Р Е Ш Е Н И Е №919
12.03.2020г, гр. Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно
заседание на 29.01.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 14653 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид
следното.
Предмет на делото е
иск с правна квалификация чл.54, ал.2 ЗКИР.
Ищците К.Д.Д. и И.Й.Д.
твърдят, че са собственици въз основа на покупко-продажба оформена в нот.акт ***
на следния недвижим имот: дворно място с площ от 1570 кв.м., което представлява
ПИ пл. ***за който е отреден ***от кв. *** по действащия КРП на с. Ч.одобрен
със заповед № ***от *** идентичен с парцел *** от кв.***по отменения план, ведно с построените в
мястото двуетажна жилищна сграда с площ от ***кв.м, лятна куня от 32 кв.м,
навес с площ от 95 кв.м.
Твърди се, че една
част от дворното място е неправилно заснета по действащия КРП в границите на
съседния парцел ***, който е собственост на ответник Ж.Й.Д., която площ е по
протежението на общата граница и е около 100 кв.м. Тази площ е била завладяна
без основание от ответник Ж.Д. и А.Д..
Ето защо се иска от
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищците са
собственици на около 100 кв.м разположени по цялото протежение на общата
граници с ПИ № **, които са неправилно заснети към ПИ 362 вместо към собствения
на ищците имот ПИ ***
Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Ответниците Ж.Д. и А.Д.
чрез адв. М.Х. оспорват предявения иск. Заявяват, че имот № *** придобит чрез
покупко-продажба от Й. Д. К., който пък го е придобил по давност с площ от 667
кв.м. Процесните 100 кв.м са част от имота на ответниците, а не на ищците, като
имотните граници винаги са съвпадали с регулационнните предвиждания на
действащите регулационни планове. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
Съдът след като взе
предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и на
основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното.
От представения по
делото нот.акт № *** за покупко-продажба се установява, че ищците са
собственици на процесния имот – дворно място от 1570 кв.м., което представлява
ПИ пл. № *** за който е отреден ***от кв.*** по действащия КРП на с. Ч.,
одобрен със заповед ****. идентичен с парцел ** от кв.*** по отменения план, ведно с построената в
мястото масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 81 кв.м., лятна кухня от 32
кв.м, навес с площ от 95 кв.м.
Според ищците
процесната площ от около 100 кв.м е неправилно заснета към имота на ответниците
***
Видно от приетата по делото СТЕ с вещо лице г.
В.К., която е приета по делото е че границите на парцелите на двата съседни
имота по плана от *** не съвпадат с границите им по действащия КРП от *** и ***
Според вещото лице парцел ** от кв. ***
по плана от ** навлиза в *** от кв.** по действащия план с площ ограничена с **
колорирана в оранжево на комбинираната скица на вещото лице, при което от
проследяването на статута на имот *** и *** от кв.*** по действащия КР се
установява, че имот *** и ***не са заснети съобразно границите си по КРП от ***
Установява се и че парцелите отредени в кв.** по плана от *** не са идентични с
урегулираните имоти по плана от *** и *** От изследването на вещото лице става
ясно и че спорното място не е било придавано по регулация и няма данни да е
заплащано по установения в ЗТСУ /отм./ред. По делото няма и доказателства затова
да е било завзето чрез фактическото му ползване.
Следователно,
границите по първия действащ план от ** не са възпроизведени в плана от ***
като затова несъответствие не се установи наличието на юридическо основание
уредено в чл. 32 ЗТСУ /отм./, а съгласно чл. 33 ЗТСУ новият план следва да се
изработи въз основа на първоначалното положение на на имоти, което не е
сторено.
Не се споделят
възраженията на ответниците относно приложението на дворищно-регулационния план
при действието на ЗТСУ/отм./ като при изследването на този въпрос се взе
предвид задължителните указания на ВС дадени в тълкувателно решение №
3/15.07.1993г. съгласно който ДРП има непосредствено отчуждително действие, но
това получава значение на безусловно придобивно основание от деня когато
регулацията е приложена. А за да е приложена последната в условията на
хипотезата на чл. 33, ал.1 и ал. 2 ЗТСУ /отм./ при което да са налице
съвпадение на регулационните граници с имотните е необходимо да е налице
завземане на придадените части и изтичането на 10-годишен срок от това заемане.
Според свидетелските показания на К. К. и Д.К. се установява, че спора между
страните е възникнал от 2-3 години като праводателя на ищеците Д. Т.е дал за
временно ползване на Й./бащата на ответника/ спорната част от земята. По делото
обаче не е изяснено от страна на ответниците дали полученото от тях държане
върху вещта е трансформирано във владение. Като св. К. заявява, че през
2003-2004г. ответниците са поискали от Д. Т. да си построят лятна кухня, но
последния не им е разрешил, като фактът, че дядото на ищеца е предоставил част
от градината си за обработка от своя съсед – роднина не променя владението и
своенето на спорната част. Не се споделят и възраженията на ответниците, че са
завладяли спорната част, тъй като по данни от свидетеля К. К. ответника Ж.Д. е
искал разрешение да строи, което опровергава твърденията затова че този
ответник се е възприемал като собственик на процесната спорна част.
Ето и защо предвид на
гореизложеното и на основание чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ, приложеният
дворищнорегулационен план става кадастрална основа за последващия, а
регулационните линии по предходния - имотни граници за действуващия план на
населеното място. В случай, че предшествуващият план не е приложен, се отива
към по-ранния, а именно - плана от *** и тъй като не се установи с плана от ***
да е налице завършен фактически състав на годно придобивно основание за
ответниците то предявения иск се явява основателен и доказан.
Предвид изхода на
спора по делото в полза на ищците следва да се присъдят сторените от тях
разноски в размер на сумата от 200 лева като по делото не се представят
доказателства за изплатено реално адвокатско възнаграждение поради което и не
се присъждат разноски затова.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Д.Д. с ЕГН ********** и И.Й.Д. с ЕГН **********
*** са собственици по отношение на Ж.Й.Д. с ЕГН ********** и А.Л.Д. с ЕГН **********
и двамата с адрес: *** на частта от поземлен имот пл. ***за който е отреден ***от
кв. 40 по действащия КРП на с. Ч.одобрен със заповед № *** от ***., колорирана
в оранжево между точки *** от комбинирана скица към съдебно-техническа
експертиза на вещо лице В.К., която неправилно е заснета по действащия КРП на
с. Ч.към поземлен имот пл. № **, за който е отреден **** собственост на
ответниците.
ОСЪЖДА Ж.Й.Д. с ЕГН ********** и А.Л.Д. с ЕГН ********** и двамата
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на К.Д.Д. с ЕГН ********** и И.Й.Д. с ЕГН **********
*** сумата от 200 лева разноски за настоящата инстанция.
Комбинирана скица към заключението на
съдебно-техническата експертиза на вещото лице В.К. е неразделна част от
настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
В.С.