№ 950
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330207539 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
21-1030-009638 от 08.10.2021 г., издаден от Началник група, сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР Пловдив, с който на С. Д. А. с ЕГН ********** на основание чл. 182,
ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание – глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР се отнемат 12 контролни точки.
Жалбоподателят оспорва НП с възражения за неговата процесуална и
материална незаконосъобразност. Претендира се актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) да е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН в присъствието на един свидетел, да се разминава място на извършване на
нарушението от акта и постановлението и документите по преписката, да е нарушена
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН поради практическата невъзможност за
извършване на нарушение, актът да е нечетлив и неясен, да са налице условията за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, да липсва посочване в постановлението дали
автоматизираното техническо средство или система (АТСС) да е мобилно или
статично, както и да е следвало да се състави електронен фиш за случая. Моли се
обжалваният акт да бъде отменен. В съдебно заседание се поддържат възраженията,
като се допълват с такова относно срока на съставяне на АУАН. Не се претендират
разноски.
Въззиваемата страна е взела писмено становище по жалбата с писмото, с което
преписката е изпратена на съда за разглеждане. Не изпраща представител в съдебно
заседание. Поддържа законосъобразността от процесуална и материална страна на НП
и моли да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 07.02.2021 г. в 16:17 ч. в гр. Пловдив на ул. „Асеновградско шосе“ № 83, с
посока на движение от север на юг при въведено ограничение на скоростта за населено
място от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3% в ползва на
водача МПС лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф“ с рег. № *** се е
движил със скорост от 107 km/h, като е превишил максимално допустимата скорост и
това е установено с автоматизирано техническо средство или система (АТСС)
CORDON M2 № 1196. Установява се преди отчетения толеранс да е регистрирана
скоростта от 111 km/h.
Автоматизирано техническо средство или система CORDON M2 № MD1196 е
одобрено средство за измерване от 2018 г., вписано под № В-46, съгласно писмо от
Български институт по метрология за удостоверяване на АТСС за одобрен тип
средство за измерване. Същото е минало първоначална техническа проверка на
21.02.2020 г., видно от представения протокол № 10-С-ИСИС от БИМ.
За констатираното нарушение е подадена декларация на 13.09.2021 г. от
собственика на МПС С.А. по чл. 188 от ЗДвП за това, че на 07.02.2021 г. за датата и
часа на нарушението автомобилът е бил управляван от самия него.
За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия АВ бл. № 012444/21.09.2021 г., в който е
описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът му бил предявен за
запознаване с неговото съдържание, за което го подписал без да отрази възраженията
си. Било му връчено и копие от него. Актът е съставен в отсъствието на нарушителя.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 750 лв. и бил лишен от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на З.Г. – актосъставител, и от писмените доказателства по делото – протокол
за използване на АТСС рег. № 1030р-4085 от 08.02.2021 г., писмо от БИМ за одобрен
тип средство за измерване № В-46, протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г.
от БИМ, снимковия материал от автоматизираното техническо средство, снимка на
АТСС, справка от информационните масиви на КАТ за служебна промяна на
регистрацията на превозното средство, декларация по чл. 188 от ЗДвП, справка за
нарушител/водач, писмо рег. № 103000-24459/30.09.2021 г. ОД на МВР Пловдив,
докладна записка 1030р-27580/28.09.2021 г. и докладна записка № 1030р-
27849/30.09.2021 г. на сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пловдив, писмено
възражение, писмо изх. № 2724/25.11.2021 г. от ОП „ОКТ“ към Община Пловдив,
оправомощителни заповеди рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. и рег. № 8121з-
825/19.07.2019 г. на МВР.
Разпитан в съдебно заседание актосъставителят потвърждава авторството на
АУАН. Потвърждава установено превишаване на допустимата скорост в населено
място въз снова на снетия от АТСС снимков материал. Сочи, че в конкретния случай
не той е извършил заснемането, но познава мястото след предявяване на материалите
2
по делото, като потвърждава то да се намира в рамките на града. Изяснява АТСС да
разполага с възможност за заснемане на няколко обекта в едно и също време и
установяване на данни за скоростта им. В този случай заснетият обект се отбелязва на
снимката от системата с маркер „плюс“, а специален софтуер разпознава
регистрационните номера на автомобилите.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства, поради което им дава
вяра като достоверен източник на информация. Те се потвърждават от приетите по
делото писмени доказателства и по-конкретно снимковия материал от използването на
АТСС, протокола за използване на АТСС и справката за регистрация на МПС.
Относно приложението на процесуалните правила:
В настоящия случай правилно и законосъобразно е съставен АУАН, а не е
преминато към производство по издаване на електронен фиш. Съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител с налагане
на глоба в размер, определен за съответното нарушение. За обсъжданото нарушение –
управление на МПС със скорост, превишаваща с над 50 km/h разрешената максимална
такава в населено място, освен наказанието глоба е предвидено и три месеца лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство. В настоящия случай процедурата
е била спазена, тъй като превишаването на разрешената максимална скорост в
населеното място е с 57 km/h, поради което и следва да се издаде АУАН и да се наложи
наказание с НП, както е сторено. Затова и възражението в тази връзка е неоснователно.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на
АУАН, които да са съществени, като опорочават административнонаказателното
производство и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Актът е съставен при спазване на процедурата за съставянето му
по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното
нарушение. Актът е съставен в условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН в негово присъствие
и в присъствието на двама свидетели на съставянето на акта, както е отбелязано в
самия него. Макар да фигурира само подписа на един свидетел и да се възприеме
оттам, че само един е присъствал на съставянето на акта, това не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила. Свидетелите при съставяне на акта
или при установяване на нарушението имат доказателствена функция и значение. При
необходимост да бъдат разпитани и да бъде проверена фактическата обстановка, която
е станала повод за съставяне на акта или обстоятелствата около самото съставяне на
акта, в каквато хипотеза се намираме в конкретния случай. Не се спори по нарушаване
на правилата при съставяне на акта, а въпреки това и при служебното начало за съда не
се установиха такива данни. Затова и възражението за нарушаването на това правило
съдът намери за неоснователно.
Актът е напълно четлив, бил е предявен при съставянето му на нарушителя,
същият се е запознал със съдържанието му и не е направил никакво възражение по
него, включително и за невъзможността да възприеми съдържанието му, а
възражението по този повод не се възприе от съда.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
3
компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при
спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото
на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за скоростта на движение в
населени места. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 % km/h в полза на
водача. На приложената снимка е посочена измерената скорост от 111 km/h, както е
посочено и в постановлението и която е отчетена преди толеранса. Посочени са в
снимката и ограничението на скоростта, посоката на движението и мястото на
нарушение и координатите му. В този смисъл наказуемата скорост е коректно
възприета като 107 km/h, доколкото 3 % от установена скорост е именно 3.33 km/h,
която съгласно правилото да е в полза на водача правилно е закръглена на 4 km/h. Не
представлява нарушение на правилата за съдържание на постановлението липсата на
описание на вида АТСС. Същото има отношение само по спазване на правилата за
използването му, което ще бъде разгледано по-долу.
Съгласно посочената разпоредба на чл. 34 от ЗАНН, актът следва да бъде
съставен в срок от едно година от извършване на нарушението и три месеца от
установяване на нарушителя, а наказателното постановление в срок от шест месеца от
съставяне на акта. В конкретния случай актът е съставен на 21.09.2021 г., а
нарушителят е станал известен на 13.09.2021 г. след подадена декларация по чл. 188 от
ЗДвП от собственика на автомобила, че на посочената дата и час именно той го е
управлявал. Като същевременно нарушението е извършено на 07.02.2021 г., т.е. същата
година. Тоест актът е съставен както в тримесечния срок от установяване на
нарушителя, който се брои от подаване на декларация, така и от извършване на
нарушението. От друга страна постановлението е издадено на 08.10.2021 г., т.е. малко
над две седмици след съставяне на акта – следователно отново е в срок издадено.
Затова и възраженията по повод на неспазване на сроковете за издаване на актовете в
производството съдът не възприе за основателни.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в km/h, като за населено място за ППС
от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно установено е, че лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** се е
движил в гр. Пловдив на ул.„Асеновградско шосе“ № 83, в посока на движение от
север на юг със скорост от 107 km/h, като е превишил максимално допустимата от 50
km/h за градски условия с 57 km/h. Към момента на извършване на нарушението е
действало общото правило за скоростта на движение на автомобили в населени места,
като едва от 23.02.2021 г. е въведена различна организация на движението на
процесния участък, в който смисъл е и писмото от ОП „ОКТ“ към Община Пловдив.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
4
жалбоподателя като собственик на процесното МПС и от данните по делото същият
лично е потвърдил управлението на процесния автомобил в конкретното време и място
в писмена декларация по чл. 188 от ЗДвП от 13.09.2021 г. Извършвайки деянието,
жалбоподателят виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване, т.е. извършил го е при пряк умисъл.
Не се установява от доказателствата по делото нарушението да е извършено на
друго място или на мястото, където се твърди в жалбата. Еднопосочни са
доказателствата – снимка на процесното МПС, протокол за използване на АТСС, че
мястото на нарушението е описано и въведено в системата за заснемане като локация
„Асеновградско шосе, № 83, Пловдив“. В този смисъл бяха и показанията на
актосъставителя, който потвърди, че мястото на заснемане е в рамките на града.
Нарушението е установено с преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникация тип „CORDON M2“ №
MD1196, което предвид легалното определение за АТСС и техните видове, посочено в
§ 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, се явява „мобилно“ по своя характер. Същото представлява
преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно
върху т.нар. триножник, преносима поставка с три крака. Посоченото изключва
същото да е „прикрепено“ към земята, каквито са стационарните АТСС, а следва да се
приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, т.е. „мобилно“
АТСС. За въпросната система е издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване от БИМ, вписано по № В-46, от което се установява по безспорен начин
годността на техническото средство, измерило скоростта на управлявания от
жалбоподателя лек автомобил. Мобилното АТСС е преминало проверка, приключила
със заключението, че въпросната система съответства на одобрения тип, видно от
приложеното по преписката писмо на БИМ и представения по делото протокол от
проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г. на БИМ, като измерването е направено в срока за
валидност на измерванията му. Без значение за съставомерността на нарушението е
дали АТСС е мобилно или стационарно, стига да са спазени изискванията на
експлоатацията му.
За да е законосъобразно използването на мобилното техническо средство следва
да са изпълнени изискванията, разписани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата) и в частност разпоредбите
на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от същата, касаещи попълване на протокол за всяко използване
на мобилно АТСС, съпроводен със снимка на разположение на уреда. В случая към
материалите по делото е приложен протокол № 1030р-4085 от 08.02.2021 г. за
използваното на 07.02.2021 г. на АТСС от използвания тип, който съдържа нормативно
изискуемите реквизити и е доказателство относно мястото и датата за контрол,
посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта,
условията, при които било ползвано АТСС, номер на служебния автомобил, време на
работен режим и измерените нарушения, отбелязване на служител за работа с АТСС
съгласно изискванията на производителя, необходими да бъде извършена положителна
преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. Не се установява по
делото АТСС да е било експлоатирано неправилно. По делото е представена снимка на
разположение на средството за измерване.
Не може да се възприеме възражението, че при измерването е допусната
техническа грешка от АТСС и е физически невъзможно достигнатата и измерена
скорост. Измерването е направено в срока на валидност на измерванията от
техническата проверка, който срок е една година, т.е. от 21.02.2020 г. до 21.02.2021 г.
5
Уредът е бил правилно експлоатиран, за което свидетелства попълването на протокол
по чл. 10 от Наредбата, а и е налице отбелязване в този смисъл в протокола. Колкото до
същността на възражението, то се обвързва с различно твърдяно място на
извършването му, което съдът отхвърли като възможно, а оттам и настоящото
обсъждано възражението се прие също за неоснователно.
По наказанието:
При основателното ангажиране отговорността на жалбоподателя правилно му е
наложено наказание на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, който предвижда
административно наказание „глоба“ в размер от 700 лева за водач, превишил
разрешената скорост над 50 km/h и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай разрешената максимална скорост за
движение в населено място е 50 км/ч., като санкционираната скорост е 107 km/h, т.е.
разрешената скорост е превишена с 57 км/ч, поради което правилно е била наложена
глоба в размер на 750 лв., доколкото превишението е само един път с 5 km/h, т.е. 50 лв.
над определения минимум. Наказанието в неговата цялост е фиксирано, поради което и
същото не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване са от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението, без въобще да се споменава отчетените параметри на
превишението на допустимата скорост. Установеното превишаване на скоростта
накърнява именно тези отношения, като нито деянието, нито личността на нарушителя
се установиха да се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на същото нарушение.
По аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, на съдебен контрол не подлежи преценката
за отнемане на контролни точки. Освен това отнемането на контролни точки
представлява констативен административен акт и той настъпва по силата на закона.
Съдът не следва да се произнася по разноските, тъй като такива от
правоимащата страна с оглед изхода на спора не се претендирани.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
наказателноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание наказателното постановление да се прецени като законосъобразно и
последицата от това – да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-009638 от 08.10.2021
г., издаден от Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с
който на С. Д. А. с ЕГН ********** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на
750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат 12
контролни точки.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на
страните пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7