№ 360
гр. гр. Д., 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Д.
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500299 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от С. А. С. от с.С.,общ.Б.,обл.Д. срещу решение
№260087/22.12.2021 г.,допълнено с решение №260008/04.04.2022 г.,по гр.д.
№303/2020 г. на Балчишкия районен съд,с което въззивникът е осъден да заплати
на Г. М. К. от гр.Д. сума в размер на 2 500 лв,представляваща обезщетение за
нанесените му неимуществени вреди,изразяващи се в болка и
страдание,причинени на 11.08.2019 г. от удар в лицето в областта на зъбите и
главата,изразяващи се в ***,***,главоболие,световъртеж,унижение и потъпкано
достойнство,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от 11.08.2019
г.,до окончателното й изплащане,като въззивникът е осъден да заплати на К. и
съдебно-деловодни разноски в размер на 640 лв.Според въззивника не било
доказано наличие на всички елементи на фактическия състав на непозволено
увреждане.Вината се предполагала до доказване на противното.Били налице
гласни и писмени доказателства за настъпила вреда за ищеца.Не били ангажирани
обаче от ищеца доказателства,че именно ответникът му е причинил сочените
вреди.Посочените от ищеца свидетели не били преки очевидци на конфликта
1
между страните,а свидетелката С. К.а била и заинтересована като съпруга на
ищеца,което обстоятелство било пропуснато от районния съд.Игнорирани били
показанията на свидетеля Е. С. А..Напълно недоказан бил ударът с дървен
сап.Авторството на противоправното деяние в лицето на ответника по делото не
било доказано.Настоява се за отмяна на решението и за отхвърляне на
иска.Претендират се от въззивника сторените от него разноски в двете инстанции.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият Г. М. К.
изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване
на атакуваното решение,както и за присъждане на сторените от него разноски във
въззивната инстанция.Сочи,че решението на БРС било постановено при съвкупна
преценка на събраните доказателства и при точно прилагане на материалния и
процесуалния закон.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи
следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК
/въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 17.01.2022
г.,а жалбата е подадена чрез куриер на 31.01.2022 г. при изтекъл за страната срок
за въззивно обжалване на 31.01.2022 г./.Жалбата е процесуално допустима
предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в
производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него
първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав
на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано
и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим
осъдителен иск.По същество е правилно,като съображенията за последния извод
са следните:
Гр.д.№303/2020 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.
№2370/14.07.2020 г.,с която е предявен иск на основание чл.45 от ЗЗД от Г. М. К. с
ЕГН ********** от гр.Д. срещу С. А. С. с ЕГН ********** от с.С.,общ.Б.,обл.Д. за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 2 500 лв за
причинени му неимуществени вреди,изразяващи се в болки,страдания вследствие
нанесен му на 11.08.2019 г. удар по главата,както и преживяни унижение и
чувство на страх от нова саморазправа,потъпкано достойнство вследствие горния
побой,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на
2
увреждането 11.08.2019 г.,до окончателното й изплащане.
Изложено е в исковата молба,че ищецът от няколко години се занимавал със
*** и продавал продукцията си на пътя в края на с.С. в посока към гр.Д..На
11.08.2019 г. около 09,00 ч. паркирал трактора си заедно с прикаченото към него
ремарке на мястото,където продавал продукцията си.До ремаркето паркирал и
микробуса си,в който имало дини.Започнал да прехвърля дините от микробуса в
ремаркето на трактора.След половин час към него се приближил ответникът,който
също продавал дини и пъпеши в близост,и с остър тон му казал веднага да
премести микробуса си.Ищецът му отговорил,че ще го премести след
разтоварване на дините.Тогава ответникът замахнал и ударил ищеца с юмрук в
лицето в областта на зъбите.После му нанесъл и втори удар в областта на главата с
нещо твърдо.От удара ищецът паднал на земята и за известно време изгубил
съзнание.После станал и видял,че ответникът държи в ръката си дървен сап.На
място била пристигнала съпругата му,а малко по-късно и синът му.Ищецът се
обадил на тел.112.Пристигнал полицейски екип,който посъветвал ищеца да посети
Спешно отделение при МБАЛ-Д..В отделението била обработена раната на
главата,като ищецът бил посъветван да остане на лечение в болницата,но той
отказал заради работата си.На следващия ден същият посетил и съдебен
лекар.След удара ищецът имал *** и ***,придружени с непрекъснато
главоболие,световъртеж,гадене и повръщане.Горното състояние продължило
повече от 6 месеца и се наложило приемане на болкоуспокояващи лекарства.
В писмен отговор на исковата молба ответникът С. А. С. оспорва иска по
основание и размер.Твърди,че фактите в исковата молба са изопачени и
обслужват изцяло интереса на ищеца.Сочи,че поведението на ищеца през
въпросния ден било агресивно и предизвикателно.С. от 20 години се занимавал с
*** и продавал продукцията си на едно и също място с постоянна клиентела.На
11.08.2019 г. ищецът разположил микробуса си така,че да скрива масата на С. от
погледа на преминаващите.Тогава ответникът помолил ищеца да премести
микробуса.Агресията произтекла от ищеца,който с псувни и грозни епитети
нападнал С..Ищецът първи ударил С. с юмрук в слепоочието.К. посегнал да го
удари втори път,но залитнал и паднал върху ремаркето на трактора си.Станал и
веднага отново нападнал С. и едва тогава двамата си разменили удари.Тогава
дошли съпругата и синът на ищеца.Синът на ищеца ударил една глава в челото на
ответника.Повикали полиция,която търсила дървения сап,но такъв не бил
открит.Единственият безспорен факт бил настъпилият между страните
3
конфликт.Абсолютно недоказано било обаче ответникът да е удрял ищеца по
главата с дървен сап.Вероятно нараняванията на ищеца били от падането му върху
ремаркето.Ответникът бил възрастен,неконфликтен и с множество
заболявания,поради което нямал физическата сила да стори описаното от
ищеца.Нанесеният от него удар бил при условията на чл.12 от НК-неизбежна
отбрана вследствие вербалната и физическа агресия на ищеца,а алтернативно била
налице и реторсия-чл.130 ал.3 от НК /взаимна размяна на удари/.
Не е спорно между страните,че на 11.08.2019 г. преди обед между тях е
възникнал конфликт на място до пътя за гр.Д. в края на с.С.,общ.Б.,където ищецът
и ответникът ***,като конфликтът се породил заради паркирането от ищеца на
микробуса му по начин,пречещ на видимостта към сергията на ответника.Не е
спорно,че за ищеца Г. К. конфликтът е приключил с физическо нараняване на
главата.Според лист за преглед на пациент /лист 6 от делото на БРС/,издаден от
Спешно отделение на „МБАЛ-Д.“ АД,на 11.08.2019 г. в 10,50 ч. К. е постъпил в
отделението с наличие на разкъсно-контузна рана в теменната област на главата и
след обработката й е напуснал в 11,30 ч.В допълнителен към горния лист /лист 7
от делото на БРС/ е отразено,че на К. е предложена хоспитализация,която същият
отказал /така информирано решение за отказ на пациента да бъде приет в
болничното заведение за болнично лечение на лист 10 от делото на БРС/.При
рентгеново изследване е установено,че липсват фрактури на череп и шийни
прешлени /листи 8 и 9 от делото на БРС/.На следващия ден 12.08.2019 г. К. е
посетил съдебен лекар,който изготвил съдебно-медицинска консултация /на лист
11 от делото на БРС/ със заключение,че пострадалият е получил следните
травматични увреждания:***,***,като лекарят е установил рана с дължина 3,5 см
с неравни ръбове в теменната област на главата по срединна линия,която е
хирургически обработена.
Спорно е между страните дали ответникът С. е автор на горното телесно
увреждане,т.е. дали е налице причинно-следствена връзка между противоправно
поведение на ответника /нанесен от него удар с твърд предмет-дървен сап по
главата на ищеца К./ и настъпилата вреда или увреждането е получено от ищеца
вследствие залитането му и падане върху прикачено към трактора му
ремарке,както твърди ответникът.
Експертът д-р Д. Д. сочи в заключението си по допусната от
първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза,че установеното
4
травматично увреждане е в причинно-следствена връзка с твърдяния от ищеца
нанесен му по главата от ответника удар с тъп предмет.Разположението на раната
/теменно по срединна линия на главата/ според вещото лице трудно би могло да се
получи при залитане и удар в детайл на ремарке.Механизмът на получаването на
такава рана е нанесен удар с посока отгоре надолу към главата на пострадалия по
срединната линия.Именно разположението на раната навежда,че по-скоро е
получена вследствие целенасочен удар по теменната част на главата на ищеца.Тъй
като безспорно конфликтът се е случил между страните,то при горния извод автор
на деянието-нанасяне на удар по главата на ищеца-може да бъде и е логично да е
другият участник в инцидента-ответникът С..
Разпитаните по делото свидетели не са преки очевидци на инцидента.Така
свидетелите,посочени от ответника,Е. С. А. /син на ответника/ и С. М. Д. /без
родство,приятел на ответника/,предават опосредена информация.Свидетелят Е.
С.А. разказва за конфликта не като очевидец,а предава предоставената му от
неговия баща информация.В този смисъл показанията му не могат да се
кредитират като достоверни,вкл. предвид близката му родствена връзка с
ответника.Другият свидетел С. М.Д. не изнася никаква информация за конкретния
конфликт и не внася никаква яснота за развоя на събитията от 11.08.2019 г.Поради
изложеното съдът не може да гради изводи за релевантните за спора факти въз
основа на горните свидетелски показания.
Свидетелката С. С. К.а е съпруга на ищеца К.,поради което показанията й
следва да се преценяват с оглед на останалите данни по делото,като се има
предвид и нейната заинтересованост,както повелява разпоредбата на чл.172 от
ГПК.Тази свидетелка също не е присъствала по време на конфликта,но е дошла на
мястото непосредствено след приключването му /по време на инцидента била пред
дома им,който бил в близост/.Когато видяла,че съпругът й Г. К. е на земята,а С.
над него,започнала да тича към мястото на инцидента.Заварила ищеца на
земята,от главата му течала кръв,бил неадекватен.Свидетелката не видяла
нанасянето на удара,но забелязала,че ответникът е над съпруга й.Същата
споделя,че при пристигането й на мястото К. бил паднал на земята между
микробуса и трактора,далеч от ремаркето,което било закачено зад трактора,а
ответникът С. бил седнал на багажника на колата си и държал дървен сап.Горните
показания съответстват на механизма на получаване на телесното увреждане от
ищеца,посочен от експерта Д. в заключението по допуснатата СМЕ-удар с тъп
предмет отгоре надолу спрямо главата на пострадалия по срединна линия,поради
5
което,преценени в съвкупност с горното заключение,свидетелските показания на
С. К.а,които са за факти непосредствено след инцидента,на които същата е била
очевидец,следва да се кредитират като достоверни въпреки родствената й връзка
по сватовство с ищеца.
С оглед изложеното следва да се приеме,че авторството на противоправното
деяние в лицето на ответника С. е доказано.Налице е причинно-следствена връзка
между виновното деяние на ответника и противоправния резултат-получена от
ищеца К. лека телесна повреда.В този смисъл ответникът следва да отговаря за
причинените на ищеца неимуществени вреди.
Вследствие на удара по главата ищецът К. е получил вече посочените
увреждания,които според вещото лице Д. обуславят временно разстройство на
здравето неопасно за живота.Безспорно ищецът е преживял болки и страдания от
увреждането-извършена хирургическа манипулация /зашИ.е на раната/ и
последващо възстановяване,което според вещото лице по СМЕ е протекло за
период от около 15-20 дни.Експертът сочи,че подобни увреждания преминават за
посочения период без остатъчни явления и без последици за здравето.Според
свидетелите К.а и И. Г.А. няколко месеца след инцидента ищецът имал
главоболие и вземал болкоуспокояващи,първите 2-3 месеца му се виел
свят.Отразило му се на съня,чувствал безпокойство и страх от
саморазправа,заради който негови приятели охранявали и бостана му до
селото.Опасявал се да не бъде нападнат от синовете на ответника,искал да поставя
камери.
Определеното от първоинстанционния съд по справедливост обезщетение за
горните неимуществени вреди в размер на 2 500 лв е адекватно на тежестта на
увреждането и физическите и психологически последици от него за
пострадалия.Съпричиняване на вредите от страна на ищеца,твърдяно от
ответника,не е доказано по делото.Не са депозирани доказателства конфликтът да
е бил провокиран вербално и физически от ищеца,а именно последният да е
започнал скандала и да е нанесъл първи удар в слепоочието на ответника С.,респ.
да се е опитал да нанесе или да е нанесъл още удари на ответника.Няма
доказателствена база да се приеме,че ответникът е действал при условията на
неизбежна отбрана.Твърденията на ответника,че също е бил ударен от ищеца,не се
подкрепят от доказателствата по делото.Доказателства за получени от ответника
идентични на тези при ищеца физически увреждания вследствие конфликта между
6
страните липсват,т.е. не е налице реторсия по смисъла на чл.130 ал.3 от НК.Освен
сумата от 2 500 лв ответникът дължи на ищеца на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД и законната лихва върху горната сума,начиная от датата
на увреждането 11.08.2019 г.,до окончателното й изплащане.
Предвид изложеното съдът намира за правилно първоинстанционното
решение,с което искът е изцяло уважен,поради което следва да го потвърди,вкл. в
частта,с която на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца по делото са
присъдени разноски в размер на 640 лв.
Страните са претендирали присъждане на сторените от тях разноски във
въззивната инстанция.С оглед изхода от спора право на разноски за двете
инстанции има ищецът по делото и въззиваем Г. К..Ответникът-въззивник С. С.
няма право на разноски и такива не следва да му се присъждат.Във въззивната
инстанция Г. К. е сторил разноски в размер на 400 лв адвокатско
възнаграждение,уговорено и изплатено в брой по договора за правна защита и
съдействие на лист 12 от делото на ДОС.Горната сума следва да му бъде
присъдена.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260087/22.12.2021 г.,допълнено с решение
№260008/04.04.2022 г.,по гр.д.№303/2020 г. на Балчишкия районен съд.
ОСЪЖДА С. А. С. с ЕГН ********** от с.С.,общ.Б.,обл.Д.,*** да заплати
на Г. М. К. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лв /четиристотин лева/
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7