Решение по дело №88/2015 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е  № 400

 

гр. С. , 16.11.2015 г.

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16.11.2015 г. в състав:

                                              

Председател: Емилия Донкова

Членове: Ивайло Георгиев

Ваня Иванова

 

разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 88 по описа на ОС - С.  за 2015 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 435, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по жалба от „. срещу постановление № 4720/21.07.2014г. за възлагане на вещ „Денвер-40” по изп.д. № 20137940400175 по описа на ЧСИ Янко Стоянов рег. № 794 в КЧСИ с район на действие Софийски окръжен съд. Жалбоподателят твърди, че е узнал за обжалваното постановление на 23.10.2014г., когато съдебният изпълнител бил предявил на страните по изпълнителното дело три постановления за разпределяне на суми от публични продажби. Сочи, че независимо от издаването на постановлението на основание чл. 474, ал. 5, вр. чл. 483 от ГПК, то е обжалваемо поради препращането към реда за публична продан на недвижими вещи (чл. 496, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 435, ал. 3 от ГПК). По същество изтъква три групи основания в подкрепа на жалбата си. На първо място счита, че ЧСИ не е имал право да продава процесната вещ, тъй като с молба от 04.07.2015г. (преди извършване на публичната продан) е жалбоподателят, в качеството си на заложен кредитор, е поискал да му бъдат предадени заложените в негова полза вещи, вкл. и процесната. Счита, че Законът за особените залози е специален по отношение на ГПК и че изпълнението по ЗОЗ има предимство пред принудителното изпълнение по ГПК. Представя доказателства за вписване в търговския регистър на пристъпването към изпълнение. На второ място жалбоподателят поддържа, че наддаването при публичната продан не е било извършено по надлежния ред. В подкрепа на това свое становище сочи, че в наддаването е взело участие лицето „Б.Е.Т.” ООД, което е било назначено за пазач на процесните вещи и е нямало право да участва в публичната им продан, но въпреки това е било обявено за техен купувач. Като допълнителен аргумент изтъква, че за обявените начални продажни цени от ЧСИ не е посочено, дали те включват ДДС или не. Същевременно, вещото лице било оценило вещите на 7354 лв. без ДДС, а от друга страна, по аргумент от ЗДДС, обявената от съдебния изпълнител цена е крайна такава и се предполага, че в нея е включен ДДС. Оттук прави извод, че началната продажна цена е погрешно определена (следвало е да бъде 6618,60лв.), което е довело и до погрешно определяне и на задатъка за внасяне и стъпката на наддаване. На трето място жалбоподателят счита, че вещта не е възложена на най- високата продажна цена, тъй като освен писмените наддавателни предложения е било направено и устно такова от негова страна в размер на 17096,55 лв. (най- висока предложена цена), но незаконосъобразно не е било прието от съдебния изпълнител. Оспорва основанията за неприемането му като сочи, че процесуалният му представител адв. Д. е представил надлежно пълномощно за наддаване до по- висока пределна стойност спрямо първоначално определената, и че предложената от него цена от 17096,55  лв. е била в рамките на тази стойност. 

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното възлагателно постановление. Претендира разноски.

На взискателя - „. - е връчен препис от жалбата, и в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени възражения от него. Според тях, жалбата била насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което е необжалваемо съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК, а и не била подадена в срок, доколкото жалбоподателят е участвал в публичната продан и е знаел за нейното извършване. Моли съда да остави без разглеждане жалбата като недопустима, а евентуално – да я отхвърли като неоснователна поради липса на документална, фактическа и правна обосновка на наведените в нея оплаквания.  

Преписи от жалбата са връчени и на длъжника по делото („МБС” ЕАД) и на наддавача, на когото е била възложена вещта (А. С. Г.).

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК длъжникът е подал по пощата писмено становище, с което поддържа съображенията, изложени в жалбата на „., и счита, че възлагателното постановление следва да бъде отменено.

По делото няма данни за датата, на която А. Г. е получил препис от жалбата, поради което съдът приема, че подаденото от него възражение на 12.10.2015г. е в срок. Същото е почти напълно идентично с възражението на „., като в него допълнително се изтъква, че заложният кредитор (жалбоподател в настоящото производство) и длъжникът са свързани лица с един и същ процесуален представител, както и се оспорват доводите на жалбоподателя във връзка с претендираното от него нарушение на чл. 185 от ГПК и с правото на съдебния изпълнител да продава вещите.

Жалбата е постъпила в съда без копие от изпълнителното дело и без изложени мотиви по обжалваните действия от страна на съдебния изпълнител.

В отговор на неколкократни задължителни указания от съда за представяне на пълно копие от изпълнителното дело, съдебният изпълнител е изпратил непълно копие от изпълнителното дело, приложно към настоящото гр.д. № 88/2015 г. на ОС- С. , и едно пълно копие от изпълнителното дело, което не е приложено към настоящото дело.

Представени са и мотиви на съдебния изпълнител по обжалваното действие, от които става ясно, че от 23.10.2013г. с това изпълнително дело се занимава единствено неговият помощник (до уволняването му през м. май 2015г.) и че самият съдебен изпълнител не е имал контакт с делото.

На 06.07.2015г. по делото е постъпила молба от жалбоподателя с допълнителни изложения към жалбата, касаещи вещта „Сграда Екстракция”, за купувач на която е било обявено „Б. Е.Т.” ЕООД, но, поради навнасяне на предложената от него продажна цена, сградата е била възложена на „.. Във връзка с това жалбоподателят сочи, че възлагането е било извършено още с постановление № 4718/21.07.2014г. (т.е. преди да бъде заплатена продажната цена на вещта). Излагат се и съображения, че вещта „Котелно помещение” е недвижима, но е била продадена по реда за движими вещи. В подкрепа на тези съображения представя писмени доказателства и прави доказателствено искане за назначаване на експертиза.

С определение от 24.04.2015г., постановено по гр.д. № 88/2015г. по описа на ОС- С. , към това дело е било присъединено за общо разглеждане гр.д № 92/2015г. по описа на ОС- С. . Същото е образувано по жалба от „. срещу постановление № 4719/21.07.2014г. за възлагане на вещ „Котелно помещение” по изп.д. № 20137940400175 по описа на ЧСИ Янко Стоянов рег. № 794 в КЧСИ с район на действие Софийски окръжен съд. Жалбоподателят твърди, че е узнал за обжалваното постановление на 23.10.2014г., когато съдебният изпълнител бил предявил на страните по изпълнителното дело три постановления за разпределяне на суми от публични продажби. Сочи, че независимо от издаването на постановлението на основание чл. 474, ал. 5, вр. чл. 483 от ГПК, то е обжалваемо поради препращането към реда за публична продан на недвижими вещи (чл. 496, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 435, ал. 3 от ГПК). По същество изтъква четири групи основания в подкрепа на жалбата си. На първо място счита, че ЧСИ не е имал право да продава процесната вещ, тъй като с молба от 04.07.2015г. (преди извършване на публичната продан) е жалбоподателят, в качеството си на заложен кредитор, е поискал да му бъдат предадени заложените в негова полза вещи, вкл. и процесната. Счита, че Законът за особените залози е специален по отношение на ГПК и че изпълнението по ЗОЗ има предимство пред принудителното изпълнение по ГПК. Представя доказателства за вписване в търговския регистър на пристъпването към изпълнение. На второ място жалбоподателят твърди, че процесната вещ е недвижим имот и не може да бъде продавана като движима вещ, но въпреки това съдебният изпълнител я е описал и обявил като такава, с което е въвел в заблуждение потенциалните участници в проданта. На трето място, поддържа, че наддаването при публичната продан не е било извършено по надлежния ред. В подкрепа на това свое становище сочи, че в наддаването е взело участие лицето „Б.Е.Т.” ООД, което е било назначено за пазач на процесната вещ и е нямало право да участва в публичната продан, но въпреки това е било обявено за купувач на вещта. Като допълнителен аргумент изтъква, че обявената начална продажна цена от ЧСИ е 3168 лв., но не е посочено, дали тази цена включва ДДС или не. Същевременно, вещото лице било оценило вещта на 4224 лв. без ДДС, а от друга страна, по аргумент от ЗДДС, обявената от съдебния изпълнител цена е крайна такава и се предполага, че в нея е включен ДДС. Оттук прави извод, че началната продажна цена е погрешно определена (следвало е да бъде 3801,60лв.), което е довело и до погрешно определяне на задатъка за внасяне и на стъпката на наддаване. На трето място жалбоподателят счита, че вещта не е възложена на най- високата продажна цена, тъй като освен писмените наддавателни предложения е било направено и устно такова от негова страна в размер на 9820,80 лв. (най- висока предложена цена), но незаконосъобразно не е било прието от съдебния изпълнител. Оспорва основанията за неприемането му като сочи, че процесуалният му представител адв. Д. е представил надлежно пълномощно за наддаване до по- висока пределна стойност спрямо първоначално определената, и че предложената от него цена от 9820,80 лв. е била в рамките на тази стойност. 

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното възлагателно постановление. Претендира разноски.

На взискателя - „. - е връчен препис от жалбата, и в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени възражения от него. Според тях, жалбата била насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което е необжалваемо съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК, а и не била подадена в срок, доколкото жалбоподателят е участвал в публичната продан и е знаел за нейното извършване. Моли съда да остави без разглеждане жалбата като недопустима, а евентуално – да я отхвърли като неоснователна поради липса на документална, фактическа и правна обосновка на наведените в нея оплаквания. 

Преписи от жалбата са връчени и на длъжника по делото („МБС” ЕАД) и на наддавача, на когото е била възложена вещта (А. Х. К.).

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК длъжникът е подал по пощата писмено становище, с което поддържа съображенията, изложени в жалбата на „., и счита, че възлагателното постановление следва да бъде отменено.

На същата дата, на която А. К. е получил препис от жалбата, същият е подал възражение, което е напълно идентично с възражението на „..

Жалбата е постъпила в съда без копие от изпълнителното дело и без изложени мотиви по обжалваните действия от страна на съдебния изпълнител.

В отговор на неколкократни задължителни указания от съда за представяне на пълно копие от изпълнителното дело, съдебният изпълнител е изпратил непълно копие от изпълнителното дело, приложно към настоящото гр.д. № 88/2015 г. на ОС- С. , и едно пълно копие от изпълнителното дело, което не е приложено към настоящото дело.

Представени са и мотиви на съдебния изпълнител по обжалваното действие, от които става ясно, че от 23.10.2013г. с това изпълнително дело се занимава единствено неговият помощник (до уволняването му през м. май 2015г.) и че самият съдебен изпълнител не е имал контакт с делото.

Съдът намира, че постъпилата на 06.07.2015г. молба от жалбоподателя с допълнителни изложения касае и жалбата срещу възлагателно постановление № 4719/21.07.2014г., тъй като е подадена след обединяването на делата, образувани по двете жалби, поради което следва да бъде обсъдена и в производството по обжалване на това постановление.

При тези данни съдът намира следното:

 

І. По допустимост

По делото няма доказателства за момента на уведомяване на жалбоподателя за изготвените постановления за възлагане. Нещо повече - няма данни, той въобще да е бил уведомен за тези постановления. Поради това следва да се приеме, че жалбите срещу тях са подадени в срока по чл. 436, ал. 1, изр. 1 от ГПК. Същите са насочени срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 3 от ГПК и изхождат от процесуално легитимирано за това лице (присъединен взискател), като е внесена и дължимата държавна такса (л. 3048 и л. 3057 от изпълнителното дело).

Неоснователен е доводът на взискателя, че жалбоподателят е участвал в публичната продан и е знаел за нейното извършване, поради което жалбата му се явява просрочена. Наистина, жалбоподателят е участвал в проданта като наддавач, но това обуславя единствено знанието му за провеждането й, докато постановлението за възлагане е последващо действие на съдебния изпълнител, което е обусловено от сложен фактически състав: обявяване на едно лице за купувач и внасяне на дължимата от него сума в срок. В случай, че цената не е платена в този срок, процесуалният закон предвижда поредица от последващи действия (чл. 493 – 494 от ГПК), чиято продължителност е предварително неизвестна. Едва след извършването им и след заплащането на цената на продаваната вещ се издава постановление за нейното възлагане. Моментът на издаването му, обаче, не може да се презюмира. Затова, след издаването на такова, съдебният изпълнител е бил длъжен да уведоми лицата, които имат право да го обжалват. Както се посочи по- горе, това не е направено, а и няма данни за момента на узнаване на обжалваните възлагателни постановления от жалбоподателя. Поради това съдът приема, че жалбите срещу тях са подадени в срок.

Неоснователно е и възражението, че жалбите са насочени срещу неподлежащи на обжалване действия. Съдът намира, че постановлението за възлагане е обжалваемо, както в случаите на движима, така и на недвижима вещ. Поради това не следва да се обсъждат изложените от жалбоподателя съображения за допустимостта на обжалването, основани per argumentum a contrario с разпоредбата на чл. 482 от ГПК. Доколкото последната регламентира незабавния транслативен ефект на публичната продан на движими вещи и неоспоримостта й по исков ред, настоящият съдебен състав намира, че тя е контрапункт единствено на възможността за съдебно отстраняване на купувач на недвижим имот от публична продан (чл. 499 от ГПК), но и двете разпоредби нямат отношение към изрично предвидената в чл. 435, ал. 3 от ГПК обжалваемост на постановленията за възлагане, каквито са предмет и на настоящото производство.

По така изложените съображения жалбите са допустими и няма пречка да бъдат разгледани по същество.

На основание чл. 437, ал. 1 и 2 от ГПК, разглеждането им следва да се извърши в закрито съдебно заседание, доколкото са подадени от страна по делото, която към момента на подаването им има качеството на присъединен взискател.

 

ІІ. По същество

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

По инициатива на взискателя „., на 17.10.2013г. изпълнителното производство е прехвърлено от съдебно- изпълнителната служба към РС- П.  към частен съдебен изпълнител Янко Стоянов с рег. № 794 в КЧСИ – за продължаване на изпълнителните действия. Видно от съпроводителните документи по прехвърлянето и предприетото от съдебния изпълнител уведомяване, страни по делото към този момент са били „., С.Б.М., „И.” ООД, А. Х. К., „Е. и.” ЕООД, А. С. Г., „Д.” ЕООД, „Т.” ООД и „МБС” АД.

На 24.03.2014 г. е извършен опис на група вещи (посочени като движими), сред които и една от процесните, която е описана като „Денвер-40” (л. 172 от изпълнителното дело).

На л. 174 – 191 от изпълнителното дело се открива доклад вх. № 4200/01.04.2014г. от в.л. Георги Прасков за определяне на първоначална пазарна стойност на редица вещи, като за процесната вещ „Денвер-40” е определена такава от 8652 лв. (пазарна) и 7354 лв. (ликвидационна), но без посочване, дали в нея е включен ДДС или не.

С констативен протокол от 09.05.2014 г. (л. 348 от изп.д.) за пазач на вещта ПИПЕМ гр. З.(Хвостохранилище „Медет”) е определено ”Б.Е. Т.” ООД.

Била е насрочена първа публична продан на група вещи, сред които – и процесния реактор „Денвер-40”, за периода 23.05.2014г. – 23.06.2014г., за което е бил уведомено дружеството „. (л. 352 от изп. д.).  

С постановление № 3946/02.06.2014г. публичната продан е била спряна (л. 354 от изп.д.).

Видно от обявление изх. № 3972/04.06.2014 г. (л. 363 от изп.д.) е насрочена публична продан на 14 вещи (сред които – и процесните две – реактор „Денвер-40” и „Котелно помещение”), описани като движими, за периода от 06.06.2014 г. до 07.07.2014 г. и е разпоредено да се поставят обявления за разгласяване на същата. Определени са начални цени, от които да започне публичната продан в съответствие с изискванията на чл. 485, вр. чл. 468 от ГПК. Отразено е, че върху вещите има вписан особен залог в полза на „.. Съставен е и протокол № 3973/04.06.2014г. за разгласа на проданта (л. 362 от изп.д.), с който е констатирано, че същата е редовно разгласена.

Впоследствие, с постановление № 4536/03.07.2014г. проданта по отношение на вещта по т. 13 от списъка – Вертиална планировка – е била спряна (л. 420). В резултат от това, във всички последващи списъци вещта под № 14 – Котелно помещение – фигурира под .

С приемо – предавателен протокол от 08.07.2014г. (л. 672 от изпълнителното дело) административният секретар на Пирдопския районен съд е предал на съдебния изпълнител 76 бр. наддавателни предложения в запечатани пликове, оформени съгласно изискванията. Видно от протокола, всички наддавателни предложения са постъпили на 07.07.2014г. и са номерирани с непрекъсната възходяща номерация от 465 до 540. Предложенията, касаещи процесните вещи (т. 3 и т. 13 от списъка), се намират на л. 673 – 771 и л. 11841 – 1929 от изпълнителното дело и са както следва:

·        за вещ „Денвер-40”

o       от „. - за 16545лв., от А. С. Г. - за 11030 лв., от Стоян Борисов Митов – 6070лв., от „Далта” ЕООД - за 5515,50 лв., от Т.М. за 8000 лв. и от „А.П.Л.” за 8001 лв.

·        за вещ „Котелно помещение”

o       от „. - за 9504лв., от А. Х. К. - за 6340 лв., от „Д.” ЕООД - за 3168 лв., от С. Б.М. – 3490лв., от Т.М. – за 4000 лв. и от „А. П.Л.” за 4001 лв.

От представените по делото документи се установява съдържанието на наддавателните предложения и пликовете, в които са били поставени, както и внесните задатъци. Приложени са и доказателства за правосубектност на „А.П. Л.”, както и удостоверения за представителна власт на лицата, подаващи наддавателните предложения от негово име.

С протокол от 08.07.2014 г. (л. 1930 и сл. от изп.д.) са надлежно обявени действително направените наддавателни предложения за процесните вещи и са определени техните купувачи. Видно от протокола, за вещта „Денвер-40” не е направено нито едно устно наддавателно предложение, а за вещта „Котелно помещение” е направено такова от процесуалния представител на „А.П. Л.”, но не е било прието, тъй като представеното решение за участие в публичната продан от страна на управителния орган на това дружество не давало възможност на адв. Д. да наддава над сумата от 8000 лв. за тази вещ.

При тези обстоятелства, за купувач и на двете вещи е обявено „..

Впоследствие, с обжалваните възлагателни постановления № 4720 и № 4719 за купувач на вещта „Денвер-40” е обявен А. С. Г., а за купувач на вещта „Котелно помещение” – А. Х. К..

С молба вх. № 5376/08.07.2015г. пълномощникът на „. е представил решение на законния представител на дружеството за участие в публичната продан, като с него е определена пределна стойност за устно наддавателно предложение за процесната вещ „Котелно помещение” в размер на 20000 лв. В същото решение е определена същата пределна цена и за устно наддавателно предложение за другата вещ – „Денвер-40”, но от протокола за обявяване на наддавателни предложения е видно, че такова не е правено, поради което в тази си част решението е ирелевантно за правния спор. 

           По делото няма данни за внесени продажни цени на двете вещи от обявеното за купувач лице, поради което със съобщение, получено от А. К. на 21.07.2014г., последният е бил уведомен, че се обявява за купувач на вещта „Котелно помешение” (л. 2005 от изпълнителното дело).

На 21.07.2014 г. съдебният изпълнител е издал обжалваните в настоящото производство постановления изх. № 4719 и № 4720 за възлагане на движими вещи на основание чл. 474, ал. 5, вр. чл. 482, ал. 2 от ГПК (л. 2008 и л. 2015 от изп. д.), с което на съответните купувачи са възложени процесните вещи и са посочени сумите, заплатени от тях.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи.

1.      Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от ГПК, постановлението за възлагане може да се обжалва поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или че имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Във връзка с това, съдебната практика (Определение № 640 от 7.04.2011 г. на САС по ч. гр. д. № 983/2011 г., Определение № 1422 от 23.09.2010 г. на САС по ч. г. д. № 1253/2010 г., ГК, Определение № 2054 от 15.05.2014 г. на ОС - Благоевград по в. гр. д. № 311/2014 г.) приема, че надлежното извършване на наддаването се свежда единствено до спазване на изискванията на чл. 489 и чл. 490 от ГПК. Такива твърдения са изложени и в жалбите, като в тяхна подкрепа се изтъква, че в наддаването за процесните вещи е взело участие лице, което няма право да наддава, че началната им продажна цена неправилно е определена без отчитане на дължимия ДДС, както и че съдебният изпълнител не е зачел устно направени по- високи наддавателни предложения от страна на наддавача - жалбоподател.

1.1.    Първият от горните доводи е неоснователен. Наистина, с констативен протокол от 09.05.2014 г. (л. 348 от изп.д.) за пазач на ПИПЕМ е определено ”Б. Е. Т.” ООД Неправилно, обаче, жалбоподателят твърди, че това дружество е взело участие в наддаването и е било обявено за купувач на вещите. Видно от протокола за обявяване на наддавателни предложения (л. 1930 и л. 1937 от изпълнителното дело), в наддаването за двете процесни вещи „Денвер-40” и „Котелно помещение” не е взело участие посоченото дружество – нито чрез подаване на писмено наддавателно предложение, нито чрез устно такова. Наистина, като наддавач за тях е участвал С.Б. М. – собственик и управител на дружеството - пазач, но според съдебната практика (Решение № 65 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 410/2008 г., IV г. о., ГК) „управителят и едноличният собственик на търговско дружество с ограничена отговорност не е длъжностно лице и не е субект на служебното задължение по смисъла на чл. 185, б. "а" ЗЗД”. В същия смисъл е и Решение № 7483 от 13.11.2012 г. на СГС по в. гр. д. № 1649/2008 г., според което ограничителният характер на тази разпоредба обуславя недопустимост на разширителното й тълкуване и прилагането й по аналогия. Поради това тя не обхваща (съ)собствениците и/или управителите на търговски дружества, попадащи под нейната забрана. По тези съображения съдът намира, че участието в наддаването и за двете вещи на С.Б.М. (управител и едноличен собственик на капитала на ”Б. Е. Т.” ООД към момента на провеждане на публичната продан) не съставлява нарушение на чл. 490, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 185, буква „а” от ЗЗД, което да обуслови отмяната на атакуваните възлагателни постановления.

1.2.    Фактически верни, но ирелевантни за законосъобразността на обжалваните постановления са изложените от жалбоподателя съображения, че началната продажна цена на вещите от ЧСИ е определена без ДДС, въпреки че по аргумент от ЗДДС, обявената от съдебния изпълнител цена е крайна такава и в нея следвало да се включи ДДС. Съгласно съдебна практика по чл. 290 от ГПК (Решение № 372 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 127/2012 г., III г. о., ГК), „Съдебният изпълнител следва да осигури на длъжника възможност да упражни право на избор дали доставката да е облагаема по смисъла на ЗДДС, съответно да обяви свързаното с цената обстоятелство при публичната продан, когато това право на избор съществува за длъжника и е упражнено след покана, но поначало съдебният изпълнител няма задължение, даже и компетентност при публична продан да обявява други обстоятелства, свързани с този данък …… Според уредбата на ГПК, регистърният статут на длъжника не се отразява на цената, която ЧСИ обявява, на цената, която купувачът посочва и по която възлагането на имот се постановява по реда на публичната продан. Касае се за стойност, която за целите на публичната продажба няма друго определение, освен цена. Специалният данъчен закон се намесва в тази регламентация при определени предпоставки - когато длъжникът има възможност за избор дали продажбата да е облагаема сделка и го упражни, или когато, ако последният е регистриран по ЗДДС и след внасянето на цената, ЧСИ се явява платец на данъка. Във втория случай данъчният ред намесва ЧСИ чак след като имотът е възложен. Ето защо от интерес на регистрирания по ЗДДС получател по "доставка" с възмезден характер е да знае за наличието на условията, с които ЗДДС свързва и правото му на данъчен кредит, включително доставчикът също да е регистрирано лице по този закон, но за условието заинтересованият проверява сам, преди да встъпи в имущественото правоотношение. Публична продан не е изключение и за обстоятелството дали регистрацията на длъжника по ЗДДС е налице, съществува публичен регистър. Правоотношението между явил се на публична продан купувач, предложил най-високата цена по чл. 492, ал. 2 ГПК и съдебният изпълнител, възложил имот въз основа на същата, след нейното внасяне, се развива законосъобразно, без оглед на обстоятелствата облагаема ли е продажбата за целите на ЗДДС.”

Освен това, трайната съдебна практика (напр. Определение № 148 от 24.01.2011 г. на ПАС по ч. гр. д. № 1238/2010 г., ГК, Решение № 1104 от 18.02.2014 г. на СГС по в. гр. д. 33/2014 г., Решение № 1986 от 15.03.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 2356/2013 г.) е категорична, че оценката на възложените имоти (от която се определя началната цена, от която да започне наддаването) не подлежи на обжалване. В подкрепа на този извод следва да се изтъкне, че възможност за обжалването й е съществувала по реда на ГПК (отм.), но аналогична разпоредба не се открива в сега действащия ГПК, което свидетелства за волята на законодателя да изключи определянето на началната цена на имота от кръга релевантни фактори, подлежащи на обсъждане в производствата по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Освен това, тази оценка (независимо с включен ДДС или не) е без значение за надлежното извършване на наддаването, опорочаването на което би обусловило отмяна на обжалваните възлагателни постановления. Независимо от нея, постигнатата в процеса на наддаване крайна цена следва да се приеме за действителна пазарна цена на имота, тъй като тя отразява нагласите на пазара и готовността на потенциалните купувачи да я заплатят. За тази крайна продажна цена, обаче, е без значение, каква е била началната цена и дали в нея е включен ДДС, поради което последната е изключена от обжалване според действащите нормативни разпоредби. Както гласи цитираната по- горе задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК, наддаването на публична продан е законосъобразно, независимо от облагаемостта на доставката по смисъла на ЗДДС, а в тежест на заинтересованите лица (а не на съдебния изпълнител) е да се уведомяват сами за регистрацията на длъжника по този закон.

Поради това съдът не споделя твърденията в жалбата, че начинът на определяне на началната продажна цена, повлиял и върху задатъка и върху стъпката на наддаване, обуславя незаконосъобразност на обжалваните възлагателни постановления. 

1.3.   Доводът, касаещ невъзлагане на вещта по най- високата продажна цена, е основателен по отношение на вещта „Котелно помещение” и неоснователен по отношение на реактора „Денвър-40”, поради следните съображения:

1.3.1.      Относно вещта „Реактор „Денвър-40”

Не отговаря на действителното фактическо положение твърдението на жалбоподателя, че освен писмените наддавателни предложения е било направено и устно такова от „., но незаконосъобразно не е било прието от съдебния изпълнител. Видно от протокола за обявяване на наддавателни предложения, за тази вещ (реактор „Денвър-40” под позиция № 3 от списъка) не са били направени устни наддавателни предложения от нито един от участниците в проданта. Протоколът не е оспорен и не е опровергана материалната му доказателствена сила на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. Поради това той е годно доказателство за извършените от и пред съдебния изпълнител действия, вкл. за обстоятелството, че за тази вещ не е било направено твърдяното от жалбоподателя наддавателно предложение, т.е. не е предложена по- висока цена от тази, за която е била възложена вещта на наддавача „. (а впоследствие – на А. Г.). Поради това и с оглед съпоставката между предложените от наддавачите цени, се налага извод, че вещта е била възложена по най- високата предложена цена. След незаплащането й в законния срок, вещта е била възложена на наддавача, предложил следващата най- висока цена. Поради това не е необходимо да се обсъждат съображенията на жалбоподателя, изложени срещу основанията на съдебния изпълнител за неприемане на твърдяното от него, но неосъществено в действителност, наддавателно предложение. Наистина, такова е било направено за вещ „Денвер-40”, но това не е процесната вещ под № 3, а за вещта с идентично наименование под позиция № 2 от списъка на вещите в обявлението за публична продан.

1.3.2.      Относно вещта „Котелно помещение”

Видно от последните две страници на протокола за обявяване на наддавателни предложения, за тази вещ е било направено устно наддавателно предложение с един задатък над най- високата предложена цена, изходящо от адв. С. Д. – представител на „А.П.Л.”. От протокола се установява, че предложението не е било прието от помощника на съдебния изпълнител с аргументи, че взетото от „А. П. Л.” решение не дава възможност на адв. Д. да наддава над сумата 8000 лв. 

Съдът намира отказа за приемане на това предложение за неоснователен. Видно от отбелязването в същия протокол във връзка с публичната продан на вещ „Денвер-40”, позиция № 2 от списъка, съдържащ се в обявлението за публична продан, за тази вещ е постъпило устно наддавателно предложение от адв. Д., което също не е било прието от ПЧСИ със същите мотиви. При това, обаче, в протокола е отбелязано, че адв. Д. е напуснал залата след отваряне на писмените наддавателни предложения и след завръщането си в нея е представил ново решение. Формулирал е изрични писмени възражения в този смисъл и е изтъкнал, че, по силата на това решение има право да прави наддавателни предложения до по- висок размер.

Заверено копие от това решение се намира на л. 1952 - 1955 от изпълнителното дело, представено с молба вх. № 5376/08.07.2014г. От него се установява, че законният представител на „. е определил пределна стойност за устно наддавателно предложение за вещта „Котелно помещение” в размер на 20000 лв., което означава, че направеното наддавателно предложение от адв. Д. в размер на един задатък над най- високата предложена до момента цена от „. е било валидно. Като не се е съобразил с него и е възложил вещта на наддавача „. за сумата от 9504 лв., съдебният изпълнител е възложил вещта не по най- високата предложна цена. Това нарушение на изискванията за извършване на публичната продан обуславя незаконосъобразността на обжалваното възлагателно постановление и последното следва да бъде отменено.  

Съдът не кредитира ръкописното изявление на съдебния изпълнител върху молбата, че приложените към нея документи не били представени с наддавателните предложения. Обратното се установява от удостоверителното изявление на ПЧСИ на стр. 4 от Протокола за обявяване на наддавателните предложения, съгласно което адв. Д. бил донесъл ново решение в хода на наддавателната процедура на 08.07.2014г., но то не било прието от ПЧСИ. 

2.      Освен горните доводи в подкрепа на жалбата, жалбоподателят е изтъкнал също така, че съдебният изпълнител не е имал право да продава процесните вещи, тъй като преди извършване на публичната продан присъдединеният взискател „. в качеството си на кредитор по ЗОЗ е поискал да му бъдат предадени заложените в негова полза вещи, вкл. и процесните, и е представил доказателства за вписване в търговския регистър на пристъпването към изпълнение върху тези вещи. Също така  жалбоподателят твърди, че вещта „Котелно помещение” е недвижима и неправилно ЧСИ я е описал и обявил за продан като движима, с което е въвел в заблуждение потенциалните участници в проданта и е опорочил последната.

По тези въпроси следва да се има предвид, че, наистина, публичната продан е комплексна процедура, състояща се от поредица правни и фактически действия. След като, обаче, законодателят изрично е ограничил възможността да се обжалват само тези от тях, които са свързани с начина на извършване на наддаването и с най- високата цена, на която следва да бъде възложен имотът (виж. по- горе т. 1), останалите предпоставки, елементи и етапи от процедурата по провеждане на публична продан са ирелевантни за настоящото производство. Съответно, без правно значение е и евентуалното им опорочаване. В случая изтъкнатите по- горе обстоятелства, са именно такива. Безспорно е, че те са свързани с публичната продан и имат значение за коректното оповестяване на нейния предмет, както и за евентуалната й конкуренция с изпълнението по ЗОЗ, но не водят нито до ненадлежно извършване на наддаването, нито до възлагане на имота на по- ниска цена от най- високата предложена. Поради това самостоятелното им обжалване не е предвидено в закона и, дори да се установят пороци във връзка с тях, те не биха били годно основание за отмяна на постановленията.

Въпреки че преобладаващата съдебна практика по този въпрос (напр. Определение 0 от 19.01.2011 г. на ПАС по ч. т. д. № 1218/2010 г. и Решение № 1518 от 4.03.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 1422/2014 г.) е формирана във връзка с обжалване на възлагателното постановление от длъжник по изпълнението, правната теория (Сталев Ж., Мингова А, Стамболиев О., Попова В., Иванова Р., „Българско гражданско процесуално право”, изд. „Сиела”, девето преработено и допълнено издание, стр. 1173) приема, че обжалването му от взискател се подчинява на същите процесуални предпоставки, т.е. ограниченията в основанията за обжалване важат и за взискателя. Към същото разбиране се придържа и съдебната практика (Решение № 337 от 8.06.2015 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 496/2015г. и Определение № 792 от 13.10.2015 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 490/2015 г.).

Тълкуването на разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от ГПК в този смисъл е дискусионно, но, поради липса на изрично обратно мнение, настоящият съдебен състав споделя установеното в теорията и практиката становище. Поради това следва да се приеме, че тази разпоредба не само изброява лимитативно основанията, на които подлежи на обжалване постановлението за възлагане в изпълнителното производство, но и че те важат за всички посочени в нея субекти и не могат да се тълкуват нито разширително, нито като важащи само за част от тях. Следователно, тази група доводи излиза извън пределите на допустимите основания за обжалване на възлагателните постановления. Като такава, тя се явява ирелевантна за спора и не следва да се обсъжда.

3.      Допълнителната молба от 06.07.2015г. съображения е постъпила след срока за обжалване и, в следствие на това не е била администрирана. Поради това не са налице процесуалните предпоставки за произнасяне по нея.

Отделно от това, по същество част от изложените в нея съображения се отнасят до вещта „Сграда Екстракция”, възложена с постановление № 4718/21.07.2014г., и свързани с неговото постановяване пороци, поради което са неотносими към предмета на настоящото дело. 

В молбата е направено също така и доказателствено искане за назначаване на експертиза за установяване на вида на вещта „Котелно помещение”. Съдът намира, че наличните по делото доказателства са достатъчни да обосноват извод за характера на тази вещ, поради което не е необходимо да се назначава експертиза. Освен това, както се посочи по- горе, той е ирелевантен за законосъобразността на обжалваното възлагателно постановление с предмет – тази вещ, поради което не следва да се обсъжда.  

 

С оглед гореизложеното, съдът намира, че по отношение на вещ „Денвер-40” наддаването е било надлежно извършено и вещта е била възложена по най- високата предложена цена. Не са налице нарушения по чл. 435, ал. 3 от ГПК, които биха обосновали отмяна на постановлението за нейното възлагане. Жалбата срещу него е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 По отношение на вещ „Котелно помещение” наддаването е било опорочено, тъй като не е било зачетено валидно наддавателно предложение на „А.П.Л.” в размер на един задатък над най- високата предложена до момента цена. Поради това възлагането на вещта първоначално на „., а впоследствие – на А. Х. К., е незаконосъобразно, което налага отмяна на възлагателното постановление за тази вещ.

Така мотивиран

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ постановление № 4719/21.07.2014г. за възлагане на вещ „Котелно помещение” на А. Х. К., постановено по изп.д. № 20137940400175 по описа на ЧСИ Янко Стоянов рег. № 794 в КЧСИ с район на действие Софийски окръжен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 6590/30.10.2014г. при ЧСИ Янко Стоянов, рег. № 794 в КЧСИ, подадена от „А.П.Л.” срещу постановление № 4720/21.07.2014г. за възлагане на вещ „Денвер-40”, постановено по изп.д. № 20137940400175 по описа на ЧСИ Янко Стоянов рег. № 794 в КЧСИ с район на действие Софийски окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                                          Членове:       1.

 

 

                       2.