№ 1311
гр. **** , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, I СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501434 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано е по въззивни жалби, както
следва:
1.От С. Б. Г. против Решение № 260122 от 19.01.2021 година,
постановено по гр.дело № 8805/2020 година, в частта, с която е бил
отхвърлен иска на С. Б. Г. против Н. М. П. за сумата от 500 /петстотин/ лева,
претендирана като обезщетение за неспазено предизвестие по чл.21 от
Договор за наем от 02.04.2019 година, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното издължаване на сумата.
В жалбата се излага, че решението се явява неправилно и противоречи
на наличните по делото доказателства; излага се още, че съдът неправилно е
разпределил доказателствената тежест и не са отчетени редица обстоятелства,
които ценени съвкупно биха довели до различен от сторения, правен
извод.По същество се настоява съдът да отмени атакувания съдебен акт, в
обжалвана му част и да уважи претенцията.
Против тази жалба е постъпил отговор от страна на адв.Б., като
процесуален представител на Н. М. П., с които се настоява решението да бъде
потвърдено.
1
2.Втората жалба е частна, изхожда отново от С. Б. Г. и е насочена
против Определение № 263179 от 30.03.2021 година.С нея се настоява съдът
да отмени Определението и да присъди разноски в размер на 193.65 лева,
вместо присъдените 310.31 лева.
Против нея също е постъпил отговор, като адв.Б. намира, че тази жалба
се явява неоснователна и моли съдът да я остави без уважение.
Страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция за въззивницата се
явява адв.Е., надлежно упълномощен, които поддържа въззивната жалба и
моли съдът да я уважи.
Въззиваемата страна – Н. М. П., редовно призован, представлява се от
адв.Б., която настоява съдът да потвърди решението.
След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от
страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред първата съдебна инстанция, производството е било образувано по
предявени от страна на С. Б. Г., ЕГН ********** от гр. **** против Н. М. П.,
ЕГН ********** от гр.****, искове както следва:
1.3а осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 500 лева,
претендирана като подлежащ на възстановяване на депозит съгл .чл. 18 вр. чл.
15 от по договор за наем от 02.04.2019г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба-27.07.2020г. до окончателното издължаване на сумата;
2.3а осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 500 лева,
претендирана като обезщетение за неспазено предизвестие съгл. чл. 21 от
Договор за наем от 02.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното издължаване на сумата;
3.3а приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата е
собственик на следните движими вещи - 5 броя долни модули/шкафове/ и 4
броя горни модули /шкафове/, изработени от ПДЧ цвят хикори, кафяв, ведно
с кухненски плот с дължина 3 метра, цвят мрамор - медуза бежов, с година на
производство 2019г., ведно с вградена фурна марка „Thor" цвят инокс и 4
2
броя стъклокерамични котлона цвят- черен, както и за осъждане на ответника
да предаде владението върху посочените движими вещи, на осн. чл. 108 от
ЗС.Исковата претенция е било основана на следните твърдения: Излага се, че
на 02.04.2019г. между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение – Договор за наем на недвижим имот - Апартамент, находящ
се в гр.****, по силата на който ответникът като наемодател е предоставил на
ищцата ползването на горния имот срещу наемно възнаграждение в размер на
500 лева месечно. Договорът е сключен за срок от 12 месеца, считано от
02.04.2019 година.Ищцата излага още, че след изтичане на срока на договора
ползването на имота е продължило със знанието и без противопоставянето на
наемодателя, като този договор е бил прекратен едностранно от наемодателя
П. на 13.05.2020 година, когато последният е сменил патрона на вратата и
преустановил достъпа на наемателя до имота.Според ИМ предвид обявеното
извънредно положение страните са постигнали договореност наемът за месец
април 2020 година до края на извънредното положение да бъде намален на
****0 лева, поради което и за месец април 2020 г. ищцата заплатила 400 лева,
като страните постигнали договореност остатъкът от 50 лева ( тоест сумата
над ****0 лева до заплатените 400 лева) да се приспадне от дължимия наем за
следващия месец.Ищцтата твърди още, че в началото на месец май 2020
година наемодателя П. е поканил ищцата да напусне жилището или да
заплаща месечен наем съобразно първоначалната договореност. На
03.05.2020 г. ищцата била приканена да напусне посредством електронно
съобщение, като й е бил предоставен срок до 10 май 2020 година и не по
късно от 11 май 2020 година да напусне имота.На 13. 05.2020г. наемодателя
преустановил достъпа на ищцата до имота. Твърди се, че към тази дата
страните не са постигнали взаимно съгласие за прекратяване на договора.
Твърди се, че по сила на договора за наем ищцата е предоставила депозит в
размер на 500 лева, който претендира да й се възстанови предвид отпадане на
договорната връзка. Предвид едностранното прекратяване на договора се
претендира и обезщетение за неспазен срок на предизвестие, на осн. чл. 21 от
същия.
От фактическа страна е било установено и не се спори от двете страни,
че на 02.04.2019 година между тях е бил сключен Договор за наем на
недвижим имот – Апартамент, находящ се на ул.**** срещу уговорено
месечно възнаграждение в размер на 500 лева, платимо не по-късно от пето
число на месеца, за който се дължи. Договорът е сключен за срок от 12
3
месеца, считано от 02.04.2019г. (чл.19) и се прекратява с изтичане на
договорения срок, с предоставяне на едномесечно предизвестие от някоя от
страните или с едноседмично предизвестие, направено от наемодателя в
случай на неизпълнение на наемното задължение или неспазване на
вътрешния ред в сградата (чл. 20).Съобразно нормата на чл.15 от Договора
при неговото подписване наемателят е внесъл депозит в размер на 500 лева
(чл.15), като е предвидено, че наемодателят може да се удовлетвори от
депозита за вземанията си за наемната вноска -чл.16 б"Б", за режийни
разноски - чл.16 б"В", и като обезщетение за неспазен срок на предизвестие -
чл.16 б"г". Наемателят дължи заплащането на разходите за консумативи (чл.
11). В чл. 21 от договора е предвидено право на обезщетение на изправната
страна при неспазен едномесечен срок на предизвестие.
От представените писмени доказателства е видно, че С. Б. Г. е
декларирала пред МВР факта, че между нея и ответника е имало договорка от
10.05.2020 година тя да освободи апартамента, но по-късно я помолили да
освободи на 11.05.2020г. за да й върнат парите за оборудването.
Видно от справка за недобора на частен абоната за обект на
потребление, находящ се в гр. ****, ул.**** „ **** за обекта за начислени
ВиК услуги в размер на 25,70 лева за периода 17.03.2020- 15.04.2020г. и 38.78
лева за периода 15.04.2020Г. до 18.05.2020г.
От разапита на свидетеля Г.К. е видно, че след прекратяване на
облигационната връзка С.а не си е взела кухнята, защото след 12 май
ответника не е отговарял на нейните повиквания, а на 13 май е бил подменен
патрона на жилището, така че ищцата не е успяля да си вземе вещите.
От своя страна свидетеля ХР.К. сочи, че на 11 май в присъствието на
двама полицаи Н предложил на ищцата да си вземе кухнята.
Свидетелят М.Д. – съпруга на ответника излага, че още в началото на
април на С.а било предложено да приподпишат договора, но тя отказала,
защото се нуждаела от по-евтина квартира. На 11 май наемодателят
предоставил ключовете, за да може С.а да си взема кухнята, но възникнал
ексцес в отношенията между страните, което е дало повод за намесата на
органите на МВР.
Виждането на настоящата инстанция е следното:
В конкретния случай се обжалва решението на ВРС само в частта, с
която съдът е отхвърлил исковата претенция на ищцата С. Б. Г. против
ответника Н. М. П. за сумата от 500 /петстотин/ лева, претендирана като
обезщетение за неспазено предизвестие по чл.21 от Договор за наем от
02.04.2019 година, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното издължаване на сумата.
4
Правната квалификация на предявените пред съд претенции се определя
от съда, въз основа на изложените в исковата молба фактически
обстоятелства. При изложени от ищеца-наемател обстоятелства, че
ответникът-наемодател не е изпълнил договорното си задължение да отправи
предизвестие за прекратяване на договора, правната квалификация на иска е
за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение - чл. 79,
ал. 1, предл. второ ЗЗД.Редно е да се посочи още, че правното естество на
договора не се определя от наименованието, което са му дали страните, а от
съдържанието на уговорените насрещни престации, които страните могат
свободно да определят.Нужно, а и задължително е тази правна
квалификация да намери израз и в Доклада по делото и в
диспозитивната част на самото решение – а това не е сторено.
Внимателната преценка и анализ на наличните по делото доказателства,
дава основание на настоящия съд да приеме, че изложените в исковата молба
обстоятелства в значителната си част са останали недоказани и следва да се
приемат единствено като твърдения.Не е спорно в отношенията между
страните, че сключения Договор за наем е следвало да бъде подновен на
02.04.2020 година – това по същество е включвало ново съвпадане на
волеизявленията на двете страни, т.е. пълен консенсус по отношение на
съществените елементи като цена, времетраене и други.Посоченото в
исковата молба обстоятелство, че страните са постигнали договореност
досежно цената на наемния договор, не се доказва и остава твърдение.С
факта, че ищец и ответник не са постигнали споразумение по този съществен
елемент не дава основание на съда да приеме, че въззиваемия П. е нарушил
договора, по простата причина, че след изтичането на първоначалния
договор, ищцата е била задължена предвид липсата на нова договорка да
освободи жилището.Или с други думи, имплицитно в поведението на двете
страни / и по този пункт ВРС е изразил нарочни и правилни мотиви/ са се
съдържали обстоятелства по силата на които може да се прецени, че и двете
страни не желаят подновяване на Договора за наем и той е бил прекратен по
силата на чл.20 б.“А“ от споразумението.Следователно да се твърди, че е
било нужно предизвестие е необосновано.
По отношение на Определение № 263179 от 30.03.2021 година:
Атакува се определението досежно разноските, които ВРС е отказал да
присъди относно претенцията по чл108 от ЗС.В жалбата се сочи, че
независимо от обстоятелството, че ВРС е уважил претенцията, то не е
присъдил разноски, в разрез с установените процесуални правила.В случая
разноски не са присъдени по отношение на претенцията по чл.108 от ЗС и
според ВОС преценката за това на решаващия съд е била
правилна.Съображения:
Отговорността за разноски в съдебния процес е гражданско
облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е
уредено от него. Тази отговорност произтича от факта на неоснователно
повдигнатия правен спор и съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК - се носи от страната,
5
чието правно твърдение е отречено със съдебния акт. Отговорността за
разноски има санкционен характер срещу субектът предизвикал спора.
Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата
страна да плати направените разноски на страната, в чиято полза е решено
делото.Отговорността за разноски може да бъде осъществена само по
висящия процес и за да стане това е необходимо своевременно да е отправено
искане пред съответната съдебна инстанция.
В практиката на ВКС е прието, че посочените в чл. 78, ал. 2 от ГПК
предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски по
делото са две - ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е
признал. По делото недвусмислено е заявено, че искът с правно основание
чл.108 от ЗС не се оспорва, т.е. налице е съдебно признание на същия, а освен
това от наличната по делото писмена документация става ясно, че ищцата най
– малко три пъти е била поканена да вземе вещите си.Освен това от
съдържанието на чл. 78, ал. 2 от ГПК следва, че поначало от значение за
приложението на тази разпоредба е поведението на ответника, а в случая то е
било съобразено със закона и не е дало повод и за образуване на
производство по този иск.Напротив – поведението на ищцата е било пасивно
и същата не се е отзовала на направените предложения /три пъти/ да вземе
своите вещи.Ето защо съдът приема, че атакуваното Определение се явява
правилно и е редно да бъде потвърдено.
Съвсем правилно и законосъобразно съдът е процедирал и по
отношение на останалите претенции, като е съобразил техния размер и най –
вече приложимостта на Наредбата за определяне минималния размер на
адвокатските възнаграждения.Не са налице доводи, годни да променят
виждането на настоящия състав.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемия Н. М. П. следва да се
присъди сумата от 200 / двеста/ лева – извършени съдебно – деловодни
разноски – адвокатски хонорар пред ВОС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260122 от 19.01.2021 година,
постановено по гр.дело № 8805/2020 година, в частта, с която е бил
отхвърлен иска на С. Б. Г., ЕГН ********** против Н. М. П., ЕГН **********
за сумата от 500 /петстотин/ лева, претендирана като обезщетение за
неспазено предизвестие по чл.21 от Договор за наем от 02.04.2019 година,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
издължаване на сумата, по иска с правно основание чл.79 ал.1 пр.2 от ЗЗД.
6
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 263179 от 30.03.2021 година,
постановено по гр.дело № 8805/2020 година, по описа на ВРС, четиридесет и
шести състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7