Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 276 Дата 15.10.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка Стойчева
в съдебно заседание на 3 октомври 2018 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 373 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 263 от 11.05.2018
г., постановено по т. д. № 189/2016 г., Пловдивският окръжен съд е решил
следното:
„ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени от Д.Г.Г. против „Д.З.” АД, за заплащане на сумата от 30 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на ПТП, настъпило на 06.08.2015 г. в гр. П., ул. „Г.”, ведно със законна лихва
от датата на настъпване на увреждането 06.08. 2015 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 698,88 лв. обезщетение за имуществени вреди, от
които 520,50 лв. обезщетение заради невъзможността да упражнява труд и получава
трудово възнаграждение за периода 06.08.2015 г. – 11.01.2016 г.; 54 лв. –
стойността на закупен ортопедичен колан и 124,38 лв. направени разходи за
закупуване на санитарни материали, ведно със законна лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Д.Г.Г., да заплати на „Д.З.” АД, разноски в размер на 480 лв.“
Решението на
окръжния съд се обжалва от ищцата Д.Г.Г., с подробни съображения за неговата
неправилност.
Ответникът
по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.
Апелативният
съд прецени данните по делото и прие:
Искът е по чл. 226, ал. 1
КЗ (отм.), на датата 06.08.2015 г. ищцата е пострадала при пътно транспортно
произшествие, в което участник е бил водач на автомобил със специален режим на
движение (линейка), с редовно сключена с ответника по делото „Д.З.“ АД
застраховка „Гражданска отговорност“.
Фактическата
страна е била изяснена с подробните заключения по приетите в процеса
автотехнически експертизи на вещите лица инж. И.Д. (л. 228 и сл.) и инж. А.А.(л.
451 и сл.), както и от показанията на водача на линейката, разпитаният в съд.
з. от 02.11.2016 г. (л 184 и сл.) свидетел Р.Б.. Било е установено, че на
посочената дата, по обед, при ясно време и суха настилка, линейката е
превозвала пострадало дете и се е движила по изключително натоварената и тясна улица
„Г.“ в гр. П., с включени сирена и предупредителни светлини. Останалите
участници в движението в лентата пред линейката спрели, за да я пропуснат, а
движещите се в насрещната лява лента също спрели и то още преди намиращото се напред
по пътя на линейката следващо кръстовище, като оставили собствената им лента
свободна, за да може линейката да изпревари автомобилите, спрели един след друг
пред нея.
В този
момент на изпреварване на колоната от спрели автомобили вдясно, водачът на
линейката доближил автобус, чийто водач също бил спрял за да изчака, непосредствено
пред намиращата се там пешеходна пътека. Преди началото на тази пътека, на
тротоара, отляво на водача на линейката, били спрели пешеходци, също изчакващи
преминаването на изпреварващия колоната сигнализиращ автомобил. И в момента, в
който линейката още не била задминала спрелия автобус, но вече навлизала в
зоната на пешеходната пътека, ищцата се затичала пред автобуса, за да премине
на отсрещния тротоар, от дясно на ляво по пътя на линейката. В това време
линейката, която се движила със скорост между 27 км/ч и 32 км/ч, била задминала
автобуса и вече била навлязла върху пешеходната пътека, така водачът на
линейката не могъл да види изведнъж появилата се не пред колата, а вдясно от
него, тичаща пред спрелия отдясно автобус жена. Тя също не могла да реагира и
се ударила в зоната между десния преден калник и дясната предна врата на
линейката. Ударът станал почти по средата по ширината на пешеходната пътека,
вж. и скиците по т. 5-та от заключението н вещото лице И.Д. и т. 4-та от
заключението на вещото лице А.А..
Виждайки
жената непосредствено преди удара, водачът на линейката незабавно отбил малко в
ляво и спрял, но от този именно страничен удар в движещия се автомобил ищцата
получила увреждания, чието възмездяване е предмет на делото.
В тази обстановка преценката на окръжния
съд е, че застрахованият водач на линейката няма вина за получените от ищцата
увреждания и решението е правилно. И двете експертизи са категорични: водачът
на линейката е реагирал в момента, в който е имал фактическата възможност да
забележи пешеходката, която излязла на платното, при това тичайки пред спрелия
вдясно от него автобус, но „не е имал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране“. Подобен вариант би бил възможен само в случай, че линейката
се е движила с около, но не повече от 23,84 км/ч, но нито поводът за движението
на този специализиран автомобил, нито конкретната пътна обстановка са
предполагали, придвижването да става толкова неадекватно бавно. А като се има
предвид и групата пешеходци, които от ляво на платното, преди началото на
пешеходната пътека, са стояли на тротоара и са чакали точно преминаването на
линейката, водачът на специализирания автомобил очевидно нито е можел, нито е
бил длъжен „разумно да предположи“, че задминаваният автобус вдясно „е спрял за
осигуряване предимство на преминаващ пешеходец“, който при това се е затичал и
който впоследствие се удря не отпред, а отстрани, в дясната предна част на
линейката.
Вероятно
пострадалата жена не е успяла да прецени разстоянието до идващия от ляво автомобил,
нито – при скоростта си на придвижване – е имала възможност своевременно да
реагира на опасността и просто да спре и да пропусне линейката, но от където и
да се погледне този толкова нелеп пътен инцидент, данни за виновно поведение на
водача на линейката, което да е било и несъобразено с общо разумното изискване по
чл. 92, ал. 2 ЗДвП, по делото няма.
Отговорността
на застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е пряка функция на евентуално
доказаната в процеса отговорност на застрахования водач и след като в процеса е
била установена не само липсата на негова вина за настъпване на претърпените от
ищцата увреждания, но и липсата на такова противоправно негово поведение, което
да е в причинна връзка с получените вследствие на инцидента увреждания, предявеният
иск – като неоснователен – е подлежал на отхвърляне.
Заключението е, че
обжалваното решение е законосъобразен отговор на поставения по делото спор и на
осн. чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да бъде потвърдено. На осн. чл. 273, във вр.
с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК и във вр. с чл. 37 ЗПП, в полза на ответника по
жалбата ще следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт, в размер на сумата
300 лева.
В този смисъл ще се постанови и решението.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 263 от 11.05.2018 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. №
189/2016 г.
ОСЪЖДА Д.Г.Г., ЕГН **********, да заплати на дружеството „Д.З.“
АД, ЕИК ****, дължимо за настоящата
инстанция възнаграждение за юрисконсулт, в размер на сумата 300 (триста)
лева.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.