отговаря на действителното положение описанието на строежа, а именно, че е извършено цялостно надстрояване на съществуващата сграда. В тази насока органът се позовал само на данни, които са едностранчиви. По данни на лице, роднина на жалбоподателя, строежът е изпълнен през есенно-зимния сезон на 2017г., което обстоятелство не може да бъде прието, но от съдържанието на заповедта става ясно, че през този период надстрояване не е извършено, а са извършвани само ремонтни работи по покрива на сградата. Административният орган изключил и напълно игнорирал изследване на търпимостта на строежа, тъй като дори да е незаконен същият не подлежи на премахване, ако е търпим.На следващо място, сочи се, че неправилно ответният орган се позовава на чл.183, ал.1 от ЗУТ, която норма е неприложима по отношение на незаконните строежи. Освен това има висящ вещно правен спор между други две лица относно собственост на застройките в имота и не е определен с категоричност кръгът на собствениците с влязло в сила решение на съответния съд този спор. При това положение не са събрани достатъчно доказателства за установяване на фактите, което е задължение на административните органи, съгласно чл.35 от АПК. Не са изследвани предпоставките за търпимост. Фактът, че кадастралната карта на гр.Бургас е одобрена през 2009г. не означава, че надстройката е изпълнена след 2009г., а в случаят не е извършена проверка за съответствието на строежа с устройствения план.

Иска се отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът–Заместник-кмет по СИРР на Община Бургас, чрез процесуалния си представител, представя по делото административната преписка. Оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена, като неоснователна. Сочи, че са налице всички процесуалноправни и материалноправни предпоставки за издаване на административния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

Оспорването е процесуално ДОПУСТИМО, поради наличие на всички положителни и кумулативно изискуеми предпоставки за дсопустимост на оспорването и липсата на отрицателни такива. Жалбоподателят Д.Д. има пряк и непосредствен правен интерес от обжалването, като пряк адресат на процесната заповед, а същата е неблагоприятна за него и засяга правната му сфера. Заповедта е индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване пред съда. Връчена е на 23.01.2023г. /л.17 от делото/ на пълномощник на жалбоподателя, легитимиращ се с нотариално заверено пълномощно, а жалбата е подадена на 30.01.2023г. /л.4 от делото/, в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Следователно, жалбата следва да бъде разгледана по същество.

При разглеждане на спора по същество, съдът съобрази следното:

Факти:

От приетите по делото доказателства, част от административната преписка се установява, че административното производство е инициирано от подадено писмено искане на Калинка Желязкова /л.54 от делото/ ,в което се заявява пред общинските органи, че нейният братовчед Д.Д. е построил втори етаж върху къщата-близнак, в която живее майка му Филка Давидова, поради което е отрязъл покрива на къщата /нейният дял – от юг/, без да е поискал разрешение за това. Изрично се заявява в сигнала, че подателят Калинка Желязкова не знае времето на извършване на този строеж, т.е. не може да каже кога е изграден въпросния втори етаж. Сочи се, че няма документи за това изграждане, нито разрешение за строеж. В нотариалният акт е записн само първи етаж.

С Констативен акт № В-24 от 20.12.2021 г. /л.29-30 от делото/, съставен при проверка от двама служители от Отдел «Устройствено планиране и архитектура» на община Бургас, е установен незаконен строеж, представляващ надстройка на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.659.325.1.2 по КК на гр.Бургас, находящ се в сграда с идентификатор 07079.659.325.1 по КК на гр.Бургас, отреден за УПИ I-1082, в кв.19, по плана на кв. „Акациите“- гр.Бургас, с адрес: гр.Бургас, кв. „Акациите“, ул. „Горазд“ № 23. В КА се сочи, че поземлен имот с идентификатор 07079.659.325, целият с площ от 294 кв.м. е частна собственост и е съсобствен между лицата Д.С.Д., Теодора Стоянова Давидова и Калинка Тодорова Желязкова.

Жалбоподателят Д. е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда с идентификатор 07079.659.325.1, ведно със 100/294 кв.м ид.ч. от поземления имот, съгласно нотариален акт за дарение № 82, том първи, рег.№ 953, дело 72 от 26.05.2021г. на БРС.

Теодора Стоянова Давидова се легитимира като собственик на самостоятелен обект на сграда с идентификатор 07079.659.325.2, както и на самостоятелен обект в процесната сграда, който има идентификатор 07079.659.325.1.1, ведно със 194/294 кв.м ид.ч. от поземления имот, съгласно нотариален акт № 57, том втори, рег.№ 2018, дело 190 от 11.05.2018г. на БРС и съдебно решение вписано под акт № 6, том първи от 2018г. на СВ-Бургас.

Третият съсобственик на поземления имот- Калинка Тодорова Желязкова се легитимира като собственик на ид.ч. от жилищна сграда- югозападен близнак със застроена площ от 59.50 кв.м., ведно със 192/292 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор 07079.659.325 отреден за УПИ I-1082, в кв.19, по плана на кв. „Акациите“- гр.Бургас, съгласно нотариален акт 062, том първи А, рег. № 603, дело 200 от 11.11.1998г. на БРС.

Сочи се, че проверката е извършена в отсъствието на Д.Д..

Изрично е отбелязано, че няма одобрен проект, както и разрешение за строеж, няма съгласуване с контролните органи, респективно няма протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, нито заповедна книга.

Констатирано е, че в процесният поземлен имот, в който се намира строежа е изградена едноетажна жилищна сграда, с приблизителна застроена площ от 116 кв.м., изпълнена от тухлена зидария, покрив покрит с керемиди, монтирани врати ипрозорци. Същата е заснета и е нанесена в КК на гр.Бургас с идентификатор 07079.825.124.1. Тази сграда се състои от две самостоятелни жилища- «северен близнак» и «югоизточен близнак», заснети и нанесени в КК на гр.Бургас с идентификатори 07079.659.325.1.1 и 07079.659.325.1.2. При проверката е установено, че в частта на жилищната сграда над самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.659.325.1.2, след разкриване на покрива на сградата е изградена масивна надстройка с приблизителна застроена площ от 60 кв.м. и приблизителни размери 10.00 х 6.00 метра, средна височина 2.70 метра, като е изпълнена от тухлена зидария, двускатен дървен покрив, покрит с керемиди, отводнен. Сочи се, че са монтирани врати и прозорци, както и метални парапети, съответно че надстройката се ползва за живеене. В обстоятелствената част на КА е описано и заявеното от пълномощника на жалбоподателя Д., а именно неговата сестра Теодора Давидова, според което строежът е изпълнен в есенно-зимния период на 2017г., както и заявеното, че не е извършвано надстрояване на жилищна сграда, а имотът представлява двуетажна къща- близнак, с дворно място. Описано е и твърдението, че сградите са двуетажни с изградено масивно железо-бетонно вътрешно стълбище, свързващо двата етажа, съгласно разрешение за строеж и проектна документация, съхранявани в Община Бургас.

Констатирано е, че строежът предмет на обследване не е заснет и нанесен в КК на гр.Бургас.

В КП е инкорпорирана извадка от действащия кадастрален и регулационен план на кв. „Акациите“, гр.Бургас, одобрен със Заповед № 165 от 16.02.1998г. на ОНС-Бургас.

Констатираните нарушения се изразяват според описаното в КП в изпълнение на строеж без издадено разрешение за строеж и без договор с останалите собственици, а като нарушени разпоредби са посочени чл.148, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.183, ал.1 от ЗУТ.

Констативният акт е съставен от длъжностни лица при община Бургас, в отсъствие на собственика на строежа към онзи момент, съответно е съобщен на пълномощника на жалбоподателя- Теодора Давидова, като е връчен на 25.01.2022г., с оглед обективираното в Акт за резултатите от обявяването на КА № В-24 от 20.12.2021г. /л.26-27 от делото/. Срещу констативния акт, в срока по чл.225а, ал.2 ЗУТ, не е постъпило възражение.

Към преписката е приложено възражение от пълномощника на жалбоподателя /л.32 от делото/, но видно от неговото съдържание същото е подадено още на 10.12.2021г., до началника на отдел «УПА» в Община Бургас, т.е. това е възражение подадено още преди изготвяне на констативния акт на 20.12.2021г. и с него се иска удължаване на срока за представяне на документи, тъй като «реалният собственик» на строежа – Д.Д. е в чужбина.

По преписката е представено писмо-отговор от пълномощника на жалбоподателя Теодора Давидова /л.36-37 от делото/, в което се отрича да е извършвано надстрояване, като се твърди, че имотът представлява «двуетажна къща-близнак с дворно място». Сочи се, че през есенно-зимния сезон на 2017г. се е извършила само смяна на покрива на сградата «североизточен близнак», собственост на Д.Д. и Филка Давидова. Това е било необходимо, тъй като старият покрив е изграден през 1973г. и е имал нужда от основен ремонт, а последният е съобразен с техническата документация на сградата, която се намира в Община Бургас. Твърди се, че не е извършвана промяна по никакъв начин. Самата сграда е двуетажна, с изградено вътрешно стълбище, свързващо първия и втория етаж.Представено е пълномощно на сестрата на Д.Д. *** /л.38от делото/.

Видно от Скица на ПИ с идентификатор 07079.659.325 № 15-346357 от 31.05.2018г. /л.40-41 от делото/ КК и КР на гр.Бургас са одобрени със Заповед РД-18-9 от 30.01.2009г. на ИД на АГКК, като няма издадена заповед за тяхното изменение, а процесният недвижим имот е с трайно предназначение на територията- урбанизирана, ниско застрояване /до 10 метра/.

Представени са нотариален акт за дарение на недвижим имот № 82, том първи, рег.№ 953, дело № 72 от 26.05.2021г. /л.42 от делото/, видно от който жалбоподателят Д. е придобил чрез дарение 5/6 идеални части, които са му прехвърлени от Филка Давидова и Теодора Давидова, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.659.325.1.2, представляващ жилище: брой нива –едно, като изрично е отразено, че под обекта и над обекта няма други самостоятелни обекти, а на същият /единствен/ етаж е разположен другият самостоятелен обект с идентификатор 07079.659.325.1.1.

Приложени са към преписката и заверени копия на искова молба за съдебна делба, заключение на вещо лице за оценка на сграда /от един етаж- лист 45 от делото/ и протокол от проведено съдебно заседание от 06.10.1986г. по дело № 2439 от 1986г., с който е одобрена спогодба межу страните за поделяне на недвижим имот, а процесният недвижим имот, върху който е изграден и самостоятелният обект е поставен в дял на Стоян Д.. Видно от нотариалния акт от 2021г. Филка, Теодора и Д.Д. са законни наследници на Стоян Д. /баща на жалбоподателя и на неговия пълномощник- Теодора Давидова, съответно съпруг на Филка Давидова/.

При така установените факти и обстоятелства, зам.кметът на община Бургас е издал Заповед № 3812 от 01.11.2022 г., на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед наличието на оправомощителна заповед, издадена от Кмета на община Бургас. Наредено да се премахне установения незаконен строеж. Същият е квалифициран от пета категория, с оглед номенклатурата на строежите и чл.137, ал.1, т.5, буква «г» от ЗУТ. Видно от обстоятелствената част на заповедта за констатираната «Надстройка» не се съхраняват издадени строителни книжа. Няма разрешение за строеж, нито писмено съгласие на останалите собственици.

По делото е безспорно, че имотът върху който е разположено бунгалото е частна собственост, а видно от категоричните писмени доказателства, самостоятелният обект, разположен на първия етаж на сградата, върху който е извършено надстрояването е собственост изцяло на Д.Д., след прехвърлянето на 5/6 идеални части от другите двама законни наследници на Стоян Д..

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е назначена и приета СТЕ, изготвена от вещото лице арх.В.Д. /л.82 и сл. от делото/.

Видно от приетото по делото заключение, имотът е нанесен в първия Застроителен и регулационен план на кв. «Акациите», одобрен със Заповед 0 165 от 16.02.1998г., а вещото лице сочи, че според отразеното в плана сградата е масивна- на един етаж. Според констатациите на вещото лице, планът предвижда надстрояване с един етаж и сключено застрояване на общата регулационна линия с УПИ II.Предвид сключеното застрояване впоследствие е разработен РУП, за трите УПИ на кв.19, съгласно който се допуска надстрояване на сградата с два етажа. В заключението е инкорпорирана извадка от РУП, одобрен със Заповед през 2006г., а констатираният обем на извършеното строителство е допустим по сега действащите норми за застрояване. При извършеният оглед на място от вещото лице е установено, че строежът е „почти завършен“ и се обитава към този момент. Представлява изпълнена надстройка над първия етаж на североизточния близнак, с приблизителни размери 5.80 х 10.00 метра. Външните фасадни стени са тухлени, с дебелина на зида 25 см., а вътрешният зид /на разпределителните стени/ е с дебелина 12 см.Използвана е стомано-бетонната плоча на първия етаж, както и стомано-бетонното стълбище водещо някога до подпокривното пространство. Използван е стар надзид от около 50-60 см. и е увеличен до 2.30 метра. Отвърте помещенията повтарят почти разпределението на първи етаж, измазани са, шпакловани и боядисани. Изградена е баня над тази на първия етаж. Съществуващите козирки от старата сграда са оформени като балкони. Външните фасади не са измазани. Изпълнен е каратаван над тухлените зидове, както и покрив от дървена конструкция с керемиди.

Вещото лице изрично посочва, че не е открита одобрена проектна документация за съществуващата сграда.

Заключението е прието в открито заседание на 27.09.2023г., като не е оспорено от страните. При изслушване на експерта вещото лице заяви, че няма никакви документи, от които може да се направи извод за времето на изграждане на процесният обект, предмет на заповедта и не може да се каже какъв е периодът на извършването му.

Изрично са дадени указания на оспорващата страна, че времето на изграждане на строежа, предмет на заповедта е факт, от който страната би могла да черпи благоприятни последици, с оглед нейната теза за наличие на търпимост и поради това следва да ангажира необходимите и допустими доказателства за установяване на периода, в който е извършен строежа, респективно бе дадена и допълнителна възможност за ангажиране на такива доказателства. В последното проведено открито заседание по делото на 25.10.2023г. страната заяви, че не може да ангажира доказателства за установяване на факта кога е извършен процесният строеж, предмет на заповедта.

При така установените в хода на производството факти, съдът обосновава следните правни изводи:

Заповед № 3812 от 01.11.2022г. е издадена от компетентен орган- Заместник-кмета по «Строителство, инвестиции и регионално развитие» на община Бургас, съобразно нормата на чл.225а, ал.1 ЗУТ и на основание оправомощителната Заповед № 2894 от 06.10.2021г. на Кмета на община Бургас, с която на основание § 1, ал. 3 ДР ЗУТ е предоставил на издателя на заповедта всички свои правомощия по ЗУТ, а именно да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от 4-та до 6-та категория, съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, описани в т.22 от заповедта /л.15-16 от делото/.

Административният акт е издаден в съответната писмена форма, а при постановяването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е предвидената в чл.225а, ал.2 ЗУТ процедура. Съставен е Констативен акт № В-24 от 20.12.2021 г., с който е установено незаконното строителство, осъществено без необходимите строителни книжа и без право на строеж, с който акт се започва процесното производство. Констативният акт е съставен в отсъствие на собственика на строежа, но е надлежно връчен и в срока по чл.225а, ал.2 ЗУТ, чрез пълномощник на адресата, която е депозирала и отговор с изложени в него твърдения. Предоставена е изрична възможност да се ангажират доказателства за установяване тезата на Д.Д.. В тази връка, по никакъв начин не е нарушено правото на защита на адресата на административния акт.

На следващо място, заповедта е издадена в унисон с приложимия материален закон и неговата цел, поради следното:

Безспорно е по делото, че констатираният в хода на административното производство строеж /надстрояване над първи етаж/ на сграда-близнак. Последната е съсобствена между Д.Д., Теодора Давидова и Калинка Желязкова.

Процесната сграда-близнак има два самостоятелни обекта-североизточен близнак и югозападен близнак, с обособени отделни входове. Върху североизточният близнак /собственост само на Д.Д./, с идентификатор 07079.659.325.1.2 е изпълнена процесната надстройка.

Не са представени никакви документи установяващи наличие на строителни книжа/ одобрен проект и разрешение за строеж/ за изграждане на надстройката, а несъмнено такива са необходими, доколкото обектът съставлява строеж, по смисъла на §5, т.38 ДР ЗУТ, пета категория. Същият е изграден без изискуемите строителни книжа, в нарушение на нормата на чл.148, ал.1 ЗУТ.

С оглед характеристиките на процесното надстрояване, установени посредством приета и неоспорена по делото СТЕ, съдът прие, че действително е налице строеж, по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Според дефиницията, дадена с посочената норма, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съобразно посочената в обжалвания административен акт материалноправна разпоредба на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащият подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. От данните по делото е установено, че за строежа няма издадено разрешение, нито е налице одобрен инвестиционен проект.

Доводите на жалбоподателя и на неговия пълномощник подавал писмо и възражение преди издаване на КА, че са налице строителни документи, които следва да се намират в община Бургас са абсолютно несъстоятелни и не намират опора в нито един доказателствен източник, приобщен по делото, още повече че и при извършената проверка от вещото лице такива не са открити.

Вярно е, че действащият план, съответно изготвеният РУП одобрен през 2006г. по констатации на вещото лице, предвижда да се извършва надстрояване на процесната сграда с два етажа и в този смисъл действащият и понастоящем за имота подробен устройствен план е в унисон с естеството на процесния обект- ниско застрояване /до 10м/, за което и липсва спор по делото.

Въпреки горепосоченото и неоспорените констатации на вещото лице, че извършеният обем съответства на допустимите строителни правила, по делото не са ангажирани никакви доказателства за законно изграждане на надстройката- със съответно разрешение и одобрен проект. Не се и твърди наличие на съгласие от страна на другият съсобственик на сградата-близнак, подателят на сигнала Калинка Желязкова, а предвид факта, че същата е заявила изрично липсата на такова в подаденият сигнал до общинската администрация, няма никаво съмнение, че такова писмено съгласие действително не е налице.

От страна на жалбоподателя не бяха ангажирани никакви доказателства за времето на изграждане на надстрояването, т.е. неизвестно е кога е извършено надстрояването. Изрично в заключението е посочено, че първоначално сградата е била с покрив и подпокривно пространство, до което е осигурявала достъп масивната вътрешна стълба, но впоследствие е използван „стар надзид от около 50-60 см. и е увеличен до 2.30 метра“ при изграждане на надстройката, поради което с категоричност е опровергана версията на жалбоподателя, че сградата е построена по този начин и винаги е съществувало това второ ниво, описано като надстройка в заповедта. Липсват причини да не се кредитира с доверие заключението на вещото лице.

При липсата на каквито и да било източници на информация за времето на изграждане на обекта, не би могло да се приеме, че принципно попада в периода «до 07 април 1987г.», съгласно §16, ал.1 от Преходните разпоредби на ЗУТ.

Извод за извършване на строежа в конкретен период не може да се направи и от представените по делото нотариални актове, вкл. Писмените доказателства относно одобрената спогодба по делото за делба на процесният недвижим имот, тъй като във всички тези материали сградата е описана като едноетажна, на едно ниво и не би могло според времето на осъществените сделки, съответно поделяне на имота да се използва като отправна точка за определяне период на изгаждане на надстройката, при положение, че в нито едно писмено доказателство не се описва сградата като такава с втори етаж /ниво/, а такова несъмнено е действителното положение, при завършеният строеж /надстройка/ над самостоятелен обект, чийто собственик е жалбоподателя Д.Д.. В този смисъл, въобще не може да се установи първата от кумулативно изискуемите предпоставки за определяне на строежа, като «търпим», а именно времето на изграждане, попадащо в такъв период.

Действащият Закон за устройството на територията /ЗУТ/ освен, че не допуска изграждането на подобен строеж без одобрен проект и строително разрешение /чл.148 от ЗУТ/, също поставя изискване за учредяване на право на строеж в полза на съответните лица, които го извършват /собствениците на строежа/, съгласно чл.182, ал.1 от ЗУТ. При това положение, нито действащия към момента на изграждането закон, нито сегашната нормативна уредба позволява подобна квалификация на строежа, като търпим, придвид липсата на описаните кумулативно изискуеми предпоставки на §16, ал.1 ПР на ЗУТ. Търпимият строеж, съобразно изискванията на §16, ал.1 ПР ЗУТ, следва да е изграден до 07.04.1987г., трябва да е и в съответствие с правилата и нормите към момента на извършването му и по сега действащия ЗУТ. В случаят, това условие не е изпълнено, тъй като бунгалото е изградено без строителни книжа; без необходимото съгласие на съсобственика на имота- Калинка Желязкова и учредено право на строеж, т.е. без да са изпълнени формалните изисквания за реализиране на строителство в съсобствения имот.

Институтът на търпимост не е приложим и в останалите, обективирани от действащото законодателство хипотези. Това е така, защото съгласно § 16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ е налице и друго кумулативно изискване, а именно за надлежно деклариране на собствеността /строежа/ пред съответните одобряващи органи /общинската администрация/, каквото дори не се твърди да е извършвано някога от жалбоподателя, нито са представени такива доказателства или от сезираната в хода на производството администрация. Нещо повече, категорично е установено, че в общинската администрация липсват данни а осъщественото надстрояване, а такива несъмнено биха били налице, ако строежът е деклариран от собственика. Такива обстоятелства дори не се твърдят от оспорващата страна. Отделно от това, конкретно за ал.3 обективно не е възможно позоваването на тази разпоредба след като началният срок за извършване на строежи в тази конкретна хипотеза / след 30 юни 1998г./ няма как да бъде взт предвид, с оглед неяснотата на времето, когато е извършен, в каквато насока са и констатациите на вещото лице.

Последният възможен вариант за окачествяването на строежа като търпим също е обективно неприложим, с оглед времето указано в нормата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като началният срок за изграждане на строежите в този случай следва да бъде от 02.01.2001 г. /обнародване на ЗУТ/ до 31.03.2001 г./влизането му в сила/, което също не може да се приеме, при неясен период на изграждане на процесния строеж и липсва основният факт от състава на тази хипотеза- установяване на надстрояването в този конкретен период, поради което и тази хипотеза е неприложима.

В хода на съдебното производство не са ангажирали доказателства, които да оборят установените в хода на административното производство факти, а именно извършване на строителство без строителни книжа, а въпреки съответствието на предназначението на строежа с действащия план не би могло да се приеме наличието на конкретна хипотеза на търпимост, както вече бе отбелязано. Освен това, според §184, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, строежи, извършени незаконно до влизане в сила на закона, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби, но тази хипотеза също не е налице, доколкото не се и твърди започването на подобна процедура по искане на конкретно лице, нито са налице подобни доказателства.

По изложените съображения, процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел, поради което е законосъобразен административен акт, а оспорването е НЕОСНОВАТЕЛНО и жалбата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, в полза на Община Бургас, в чиято структура е включен ответният административен орган следва да се присъди дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, което оспорващият следва да заплати, на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, първи състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.Д., с адрес: ***, чрез пълномощника- адвокат П.С. ***, против Заповед № 3812 от 01.11.2022г. на Заместник- кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ /СИРР/ на Община Бургас, с която е наредено премахване на незаконен строеж- надстройка на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.659.325.1.2 по КК на гр.Бургас, находящ се в сграда с идентификатор 07079.659.325.1 по КК на гр.Бургас, в поземлен имот с идентификатор 07079.659.325, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Д.С.Д., с адрес: ***, да заплати на Община Бургас сумата от 100 /сто/ лева, разноски по делото, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването пред ВАС на РБ.

	Съдия: