Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. ЙОРДАНОВ
при секретаря ЮЛИЯ ОСТРЕВА и прокурора …...……………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1623 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на жалба на И.Н.И., депозирана против наказателно постановление №
20-1882-000596 от 26.06.2020г., издадено от Началник сектор към ОДМВР - Русе,
Първо РУ, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185 ЗДвП е наложено,
административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение по чл. 186,
ал. 7 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
тъй като приетата за нарушена разпоредба на чл. 186, ал. 7 ЗДвП, не съдържа
белезите на административно нарушение, което да бъде санкционирано по някакъв
начин, тъй като в закона е предвидена като единствена последица от неплащането
на глобата, изпращането на преписката на публичен изпълнител. Моли се да бъде
постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление.
В проведеното
съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа депозираната от
него жалба. В хода и по реда на съдебните прения излага съображения в подкрепа
на изложените в депозираната жалба твърдения. Развива съображения, касаещи
разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП, както и доводи, че от обстоятелствената
част на АУАН и НП не става ясно, коя или кои точно глоби не са били заплатени.
Претендират се разноски.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните с жалбата и поддържани в хода и по реда на
съдебните прения фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 18.06.2020г., около 10,40
часа, в град Русе, бул. „България“ – пътен възел Охлюва, управлява МПС – Рено
Меган, с рег. № Р 95 25 РН, собственост на Н.Д.Н., с наложено наказание „Глоба“
с фиш, незаплатен в срока за доброволно плащане, което е субсумирано като
нарушение по чл. 186, ал. 7 ЗДвП, за което нарушение и на основание чл. 185 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
20 лева.
Съгласно
чл. 6 ЗАНН, която правна норма дава легална дефиниция на понятието
„Административно нарушение“, същото е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
Приетата
за нарушена от страна на административнонаказващия орган разпоредба на 186, ал.
7 ЗДвП, не съдържа състав на административно нарушение, тъй като не инкорпорира
в себе си правило за поведение към водачите на моторни превозни средства,
неизпълнението на което да подлежи на санкция. Видно от текста на приетата за
нарушена разпоредба на чл. 186, ал. 7 ЗДвП издаден фиш, глобата по който не е
платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за
влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния
изпълнител.
Санкционната
норма на чл. 185 ЗДвП също не съдържа правило за поведение, а е бланкетна и
предвижда налагане на административно наказание за нарушение по ЗДвП и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание.
Реализирането
на административнонаказателна отговорност налага, посочване на конкретните
правила и норми, регламентиращи дължимото поведение. Липсата на посочени
конкретни деяния, предписващи определено поведение (действия) или запретяващи
такива (бездействия), които подведени под хипотезиса на правна норма,
регламентираща защитата на определена категория обществени отношения, води до
липса административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.
Като се е позовал на норма, която не регламентира правила за поведение на
правнозадължени лица, а регламентираща правомощие на държавен орган,
наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на
материалния закон.
Като е прието с АУАН и НП, че жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл. 186, ал. 7 ЗДвП, без тя да съдържа, конкретно
задължение са субекта на същата, административнонаказващият орган е приложил
неправилно материалния закон, поради и което издаденото наказателно постановление
следва да бъде отменено.
Извън изложеното актът и
наказателното постановление са съставени в нарушение разпоредбите на чл. 42, т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление при описание на нарушението е посочено
единствено, че жалбоподателят управлява МПС с наложено наказание глоба с фиш,
незаплатена в срока за доброволно плащане, като липсва посочване на конкретният
или конкретните фишове, с които са наложени административни наказания „Глоба“
на жалбоподателя, кога са влезли в сила и кога е изтекъл срокът им за
доброволно плащане.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените от същия
разноски в хода на съдебното производство. С договора за правна помощ и
представения списък се претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в
размер на 320 лева. От страна на административнонаказващия орган, към момента
на изпращане на преписката в съда е направено възражение за прекомерност на
разноските, с искане при уважаване на жалбата да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в минималния размер, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер на същото. Съдът
намира, за основателно възражението на административнонаказващия орган за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 18, ал.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
в хипотезата, в която административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
В
конкретния случай само размерът на глобата е 20 лева, поради и което и съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата при интерес от при интерес до 1000 лв.
адвокатското възнаграждение е в размер на 300 лв., какъвто именно размер на
адвокатското възнаграждение следва да бъде присъден на жалбоподателя.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
20-1882-000596 от 26.06.2020г., издадено от Началник сектор към ОДМВР - Русе,
Първо РУ, с което на И.Н.И., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл. 185 ЗДвП е наложено, административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 20 лева (двадесет лева), за нарушение по
чл. 186, ал. 7 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.И., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК СУМАТА
от 300,00 (триста) лева,
представляваща разноски в хода на съдебното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: