Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 02.05.2019
Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На трети
април две
хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-П.
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1211 по описа за 2018 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявен
е иск с правно основание член 127, ал. 2
от СК във връзка с чл. 59, ал. 9 от СК и чл. 143, ал. 2 от СК.
В исковата си
молба ищецът - К.Т.А. твърди, че с ответницата сключили граждански брак но
30.05.2004г., за който бил съставен Акт за граждански брак № 5/30.05.2004г. От
брака си имали родени две деца: Т.К.А., родена на ***г. с ЕГН ********** и Т.К.А.,
роден на ***г. с ЕГН **********. С влязло в сила решение № 395/10.12.2015г.,
постановено по гр. д. № 365/2015г. по описа на КрлРС
бил прекратен брака им с развод, като съдът предоставил упражняването на
родителските права върху двете им деца на ответницата, а той бил осъден да им
заплаща, чрез тяхната майка и законен представител - Ц.Д. А., месечна издръжка
по 120 лева, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до
настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане. Твърди, че със съдебното решение, съдът
определил и режим на лични отношения между него и децата, както следва: всяка
първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца, с преспиване от 9.00 часа на
първия ден до 18.00 часа на втория ден, един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и половината от Коледната и
Великденската ваканции, половината от времето на официалните празници и по
времето на личните му празници - рожден ден и имен ден. В бракоразводния процес
предявил насрещен иск да му бъде предоставено упражняването на родителските
права върху малолетното им дете – Т.К.А., което от фактическата им раздяла с
ответницата до датата на предявяване на иска и по време на висащността
на процеса живеело при него, в семейното
им жилище, като полагал ежедневни грижи за него, подпомаган от родителите си.
След развода, дъщеря им останала да живее при него, като категорично отказала
да отиде да живее със своята майка, въпреки опитите му да я убеди в противното.
Няколко пъти посещавала нейния дом, но за кратко и най-вече да се види с
братчето си. Ответницата направила няколко неуспешни опити да я задържи при
себе си, след което се съгласила тя да остане при него. Това продължавало и до
момента. За отглеждането и възпитанието на детето бил подпомаган от неговите
родители, като изградили с него хармонични отношения. В жилището имало детска
стая, обзаведена с всичко необходимо, включително с компютър и ползване на
интернет. Тъй като искал да уреди юридически въпросите, свързани с
упражняването на родителските права, местоживеене и издръжка на дъщеря им, и
поради нежеланието на ответницата да се споразумеят по тях, предявил иск по чл.
127, ал. 2 от СК и с Решение № 253/19.07.2017г., постановено по гр. дело №
96/2017г. по описа на КрлРС, съдът изменил мерките, като му присъдил
упражняването на родителските права върху малолетното им дете Т.. Решението
било обжалвано от ответницата и с Решение № 1611/15.12.2017г., постановено по
в.гр.д. № 2465/2017г. по описа на ПОС, първоинстанионното
решение било потвърдено. Понастоящем делото било висящо пред ВКС, образувано
под № 1370/2018г. на III ГО, по
касационна жалба на ответницата.
Твърди, че
през целия период от влизане в сила на решението за развод до момента, полагал
изключителни грижи и за малкото им дете Т., като се стараел да задоволява
нуждите му според възрастта му и необходимостта от добро образование и
възпитание. Между него и детето имало изградена силна връзка, основана на обич,
доверие и уважение, като си общували пълноценно, а в дните, когато го взимал
при себе си, се стараел да прекарва времето в игри, занимания и подготовка за
училище, разходки и пътешествия. Въпреки че двете им деца били разделени,
поради по-широкия режим на лични отношения с тях, когато синът им идвал в дома
му, двамата имали достатъчно време да си общуват, разбирали се добре и си
играели заедно. Тъй като живеели в един и същи град и жилищата им били в
близост, често децата се виждали и играели заедно и извън определеното от съда
време, в което могъл да бъде с двамата. Почти винаги, когато го връщал при
майка му, синът му го молил да остане да живее при него и сестра си спокойно.
Детето било силно привързано и към неговите родители, които го обичали, обгрижвали и му помагали във всичко.
Твърди, че
след развода, ответницата живеела със сина им в дома на нейните родители, в
едно домакинство със своя баща, тъй като майка й от години живеела и работел в
чужбина. Ответницата работела в град К., при 8-часов работен ден, като в нейно
отсъствие детето било без надзор и контрол, тъй като нейният баща не се
ангажирал да го гледа и да се занимава с него. Между детето и баща й нямало
изградени сърдечни отношения.
Твърди, че от
повече от две години наблюдавал настъпването на съществени промени в сина им
относно неговото емоционално и психическо състояние и интелектуално развитие.
Когато живеели заедно, детето било весело, общувало открито и с лекота с
другите хора, имало изградени добри хигиенни навици. Постепенно детето станало
затворено и емоционално подтиснато. Тази година завършило втори клас, но за
съжаление изоставало значително от своите връстници в
усвояването на учебния материал. В края на първи клас учителите му споделили,
че проблемите били сериозни. Провел няколко разговора с ответницата, но се
оказало, че за нея такива нямало. Когато го взимал при себе си в почивните дни,
заедно с родителите му се занимавали с детето, помагали за уроците и домашните.
Миналата лятна ваканция, през времето на контактите му с него, го записал в
частна занималия в град П.. Това лято също го водел в частна занималия в П.,
тъй като се оказало, че знанията му били оскъдни и отговаряли на предучилищна
възраст. Започнал да го води периодично и при детски психолог, в т.ч. и на
консултации при клиничен психолог в П., който бил на мнение, че имало данни за
наличие на дислексия, която била възможно да е
свързана с емоционално изоставане, тъй като от работата с него се установявало,
че емоционалното му развитие е на петгодишен. По препоръка на тези специалисти,
водел детето на логопед, а през месец август 2018г. му осигурил участие в
групова терапия. Тъй като времето, в което взимал при себе си детето, било
ограничено и не могъл да направи максималното, което е необходимо , за да му се
помогне в развитието, многократно молил ответницата да предприеме адекватни
мерки, запознавайки я със ситуацията, но тя не виждала проблеми и не желаела да
прави каквото и да било. Същата не се занимавала с него, оставяло го по цял ден
да играе без контрол, не проявявала нужната заинтересованост, не изграждала в
него полезни навици, не разнообразявала свободното му време с културни и други
занимания. Многократно молил ответницата да позволи детето да остане при него,
дори за известно време, за да се опита да му помогне. Още повече, че то силно
желаело това. Същото страдало всеки път, когато трябвало да се разделят и да го
върне при майка му, като заявявало, че иска да живее при него. Веднъж дори му
споделило, че майка му го удряла с точилката. Ответницата категорично отказвала
да остави детето при него, нещо повече, заяви му, че си е купила жилище в гр. и възнамерявала да замине със сина им да живее
там от новата учебна година. Споделил това с психолозите, които работели с него
и които го предупредили, че това ще бъде пагубно за детето. Промяната на местоживеенето
му, новото училище и обкръжение могли да се отразят изключително тежко, предвид
сегашното му развитие, ниво на знания и емоционално състояние. Счита, че
ответницата нямала нужния родителски капацитет да полага адекватни грижи и да
възпитава правилно сина им. Последният изоставал в развитието си, което в
голяма степен се дължало на неразбиране на проблемите от страна на майката и
липсата на отговорно поведение и отношение.Счита, че били налице предвидените в
закона основания за изменение на мерките, взети с решение № 395/10.12.2015г.,
постановено по гр.д. № 365/2015г. по описа на КрлРС, относно местоживеенето на
малолетното им дете - Т.К.А., упражняването на родителските права, режим на
лични отношения с детето и издръжката му. Твърди, че желаел да упражнява
родителските права върху детето, като счита, че притежавал необходимите
качества и родителски капацитет, полагал адекватни грижи за отглеждането,
възпитанието и образованието на детето, същото било привързано към него, сестра
си и неговите родители и желае да живее с него, разполагал с помощта на
родителите си, която получавал от раждането му до момента, като имал и добри
материални възможности да се грижи за него и семейството си - имал собствена
фирма и извършвал превоз на товари в страната и в чужбина. Многократно
предлагал на ответницата да постигнат споразумение, по силата на което да му се
предоставят упражняването на родителските права върху сина им и за размера на
дължимата издръжка, но тя категорично отказвала, поради което обосновава
наличие на правен интерес от предявяване на настоящия иск.
МОЛИ съда, на
основание чл. 127, ал, 2 във връзка с чл. 59, ал. 9 във връзка с ал. 2 и чл.
143, ал. 2 от СК, да постанови решение, с което да измени постановените с
решение № 395/10.12.2015г. по гр.д. № 365/2015г. по описа на КрлРС, мерки
относно местоживеенето на малолетното дете Т.К.А., роден на ***г. с ЕГН **********,
упражняването на родителските права, режим на лични отношения с детето и
издръжката му, както следва: да се предоставят на бащата упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете Т.К.А., роден на ***г. с
ЕГН **********, като детето живее при него; да определи режим на лични
отношения на майката Ц.Д.М. с малолетното дете Т.К.А., всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, с преспиване от 10.00 часа на първия ден до 17.00
часа на втория ден, един месец през лятото, който не съвпада с годишния му
отпуск, както и половината от Коледната и Великденската ваканции, половината от
времето на официалните празници и по времето на личните празници на майката -
рожден ден и имен ден; да осъди ответницата - Ц.Д.М. да заплаща на малолетното
им дете Т.К.А., чрез баща му, в качеството му на негов законен представител,
месечна издръжка в размер на 170 лева, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й
до окончателното плащане. Претендира за направените по делото разноски.
Ответницата - Ц.Д.М. намира предявения иск за
допустим, но разгледан по същество за неоснователен. Сключеният между страните
граждански брак бил прекратен с влязло в сила Решение № 395/10.12.2015г.,
постановено по гр.д. № 365/2015г. по описа на КрлРС. С решението упражняването
на родителските права върху двете им малолетни деца Т.К.А., родена на ***г.,
ЕГН ********** и Т.К.А., роден на ***г., ЕГН ********** били предоставено на
майката. На бащата бил определен режим на лични отношения с децата - всяка
първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца, с преспиване от 9.00 часа на
първия ден до 18.00 часа на втория ден, както и един месец през лятото, който
не съвпада с платения й годишен отпуск, половината от Коледната и Великденската
ваканции на децата, половината от времето на официалните празници за страната и
по времето на личните празници на бащата. Ищецът бил осъден да и заплаща, като
законен представител на двете им малолетни деца, издръжка в размер на 120 лева
за всяко от тях. Въпреки решението на съда, ответникът с най-различни
материални стимули (скъп телефон, дрехи) и най-вече с неглижиране
на учебната дейност и цялостното поведение и възпитание на дъщеря им Т., успял
да я накара да остане с него. Детето било разкъсвано между двама си родители и
тя, като майка предпочела да не й причинява това, въпреки нейното изоставане в
учебния процес и невъзможността на баща й да се справи с проблемите, възникнали
предвид нейната „трудна“
възраст. По отношение на голямото дете
имало висящ спор, който към настоящия момент подлежал на разглеждане от ВКС.
Твърди, че
понастоящем се грижела за малкия им син Т.. Детето е на 9 години и се нуждаело
от много внимание, помощ в усвояването на учебния материал и майчина грижа. До
този момент синът им се справял отлично с всички задачи поставени му в училище.
Твърденията на ищеца, че детето е с емоционално развитие на петгодишен и има
данни за дислекция, това не отговаряло на истината.
От представено го заключение на д-р Стефка П. (клиничен психолог) не могли да
се направят категорични и безспорни изводи за твърдените диагнози. Нямало
неоспорими доказателства, че тестовете които били приложени по делото
принадлежали на Т., нито дата от която да е видно кога са проведени. Не ставало
ясно какво отношение имат тестове от Великденско математическо състезание от
2012г. и състезание по български език и литература от 2015г. с нормалното
усвояване на учебния процес в училище. Счита, че не могли да бъдат ползвани
като доказателство за каквото и да било към днешна дата. Това били тестове,
достъпни за всеки ползващ интернет, и по никакъв начин не били индивидуално
съобразени конкретно със сина им и неговата психика и възможности. Още повече,
че били предназначени за напреднали деца с афинитет и изявен интерес към тези
дисциплини и не можело да се правят заключения от тях за интелектуалното и
емоционално развитие на детето им. Бащата К.А. твърди, че е водил Т. на
логопед, периодично на консултации при детски психолог и клиничен психолог,
както и на групова терапия. По делото нямало представени никакви медицински
документи и заключения, от които да е видно, че то е посещавало споменатите
специалисти, за да се направи категоричен извод за състоянието на детето.
Ищецът твърдял също, че е записал сина им на частна занимания в град П. през
лятната ваканция на миналата и тази година, което не отговаряло на истината, а
и не били представени никакви доказателства в тази насока.
Категорично
счита, че притежава необходимите качества и капацитет да се грижи за Т.
въпреки, че ищецът се позовал на това, че може да бъде подпомаган от родителите
си, те не биха имали към детето такова топло и любящо
отношение каквото му предоставяла до момента, като негова рождена майка. Във
възрастта в коя го се намирал Т., особено важно било присъствието на майката
относно емоционалното и психично състояние на детето. Освен това, нейната
трудова ангажираност не била свързана с отсъствия от дома и командировки, което
предполагало ежедневно обгрижване на детето и помощ в
подготовката на учебния материал. Бащата от своя страна обективно не би могъл
да полага непосредствени грижи за детето. Същият работел като шофьор на камион
и по данни на децата липсвал от дома си през всичките работни дни от понеделник
до петък. Във връзка с този си работен график будело недоумение претенцията му
за предоставяне упражняването на родителските права върху децата. При двама
живи родители децата да бъдат предоставени на грижите на бабата и дядото по
бащина линия, когато същите били в жилището или оставени безконтролни - факт,
описан в мотивите на брачното решение. Още там по категоричен начин бил
изследван въпроса - кой полага непосредствени и ежедневни грижи за децата.
Безспорно било установено, че грижите за децата били делегирани на техните баба
и дядо по бащина линия, тъй като бащата работел като международен шофьор и
пътувал доста. Отбелязало било, че при срещата, която извършили социалните
работници, въпросните баба и дядо били извън дома. Подробно бил изследван
въпроса, че само майката посещавала родителски срещи, тържества, организирани
от учебното заведение и мероприятия. Само майката помагала на децата в
усвояването на учебния материал.
Счита, че
битовите условия и материалното благосъстояние на бащата не били от
първостепенно значение при определяне на кого трябва да се предостави
упражняването на родителските права. Упражняването на родителските права и
задължения изисквало не само задоволяване на основни човешки потребности от
подслон, храна, облекло, но и осигуряване на образование, възпитаване на
малолетното им дете към адаптиране и развитие в обществото, формиране на
възгледите му, за да израсне и живее като пълноценна, самостоятелна и отговорна
личност. Дефиниция на понятието – „упражняване на родителски права“ е дадена в
т. I на Постановление № 1/12.11.1974г. по гр. дело № 3/1974г. на Пленума на ВС,
съобразно която: под „упражнение на родителски права се разбира тяхното
ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и
представителството на децата“. Изрично е подчертано, че се предоставя само
упражняването на правата, защото задълженията на родителя, комуто не се
предоставя упражняването на родителските права се запазват и при развод.
Твърди, че на
бащата предоставила така наречения „разширен режим“ на контакти, при който
бащата, при желание би могъл да участва, както в подготовката на детето за
училище, така и в неговото свободно време, през което да вършат неща, които Т.
харесва и обича. До този момент той не се е възползвал от него и не е проявил
бащина загриженост и заинтересованост към неговото възпитание н развитие. При
редките срещи с баща си, детето се връщало разстроено и раздвоено, което
обективно пречело на усвояването на учебния материал и цялостната подготовка за
училище. Затруднявал взимането на важни решения по повод на детето и не било в
негов интерес. С оглед на това, че за майката на първо място било да съблюдава
висшия интерес на детето счита, че той налага детето да бъде отглеждано и
възпитавано по начин, който да му осигури емоционално спокойствие, добра
интеграция, пълноценно възпитание и израстване.
Моли съда да
отхвърли предявения иск за промяна на родителските права и да остави в сила
фактическото положение, закрепено в Решение № 395/10.12.2015 г., постановено по
гр.д. № 365/2015г. на КрлРС, с което упражняването на родителските права върху
детето Т. са предоставени на майката. Претендира на направените по делото
разноски.
От събраните
по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Установява се
от представеното заверено копие от Решение № 395/10.12.2015г., постановено по
гр.д. № 365/2015г. по описа на КрлРС, че е прекратен брака между К.Т.А. и Ц.Д.М.
с развод, като съдът предоставил упражняването на родителските права върху
детето - Т.К.А., роден на ***г., ЕГН ********** на майката, а бащата е осъден
да заплаща, месечна издръжка от 120 лева. Със съдебното решение, съдът
определил и режим на лични отношения между бащата и детето, а именно: всяка
първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца, с преспиване от 9.00 часа на
първия ден до 18.00 часа на втория ден, един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и половината от Коледната и
Великденската ваканции, половината от времето на официалните празници и по
времето на личните му празници - рожден ден и имен ден.
По делото е
безспорно, че при прекратяване на брака между страните, съдът в брачния процес
е предоставил родителските права по отношение на по-голямото им дете – Т.К.А.
на майката, като по предявения от бащата иск по чл. 127, ал. 2 от СК във връзка
с чл. 59, ал. 9 във връзка с ал. 2, с Решение № 253/19.07.2017г., постановено
по гр. дело № 96/2017г. по описа на КрлРС, съдът изменил мерките, като му
присъдил упражняването на родителските права върху малолетното им дете Т..
По отношение
на материалното състояние на страните, по делото същите са представели
декларации за семейно и материално положение и имотно състояние, както ищецът е
допълнил и служебни бележки за доходите си и месторабота. Видно от същите,
ответницата е декларирала месечно възнаграждение от 600 лева, а ищецът е
декларирал такова за 2018г. в размер на 702 лева. Представената служебна
бележка изх. № 4/05.11.2018г. от ****ООД удостоверява, че К.Т.А. работи като
управител на ****ООД, в качеството си на самоосигуряващо се лице получава
възнаграждение в размер на 510 лева.
Ищецът лично,
по реда на чл. 176 от ГПК, в открито съдебно заседание, проведено на
14.11.2018г. заявява, че трудовата му ангажираност е транспорт спедиция във фирма „****“ ООД. Имат камиони, които карат
релация Р. – България. Шофира в месеца един или два пъти до Р., тъй като е
механик във фирмата и може да се наложи за ден, два да отиде, да отстрани
проблем. Дейността си я осъществява в К.. Работното му време е неопределено. В
смисъл, по принцип работи от 08.00ч. до 17.00ч., но ако се наложи може да
излезе зад граница. Когато е извън граница, отсъства от дома си 3-4 дни
максимум. Събота и неделя не работи. Във фирмата получава 510 лева, като
самоосигуряващо се лице, в друга фирма - „Парагон
интернационал“ има 2 часа, като механик
и взема по 70 лева месечно, плюс дяловите капитали. Средният му доход за месец
е над 1000 лева. Работното му място от 08.00 часа до 17.00 часа е в неговия
дом.
Представената
по делото Служебна бележка от Логопедичен център „А.Г.“
град П., издадена на 29.10.2018г. удостоверява обстоятелството, че Т.К.А. е
включен в логопедична терапия с интензивност – една
терапевтична сесия на седмица от 01.09.2018г., с продължителност 60 мин, при
цена 120 лева. Според графика на логопедичния център,
детето посещава логопед всяка събота. До 27.10.2018г.-включително, според
терапевтичния план и график, посещенията му би следвало да бъдат девет на брой,
но от извършената справка на отчета на посещенията, те са седем на брой.
Датите, на които е отсъствал са съответно – 08.09. и 13.09.2018г. Т. е диагностициран с дислексия и дисграфия. Рисковете, с периодични отсъствия или
прекъсвания на терапията са свързани с изоставяне на говорния и писмен език и
съответните обучителни трудности с това, както и цялостното личностно развитие
на детето в дългосрочна перспектива.
По делото са
представени логопедична оценка и констатации от психилогически преглед (съдържащи се на л. 42 и л. 43 от
делото), както и заключение на психолог от 03.08.2018г. и решени тестове от
детето. Всички тези документи са изследвани от назначена комплексна
съдебно-психологическа и психиатрична експертиза в лицето на вещите лица:
психолог - М.М., невролог - д-р А.А.
и логопед - В. П., който във връзка с възложената им работа са изслушали
страните по делото и малолетното дете Т.. Съдът възприема заключението на
вещите лица, като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.
Съгласно заключение
на психолога, при Т. се установява ниво на емоционална интелигентност,
съответстваща на възрастта му. Момчето разпознава, назовава точно свои чувства
и емоции, разбира състоянията си и може да даде пример за изпитвани от него
емоции в конкретни ситуации много точно. От обследването е тази посока не се
установяват дефицити, които да влияят в негативен план на интелектуалната
сфера. Във взаимодействието между детето и майката като отглеждащ родител,
както и в комуникацията по между им, отсъстват форми на напрежение, прилагане
на неадекватни възпитателни мерки, данни за отчуждение или липса на базова
привързаност. В училищна възраст редом с авторитета на родителя се нарежда и
този на учителя, значими стават и връстниците -
тяхното мнение, приемането в група и принадлежността към нея. При Т. това се
случва - момчето трупа социален опит и познания не само от контакта с майката и
бащата, но и от обкръжаваща среда. Майката на детето като основен обгрижващ родител към момента, съзнава дефицитите и
пропуските на детето в учебния материал и се старае със собствени усилия да
подкрепя момчето с цел компенсация. При наличие на „дислексия“
или друга причина за затрудненията, собствените усилия не са достатъчни - нужна
е допълнителна професионална помощ с целенасочен характер. Като личност,
характер, темперамент, поведение, реактивност на дразнители при Т. отсъстват
прояви и характеристики извън нормата. Момчето има своя потенциал, който в
определена степен може да спомогне за преодоляване на затрудненията или да се
превърне в алтернативна форма на развитие. При Т. водещи са затрудненията и
нужда от терапия, подкрепа и работа в обучително- образователен план. Психологическата
подкрепа е съпътстваща и допълваща общата терапия дейност. Препоръчителна е на
фона на сложните отношения между родителите и проследяване влиянието им върху психоемоционалния свят на детето. При възможност, спрямо Т.
комплексната терапия е най-подходящият избор - съответен специалист за
обучителна подкрепа (логопед, ресурсен учител), психолог или психотерапевт. В
рамките на Центровете за обществена подкрепа, разкрити към повечето общини в
страната, има възможност за ползване на безплатни подобни услуги, предвид
факта, че подобна продължителна терапия е трудна за поддържане в платен
вариант. При обследването и в изложението стана ясно, че Т. има позитивна
нагласа, мнение към разширените семейства и по майчина, и по бащина линия.
Момчето споделя време и с двете семейства, контактува с тях, чувства се добре в
тяхна компания. Със сестра си има изградена близка връзка и общи занимания,
игри. Т. споделя, че обича еднакво и майка си, и баща си и би желал да живее и
с двамата.
По
отношение на въпроса, касаещ изясняване на
родителския капацитет на двамата родители, както и кой от двамата родители има
по-голям ресурс с оглед роднинския кръг, вещото лице дава следното заключение: Изследвани
са опредени аспекти от родителския капацитет на двамата родители, относно грижата,
която осъществяват майката и бащата по отделно спрямо Т., възпитателни техники,
модел на възпитание, ценности за родителите, подходи. С оглед роднински кръг
като подкрепяща среда, не се установява отчетливо преимущество на някоя от
страните, а в същото време има данни за участие с грижи за детето от страна на
баби и дядовци и от двете страни. Бащата има по-строг стил на възпитание, силно
принципен, неотстъпчив и контролиращ, търсещ специализирана помощ и подкрепа за
детето, докато майка е по-либерална, по-малко изискваща от детето в степента му
на развитие, по-склонна да го подкрепя на база собствени възможности. От
разговорът с детето липсва информация спрямо Т. да са упражнявани физически
наказания или психически тормоз от родителите. Детето споделя, че се чувства
добре в компанията на всеки от двамата, изградило е връзка и чувства на обич и
към двамата. Т. е трети клас, може да се придвижва от и до училище сам. Двамата
му родители са трудово ангажирани в ежедневието. В тази връзка майката
прекарва време с детето основни вечер, в
помощ за уроците, един уикенд в месеца и в през ваканциите, тя е родителят,
който се посещава родителски срещи и контактува с класния ръководител. Бащата
от своя страна прекарва време с детето през три уикенда в месеца, в които
предоставя на сина си подкрепа от логопед, налага правила в дома и извън него и
осъществява последователен контрол в надграждането на
ежедневни хигиенни навици при детето. От разговорите с детето и родителите, не
се установяват данни за настройване на детето, за манипулация от страна на
някой от родителите, за отчуждение на детето или за преживявания у него на
конфликт на лоялност. Т. изпитва топли чувства към майка си и баща си, спокоен
е във времето с всеки от тях, липсват прояви на тревожност при тръгване или
връщане от посещение в дома на баща си. За г-жа М. основна потребност е
здравето на Т., за г-н А. това е образованието му. При наличните до момента данни
от обследването на детето, мнението на специалиста в тази посока е,
изискванията и очакванията на родителите за темпа и степента на развитие на
детето, да бъдат съобразени с неговото актуално здравословно и специфично
състояние. Необходимо е да признаят и приемат затрудненията му и да се потърси
възможност за интензивна, целенасочена, непрекъсната и подкрепяща работа със
съответните специалисти. Спрямо Т. е необходимо прилагане на внимателен подход
от страна на родителите, осигуряване на възможност да расте в емоционално
спокойна среда, в щадяща от напрежение и конфликти атмосфера и пълно осъзнаване
от страна на г-жа М. и г-н А. на партньорската им роля по отношение на двете
деца, поне до навършване на пълнолетието им.
Съгласно
заключение на невролога, детето Т.К.А. е боледувал от
менингит в ранна детска възраст по данни на майката. При неврологичния преглед
не се установи отклонение. По искане на вещото лице било извършено изследване
ЕЕГ (Електроенцефалография) от проф. И. -специалност
педиатрия и детска неврология, а също и ВСД (Високоспециализирана дейност).
Изследването е изискано за преценка – нужда е ли се Т. А. от медикаментозно
лечение, вследствие понесеното инфекциозно заболяване - менингит. Медикаментозно
лечение от проф. И. не е препоръчано и на този етап детето не се нуждае от
такова. От приложената консултация с офталмолог се установява астигматизъм и късогледство
(Миопия), поради което Т. А. трябва да носи очила и
наблюдение. При съответна корекция офталмологичния
проблем няма да бъде пречка при усвояване на учебния материал. По данни,
получени от учителката на детето, Т. А. има
по-бавно усвояване, но по нейни данни до 4-ти клас се надгражда.
По нейно мнение има необходимост от повече занимание от майката, но не се нуждае
от допълнително обучение от специалист на този етап.
Съгласно
заключение на логопеда, от проведеното логопедично
обследване за оценка на езиково-говорното развитие на Т. А. се установи, че фонематичният слух е нарушен. Затруднено е определянето на
позиционната разпределеност на звуковете в думите и количественият им анализ.
Разбира и употребява предлози. Разбира значението на думи и предложните
отношения. Затруднение при разбиране многозначността на думите, поговорки и
метафори. Разбира и изпълнява прости и сложни линейни инструкции. Затруднено е
разбирането и предаването на слухово възприет текст. Нарушена артикулация на
многосрични и със струпани съгласни думи в спонтанната реч. Беден речников запас
съобразно възрастта. Съставя изречения по картинка и серия от картинки, които
са схематични, без да предават ясна информация за съдържанието - затруднения в морфо-синтактичната и семантична езикова изява. Затруднява
се при съставянето на устен преразказ на слухово възприет текст. Затруднено е
определянето на звук в средата и края на думи, както и определяне мястото на
предявен звук в дума. Чете бавно думи като допуска паралексия
- замени на букви, пропускане на букви и/или срички; разместване правилната
позиция на графеми или на цели срички. Затруднява се при четене на многосрични
и със струпани съгласни думи - допуска паралексия и литерални инверсии. Не може да прочете текст наум.
Затруднява се при четене на текст на глас с разбиране. При диктовка и препис на
текст не отделя думите в изречението. Не прилага правилата за начало на
изречение. Пропуска да напише продиктувани думи. Записаните думите са с
нарушена структура. Затруднява се при правилното писане на представки и
наставки, като ги отделя от думата или ги слива със следващата дума. При
автоматизираното писане допуска същите грешки. Не са формирани напълно уменията
за звуков анализ и синтез. Езиково-говорното функциониране е правилно, когато
няма отклонения е характеристиките. Т. се затруднява в употребата на
звука/фонемата в различни лингвистични задачи, които изискват възприемането им
като абстрактни знаци, които могат да се анализират и броят. Това е симптом на
редица комуникативни нарушения в това число дисфазия
на развитието (общо недоразвитие на речта, алалия). Т. няма изградени умения да разбира, че думите
имат различно значение (многозначност) в зависимост от лингвистичния контекст. Т.
приема буквално думите и не разбира смисъла им. Неразбирането на тези езикови
стимули е признак на атипично езиково функциониране -
специфично при дисфазия на развитието (общо недоразвитие на речта, алалия). Т.
се затруднява във възприемането на текст, като не разбира последователността на
действията и ролите на героите. Необходими са много конкретизиращи въпроси, за
да се възпроизведе (преразкаже) текста. Това е признак на атипично
езиково функциониране - специфично за дисфазия на
развитието (общо недоразвитие на речта, алалия). При Т. се констатира нарушение на фонологичното
функциониране, което е основа за правилната езикова изява. Затрудненията да
определи позицията на фонема е дума, да определи броя на фонемите е думи с
повече от шест звука, да разбира значенията на думите, да възприема и предава
текст са следствие на нарушеното фонологично функциониране. Поради нарушение
във фонологичното функциониране на езика, Т. няма напълно формирани умения за
звуков анализ и синтез, които са основата в процесите - четене и писане.
Съгласно
заключението на вещото лице – логопед, в резултат от проведената оценка на
езиково-говорните компетентности на Т. А. се установи, че е с общо недоразвитие на речта (дисфазия
на развитието) следствие на което, вторично проявление е нарушение на писмената
реч - дислексия-дисграфия. За преодоляване на езиково-говорното
нарушение е необходима интензивна, индивидуална терапия с логопед, психолог,
специален (ресурсен) педагог и допълнителни консултации по общообразователните
учебни предмети. Прилагането на тези мерки ще доведе до отстраняване на
нарушението в езиково-говорното развитие, като непредприемането им обуславя
развитие на функционална неграмотност в по-късен етап.
Общо заключение на вещите лица: От изложената в становищата на
специалистите информация, от направените прегледи, срещи, консултации, обследване
на детето и от срещите и разговорите с неговите родители, според вещите лица е
препоръчително Т. да получи съответната образователна подкрепа по начин и в
степен с физическите възможности на родителите, ресурсите в училище и областта.
Съществува възможност от прилагане на комплексна, но в същото време строго
индивидуална терапевтична стратегия (логопед, психолог, специален или ресурсен
педагог) за работа с Т. в посока подкрепа за овладяване на училищните умения. В
рамките на общността, са налице както платени услуги на такива специалисти,
така и безплатни - към Центровете за обществена подкрепа и училищата.
Социалното обкръжение също има отношение към емоционалното състояние на детето,
като от него най-съществена роля имат отношенията на значимите за Т. фигури -
родителите. В тази връзка е от изключителна важност, родителите да осъществяват
партньорство по между си в родителската си роля, което е тяхна неизменна
отговорност и да се стремят да осигурят спокойна среда (лишена от конфликти, спорове
и напрежение по между им), в която Т. да расте и да се развива.
Във връзка с
предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните.
Свидетелят
М.И.Я., осигурен от ищцовата страна твърди, че
познава страните, с К. имат приятелски отношения от детските им години и същият
е кръстник на нейните деца. Твърди, че детето Т. живее и винаги е живяло с баща
си, а детето Т., след развода било с майката Ц.. Малкото дете поддържало
контакт с баща му в дните, които му се полагали, определени от съда при
развода. Децата им са израснали заедно, на близка възраст били и има
непосредствени впечатления от ежедневието и проблемите на децата Т. и Т..
Взаимните им срещи се осъществявали в П., К., на вилата, която имали, на
всякъде. Твърди, че бащата разнообразявал ежедневието на детето – водил го на разходка в П., на кино.
Ако К. имал ангажимент, Т. бил с него. Твърди, че К. неотсъствал трайно в
почивните дни, ако се е случило нещо, то било за някакви часове. Отношенията
между бащата и детето били нормални. Описва К. като доста строг с децата си.
Детето със желание ходело и се срещало с бащата. Близки били и със сестра си –
играели си, занимавали се, търсели се, загрижени били един за друг. Когато К.
го взимал почти винаги децата – Т. и Т. били заедно. Твърди, че здравословните
проблеми на Т. били още при неговото раждане. Твърди, че била свидетел на
всичко, което се случвало. Детето, когато тръгнало в първи клас и дори още предучилищна
възраст забелязали, че бил изключително неподготвен, незнаещ, не можещ за тази
възраст. Проблема се задълбочил. Когато го завела лично няколко пъти на
занималня, заедно с нейната дъщеря, той бил първи клас и учителите
сигнализирали, че виждат проблем. С К. много пъти коментирали тези неща, тъй
като той също го виждал проблем. Записал детето на лятна занималня. Миналото
лято детето отново ходило на занималня, като го водел баща му. Заедно с К.
говорили с преподавателите. С детето пътували до П. във връзка с това, като
имало ситуации, в които оставали в дома й. Нямало противопоставяне от страна на
детето да ходи на тази занималня, то било много доволно и много щастливо,
защото нещата, които му се предлагали, за него били изключително интересни.
Посещавали музеи и той за първи път влязъл в Исторически музей, Природонаучен
музей. Говорейки с него установила, че детето много се притеснява. Той трудно
се адаптирал за тези неща, защото, отивайки в един музей, не можел да разбере
какво се говори, да разчете надпис на
стената. Дъщеря й и подсказала, че той някак си се дистанцирал, притеснявал се
и започвал да се срамува. Свидетел е на това, как бащата още от първи клас
споделял, че детето има проблем. Говорел е с бившата си съпруга за това и ако е
необходимо вземането на частни уроци, частни учители, някой, който да се
занимава с него професионално. Той бил готов и предложило да направи тези
разходи, но майката не смятала, че детето има проблем и му отговорила, че
бащата се правил на интересен. К. започнал да води детето на детски психолог,
защото учителите от занималнята препоръчали това. Искал заедно с майката да
водят детето на специалист. К. индивидуално започна да си го води, но в
последствие, обяснявайки, че е дете на разведени родители, специалистите
поискали контакти с майката. Майката откликнала на това, ходела, но понякога
правила скандали. Тя не била съгласна, че детето има нужда от такива неща.
Стигнало се е при психоложката да намесване на съпруга й и специалистката категорично
отказала да работи с детето. Твърди, че К. водел детето и на логопед. В
началото му правили логопедична оценка, експертиза и
логопеда определил на какъв интервал следвало да водят детето. Препоръчано му
било два или три пъти в седмицата, което нямало как да се случи физически през
седмицата, след работа. В последствие се разбрали един път в събота, като взема
два часа наведнъж. Това трябвало да е всяка седмица. От майката нямало
съдействие, не водела детето всяка седмица на логопед. Бащата предлагал да го
води, но майката категорично отказвала. Твърди, че причината за завеждане на
това дело е била, защото бащата смята, че родителските задължения, които
майката изпълнява, не били адекватни и всичко рефлектира върху детето. Разказва
да случка, при която обвинили детето в училище за кражба. Майката дори не била
споделила ситуацията с бащата, а в последствие той научил за това от бащата на
потърпевшото дете. При разговор с нея тя реагирала агресивно, че това не бил
толкова голям проблем. За обгрижването на децата, на К.
му помагали неговите родители, с които живеел, също брат му и снаха му, нейното
семейство. В дома на К., майка му е ангажирана с домакинската работа, гответе,
подпомага и възпитава Т. в тази посока. Бащата на К., обичал да сяда и да учи с
децата. Отношенията между родителите на К. и децата били близки. Виждала е К. в
свободното си време да се занимава с детето, учейки с него. Първата година бил
парадокс, че детето не било на занималня и цял следобед обикаляло по улиците.
Няколко пъти се повдигал този въпрос от К., но майката казвала, тъй като в
занималнята били сборни класове и било безсмислено. Сочи, че с К. имали заедно
обща фирма. Той бил управителя и занимавал със спедиция
и логистика, транспорт, като същевременно бил и „механик“ към друга фирма. К. в
месеца един, два пъти да отсъствал по два, три дни в най-лошия случай. По
принцип имали шофьори, които вършели тази работа. Не е имало случаи последните
години, в които К. да отсъства по цяла седмица.
Свидетелят
Х.Р.М., осигурен от ответната страна, съпруга на брата на ответницата твърди,
че в момента Т. живеел при майка си и тя се грижи за него с помощта на нейния
баща, на нейната баба и на тях, като близки. Тъй като със съпруга си живеела в
гр. , с ответницата се виждали два, три пъти в месеца, понякога и по-често.
Майката не пречила по никакъв начин на контактите между бащата с децата и
конкретно с Т.. Знае, че в миналото К. е обиждал майката пред децата, когато са
съжителствали заедно, дори е посягал и я е удрял физически. Това й било
споделяно от Ц., а тя не била личен свидетел. От майката знаела, че детето,
като ходило при баща си, го водил на „Б.Р“, където имали вила и не му е приятно
в компанията на неговата приятелка Магдалена, и да пушат при него. Детето
казвало на майка си, че бащата пътува, бил на работа, не го виждал, дори
миналата седмица го е взел чичо му и той изобщо не е видял баща си, защото бил
ангажиран или ремонтирал камиона си. Твърди, че отношенията на детето със
сестра му били добри, виждали се, когато ходело при бащата и когато момичето
идвало при майка си. Твърди, че преди Т. имал затруднения в училище, но майката
водела постоянни разговори с класната и нещата са се подобрили значително.
Майката не е отказвала каквато и да е помощ за детето. Била е свидетел, че му
давала допълнителни домашни занимания. Известно й е, че родителите водят детето
в П. на логопед. Ц. приемала всичко това, като полза на детето. Доколкото знае,
бащата е инициатор да се ползва помощ за детето от специалисти.
По делото е
приет социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – Карлово. В
доклада са отразени следните констатации: при проведения разговор с детето, то
споделило, че много обича и двамата си родители и е силно привързан към тях.
Живее при майка си, а събота и неделя ходи при баща си. И на двете места имал
собствена стая и играчки. Т. споделял, че и двамата му родители често му
купуват подаръци и се грижат за него. Майка му винаги му помагала с домашните и
се разбирал много добре с нея. Обича много бабите и дядовците и по двете линии.
Въпреки сътресенията в семейната му среда, Т. има изграден стабилен приятелски
кръг на мястото където живее, както и в училищната среда. Разбира се добре с
роднините си. Привързан е и към двата роднински кръга. В настоящия момент
основни грижи за детето Т. А. полага неговата майка Ц.М.. Помощ получава от
роднинския кръг. Майката и детето обитават първия етаж от къща, които се състои
от хол с кухня, два спални с коридор и баня с тоалетна. Т. има своя собствена
стая, обзаведена с всички необходими мебели, вещи и принадлежности за покриване
на нуждите на детето. В къщата живеят още бащата на г-жа М. и бабата по бащина
линия на майката. Г-н А. обитава втория етаж от къща, който се състои от
всекидневна с кухня, две спални и коридор. Банята е в къщата, а тоалетната е на
двора. Когато Т. е на гости спи в една стая със сестра си Т.. В къщата живеят
г-н А., неговите родители и дъщеря му Т.. Детето е привързано и към двамата си
родители, чувства се добре в дома на майка си. Поддържа контакт с баща си и
често му гостува. Към настоящия момент родителите не поддържат контакти помежду
си. Майката полага адекватни грижи за сина си и задоволява всички негови
потребности. Не възпрепятства контакта на детето с баща му. Т. се вижда с баща
си и гостува в дома му, съобразно режима на лични контакти определен от съда.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна
следното:
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че молбата за изменението на
режима на свиждане и издръжката е основателна и следва да бъде уважена.
Съгласно член 59, ал.9 от СК, ако обстоятелствата, при които съдът е определил
мерките относно упражняването на родителските права, се изменят, съдът може да
измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Законът не сочи изрично
в какво трябва да се изразява изменението на обстоятелствата, но изхождайки от
общоприетия смисъл на това понятие следва да се приеме, че промяната на
обстоятелствата е свързана с трайното им и съществено изменение, което в случая
е налице.
Съдът намира,
че в случая, в интерес на детето е да бъдат променени мерките относно
родителските права и упражняването на същите да бъде предоставено на бащата. Съдът
приема за доказана тезата на ищеца, че е налице проблем в емоционалното,
психическо и интелектуално развитие на детето, като е налице изоставяне значително, в сравнение с неговите връстници в усвояването на учебния материал, който проблем
майката го пренебрегва. В тази връзка, констатациите по приетата комплексна
експертиза сочат, че майка е
по-либерална, по-малко изискваща от детето в степента му на развитие,
по-склонна да го подкрепя на база собствени възможности. За нея основна
потребност е здравето на Т., а за бащата това е образованието му. Бащата има
по-строг стил на възпитание, силно принципен, неотстъпчив и контролиращ, търсещ
специализирана помощ и подкрепа за детето. От събраните доказателства по делото
(разпит на свидетели и съдебна експертиза) не се установи такова качество от
страна на майката, с оглед диагностицирането на
детето с дислексия и дисграфия.
А за това, че
детето има специфично състояние, страда от дислексия
и дисграфия, вещите лица са категорични. Препоръката
е, родителите му да признаят и приемат затрудненията му и да се потърси
възможност за интензивна, целенасочена, непрекъсната и подкрепяща работа със
съответните специалисти. Това в по-голяма степен се отнася до майката. В резултат
от проведената оценка на езиково-говорните компетентности на Т. А., вещото лице
- логопед установи, че същото е с общо недоразвитие
на речта (дисфазия на развитието) следствие на което,
вторично проявление е нарушение на писмената реч - дислексия-дисграфия.
За преодоляване на езиково-говорното нарушение е необходима интензивна,
индивидуална терапия с логопед, психолог, специален (ресурсен) педагог и
допълнителни консултации по общообразователните учебни предмети. От приетите
гласни доказателства, съдът приема за установено, че единствено бащата е този,
който настоява за съответната образователна подкрепа и полага усилия в тази
насока, водейки детето на терапия в град П.. Майката също осигурява детето, но неглижира проблемите му и детето отсъства и прекъсва
терапии, поради неосигуряването му пред специалист.
Интересът на
детето е основанието за възлагане на родителските права, както и за промяната в
режима за упражняването им. Съдът е длъжен да го установи, като извърши
цялостна преценка на обстоятелствата, които засягат физическото, психическото и
нравственото развитие, респективно създаването на такива условия за живот,
които да съответстват на нуждите на детето. В случая, в интерес на детето е
родителските права да се упражняват от бащата, първо защото фактическото
положение е такова, че реално той трезво поглежда на специфичното му състояние
- недоразвитие на речта (дисфазия
на развитието) следствие на което, вторично проявление е нарушение на писмената
реч - дислексия-дисграфия, а също така и защото е в
състояние и има обективна възможност и желание да се грижи пълноценно за
детето, като предприема необходима интензивна, индивидуална терапия с логопед,
психолог и допълнителни консултации по общообразователните учебни предмети
(занимални), за разлика от майката. От приетите по делото доказателства, в това
число и приетия социален доклад безспорно се установи, че към настоящия момент
майката отглежда детето и осигурява необходимите битови условия за отглеждането
му. Установи се и обстоятелството, че детето обича и двамата си родители и е
силно привързан към тях; обича много бабите и дядовците и по двете линии,
изградил е стабилен приятелски кръг на мястото където живее, както и в
училищната среда; поддържа контакт с баща си и често му гостува. Въпреки това,
в случая Т. следва да получи съответната образователна подкрепа и терапевтична
стратегия, която е в състояние да му бъде осигурена от бащата, доколкото
майката не го приема за съществен проблем. В противен случай, при непредприемането
на посочените от експертизата мерки, обуславят развитие на функционална
неграмотност в по-късен етап. Бащата има нужните родителски качества, детето
расте и се развива добре под неговите грижи, внимание и контрол.
Ето защо,
съдът намира предявения иск за основателен и режима относно упражняването на
родителските права следва да бъде променен, като упражняването им ще
се предостави на бащата. В този случай, съдът е задължен да се
произнесе и относно режима за лични контакти между детето и другия родител,
както и по отношение на издръжката на ненавършилото пълнолетие дете. Тъй като
детето е привързано и към своя майка, с която не е прекъснало контакт, а и
присъствието на майката в живота на детето е много важно, с оглед
правилното му развитие и оформянето му като личност, за
последната следва да се определи режим за осъществяване на лични
отношения с детето. Този режим се определя от съда по целесъобразност, с оглед
на конкретния случай. Съдът намира, че адекватният режим за настоящия случай да
е следният – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване от
10.00 часа на първия ден до 17.00 часа на втория ден, един месец през лятото,
който не съвпада с годишния отпуск на бащата, както и половината от Коледната и
Великденската ваканции, половината от времето на официалните празници и по
времето на личните празници на майката - рожден ден и имен ден. Съдът намира,
че този режим е подходящ и евентуално ще съответства на възможностите на
майката, с оглед поддържане на емоционалната и връзка с детето.
Относно
издръжката на детето:
На първо място
с оглед промяната в режима за упражняване на родителските права ще следва да
отпадне и издръжката, с която бащата е задължен, тъй като реално той поема
грижите за отглеждането на детето. За майката ще следва да се определи
конкретен размер на издръжка, която същата ще следва ежемесечно да заплаща на
детето си. Ищецът претендира такава в размер на 170 лева, начиная
от подаването на исковата молба пред съда. Установи се, че ответницата полага
грижи за другото дете, родено от брака
им с ищеца. Безспорно, Т. се нуждае от средства за издръжка, за храна, облекло,
разходи във връзка с обучението му. Отчитайки присъщите нужди на детето и с
оглед възрастта му и специфичните му образователни нужди, съдът намира, че необходимата сума за издръжка е в размер на 340.00
лева. От определената издръжка съдът счита, че участието на ответницата следва
да бъде в размер на 140.00 лева, а на ищеца – 200.00 лева. Съдът счита, че
майката следва да участва с по-малък дял в определената издръжка, тъй като от
доказателствата по делото се установи, че финансовите възможности на ищеца
значително надвишават нейните и издръжка в по-висок размер би бил непосилен за
ответницата.
При тези
обстоятелства съдът намира, че следва да осъди ответницата да заплаща месечна
издръжка в минимален размер, възлизаща на 140.00 лева, считано датата на
подаване на исковата молба – 20.08.2018г. и дължима до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, като за разликата над 140.00 лева до пълния предявен
размер от 170.00 лева, иска следва да се отхвърли иска като неоснователен и
недоказан.
При
този изход на спора на ищеца ще се присъдят и направените от него разноски,
които се констатираха в размер от 1071.84 лева, от които: за държавна такса -
30 лева; за адвокатски хонорар – 700 лева и възнаграждение за вещи лица -
341.84 лева. По иска за издръжката, ответницата дължи и държавна такса в размер
на 201.60 лева, съгласно Тарифа № 1 към ЗДТ.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ постановените
с Решение № 395 от 10.12.2015г., постановено по гражданско дело № 365/2015г.
по описа на КрлРС, мерки относно родителските права спрямо детето Т.К.А. с
ЕГН **********, като предоставя упражняването на същите на бащата К.Т.А. *** с
ЕГН ********** и определя
местоживеене на детето при бащата.
ОПРЕДЕЛЯ режим
за лични отношения между майката - Ц.Д.М. *** с ЕГН ********** и
детето Т.К.А. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, с преспиване от 10.00 часа на първия ден до 17.00 часа на
втория ден, един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на
бащата, както и половината от Коледната и Великденската ваканции, половината от
времето на официалните празници и по времето на личните празници на майката -
рожден ден и имен ден.
ОСЪЖДА
майката Ц.Д.М. *** с ЕГН ********** да заплаща на малолетното си
дете Т.К.А. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 140.00
(сто и чметиридесет) лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 20.08.2018г. до навършване на пълнолетие от детето
или настъпване на друга законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане, като за разликата над 140.00 лева до претендирания размер от 170.00 лева, отхвърля иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПРЕКРАТЯВА присъдената
с Решение № 395 от 10.12.2015г., постановено по гражданско дело №
365/2015г. по описа на КрлРС месечна издръжка за малолетното дете Т.К.А. с ЕГН **********,
дължима от бащата - К.Т.А. *** с ЕГН ********** 2.
ОСЪЖДА Ц.Д.М.
*** с ЕГН **********, да заплати на К.Т.А. *** с ЕГН ********** направените по делото разноски
в размер на 1071.84 лева.
ОСЪЖДА Ц.Д.М. ***
с ЕГН **********, да заплати по сметка на КрлРС сумата от 201.60 лева, представляващи държавна такса за настоящото
производство по определената издръжка за малолетното дете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от съобщаване на страните за неговото
изготвяне, пред П.ския Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: