Решение по дело №10978/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260679
Дата: 21 октомври 2020 г. (в сила от 21 октомври 2020 г.)
Съдия: Мирослава Николаева Кацарска-Пантева
Дело: 20201100510978
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                              Р Е Ш Е Н  И  Е   

 

                                              Гр. София, 21.10.2020г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение VІ-18 -ти състав в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

                                             ЧЛЕНОВЕ :   НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

                                                                       ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 10978 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Образувано е по три отделни жалби, подадени от С.С.П. в качеството му на взискател по изп.дело №1001/2019г. на ЧСИ Р.М.. Първата жалба от взискателя С.С.П. чрез адв. С.М.с вх. №11543/22.07.2020г. е срещу въвод във владение в относно ЕДНОЕТАЖНА. ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 57011.5548.172.2 и ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА с идентификатор 57011.5548.172.3, като счита, че въводът е опорочен, извършен бил неправилно и бил само частичен, като не бил въведен в части от сградите, които са неразделна част от тях и осигуряват достъпа, а именно оцветените в жълто, като за първата сграда това са външни входни стълбища с височина около 2.50 метра, след най-горното стъпало се намира входната врата от  метална конструкция и малки прозорци с рамки от винкел, входно помещение (антре), което е масивно - с иззидани стени, остъклено с прозорци с дограма от винкел и е наречено в протокола за въводстълбищна площадка (остъклена)”, от което помещение има място за врата (обозначено в синьо), която към момента липсва и от нея се влиза във вестибюла и в стаите на сградата, а за другата сграда - лятна кухня, сочи, че описанието е идентично - след 2-3 стъпала се намирала входната врата (означена с червено), която е направена от метална конструкция и голям прозорец с рамка от винкел, вход о помещение (антре), което е с иззидани стени, остъклено с прозорци с дограма от винкел и е наречено в протокола за въводстълбищна площадка (остъклена)”. До вътрешната врата (означена със синьо), която е заключена от взискателя, се достигало след като се премине през външната входна врата (червено) и през входното помещение (антре). Сочи, че доколкото с протокола за въвод съдебния изпълнител посочил какъв е достъпа му до сградите, на практика не давал такъв и реално въвод не бил извършен. Твърди, че ключовете на тези входни врати не били сменени, на практика длъжниците продължавали да имат достъп и могат да влизат безпрепятствено в сградата. Твърди, че длъжниците му препятствали достъпа дори и след въвода като твърдели, че стълбищата навлизат в техния имот, но той счита, че същите са неразделна част от сградите и трябва да следват съдбата им. Счита, че след като ЧСИ не му позволил да заключи входните врати, находящи се над външните стълбища, на практика му отказал достъп до имотите. Счита, че съдебният изпълнител няма право да установява граници и право на собственост и не следва да излиза извън рамките на изпълнителния титул. Предвид горното по първата жалба се иска отмяна на извършения частичен въвод и задължване на ЧСИ да извърши цялостен такъв, респ. се иска задължаване на ЧСИ да извърши допълнителен въвод. Втората жалба с вх.№13099/04.08.2020г. е срещу разпореждане по изп.дело № 20197900401001 – протокол № 1906/23.07.2020г. и в същата са изложени идентични съображения. Според жалбоподателя в издаденото разпореждане не било уточнено изрично дали взискателят е въведен в стълбищата и стълбищните площадки, кои са липсващите врати, къде в сградите се намират, външни входни ли са те или вътрешни и т.н., както и не е описано подробно състоянието на сградите към момента на извършения въвод във владение. Счита и че съдебният изпълнител неправилно е назовал „пристройки” стълбищата и стълбищните площадки, а входните врати неправилно е определил като „създадени“ такива, тъй като същите били построени заедно със сградите и абсолютно необходими. Поддържа, че съдебният изпълнител няма правомощията да указва материалноправни въпроси, не е от компетентността му да указва къде и как да се изграждат входни врати, а следва да изпълни изпълнителния титул, издаден въз основа на решението на съда. Искането по втората жалба е идентично на първата, а именно ако се прецени, че ЧСИ е действал неправилно, да се отмени изцяло въвода и да се разпореди да се извърши нов цялостен, а при условията на евентуалност да се укаже да се извърши допълнителен въвод, като има и второ евентуално искане „да се задължи ЧСИ да направи допълнение към протокола за въвод във владение, съставен на 15.07.2020г., като направи уточнение от къде е достъпа до сградите и откъде е въведен взискателят, както и с колко входа разполагат сградите и в какво състояние са в деня на въвода във владение, от къде е осъществен въвода и в какво състояние са предадени сградите“. Третата жалба, е подадена с вх.№16752/25.09.2020г. и е срещу постановлението на ЧСИ от 11.08.2020г. по процесното изпълнително дело. В същата се излагат идентични доводи относно това, че входните външни стълбища и входните стълбищни площадки (остъклени, представляващи входни помещения, са построени заедно със сградите, не са допълнително пристроявани и представляват неразделни части от двете сгради, без които е невъзможно да се влезе в тях. Твърди, че процесиите части от сгради с №2 и №3 са нанесени върху всички стари планове, което е доказателство, че същите са били построени заедно със сградите, които обслужват. Сочи, че за урегулираните поземлени имоти е извършена промяна на регулационния план през 1992 г. от бившия собственик на, като делба на имотите няма, поради което съсобственик и на съседния УПИ отново е той, С.С.П., поради което неправилно съдебният изпълнител смята, че след като процесните части от сгради с №№2 и 3 се намират върху съседния УПИ ІІІ-1726, собственост само на длъжниците. Част от него представлява съсобствен имот при квоти по 1/2ид.ч. за взискателя С.С.П. и 1/2 ид.ч. за длъжника Р.С.П., като придобити по наследство от техния общ наследодател С.П.С..

Ответниците по жалбите Р.С.П. и Т.В.П.са подали писмено възражение чрез процесуалния си представител адв. Веселин Ангелов, в което моля да бъде оставена без уважение жалбата, като поддържат, че постановлението на ЧСИ е обоснована и законосъобразно, тъй като било установено, че входът, обслужващ двете сгради подада в техния имот. Двата входа не са масивни, а временни – от винкел и стъкло и взискателите нямат право на преминаване през имота им, поради което съдебният изпълнител правилно е съобразил разпоредбата на чл. 192 от ЗУТ. Твърди, че заповед на кмета на общината за право на преминаване взискателите не представят. Твърдят, че по отношение на сграда 4, която има собствен вход от към имота на взискателите е на калкан със сграда 3, като между двете сгради имало паянтова стене и няма пречка да бъде пробита от взискателите, с което да си осигурят вход към сградата. Твърди, че икономически по-изгодно било и пробиване на паянтовата стена на сграда 2 откъм собствения на взискателите имот, още повече, че входът към тази сграда фактически не съществува, както се установил при огледа, а попадал под техния гараж. Сочат, че искането по жалбите съдебният изпълнител да постанови право на преминаване през техния имот е извън компетентността му и не е постановено с изпълняваното съдебно решение.

          Останалите ответницидлъжници по изпълнението не изразяват становище по жалбите.

            ЧСИ Р.М. Василева а е депозирала подробни писмени мотиви по жалбите, като сочи, че същите са неоснователни.

            Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:

            Изпълнителното дело е образувано по молба на жалбоподателя – взискател С.С.П. въз основа на представен изпълнителен лист от 03.05.2019г., издаден от СГС на основание съдебно решение по гр.д. № 1335 от 2019 г. на СГС и гр. № 1086 от 2017г. на СРС, 49 с-в, с които решения длъжниците  Р., Т., С.и Р.П.са осъдени на основание чл.233 вр. с чл.248 от ЗЗД да предоставят държането на взискателя - жалбоподател С.П. на четири недвижими имота, заети по договор за заем за послужване, а именно: ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 57011.5548.172.2, с площ от 60 кв.м., а по скица с площ от 50.00 кв.м. състояща се от стая, кухня и сервизни помещения, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА с идентификатор 57011.5548.172.1, с площ от 46 кв.м, на един етаж, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструрна сграда; ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА с идентификатор 57011.5548.172.4, с площ от 35 кв.м., на един етаж, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, всички построени върху гореописания поземлен имот.

            Не се спори и е видно от материалите по изпълнителното дело, а именно протокола за въвод на стр.91 и следващите, че е извършен въвод във владение на 15.07.2020г. в посочените по изпълнителен лист 4бр. сгради, като е отбелязано изрично, че сгради 1, 2 и 3 са без врати, поради което достъпът е свободен, а на сграда 3 е поставен синджир с катинар. В протокола за въвод е отбелязано също, че пристройките към сграда 2 и 3, представляващи прилежащи стълбищни площадки, попадат в съседния имот и не са заснети в кадастралната карта като част от тези сгради.

            Постъпила е молба от взискателя от 22.07.2020г. със съдържание, аналогично на жалбите, като с разпореждане от 23.07.2020г. ЧСИ е допълнил протокола за въвод с изявлението, че дава възможност на взискателя, при отказ да му бъде дадено право на преминаване през съседния имот, от собственика на този имот, да създаде нов вход от другата страна на сградата, през своя имот при съблюдаване на всички технически изисквания, като впоследствие зазида съществуващия към момента врата към сградата. Разпореждането е съобщено на 28.07.2020г. видно от приложеното съпроводително писмо на стр. 107 от делото.

            С постановление от 11.08.2020г. по изложените мотиви, а именно, че е възникнал материално правен спор, че стълбището и стълбищните площадки не са отбелязани в кадастралните карти и нямат строителни книжа и не са упоменати в съдебното решение, ЧСИ е отказал да извърша допълнителен въвод във владение в сградите и е указал на взискателя, че достъпът му е през техните създадени врати, но  при отказ на длъжника да осигури право преминаване същото следва да се учреди по надлежния ред, а в случая че не е взискателят има право да изгради нова врага за достъп до сградите през собствения си парцел при съблюдаване на съответните технически изисквания за това съгласно разпоредбата на чл. 192, ал.1 от ЗУТ, като е дал възможност на взискателя при отказ да му бъде дадено право на преминаване през съседния имот от собственика да създаде нов вход от другата страна на сградата, през своя имот; при съблюдаване на всички технически изисквания, като впоследствие зазида съществуващия към момента врага към сградата и е отказал да уведоми/съответно укаже на длъжниците за правото на преминаване на
взискателя, предвид че съдебният изпълнител няма такова задължение.

            С третата жалба взискателят е представил извадки от скици, без да са подписани от издалото ги лице, с нанесени в цвят оранжав процесните сгради, а в жълт – стълбищата към тях, като е представило и скица №2631/21.11.2008г., заповед на кметския наместник от 28.07.1995г. и проект за изменение на дворищната регулация.

            Представена е и комбинирана скица за пълна или частична идентичност на имота от 13.05.2009г., в която са отразени трите сгради, но без отделно отбелязани стълбищни площадки, както в предходната такава от 2008г. В самото изпълнително дело на стр.20-23 са представени скица на поземлените имоти, в които са отразени сградите с номера 2,3 и 4 съгласно кадастъра, като няма на скиците отбелязване за външните стълбища към тях.

            При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

            С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен), като жалбите са процесуално допустими само в изрично предвидените случаи, т.е. от лицата, за които законодателят е предвидил легитимация и срещу определени действия на съдебния изпълнител. Съгласно чл. 435 ал.1, т.1 от ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие. Въводът във владание като такова действие пък може да се обжалва от трето лице при предпоставките на ал. 5 на чл.435 от ГПК. В случая жалбоподателят е взискател, въвод е извършен, но се твърди, че е частичен и че неправилно ЧСИ е отказал да го въведе изцяло в процесните сгради. Предвид горното съдът намира, че се касае за три взаимосвързани жалби, които са сред отказ на ЧСИ да извърши цялостен, респ. допълнителен въвод във владение на взискателя по отношение на описаните от него части от сградите. Предвид горното и трите жалби се явяват допустими, тъй като са подадени от взискателя срещу отказ на ЧСИ, макар и обективиран в три акта – самия протокол за въвод, разпореждането и постановлението. Съдът намира, че в изпълнителния титул – процесния изпълнителен лист и представеното решение ясно и точно е посочен предмета на изпълнение - едноетажни сгради с посочени идентификатори съобразно кадастралните регистри, за които сгради има приложени по делото кадастрални скици/, които са в посочения и описан поземлен имот. На скиците на сградите, приложени към молбата, които са от 08.12.2016г. и са издадени от Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. София не са отразени стълбища и стълбищни клетки към сградите, които да са извън площта им. Те не са обсъждани и в мотивите на съдебното решение, поради което така представения изпълнителен титул касае само сградите, които са описани и попадащи в парцел ІІ-172,172а от кв. 17. Видно от скиците, изготвени неясно от кого, оцветени от жалбоподателя в жълто и оранжево, стълбищните клетки подадат в имот 172б, който е съседен на процесния. За постройки в този имот няма произнасяне на съда и не е включен в изпълнителния титул, следователно правилно съдебният изпълнител е отказал въвеждането във владение, доколкото те не са описани в изпълнителния лист. Дали е имало скици на вещо лице, които да са неразделна част от решението, не става ясно, не са цитирани такива и не са приложени, като жалбоподателя може да се възползва, ако счита, че съдебният акт е неясен от възможността да претендира тълкуването му, но настоящият състав счита, че при изпълнението съдебният изпълнител следва да се съобрази и да действа в рамките на изпълнителния титул и не може да разрешава и разглежда спорни материалноправни въпроси. Дали стълбищата и клетките им са пристроени или построени заедно със сградите и са били съществуващи към момента на изграждането им, поради което какъв е техния статут, а именно дали са прилежащи части, присъединени по чл.98 от ЗС или са приращение съгласно чл.92 от ЗС е материалноправен въпрос, който не може да се изследва от съдебния изпълнител. Ирелевантни са доводите на взискателя, че на практика въпреки въвода, той нямал достъп до имотите си, тъй като очевидно е, че стълбищните клетки са в съседния имот, за който той твърди съсобственост, но не е представил никакви доказателства за горното. Независимо от това, този съседен имот не е посочен в съдебния акт, решението по който се изпълнява, не фигурира в описанието на сградите като част от тяхното местоположение, за да може съдебният изпълнител да предприеме и такива действия. Достъпът на взискателя може да се осъществи по описания от съдебния изпълнител ред, а чрез право на преминаване като сервитут, като ако такова не е учредено или доброволно дадено, жалбоподателят може да се възползва от предвиденото в чл. 192 ал.2 на ЗУТ, предвиждаща че когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината. Извън преценката на съдебния изпълнител и съответно на контролната инстанция – настоящия съд е учредяването на такова право, респ. горепосочените преценки.

Предвид гореизложените доводи съдът намира, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Разноски не се следват.

Воден от горните съображения съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ подадените от С.С.П., взискател по изп.дело №1001/2019г. на ЧСИ Р.М., жалби съответно с вх. №11543/22.07.2020г., с вх.№13099/04.08.2020г. срещу разпореждане– протокол № 1906/23.07.2020г. и с вх.№16752/25.09.2020г. срещу постановлението на ЧСИ от 11.08.2020г., и трите с предмет отказ на ЧСИ да извърши цялостен, респ. допълнителен въвод в описаните подробно части от имоти, като неоснователни и недоказани.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Да се изпрати препис от същото на ЧСИ М..                 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1/                                                          2/