Разпореждане по дело №182/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на С. К. С. против решение № 2320/18.3.2011 г., постановено по гр.д. № 368 по описа за 2010 г. на РС-Б..

Сочи се от жалбоподателя, че решението е порочно. Съдът според него е направил порочни правни изводи. Не е отчел, че е налице хипотезата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД – липса на съгласие за сключената сделка. Има обективирана воля в съответна форма, но зад тази изявена воля действително такава няма, тъй като тя не е била формирана.Сочи се, че С. е психотичен и лесно манипулируем; не е имал интелектуален и материален ресурс да организира и осъществи документна измама, която е предпоставила сключване на договора. Той не е усвоил кредита, не е имал такова намерение, дори не е осъзнавал липсата на воля за случващото се.

Ответната страна по настоящото дело сочи, че жалбата е неоснователна и недоказана. Домогването на жалбоподателя да докаже, че при сключване на договора не е имало съгласие от страна на длъжника са факти и обстоятелства, които не следва да се вземат предвид, тъй като са преклудирани с изтичане срока за отговор на исковата молба. Направени са в отговор депозиран след този срок.

Според въззиваемия жалбата се основава на нови факти и обстоятелства, свързани с твърдения за упражнено насилие спрямо длъжника, които не са били излагани и обсъждани от РС. Според него тези твърдения са произволни и основани на превратно излагане на факти. Безспорно е, че С. е страдал от психичесски проблеми, но той е поставен по запрещение след подписване на договора. По изпълнително дело № 322/09 г. С. е участвал лично в прехвърлителни сделки с недвижими имот. С представените доказателства не се доказва наличието на особени непредвидими обстоятелства за неподадения в срок отговор на исковата молба. Рецептурната книжка на настойника на С., амлулаторен лист от 22.3.2010 г. и копие от медицинска бележка от 12010 г. сочат на моментно неразположение. Подробни съображения за законосъобразността на правните изводи в атакувания акт и съобразяването им с трайната съдебна практика са изложени в представена писмена защита.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения от чл. 259, ал. 2 ГПК двуседмичен срок. Същата е неоснователна.

Видно е, че първоинстанционния съд е признал за установено в правоотношенията между “У. Б.”, и С. К. С., че последният дължи на банката паричните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1986/2009 г. на БРС, а именно: главница в размер на 5 000 лв. и лихва за периода 1.10.2007 г. - 13.8.2009 г. в размер на 1 636,41 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.8.2009 г. до пълното й изплащане, както и направените разноски в заповедното производство - за държавна такса от 137,73 лв. и адвокатско възнаграждение от 406,91 лв.

Съдът е счел, че на 5.9.2007 г. е сключен договор за банков кредит № 290/5.92007 г., според който банката е предоставила на С. сума в размер на 5000 лв., която е била усвоена на 10.9.2007 г. чрез отпускане по указаната в чл. 6 сметка в отговор на искане, подадено лично от С.. Кредитът е следвало да се погасява според погасителен план и тъй като не са внесени първите две вноски, същият с оглед клаузите от договора – на т. 16.1.1 във вр. с т. 16.2 - е станал изцяло предсрочно изискуем.

По образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 1986/2009 г. на БРС за дължимостта на сумите въз основа на сключения договор, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Вследствие на постъпило възражение, придружено с влязло в сила на 28.5.2008 г. решение на ОС за поставянето на длъжника под пълно запрещение е образувано настоящото производство по чл. 422 от ГПК по предявен иск от “У. Б.”, .

В защитната си теза, застъпена в отговора по исковата молба - С. сочи, че договорът на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е нищожен, поради липса на съгласие. Незачитането от РС на основателността му се навежда в жалбата като единствен довод против първоинстанционното решение.Според материалите по делото е направено възражение от ищеца пред РС за пропуснат срок за отговор по чл. 131 ГПК, поради което ответникът не е имал възможност да направи такова възражение по-късно. Застъпена е тезата, според която представените доказателства не сочат, пропуска да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, при наличието на които това е възможно. Този аргумент на ищеца се прави и в подадения от него отговор на жалбата. За преценката на основателността му настоящият състав съобрази, безспорните факти, че исковата молба е получена на 4.3.2010 г. от настойника на поставения ответник към този момент под пълно запрещение /от 28.5.2008 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение за това/ и депозирания на 12.4.2010 г. отговор. В проведеното на 15.9.2010 г. с.з. съдът е приел, без да посочва конкретни факти, че “предвид становището на процесуалният представител и представените писмени доказателства, би могло да се приеме, че са налице особени непредвидени обстоятелства, за депозиране отговора извън едномесечния срок по см. на ГПК”, както и дори да не са налице такива обстоятелства няма пречки възраженията да се направят и в първото по делото с.з.

Настоящият състав намира становището за незаконосъобразно.

Изрично в чл. 133 от ГПК законодателят е предвидил ранна преклузия за всички възражения, направени след едномесечния срок за отговор на исковата молба, от което следва че в случая е преклудирана възможността за навеждане възражение за нищожност на договора за банков кредит./В тази насока решение № 102/25.7.2011 г. на ВКС по т.д. № 672/2010 г., ІІ т.о./ Необосновано и неоснователно е прието от РС, че би могло да са приеме, наличие на особени непредвидени обстоятелства. Становището на въззиваемия, че представените доказателства, сочат за моментна невъзможност, но не и на такава, която да е продължила през целия срок за отговор, е правилно и законосъобразно. Рецуптурната книжка на Д. К. - настойник на С., амбулаторния лист на С. С. с дата 22.3.2010 г., както и медицинското направление на Дарина К. от 18.3.2010 г. с диагноза ”хипертония инкризис с церебрални” прояви, обосновават именно извода, че не са налице особени непредвидими обстоятелства в срока, в който е следвало да се подаде отговор - от 4.3.2010 г. до 4.4.2010 г. РС не е отчел, преклудираната възможност за направеното възражение, но макар и да го е обсъдил, тъй като го е намерил за несъстоятелно е постановил законосъобразен резултат.

Дори да се приеме тезата на жалбоподателя, че възражението е допустимо, то според окръжният съд становището в атакувания акт, че не е налице нищожност на процесния договор поради липса на съгласие, е обосновано и законосъобразно.

Решението под № 57/10.5.2008 г. на БОС за поставянето ответника под пълно запрещение е влязло в законна сила на 28.5.2008 г. т.е. преди подписването на договора. От решението на ТЕЛК и заключените на експерта е видно, че към датата на договора С. е страдал от параноидна шизофрения, което заболяване не му е позволявало да се грижи за своите работи, не е могъл да разбира и свойството и значението на постъпките си. В тежест на ответника е било да ангажира доказателства, сочещи на заболявания, които са извън тези по чл. 5 от ЗЛС, водещи до поставянето на едно лице под запрещение. Съдебната практика приема, че липсата на воля по см. на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е налице, когато субектът не може да има правно валидна воля /ако е малолетен или поставен по пълно запрещение/ или не е бил способен да изразява воля по причини вън от слабоумието и душевната болест и по този начин ги разграничава от основанията за унищожемост на една сделка по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Не се доказа по несъмнен и категоричен начин, че ответника има заболяване, което не е основание за поставянето му под запрещение, вследствие на което да не е могъл да разбира и свойството и значението на постъпките си към датата на подписване на договора. За поддържаното възражение за нищожност е от значение причината поради която С. не е могъл да разбира и свойството и значението на постъпката си и дали тя е основание за поставянето му под запрещение. Очевидно е, че заболяванията са повод именно за такова решение по чл. 5 от ЗЛС на съда.Следователно дори и ако се счете за допустимо възражението, то с оглед събраните доказателства е неоснователно. По изложените съображения съдът потвърждава атакувания акт.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, ОС

Р е ш и :

Потвърждава решение № 2320/18.3.2011 г., постановено по гр.д. № 368 по описа за 2010 г. на РСБ.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: Членове: