Решение по дело №465/2010 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 164
Дата: 19 май 2011 г. (в сила от 9 юни 2011 г.)
Съдия: Зоя Георгиева Панчева Илиева
Дело: 20104440100465
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2010 г.

Съдържание на акта

                                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                            № 164

                            гр. Червен бряг, 19.05.2011  година

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд в публичното заседание на двадесет и пети март през две хиляди и единадесета  година, в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ ПАНЧЕВА

при секретаря М.Р., като разгледа докладваното от съдията Панчева гр.д.№ 465/2010 година по описа на Червенобрежки районен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 143 ал.2 вр. с ал.1 и чл.149 СК.

Районен съд град Червен бряг е сезиран с искова молба подадена от С.Ш.Ц. с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител М.М.А. с ЕГН ********** *** против Ш.Ц.Ш. с ЕГН ********** *** съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплаща за в бъдеще, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на по 150 лева,  считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основания за нейното прекратяване или изменение 

Моли на основание чл. 149 от СК да бъде осъден ответника да заплати издръжка за минало време в размер на по 100 лева месечно, считано от 01.06.2009г. до датата на завеждане на исковата молба – 01.06.2010 г.

Излагат се твърдения, че ответникът напуснал семейството си още с раждането му, след което не е проявил никаква грижа по неговото отглеждане и възпитание. Не давал издръжка. Всички грижи по отглеждането и възпитанието му били поети от неговата майка.

С молбата са представени: Удостоверение за раждане, Служебна бележка № 697/13.05.2010 г. от СОУ ”Св.св.Кирил и Методий” гр.Пордим, Удостоверение за доходите на майката.

В производството пред съда ищецът участва лично, със законният си предтавител и с адвокат Ц.А. от Плевенска адвокатска колегия. Излагат се доводи, че искът е доказан в пълен размер с оглед възрастта на детето и свързаните с това негови нужди от издръжка, както и че ответникът не е участвал в отглеждането и издръжката му от десет години.

Съдът с определението си по чл.140 от ГПК прие, че ответникът е редовно призован, постановил е прилагане на съдебните книжа за него като редовно връчени и с разпореждане №370/07.03.2011 г.   е взел решение за предоставяне правна помощ на ответника.

На основание чл. 47 ал.6 от ГПК определеният от АК Плевен адвокат Ц.П. е назначен от съда за особен представител на ответника по горецитираното дело при възнаграждение 100 лв. от бюджета на съда съгласно чл. 83 ал. 3, вр. чл. 83 ал. 1 т. 5 от ГПК.

Особеният представител на ответника – адвокат П. излага становище, че исковете по чл.143 ал.2 и чл.149 от СК са основателни, но недоказани по размер. Поискания от ищцовата страна размер на издръжката е завишен предвид липсата на доказателства за доходи на ответника.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и отчете интересите на детето прие за установени следните фактически обстоятелства и извлече следните правни доводи:

Предявени са два иска - иск с правно основание чл.143 ал.2, вр. с ал.1 от СК за сумата 150 лв. месечна издръжка дължима от ответника за детето С.Ш., считано от подаване на исковата молба – 01.06.2010 г. и иск по чл.149 от СК в размер на 100 лв. месечно, дължима от ответника в качеството му на баща и законен представител за времето 01.06.2009 до 01.06.2010 г.

Исковете са допустими - между надлежни страни и при наличие на правен интерес за ищцата,  предвид твърдените от нея обстоятелства.

Разгледани по същество, същите са основателни и доказани по основание, а по размер частично основателни.

 При съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното дирене гласни и писмени доказателства съдът прие за установени следните фактически обстоятелства:

Фактически положения и правни изводи

Ищецът е син на ответника. Още при раждането на детето същият напуснал семейството си, след което в течение на вече седемнадесет години не се обадил, не изпращал парични суми за издръжка на детето, не изпращал подаръци. Има данни че се намира в Гърция, видно от показанията на свидетеля А.. Всички грижи по отглеждането възпитанието му били поети от неговата майка, който била подпомагана от своето семейство – родители и брат. Горните факти съдът установи при съвкупната преценка на показанията на свидетеля Славчо А. и удостоверението за раждане на ищеца.

При съвкупната преценка на горните доказателства съдът прие за установено, че ответникът е баща на ищаца, както и че за времето от 0***г. към датата на съдебното произнасяне не е давал издръжка на детето си.

Съгласно разпоредбите на Семейния кодекс, визирани в чл. 143 ал. 2, вр. с ал.1 от СК и двамата родители дължат издръжка на ненавършилите си пълнолетие деца, съобразно своите доходи и съобразно нуждите на детето. Това задължение е безусловно.

Видно от събраните по делото доказателства ищецът е около 17-годишен Нуждата му от издръжка е очевидна с оглед възрастта му.

Няма данни за доходите на ответника, но същият е в трудоспособна възраст, поради което съдът прие, че може да реализира месечен доход в размер на минималната работна заплата за страната 240 лв. Съдът няма основание да приеме, че ответникът реализира друго, в по-голям размер трудово възнаграждение, въпреки показанията на свидетеля А., че негов познат бил видял ответника в Гърция. Не се установява от тези показания дали ответникът работи и какъв размер възнаграждение за труд получава месечно.

Майката на ищеца по делото работи като шивачка по трудов договор с „ТИ ЕМ ТИ” ООД Плевен. Видно от представеното удостоверение 67/19.05.20101 г. месечният и доход е в размер около МРЗ – 240 лв.

 При така установеното съдът счете, че по отношение и на двамата родители няма пречки да дават издръжка на детето, както и че възможностите им са еднакви.

При горните съображения при определяне размера на необходимата месечна издръжка за детето за в бъдеще дължима от двамата родители съдът прие, че следва да определи същата в размер от 150 лв. месечно. От този размер майката, която ще полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето ще следва да поеме сума в размер на 60 лв., а бащата сума в размер на 90 лв. месечно. Разпределяйки по този начин размера на необходимата издръжка между двамата родители съдът отчете, че така определения от съда размер няма да се отрази върху личната издръжка на родителите и е в техните възможности. Съдът прие, че след приспадане на издръжката дължима на ищеца ответникът ще разполага с доходи за покриване на непосредствените си жизнени нужди в размер на 150 лв. Определянето на по-голям размер на издръжка за ищеца ще бъде несъразмерен с неговите доходи и ще се отрази на неговите възможности да се издържа. При разпределяне размера на необходимата издръжка за ищеца за двамата родители съдът отчете още и че майката ще полага и непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето. За разликата до 150 лв. месечна издръжка искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Издръжката се дължи считано от подаване на исковата молба 01.06.2010 г., чрез майката – ищца по делото, в качеството и на законен представител на детето, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.

Предявен е иск за плащане на издръжка за минало време за периода 01.06.2009 – 01.06.2010 г. в размер на 100 лв. месечно. Искът намира своето основание в разпоредбата на чл. 149 на СК, съгласно която издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяване на иска. Съгласно установената константна практика на съдилищата, такава издръжка е допустимо да бъде присъдена в случай, че няма вече определена от съд първоначална издръжка, както и че за исковия период лицето, за което се дължи такава е имало нужда от издръжка.

Искът е основателен. Не са представени доказателства по делото, от които да е видно, че има постановена вече първоначална издръжка. Видно от удостоверението за раждане детето е на възраст граничеща с пълнолетието. С оглед възрастта си и към периода 01.06.2009 – 01.06.2010 г. ищецът е имал нужда от издръжка. Не се установи от събраните по делото доказателства чрез показанията на свидетеля А. за времето 01.06.2009 г. до подаване на исковата молба – 01.06.2010 г., дори и до приключване на делото в о.с.з. на 25.03.2011 г. бащата да е давал издръжка за своето дете, въпреки че същото е имало нужда от такава. Ищецът има нужда от ежемесечна издръжка, за да може да съществува, без да бъде застрашавано неговото здраве и тази издръжка се дължи от ответника безусловно.

При така установените факти и липсата на доказателства, установяващи обратното, съдът прие иска по чл.149 от СК за доказан по основание. Видно е от показанията на св.А. е, че от раждането на ищеца и понастоящем майката единствено полага грижи по отглеждането и възпитанието му, подпомагана от своите родители и брат. Съдът кредитира показанията на свидетеля, независимо от близката родствена връзка между него и ищеца предвид липсата на доказателства оборващи тези показания.

Относно размера на иска съдът счита, с оглед по-малката възраст на ищеца през този период, че ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ненавършилото си пълнолетие дете за периода 01.06.2009 г. – 01.06.2010 г. месечна издръжка в размер на по 80 лв. месечно. Останалата издръжка е давана от майката. За разликата до 100 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд Червен бряг държавна такса в размер на 129.60 лв. върху присъдения размер на издръжката за в бъдеще време, както и сумата 33.60 лв. държавна такса върху размера на издръжката за минало време. Същиат следва да заплати по бюджетната сметка на съда и направените разноски за неговия особен представител – адвокат Ц.П. от Плевенска адвокатска колегия.

На ищеца, действащ със съгласието на своята майка ответникът ще следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 80 лв. за адвокатско възнаграждение и сумата 5 лв. за издаване на съдебно удостоверение.

При горните доводи съдът

 

 

                                                   Р  Е  Ш  И  :

             

Осъжда на основание чл.143 ал.2 вр. с ал.1 от СК Ш.Ц.Ш. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес гр.Червен бряг, ж.к.”Победа” №8 вх.В ет.1, ап.40 да заплаща на своето ненавършило пълнолетие дете С.Ш.Ц. с ЕГН ********** по 90.00 лв. месечна издръжка, чрез неговата майка и законен  представител М.М.А. с ЕГН **********, считано от 01.06.2010 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване. За разликата до 150 лв. месечна издръжка отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

Осъжда на основание чл.149 от СК Ш.Ц.Ш. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес гр.Червен бряг, ж.к.”Победа” №8 вх.В ет.1, ап.40 да заплати на своето на своето ненавършило пълнолетие дете С.Ш.Ц. с ЕГН ********** по 80.00 лв. месечна издръжка за времето 01.06.2009 – 01.06.2010 г., чрез неговата майка и законен  представител М.М.А. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното и изплащане. За разликата до 100 лв. месечна издръжка отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

Осъжда Ш.Ц.Ш. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес гр.Червен бряг, ж.к.”Победа” №8 вх.В ет.1, ап.40 да заплати по бюджетната сметка на Районен съд Червен бряг сумата 129.60 лв., представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката за бъдеще време, сумата 33.60 лв. , представлява държавна такса върху издръжката за минало време, както и сумата 100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за особения представител  адвокат Ц.П. от Плевенска адвокатска колегия.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: