РЕШЕНИЕ
№ 2613
гр. Варна, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20253110101867 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ от Ц. Д. И., ЕГН **********, с адрес: град *, срещу „*“ АД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: град*, за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 100 лева - частичен иск от общо 2 182,20 лева, представляваща
неизплатено обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
врата задна дясна, врата предна дясна, калник заден десен, калник преден десен и капачка
странично дясно огледало, причинени в резултат на настъпило на 06.06.2024 г., около 19:00
часа, в град Варна, в района на Севастопол, застрахователно събитие по Застрахователна
полица № */26.06.2023 г. за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“ за лек
автомобил марка и модел „М*“ с рег. № *, със срок на действие от 27.06.2023 г. до 26.06.2024
г., за което е образувана Щета № */07.06.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска – 13.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 26.06.2023 г. била сключена комбинирана
застраховка „Каско“, клауза „Пълно“ за собствения на ищцата лек автомобил марка и модел
„*“ с рег. № *, с ответника, обективирана в Застрахователна полица № */26.06.2023 г., със
срок на действие от 27.06.2023 г. до 26.06.2024 г. Автомобилът бил застрахован за сумата от
40 200 лева, като застрахователната премия възлизала на 1 626,70 лева, която към момента
на предявяване на иска е изцяло заплатена.
Сочи се, че на 06.06.2024 г. около 19:00 часа, в град В* Г*П* паркирал процесния лек
автомобил, като при връщането си до него установил, че същият бил ожулен от дясната
страна.
Заявява се, че ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие на
07.06.2024 г. и служители на същия огледали автомобила, като бил съставен протокол за
оглед по Щета № *, в който като увредени детайли били описани: врата задна дясна, врата
предна дясна, калник заден десен, калник преден десен и капачка странично дясно огледало.
1
Ищецът твърди, че получил застрахователно обезщетение в размер на 417,80 лева.
Сочи се, че след извършено проучване в няколко сервиза се установило, че сумата,
необходима за възстановяване на щетите, била в размер на 2 600 лева.
С оглед изложените твърдения, ищецът предявява исковата си претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като се
оспорва предявеният иск по основание и размер.
Не се оспорва, че между страните в производството е налице валидно застрахователно
правоотношение, съгласно Застрахователна полица № */26.06.2023 г. за комбинирана
автомобилна застраховка „Автогрижа“ за лек автомобил марка и модел „*“ с рег. № *, със
срок на действие от 27.06.2023 г. до 26.06.2024 г., за което е образувана Щета № */07.06.2024
г., както и че ответникът е заплатил на ищцата застрахователно обезщетение от 417,80 лева.
Твърди се от ответника, че не всички описани щети били резултат от процесното ПТП,
като увреждания като тези по предната дясна врата били налични и към момента на
сключване на договора за застраховка, поради което и същите не подлежат на
възстановяване. Заявява се, че изплатеното на ищцата застрахователно обезщетение в цялост
съответства на настъпилите вследствие на процесното ПТП увреждания по лекия й
автомобил, като същото било определено по експертна оценка, съгласно приложимите към
договора за застраховка Общи условия и Методика за определяне на размера на
застрахователното обезщетение. Оспорва се размерът на предявеният иск като завишен и
несъответстващ на причинените по процесния лек автомобил увреждания.
С оглед на изложените съображения, се иска отхвърляне на предявения иск.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявената претенция. Претендира заплащане на разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено становище се
иска отхвърляне на исковата претенция. Претендират се направените в производството
съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от Свидетелство за регистрация Част I № *от 27.06.2023 г. /л. 4/, процесният лек
автомобил марка и модел „*“ с рег. № *е собственост на ищцата.
От представената по делото Застрахователна полица № */26.06.2023 г. за комбинирана
автомобилна застраховка „Автогрижа“ /л. 5/ е видно, че ищцата е застраховала процесния
лек автомобил при ответното дружество със срок на действие от 27.06.2023 г. до 26.06.2024
г. Съгласно застрахователната полица, застрахователната сума е в размер на 40 200 лева, а
дължимата премия е в размер на 1 567,80 лева.
Приети като писмени доказателства по делото са: Искане за оценка на вреди по
застраховка „Каско на МПС“ от 07.06.2024 г. /л. 27/ и Протокол № *2 от 07.06.2024 г. /л. 9/ за
извършен оглед на МПС, съдържащ описание на настъпилите увреждания на процесния лек
автомобил, вследствие на ПТП, а именно: увреждане на врата задна дясна, врата предна
дясна, калник заден десен, калник преден десен и капачка странично дясно огледало.
Представени от ответника са Общи условия на ответното дружество по застраховка
„Каско на МПС“, Методика за обработка на преписки по щети по застраховки „Каско на
МПС“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /л. 28 - 41/, както и Протокол № * от
27.06.2023 г. за извършен оглед на МПС /л. 63/, видно от който процесният лекият автомобил
е имал видими неизправности, съгласно приложения към протокола снимков материал.
По делото е изслушано заключение по допусната Съдебно-автотехническа експертизи.
Видно от същото, вещото лице е достигнал до изводите, че при съпоставка на описаните от
застрахователя като настъпили увреждания по процесния лек автомобил и механизма на
ПТП става ясно, че е налице пряка причинно-следствена връзка същите. Общата стойност за
2
възстановяване на автомобила по средни пазарни цени за труд и боя е 1 530,60 лева с ДДС.
Към датата на сключване на процесната застрахователна полица е било налично увреждане
по предна дясна врата, съизмеримо с това при завеждане на щетата, но са налице и
допълнителни увреди. В открито съдебно заседание вещото лице заяви, че, от една страна,
наличното към момента на завеждане на щетата предходно увреждане не е допринесло и не
е в причинна връзка с новото такова. От друга страна, наличието или липсата на старото
увреждане не променя стойността на разходите, необходими за отстраняване на щетата,
описана като следствие от процесното ПТП.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ, следва да се
установи наличието на следните материалноправни предпоставки: възникване на
застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор; причинна връзка
между застрахователното събитие и настъпилите за ищеца вреди; размера на
претендираното обезщетение.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че между страните в
производството е налице валидно застрахователно правоотношение, съгласно
Застрахователна полица № */26.06.2023 г. за комбинирана автомобилна застраховка
„Автогрижа“ за лек автомобил марка и модел „*“ с рег. № *, със срок на действие от
27.06.2023 г. до 26.06.2024 г., за което е образувана Щета № */07.06.2024 г. с описани
увреждания по врата задна дясна, врата предна дясна, калник заден десен, калник преден
десен и капачка странично дясно огледало; че ответникът е заплатил на ищцата
застрахователно обезщетение от 417,80 лева; че между страните намират приложение
Общите условия към процесния договор за застраховка, касаещи начина на определяне на
застрахователното обезщетение по същия.
Съдът намира за установени от събраните по делото писмени доказателства и от
приетото заключение по назначената Съдебно-автотехническа експертиза следните
причинени на процесния лек автомобил щети: увреждане на врата задна дясна, врата предна
дясна, калник заден десен, калник преден десен и капачка странично дясно огледало, които
са в причинно-следствена връзка с установения и неоспорен от страна на ответника
механизъм на застрахователното събитие.
Настоящият съдебен състав намира възражението на ответника за наличие по
процесния лек автомобил на предходни щети за неоснователно, доколкото видно от
изслушаното заключение по допуснатата Съдебно-автотехническа експертиза, от една
страна, наличното към момента на завеждане на щетата предходно увреждане не е
допринесло и не е в причинна връзка с новото такова. От друга страна, наличието или
липсата на старото увреждане не променя стойността на разходите, необходими за
отстраняване на щетата, описана като следствие от процесното ПТП.
С оглед установеност в производството, чрез приемане като безспорни и ненуждаещи
се от доказване и чрез приобщените писмени доказателства и експертно заключение, на
материалноправните предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 405 ГПК, съдът
намира, че същият е доказан по своето основание.
По отношение на размера на исковата претенция с правно основание чл. 405 КЗ съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в размер, равняващ се на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като негова горна
3
граница е уговорената застрахователна сума /аргумент от ал. 1/. В случаите на пълна увреда
обезщетението се съизмерва с действителната стойност на застрахованото имущество, тоест
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със
същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. При частична увреда релевантна е възстановителната
стойност – цената за възстановяване на имуществото от същия вид /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Целта
на законодателната уредба е да бъдат гарантирани правата на застрахования, така че в пълен
обем да бъдат репарирани настъпилите вследствие на реализирания застрахователен риск
вреди, обезпечени със застрахователния договор.
Трайната съдебна практика е еднопосочна и приема, че в случаите на съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, последното се определя
по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, а уговорки, съдържащи се в общите условия на застрахователя и водещи до
ограничаване обема на отговорността на застрахователя, са непротивопоставими на
застрахования. Последните представляват единствено минимална долна граница при
определяне на застрахователното обезщетение, като при наличието на спор между страните
относно неговия размер, съдът следва да съобрази действителната стойност на вредата.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 162 ГПК и на заключението по назначената
Съдебно-автотехническа експертиза се установява, че общата средна пазарна стойност на
вредите на автомобила, претърпени в резултат на процесното застрахователно събитие,
настъпило на дата 06.06.2024 г., е 1 530,60 лева, от което следва да бъди приспаднато
заплатеното от застрахователя обезщетение от 417,80 лева.
Предвид горното, съдът намира, че следва да уважи исковата претенция в пълния й
предявен размер от сумата от 100 лева - частичен иск от общо 2 182,20 лева, представляваща
неизплатено обезщетение за причинени имуществени вреди, причинени в резултат на
настъпило на 06.06.2024 г., около 19:00 часа, в град Варна, в района на Севастопол,
застрахователно събитие по Застрахователна полица № */26.06.2023 г. за комбинирана
автомобилна застраховка „Автогрижа“ за лек автомобил марка и модел „*“ с рег. № *, със
срок на действие от 27.06.2023 г. до 26.06.2024 г., за което е образувана Щета № */07.06.2024
г.
Върху определената сума за обезщетяване на увреденото лице следва да бъде
присъдена и законната лихва, считано от предявяване на иска – 13.02.2025 г. до
окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски в производството. Съгласно представения
списък на разноски и доказателства за тяхното извършване, сторените такива от ищеца са
следните: сумата от 50 лева – държавна такса, сумата от 200 лева - депозит за вещо лице,
сумата от 480 лева с включен ДДС – адвокатско възнаграждение.
Направено от процесуалния представител на ответника е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което с оглед на фактическата и правна сложност на спора,
цената на уважения иск и извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия,
съдът намира за неоснователно. Претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат е
определено към минималния размер, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, предвид и включения в последното ДДС.
Поради изложеното, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени изцяло
претендираните от него разноски в общ размер на 730 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град *, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Д. И., ЕГН **********, с адрес: град *, сумата от
100 (сто) лева - частичен иск от общо 2 182,20 лева, представляваща неизплатено
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на врата задна
дясна, врата предна дясна, калник заден десен, калник преден десен и капачка странично
дясно огледало, причинени в резултат на настъпило на 06.06.2024 г., около 19:00 часа, в град
Варна, в района на Севастопол, застрахователно събитие по Застрахователна полица №
*/26.06.2023 г. за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“ за лек автомобил
марка и модел „*“ с рег. № *, със срок на действие от 27.06.2023 г. до 26.06.2024 г., за което е
образувана Щета № */07.06.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 13.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание
чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ДА
ЗАПЛАТИ на Ц. Д. И., ЕГН **********, с адрес: град *, сумата от общо 730 (седемстотин
и тридесет) лева – разноски за настоящото производство, от която: сумата от 50
(петдесет) лева – държавна такса, сумата от 200 (двеста) лева - депозит за вещо лице,
сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева с включен ДДС – адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени от ответника на ищеца
по посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN: *, с титуляр: адвокат Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5