№ 10462
гр. София, 08.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110111528 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 08.03.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На осми март две хиляди двадесет и четвърта
година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 11528 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. С. В., с ЕГН **********, от гр.
Банкя, ул. „Методи Иванов“ № 57А, против И. Г. В., с ЕГН **********, от гр. Банкя, ул.
„Методи Иванов“ № 57А, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца 1. сумата от общо
24 716,67 лв., представляваща 1/2 идеална част от платени от ищеца вноски по договор за
кредит от 09.04.2008 г., от която сума: 1.1. сумата от 14 258,26 г., платена за периода от
01.03.2017 г. до 31.01.2020 г., и 1.2. сумата от 10 458,41 лв., платена за периода от 01.02.2020
1
г. до 28.02.2022 г., 2. сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за ползване от
ответницата на съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Банкя, ул. „Методи Иванов“ №
57А, за периода от 02.05.2019 г. до 02.01.2020 г., 3. сумата от 997,72 лв. – лихва за забава
върху главницата от 4 000 лв., дължима за периода от 03.06.2019 г. до 03.03.2022 г., ведно
със законната лихва върху главниците, дължима от предявяване на исковата молба –
04.03.2022 г. до окончателното плащане на сумите, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са били в граждански брак от
28.09.2006 г. до 24.01.2020 г., когато същият бил прекратен с влязло в сила Решение № 2110
от 16.01.2020 г. по гр.д. № 32302/2020 г. по описа на СРС. Също така твърди, че по време на
брака ищецът сключил договор за потребителски кредит от 14.06.2007 г. с „ОББ“ АД за
сумата от 20 000 лв., по който ответницата се задължила да отговаря солидарно с ищеца. На
09.04.2008 г. между същите страни бил сключен договор за ипотечен кредит, по който
банката предоставила на ищеца сумата от 60 000 евро. Излага твърдения, че ищецът
заплащал всички вноски с изключение на вноската за месец октомври 2017 г. От 24.06.2016
г. страните по делото били във фактическа раздяла, като с нотариална покана, връчена на
ответницата на 02.05.2019 г., ищецът поканил последната да му заплаща обезщетение за
правото на ползване върху съсобствения им недвижим имот за периода от 02.05.2019 г. до
02.01.2020 г. Сочи, че за периода на фактическата раздяла и след прекратяване на брака
ищецът заплатил сумата от общо 24 716,67 лв., представляваща 1/2 идеална част от платени
от ищеца вноски по договор за кредит от 09.04.2008 г., от която сума: 1. сумата от 14258,26
г., платена за периода от 01.03.2017 г. до 31.01.2020 г., и 2. сумата от 10 458,41 лв., платена
за периода от 01.02.2020 г. до 28.02.2022 г., като дължимите вноски за месец октомври 2021
г., месец декември 2021 г и месец януари 2022 г. били платени от брата на ищеца. С
исковата молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени
искания.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 131 от ГПК
от ответницата И. Г. В., с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва
по размер предявената претенция за присъждане на обезщетение. Оспорва изложените от
ищеца твърдения за лишаване от правото му на ползване върху имота, като твърди, че и към
момента ищецът притежава ключ и има достъп до имота. Позовава се на влязло в сила
решение № 2110 от 16.01.2020 г. по гр.д. № 32302/2020 г. по описа на СРС, в частта, в която
ищецът по настоящото дело бил осъден да заплаща на ответницата месечен наем в размер на
422 лв. Оспорва исковата претенция за връщане на половината от погасения от ищеца
кредит, като твърди, че усвоената от ищеца сума по договор за потребителски кредит от
14.06.2007 г. е била ползвана за нужди на търговските дружества, в които ищецът имал
участие. Оспорва размера на заплатените от ищеца суми, като несъответстващ на размера на
анюитетните вноски. Не спори, че ищецът е погасявал кредита за посочения период
самостоятелно. Прави възражение за прихващане със сумата от 6 295,91 лв., от които:
сумата от 5 727,90 лв. – неолихвяеми вземания и сумата от 568,01 лв. – такси по ТТРЗСЧИ, с
които суми моли да се извърши прихващане. Моли съда да извърши прихващане с
2
посочените суми претендираните от ищеца суми за погасяване на кредита, както и да
отхвърли исковите претенции за присъждане на обезщетение за ползване на имот и
обезщетение за забавено плащане, претендира направените по делото разноски. С исковата
молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени искания.
С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявени са искови претенции от В. С. В. , против И. Г. В. за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца 1. сумата от общо 24 716,67 лв., представляваща 1/2
идеална част от платени от ищеца вноски по договор за кредит от 09.04.2008 г., от която
сума: 1.1. сумата от 14 258,26 г., платена за периода от 01.03.2017 г. до 31.01.2020 г., и 1.2.
сумата от 10 458,41 лв., платена за периода от 01.02.2020 г. до 28.02.2022 г., 2. сумата от 4
000 лв., представляваща обезщетение за ползване от ответницата на съсобствен недвижим
имот, находящ се в гр. Банкя, ул. „Методи Иванов“ № 57А, за периода от 02.05.2019 г. до
02.01.2020 г., 3. сумата от 997,72 лв. – лихва за забава върху главницата от 4 000 лв.,
дължима за периода от 03.06.2019 г. до 03.03.2022 г., ведно със законната лихва върху
главниците, дължима от предявяване на исковата молба – 04.03.2022 г. до окончателното
плащане на сумите, както и направените по делото разноски.
Така предявените искове претенции са с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, чл.
31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 103 от ЗЗД, както и
искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения, като ищецът следва да докаже
валидно възникнало договорно правоотношение между страните и „ОББ“ АД, възникване на
солидарност между страните по повод сключения договор за кредит; размера на платеното
над дължимата от ищцата част от дълга, правото си на собственост върху процесния
недвижим имот, квотите на всеки от собствениците, ползване на недвижимия имот от
ответника, отправянето на покана до ответника, а ответникът – направените възражения.
С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на повдигнатия пред съда спор, като се укаже на страните, че
могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане на спора. На страните следва
да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение,
а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9
от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира, че
приложените към исковата молба и отговора на ответника писмени доказателства следва да
бъдат допуснати като допустими, необходими и относими. По отношение на останалите
3
направени от ответника доказателствени искания съдът ще се произнесе в съдебно заседание
след изслушване становището на ищеца.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
155-и състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 11528/2022 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 25.04.2024 г., 10,30 часа, за която дата и час
да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от постъпилия отговор на исковата молба да се връчи на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искови претенции от В. С. В. , против И. Г. В. за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца 1. сумата от общо 24 716,67 лв., представляваща 1/2
идеална част от платени от ищеца вноски по договор за кредит от 09.04.2008 г., от която
сума: 1.1. сумата от 14 258,26 г., платена за периода от 01.03.2017 г. до 31.01.2020 г., и 1.2.
сумата от 10 458,41 лв., платена за периода от 01.02.2020 г. до 28.02.2022 г., 2. сумата от 4
000 лв., представляваща обезщетение за ползване от ответницата на съсобствен недвижим
имот, находящ се в гр. Банкя, ул. „Методи Иванов“ № 57А, за периода от 02.05.2019 г. до
02.01.2020 г., 3. сумата от 997,72 лв. – лихва за забава върху главницата от 4 000 лв.,
дължима за периода от 03.06.2019 г. до 03.03.2022 г., ведно със законната лихва върху
главниците, дължима от предявяване на исковата молба – 04.03.2022 г. до окончателното
плащане на сумите, както и направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответницата И. Г. В., с който оспорва исковите претенции като
неоснователни.
Така предявените искове претенции са с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, чл.
31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 103 от ЗЗД, както и
искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Сключен договор за кредит на 09.04.2008 г.; Решение № 2110 от 16.01.2020 г. по гр.д. №
32302/2020 г. по описа на СРС.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже валидно
възникнало договорно правоотношение между страните и „ОББ“ АД, възникване на
солидарност между страните по повод сключения договор за кредит; размера на платеното
над дължимата от ищцата част от дълга, правото си на собственост върху процесния
недвижим имот, квотите на всеки от собствениците, ползване на недвижимия имот от
ответника, отправянето на покана до ответника, а ответникът – направените възражения.
4
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5