Решение по дело №431/2020 на Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

 

№ 441

 

гр. П.***, 02.11.2020 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Административен съд – П.***, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

При секретаря Е В., като разгледа административно дело № 431/2020 г. по описа на Административен съд – П.***, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на ЕТ „***“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. ***, ул. ***, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, представлявано от управителя Б.И.К., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С478-0404792/06.04.2020 г., издадена от Л.П.Х.***– началник на отдел „Оперативни дейности – С.***“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. С.***, с която на основание чл. 118, ал. 1, във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. А от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка – запечатване на стопанисван от него търговски обект – аптека, находяща се в гр. П.***, ул. ***, №***, и забрана за достъп до обекта за срок от четиринадесет дни.

Жалбоподателят, чрез управителя си, не оспорва факта на извършеното нарушение, но моли заповедта за налагане на ПАМ да бъде отменена като незаконосъобразна, поради несъответствие с целта на закона. Излага аргументи за това, че със запечатването ще бъде предотвратено извършването изобщо на търговска дейност и реализирането на облагаеми приходи, което ще доведе до загуба за държавния фиск, което пряко ще засегне интересите на държавата, а също ще накърни интересите на клиентите, повечето от които живеят в района на обекта и разчитат на възможността за достъпно и надеждно обслужване. Счита за необоснован извода на административния орган, че ПАМ се налага, за да се прекратят лошите практики в обекта, тъй като същият работи от 1992 година и такова нарушение се извършва за първи път - посочва и конкретните причини, довели до това.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя, който поддържа жалбата, допълва доводите в нея и потвърждава искането си за отмяна на процесната заповед.

Ответникът, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Петков, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – П.***, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от административния акт, срещу подлежаща на съдебно оспорване заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Предмет на настоящия съдебен контрол е Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С478-0404792/06.04.2020 г., издадена от Л.П.Х.***– началник на отдел „Оперативни дейности – С.***“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. С.***.

Заповедта е издадена във връзка с проверка на описания в нея търговски обект - аптека, находяща се в гр. П.***, ул. ***, №3, стопанисвана от жалбоподателя: ЕТ „***“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П.***, ж.к. ***, ул. ***, бл..*** вх.***, ет.***, ап.***, представлявано от управителя Б.И.К.. Проверката е извършена на 31.03.2020 г., в 11:37 ч. от М. С. и И. И. – служители в главна дирекция „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП – гр. С.***. Първият от тях извършил контролна покупка на 1 бр. артикул – Тобрадекс, на стойност 3,40 лв., платени в брой. А. В.К. – служител на едноличния търговец, не издала фискален бон от намиращото се в обекта и регистрирано в НАП фискално устройство или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/2006 г.

След легитимация на проверяващите, от ФУ е отпечатан дневен финансов отчет и КЛЕН, от които се установило, че сумата от 3,40 лв. не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка. Проверена е и описана касовата наличност в размер на 5,48 лв., при разчетена касова такава от ФУ 6,48 лв. При съпоставка на същата с данните от междинния /Х/ отчет е установена отрицателна разлика от 1,24 лв.

От служителката А. В. К. са снети писмени обяснения /л.40/. Същата посочила, че в момента на проверката се е извършвала актуализация на програмния продукт, осигуряващ връзка на фискалното устройство с НАП. Изискани са декларации КД 126 и КД 148.

След приключване на проверката, в присъствие на А. В. К. е съставен Протокол за извършена проверка № 0404792/31.03.2020 г. /л.33/. В него са обективирани действията и констатациите на контролните органи. Протоколът е съставен в писмена форма и е със съдържание и реквизити съгласно чл. 50, ал. 2 от ДОПК. Подписан е от съставителя и от представител на проверяваното търговско дружество съгласно чл. 50, ал. 4 от ДОПК, поради което и на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК има доказателствена сила за отразените действия, изявления и обстоятелства.

При горните фактически установявания, настоящият състав на Административен съд – П.***, намира от правна страна, следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно  чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка се прилага от орган по приходите или упълномощено от него длъжностно лице. Чл.7, ал.1 от ЗНАП очертава кръга на органите по приходите. В т.3 от същата разпоредба, като такива са посочени началниците на отдели. Оспореният административен акт е издаден от началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в съответствие с предоставената му компетентност по  чл.186, ал.3 от ЗДДС, във вр. с чл.7, ал.1 от ЗНАП и Заповед № ЗЦУ- ОПР-16/17.05.2020 г. на изпълнителния директор на НАП /л.46/.

Същият е издаден в изискуемата писмена форма и е с предвиденото в чл.59, ал.2 от АПК съдържание. Отговаря на изискването по  чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивираност. В обстоятелствената част ясно и точно са изложени фактите, послужили като основание за прилагането на принудителната административна мярка, както и тези, относими към преценката за продължителността и.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваната заповед, съдът приема, че макар формално да са налице обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, заповедта е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност.

Съобразно изричния текст на чл.22 от ЗАНН, принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Принудителните административни мерки нямат и не могат да имат характер на санкция и на тях не могат да бъдат възлагани функциите предупреждаване и превъзпитание на нарушителя и възпитание и предупреждение върху останалите правни субекти.

Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие със спецификите на мерките във всяка конкретна хипотеза на нарушение по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Налагането на принудителната административна мярка в конкретния случай не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона. Запечатването на търговския обект – аптека, не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушението, за което е издадена обжалваната заповед, тъй като то е довършено към момента на установяването му. Доколкото липсва презумпция, че във всеки един случай продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите, запечатването не може да бъде оправдано от предотвратяване на други нарушения от същия вид. Не би могло да доведе и до предотвратяване или отстраняване на вредните последици от конкретното или други нарушения от същия вид, тъй като установяването на неотчетените приходи и съответните им данъчни задължения може да стане единствено с ревизионен акт в рамките на ревизионно производство съгласно изричната разпоредба на чл.110, ал.2 от ДОПК и не може дори практически да стане посредством запечатването на обекта.  По тези съображения, в конкретната хипотеза целта на запечатването е допълнителна санкция, извън предвидените за нарушение на Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите, което противоречи на законоустановената цел на принудителната административна мярка и съставлява превратно упражняване на власт.

Не на последно място съдът намира, че прилагането на мярката спрямо конкретния търговски обект – аптека, би било неадекватно и с оглед пандемичната обстановката и ситуация на извънредно положение в страната, свързани с разпространението на „Ковид - 19“. То не би отговорило и на очакванията на обществото от надеждно и достъпно здравеопазване, в т.ч. достъп до обекти, в които се продават лекарства и животоподдържащи медикаменти по НЗОК /последното се установява и от представените и приложени по делото Договор № 140578/19.04.2019 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК /л.7/ и Договор за покупко-продажба № 689/22.11.2016 г. /л.10/.

По отношение на определената от административния орган продължителност на наложената мярка, съдът намира, че органът действа при оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. Определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни. Мотивите относно преценените от органа обстоятелства обаче са общи и не кореспондират с направените от него правни изводи за срока. Посочено е, че са взети предвид тежестта на нарушението и последиците от същото, без да се уточни каква е тежестта и какви са последиците; начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до извършеното деяние, без да е посочено какъв точно е начина и какво в организацията на отчетността е възприето като причина за деянието; какво е мотивирало органа да приеме, че „една от целите на търговеца е именно отклонение от данъчно облагане“ след като няма данни и доказателства, нито са наведени доводи, търговецът да е извършвал и друг път такива нарушения и това да сочи на извод за системно нарушаване на данъчното законодателство и твърдяните в акта „лоши практики в обекта“.

Съдът намира също, че при издаване на обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност, и по-специално правилото, закрепено в чл.6, ал.5 от АПК, съгласно което административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя, че принудителната административна мярка предотвратява преди всичко извършването на търговска дейност и реализирането на приходи, което освен че ограничава правата на търговеца, води и до пропуснати приходи за държавата от данъци. Този извод се налага по-специално от съотношението между размера на неотчетената продажба – 3,40 лв., и данните за намалелия приход на жалбоподателя вследствие залепеното на предното стъкло на аптеката съобщение за констатираното нарушение и предстоящото налагане на ПАМ /видно от приложените финансовите отчети за м.април и м.май.2020 г./. Отделно, от представените договори е се установява, че жалбоподателят е поел задължения към доставчици на лекарствени продукти, медицински изделия и др. стоки с медицинско предназначение, а плащанията по тях се извършват от дневните обороти на аптеката, поради което запечатването на обекта би довело до невъзможност за изпълнението им. Налагането на ПАМ ще доведе и до сериозни последици за управителя на едноличния търговец, съпругата и дъщеря му, тъй като всички те работят в обекта /видно от разчетно-платежна ведомост на л.28/ и на практика затварянето ще лиши от доходи цялото семейство.

Посоченото обосновава извода, че в случая прилагането на принудителна административна мярка не само не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и засяга косвено финансовите интереси на държавата и най-вече ограничава правата на жалбоподателя в степен, надхвърляща необходимото за постигане на целта на закона.

Предвид изложеното, съдът счита, че така наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

От страна на жалбоподателя не е направено искане за разноски, поради което такива не се дължат.

Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд - П.***

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С478-0404792/06.04.2020 г., издадена от Л.П.Х.***– началник на отдел „Оперативни дейности – С.***“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. С.***, с която по отношение на ЕТ „***“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П.***, ж.к. ***, ул. ***, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, представлявано от управителя Б.И.К., на основание чл. 118, ал. 1, във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. А от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – аптека, находяща се в гр. П.***, ул. ***, №***, и забрана за достъп до обекта за срок от четиринадесет дни, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                              

 

СЪДИЯ:/П/