О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

27.04.2020 год.,  гр.Ямбол

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански  състав

на двадесет и седми април 2020 година

в закрито заседание в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА                                                     

                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                   2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

възз.гр.дело   № 235   по описа за   2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред Окръжен съд-Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на ОД на МВР - гр.Ямбол, подадена чрез юриск.А. против Решение №289/10.01.2020 г., постановено по гр.д.№713/2019 г. по описа на ЕРС.

С посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил ОД на МВР-гр.Ямбол да заплати на К.К.Т. ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1562,32 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г. вкл., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата 1445,92 лв. - считано от датата на предявяване на исковата молба - 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане и върху сумата 116,40 лв. - считано от 01.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 184,95 лева, представляваща  лихва за забава върху главницата от 1445,92 лева, начислена за периода на забавата, до датата на подаване на иска в съда - 01.10.2019 г., както и на основание чл.78 от ГПК сумата 380 лева - разноски по делото.

С въззивната жалба решението на ЕРС се атакува в изцяло, с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Въззивникът твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, уредено от нормите на ЗМВР и подзаконовите актове по приложението му. Твърди, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че ищецът е полагал извънреден труд за часовете нощен труд, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 и в резултат на това получени като разлика над нормата, тъй като ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на държавните служители, работещи по ЗМВР в системата на МВР и този закон обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, възнаграждението за положен труд и прочее. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следвало да се определя съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация наредби на министъра на вътрешните работи и негови заповеди. Сочи се, че за процесния период правната уредба на нощния труд на служителите в МВР е била регламентирана в чл.187, ал.1 от ЗМВР във вр. ал.3 и чл.179 от същия закон, както и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 год. на Министъра на вътрешните работи, които са съобразени с функциите на МВР, както и с естеството на извършваната дейност. Посочените нормативни актове изчерпвали правната регламентация на нощния труд на държавните служители по ЗМВР, поради което било недопустимо приложение на НСОРЗ, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Неправилно било и приетото от съда, че е налице непълнота в специалната уредба, поради което на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд, определен по правилата на НСОРЗ. Предвид посочените и другите подробни съображения в жалбата, се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени и бъдат присъдени разноските пред двете съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Доказателствени искания с въззивната жалба не са направени.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от К.К.Т., чрез пълномощника му адв.М., в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на решението. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция. Доказателствени искания с отговора на въззивната жалба не са направени.

Съгласно разпоредбата на чл.267 ГПК, в закрито заседание въззивният съд следва да извърши проверка на допустимостта на жалбата, при съответно прилагане на чл.262 ГПК, да се произнесе по допускане на посочените от страните нови доказателства и да насрочи делото за разглеждане в открито заседание.

В изпълнение на горепосочените задължения и като съобрази изискванията на чл.262 ГПК, ЯОС намери въззивната жалба за допустима, като подадена в предвидения в закона срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес, поради което следва да бъде разгледана в о.с.з.

Доказателствени искания страните не са направили.

Водим от изложеното, ЯОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 07.07.2020 г. от 09,30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.