Р Е
Ш Е Н
И Е № 1647
01.10.2014г.,гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание на първи октомври две
хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: Виолета
Шипоклиева
Членове: Фаня
Рабчева
Тоско Ангелов
Като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева гр.д.№ 2650/ 2014г. по описа
на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.437, ал.1
и сл. ГПК.
Делото е образувано по
жалба от адв.И. Хр.К.,***, като
процесуален представител на
длъжниците А.Н.И. и съпругата му С.Д.И.
с посочен служебен адрес:***, ет.6 против Постановление за възлагане на
недвижим имот от 07.07.2014г. по изп.д.№ № 1773/2012г. по описа на ЧСИ П. И., с
рег. № 821 , район на действие ОС – Пловдив. По изложени съображения в жалбата
се иска отмяна на обжалваното постановление за възлагане на недвижим имот,
представляващ СОС в сграда с идентификатор по КК 56784.522.990.1.21,
представляващ апартамент № 21, на етаж 6 от сграда № 1 със застроена площ от
67,86 кв м, разположена в поземлен имот с идентификатор **, находящ се в гр.П., с адм.адрес ул.”***,
ведно с избено помещение №4 и 2,58 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.
Сочат се доказателства във връзка с доводите и оплакванията в жалбата.
Депозирани са писмени
възражеиня от „Банка ДСК” ЕАД, взискател по изпълнителното дело, с които се
оспорва основателността на жалбата и се иска потвърждаване на постановлението
за възлагане на описания недвижим имот.
Постъпили са и мотиви по
реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ П.И., в които се аргументира допустимостта, но
неоснователността на депозираната жалба, с подробно изложение в тази насока.
Пловдивски окръжен съд като
взе предвид представените по делото писмени доказателства, намери следното:
Жалбоподателите имат
качеството на длъжници в изпълнителния процес, който е иницииран от кредитора
„Банка ДСК” ЕАД за събиране на вземане по изп.лист от 19.09.2012г. по ч.гр.д.№
14297/ 2012г. по описа на ПРС –VІ гр.с.
С жалбата се мотивира
обжалването на описаното Постановление за възлагане поради неизвършено надлежно наддаване при публичната
продан, както и за това , че имуществото не е възложено по най-високата
предложена цена.
Жалбоподателите се
явяват редовно увед9омени за изготвеното постановление за възлагане на
11.07..2014г., поради което депозираната от същите жалба на п18.07.2014г. се
явява в предвидения по чл.436, ал.1 ГПК едноседмичен срок. С оглед основанията,
на които се обжалва издаденото Постановление за възлагане на недвижим имот ,
мотивирани като извършено ненадлежно наддаване и невъзлагане на имуществото по
най-високата предложена цена, налице е хипотезата на чл.435, ал.3 ГПК за
допустимост на депозираната от длъжниците жалба.
Фактическите основния, въз
основа на които се претендира незаконосъобразност на издаденото постановление
за възлагане, се свързват с обстоятелствата, че след проведена предходна публична продан на недвижимия имот
в периода 14.05.- 14.06.2013г. , представляваща
втора публична продан с обявена начална тръжна цена 64 800 лева ,
последната е приключила с протокол на ЧСИ , в който е обявена за нестанала
поради липса на наддавателни предложения. За нестаналата публична продан
взискателят Банка ДСК е бил уведомен със
съобщение , получено от представител на банката на 21.06.2013г., в което
съобщение изрично било посочено, че на основание чл.494 ГПК, ако взискателят не
заяви желание да бъде извършена нова продан на имота в седмодневен срок от
получаване на съобщението, наложената върху имота възбрана ще бъде заличена, а
имотът ще бъде освободен от изпълнение. В тази връзка с сочи от жалбоподателя,
че при внимателен преглед по изпълнителното дело се установявала поправка върху изпратената от
взикателя молба с нанесен вх.№ 21110/ 28.06.2013г., а
под коректорната паста се виждало друг
текст, сочещ на друг входящ номер с друга дата – вх.№ 21193/ 01.07.2013г. С оглед на това се мотивира, че това сочи, че
молбата на взискателя е била депозирана след предвидения в чл.494 ГПК срок. В тази
насока се изразява мнението, че съществува висока степен на вероятност
входящият номер и датата на молбата да са били променени , за да се запази
ефектът на извършените до този момент изпълнителни действия спрямо недвижимия
имот и за да не се налага същият да бъде освобождаван от изпълнение, да бъде
вдигана наложената върху него възбрана, след което да се налага да бъде
вписвана нова такава, да бъде извършван нов опис, нова оценка и едва след това
да се пристъпи към публична продан. Въз основа на тези съждения се мотивира от
жалбоподателя изводът, че установяването на антидатирането на посочената молба
от взискателя, респ. приемането, че същата е била депозирана извън седемдневния
срок по чл.494 ГПК, то следва , че съдебният изпълнител не е трябвало да провежда публична продан в
периода 26.02.-26.03.2014г., представляваща „първа при нова цена”, а като
резултат от обявяването й за нестанала поради липса на наддавателни
предложения, не е следвало да провежда и последваща такава в периода
04.06.-04.07.2014г., явяваща се „втора” спрямо „първата при нова цена”, при
условията на намаляване на началната тръжна цена спрямо „първата при нова цена”. Вместо това на основание цитираната норма в ГПК е
следвало да се освободи от изпълнение имота и да се заличи служебно наложената
възбрана , а след което ЧСИ е следвало
да наложи нова възбрана, да извърши нов опис и оценка на имота, които
действия са задължителна предпоставка за законосъобразно провеждане на последващата го публична продан. Вместо това
ЧСИ предприел действия по провеждане на последваща публична продан, без да
извърши нов опис и нова оценка на имота, видно от протокола от 13.01.2014г. ЧСИ
е приел, че валидно е описал имота с протокола от 08.11.2012г. и въз основа на
този опис е насрочена „ първа продан при нова цена” за периода
26.02.-26.03.2014г.. Следователно се прави довод, че след като и процесната
продан, проведена в периода 04.06.-04.07.2014г. в качеството й на „втора”
спрямо „ първата при нова цена”, се основава на същия опис , извършен при първоначалното пристъпване
към изпълнение- на 08.11.2012г. и без извършването на нова оценка , същата се явява проведена без преди това да са
извършени задължителните опис и оценка на имота. Така се обосновават правните доводи, че е
налице ненадлежно наддаване, неправилно е определена началната цена, поради
определянето без да е извършен опис и без да е извършена оценка, каквато е
задължителна при първоначално пристъпване към изпълнение на недвижим имот.
Така заявените факти и
обстоятелства обосновават наличието на правен интерес с оглед
допустимостта от обжалване на издаденото Постановление на
съдебния изпълнител. Изложените обстоятелства, свързани с не приложение на
разпоредбата на чл.494, ал.2 ГПК , инвокират доводите на жалбоподателя за
непроявени условия и предпоставки за определяне на нова цена на процесният
продаван при публична продан имот, с оглед на което евентуално да предпостави
създаване на условия за ново наддаване, така че
имотът да бъде възложен по най-високата предложена цена и осребряването
на имуществото да е при по-благоприятна за жалбоподателя продажна цена с цел
по-висока степен на погасяване на дълга, респ. по-висока степен удовлетворяване
съответното вземане на взискателя. С оглед на това жалбата се явява процесуално
допустима в хипотезата на чл.435, ал.3 ГПК, но по същество недоказана, поради
което и неоснователна, по следните констатации и съображения:
Така посочената видима
корекция на входящия номер и дата на молбата на взискателя по чл.494, ал.1 ГПК
не се оспорва като извършена, видно от становището на съдебния изпълнител,
обективирано в депозираните мотиви по реда на чл.436, ал.1 ГПК, която корекция
е обяснена и разяснена с допусната техническа грешка при входирането на документи
в кантората на съдебния изпълнител. С оглед на това и не се налага събиране на
посоченото от жалбоподателя доказателство – СГЕ за изясняване на въведеното
твърдение. Обоснована е от съдебния изпълнител и причината за извършената
корекция, а именно постъпилата в по-ранен момент, а именно на датата 28.06.2013г.
молба от взискателя по електронната поща, с която е упражнено правото на
същия по чл.494, ал.1 ГПК. Тези обстоятелства изцяло се подкрепят с
представените доказателства, комплектовани в изпратеното копие на изп.дело, а
именно налице е доказателство за изпратената по електронната поща молба,
изходяща от взискателя, адресирана до съдебния изпълнител, с волеизявление за
нова оценка и дата и момент на изпращане : „
Петък, 2013, Юни 28 10:42:46”. / вж. л.594 по изп.дело/. Следователно привеждането в съответствие на изпратената и
получена по-късно идентична молба от взискателя по пощата резонно и правилно е
следвало да бъде приведена в съответствие с действителния момент на изпращане
на молбата по електронната поща, тъй като последният обективира действителният
момент на изявлението на взискателя по чл.494, ал.1 ГПК и в предвидения указан
срок.
По така описаните факти и обстоятелства, следователно
жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение
като се потвърди издаденият от съдебния изпълнител обжалван акт.
Водим от горното и на
основание чл.435, ал.3 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за възлагане на недвижим имот
от 07.07.2014г. по изп.д.№ № 1773/2012г. по описа на ЧСИ П. И., с рег. № 821 ,
район на действие ОС – Пловдив.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател:
Членове: