РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 12.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 12 състав, в
публичното заседание на дванадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Станислава
Стоянова, като разгледа гр. д. №19652 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по
предявени *** /
правоприемник при преобразуване чрез вливане на „*** срещу „З.“ ООД положителни установителни
искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 3391,24 лева,
представляваща остатък от дължимо възнаграждение на ищеца след извършено
прихващане с вземане на ответника, произтичащо от извършени от ищеца строително
монтажни работи на обект с обхват ***. „*** както и ул. „***“
и доставка на дистанционери, в изпълнение на сключен
между страните договор от 01.04.2014 г., за което са издадени Фактура №
2713/17.09.2014 г., Фактура № 2948/10.03.2015 г. и Фактура № 3022/27.04.2015
г., както и сумата от 227,02 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 14.01.2019 г. до 11.09.2019
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 7160/17.09.2019 г. по
ч.гр.д. № 14733/2019 г. на РС Варна, на основание чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 266 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба
се твърди, че между ищеца и ответника на 01.04.2014 г. е сключен договор за строителство
с предмет СМР на обект с обхват „*** площад „***“. Посочва се, че по силата на този договор ищецът,
в качеството си на изпълнител е изпълнил надлежно уговорените в договора и
Приложение № 1 към него СМР и последните са приети без забележка от ответника,
за което на 16.09.2014 г. е съставен Протокол № 1, според който извършеното е
на стойност 58415,36 лева /с ДДС/, за това вземане е издадена Фактура №
2713/17.09.2014 г., която е частично платена от ответника, след което плащане
незаплатеният остатък е в размер от 38069,05 лева. Твърди се, че ищецът е
изпълнил СМР и на ул. ***, подробно
посочени по единични цени и количества в Приложение № 1 към договора и
последните са приети без забележка от ответника, за което на 10.03.2015 г. е
съставен протокол, според който извършеното е на стойност 43092,31 лева /с
ДДС/, за това вземане е издадена Фактура № 2948/10.03.2015 г., по която не е
извършено плащане от ответника. Посочва се, че във връзка с извършените СМР
ищецът е доставил на ответника „пластмасови дистанционери“,
за което е издадена Фактура № 3022/27.04.2015 г., на стойност 378 лева /с ДДС/,
по която не е извършено плащане от ответника. Подържа се, че съобразно
уговореното в договора окончателното плащане на задълженията е следвало да
стане не по-късно от 28.01.2016 г. Твърди се, че общият размер на дължимата
сума по трите фактури е 81539,36 лева, за която до ответника е изпратена покана
за доброволно изпълнение, получена на 14.01.2019 г. Поддържа се, че с поканата
за доброволно изпълнение е извършено прихващане на посоченото вземане на ищеца
с вземане, което ответникът има към ищеца в размер от 78148,12 лева, в резултат
от което остатъчната сумата по Фактура № 2713/17.09.2014 г. е изцяло погасена,
а сборът от сумите оставащи незаплатени по другите две фактури е в размер от
3391,24 лева. Претендира се присъждането
на съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди
се, че на 26.11.2013 г. община Варна е възложила на ответника извършването на
СМР, представляващи ремонт и обновяване на ***
съгласно Договор за строителство от същата дата. Поддържа се, че на 01.04.2014
г. ответникът е възложил на ищеца част от СМР с обхват „****. Твърди се, че са
възложени СМР и за ул. „***“, изразяващи се
в направа на настилка от гранитно паве 200/100/52 на кварцов пясък – 294,18
кв.м. /единична цена 79,28 лева(без ДДС) / с обща стойност от 23322,59 лева
/без ДДС/ и направа на настилка от клинкерно паве
200/100/52 на кварцов пясък – 184,57 / единична цена – 68,20 лева (без ДДС)/ с
обща стойност от 12587,67 лева /без ДДС/. Твърди се, че в тези единични цени се
включват и материалите необходими за изпълнението – клинкерно
паве и гранитно паве. Поддържа се, че ответникът е предоставил на ищеца
настилки клинкер – 184,57 кв.м. и настилки гранит –
294,18 кв.м. за направата на ул. „***“, за което е
съставен протокол за предаване на клинкерни и
гранитни павета. Посочва се, че стойността (27037,81 лева с ДДС) на
предоставените от ответника на ищеца клинкерни и
гранитни павета следва да бъде приспадната, като дължимата остава само цената
за полагане на настилка, която е в размер от 16054,50 лева с ДДС / разлика
между стойността по фактура 2948/10.03.2015 г. от 43092,31 лв. и стойността на
материалите – 27037,81 лв. с ДДС/. Твърди се, че общата сума, която ответникът
дължи на ищеца е в размер от 54501,55 лева, от които по Фактура №
2713/17.09.2014 г. се дължат 38069,05 лева /с ДДС/, по Фактура №
3022/27.04.2015 г. се дължат 378 лева /с ДДС/ и по Фактура № 2948/10.03.2015 г.
се дължат 16054,50 лева /с ДДС/.
Твърди се, че по
друг договор, сключен устно ищецът е възложил на ответника извършването на СМР
за обект „Естетизация, модернизация на главни пешеходни зони за обществен отдих
на гр. Варна“ – доставка и полагане на емулсия и битумен разлив, както и
доставка и полагане на червен плътен асфалтобетон за велоалея,
за изпълнението на които е съставен протокол от 04.02.2016 г. и от 28.04.2016
г. и е издадена Фактура № 1481/04.02.2016 г. и кредитно известие №
1236/28.04.2016 г., по силата на които дължимото от ищеца на ответника
възнаграждение за извършените СМР е в размер от 78148,12 лева /с ДДС/. Поддържа
се, че след извършено с писмо № 153/05.05.2016 г.,
получено от насрещната страна на 09.05.2016 г. прихващане на вземанията на
страните, ищецът дължи на ответника сумата от 23646,57 лева /с ДДС/,
представляваща незаплатеният остатък дължим по Фактура № 1481/04.02.2016 г.
Въведено е възражение за погасителна давност на претенцията за обезщетение за
забава.
В законоустановения срок ответникът е предявил насрещен иск, с който се иска осъждане
на ищеца да заплати на ответника сумата от 23646,57
лева /с ДДС/, произтичаща от сключен между ищеца и ответника устен договор
за СМР, представляваща незаплатеният остатък от възнаграждение дължимо от ищеца
на ответника по Фактура № 1481/04.02.2016 г., за извършени от ответника СМР за
обект „Естетизация, модернизация на главни пешеходни зони за обществен отдих на
гр. Варна“ – доставка и полагане на емулсия и битумен разлив, както и доставка и
полагане на червен плътен асфалтобетон за велоалея,
за изпълнението на които е съставен протокол от 04.02.2016 г. и от 28.04.2016
г. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок ищецът е подал отговор на насрещната искова молба, в който е застъпено становище
за неоснователност на насрещния иск. Не се оспорва основанието и размера на
задължението си към ответника, претендирано по
Фактура № 1481/04.02.2016 г. Оспорва се твърдението на ответника наведено в
насрещната искова молба, че размерът на задължението на ответника към ищеца по
Фактура № 2948/10.03.2015 г. е 16054,50 лева, като поддържа, че размерът на
това задължение е 43092,31 лева /с ДДС/ и общо дължимите суми от ответника към
него са били 81539,36 лв. и е направено извънсъдебно прихващане с насрещното
задължение от 78148,12 лв. по фактура 1481/04.02.2016 г. е останала дължима сума от 3391,24 лв. Иска
се отхвърляне на насрещния иск.
Варненският районен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното:
Предявени са от
ищеца положителни установителни искове, с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 266 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. Предявеният
от ответника насрещен иск е с правно основание чл. 266 от ЗЗД.
В тежест на
ищеца е – 1) да установи (докаже) вземането си в размер от 43092,31 лева /с
ДДС/ по Фактура № 2948/10.03.2015 г., тоест да докаже, че той със свои
материали е осъществил СМР на ул. „***“, каква е
стойността на тези материали и каква е стойността на дейността по полагането на
настилката (т.е. на труда) на тази улица в рамките на общо предявената
претенция от 43092,31 лева /с ДДС/ по Фактура № 2948/10.03.2015 г.; 2) да
установи извършеното прихващане (че е извършено изявление за прихващане и
получаването му от ответника) на своето вземане по Фактура № 2713/17.09.2014
г., Фактура № 2948/10.03.2015 г. и Фактура № 3022/27.04.2015 г. в общ размер
81539,36 лева /с ДДС/, с вземането на ответника Фактура № 1481/04.02.2016 г. в
размер 78148,12 лева.; 3) да установи
размера на претенцията от 3391,24 лева след извършеното прихващане; 4) да
установи падежът на задълженията по всяка от трите фактури и докаже размера на претендираното обезщетение за забава от падежа по всяка
фактура до подаване на заявлението в рамките на общия претендиран
размер от 227,02 лева.
В тежест на
ответника е – 1) да установи (докаже) извършеното прихващане (че е извършено
изявление за прихващане и получаването му от ищеца) на своето вземане по
Фактура № 1481/04.02.2016 г. в размер 78148,12 лева., с вземането на ищеца по
Фактура № 2713/17.09.2014 г., Фактура № 2948/10.03.2015 г. и Фактура №
3022/27.04.2015 г. в общ размер 54501,55 лева /с ДДС/.; 2) да установи размера
на претенцията от 23646,57 лева след извършеното прихващане; 3) да установи
направеното възражение за погасителна давност на претендираното
от ищеца обезщетение за забава.
По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е изпаднал в забава, както и
размера на дължимата лихва.
С определение от 09.10.2020 г. съдът
е обявил за безспорно, че между ищеца и ответника на 01.04.2014 г. е
сключен договор за сторителство с предмет СМР на
обект с обхват „****, както и ул. „***“, включително за
доставка на „пластмасови дистанционери“; , че
работата по СМР на обект с обхват „****, както и ул. „***“, включително
за доставка на „пластмасови дистанционери“, за които
между ищеца и ответника на 01.04.2014 г. е сключен договор за строителство е
приета от ответника-възложител без забележка; че остатъкът от възнаграждението
/след частично заплащане/, което ответникът дължи на ищеца за извършените СМР,
за които е издадена Фактура № 2713/17.09.2014 г. е в размер 38069,05 лева /с
ДДС/; че остатъкът от възнаграждението, което ответникът дължи на ищеца за
доставените „пластмасови дистанционери“, за което е
издадена Фактура № 3022/27.04.2015 г. е в размер 378 лева /с ДДС/, че ищецът и
ответникът устно са сключили договор за СМР за обект „Естетизация, модернизация
на главни пешеходни зони за обществен отдих на гр. Варна“ – доставка и полагане
на емулсия и битумен разлив, както и доставка и полагане на червен плътен
асфалтобетон за велоалея, както и че изпълнението на
работата по този договор е прието от ответника без забележки и че по този
договор ответникът дължи на ищеца възнаграждение в размер от 78148,12 лева /с
ДДС/, за което е издадена Фактура № 1481/04.02.2016 г.
При наведените от страните възражение основният спорен въпрос е дали в
уговорената в договора от 01.04.2014 г. стойност на СМР се включва стойността
на необходимите за изпълнение на договора материали или уговорения размер на
възнаграждението е такова само за труд.
От отговора на този въпрос ще бъде обусловена основателност или претенцията на
ищеца или тази на ответника, предявена с насрещния иск, доколкото между
страните няма спор, че „З.“ ООД е имала ликвидно насрещно вземане в размер на 78148,12
лв.,с което и двете страни са направили изявления за прихващане срещу вземане
на насрещната страна, а е налице спор за
сумата до която страните са могли да извършват извънсъдебно прихващане с оглед
на въпроса вземане в какъв размер е имало „*** – в размер
на 54 501,55 лв. или 81539,36 лв., като разликата
между двете суми представлява стойността на материалите, вложени в СМР на ул. „***“ в изпълнение на договора за строителство от
01.04.2014 г. – 27037,81 лв. / по който
въпрос също не е налице спор/
По делото е представен договор за строителство № BG161РО001/1.4-09/2012/006-S-04 от 26.11.2013 г. с възложител Община Варна и
изпълнител Обединение „Зебра-Трафик“, в
което участват „З.“ ООД, „Трафик Билд“ ЕООД, „Трафик
Холдинг“ ЕООД, „Н. и М.“ ООД. Договорът е сключен в изпълнение на решение за
определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет „Извършване на СМР в
рамките на проект на Община Варна
„Естетизация и модернизация на главни пешеходни зони и зони за обществен
отдих в град Варна“. Предмет на договора е „Изпълнение на СМР на основен обект
с обхват: ***“ в рамките на проект на Община Варна
„Естетизация и модернизация на главни пешеходни зони и зони за обществен
отдих в град Варна“.
От представения по делото договор за строителство от 01.04.2014 г.,
сключен между „З.“ ООД -възложител и „*** / преобразувано в „Трейс – пътно строителство“ АД, което от своя страна се е
вляло в „*** ЕАД, които обстоятелства се установяват от справка
в ТРРЮЛНЦ/ - изпълнител с предмет обект
с обхват „***“, съгласно Приложение 1 към договора се установяват
вида и обема на превъзможените в изпълнение на
сключения от ответника с Община Варна договор за СМР в изпълнение на
обществената поръчка. Видно от договора е, че страните по него са се договорили
осигуряването на материалите, детайлите, конструкциите, както и всичко друго
необходимо за строителството е задължение на изпълнителя, като той носи и
отговорността, ако вложените материали не са с нужното качество и/или влошат
качеството на извършените СМР и на обекта като цяло / чл.3, ал.1 и ал.2 от
договора/. Съгласно чл.5, ал.1 от договора част от задълженията на изпълнителя
са да обезпечи необходимите за работата
му финансови, човешки, материални ресурси, машини и съоръжения, необходими за
цялостното изпълнение на договора; да влага в строителството материали и строителни
изделия, отговарящи на нормативно установените изисквания за качество. Според
чл.6 изпълнителят има право да иска
съдействие от възложителя за изпълнение на дейностите, последният да приеме
възложените работи, в случай че са изпълнени точно и качествено, както и да
получи съответно възнаграждение за изпълнение на договора. В чл.7 от договора
са посочени задълженията на възложителя, който следва да представи своевременно на изпълнителя всички налични
документи във връзка с възложеното строителство, да му укаже необходимото
съдействие, да приеме изработеното, ако е извършено съобразно уговорките и да
му заплати извършените работи, съобразно уговорените срокове и начини.
Уговорено в чл.8 от договора, че възложителят има право да оказва текущ контрол
върху изпълнението, да анализира и оценява работата, както и си запазва правото
да не плаща некачествено изпълнените СМР или изпълнените с некачествени
материали до отстраняване на тези недостатъци от или за сметка на изпълнителя.
По отношение на цените и плащанията, в чл.9 от договора е посочено, че цената е описаната в приложение
1- акт 19, а в ал.3 на същия член е пояснено, че цените на отделните СМР,
съгласно количествено-стойностните сметки /КСС/ са крайни, без ДДС и включват
стойността на всички влагани материали, доставно-складови
разходи за механизация, трудови разходи, осигуровки и всякакви други преки и
непреки разходи и печалбата на изпълнителя. В чл.10 от договора е уговорено, че
цената по договора е дължима до размера на реално извършените от изпълнителя и
безусловно приети по реда на договора от възложителя работи, а именно с
протоколи за приемане на СМР, съобразно чл.16 от договора.
Видно от
приложение 1 към договора за строителство от 01.04.2014 г. , част от видовете
СМР, които е следвало да бъдат изпълнени са на ул. „***“
– направа на настилка от гранитно паве 200/100/52 на кварцов пясък, в
количество от 294,18 кв.м. при единична цена от 79,28 лв. в обща стойност на
работата от 23322,59 лв. без ДДС и направа на настилка от клинкерно
паве 200/100/52 на кварцов пясък, в количество от 184,57 кв.м. при единична
цена от 68,20 лв. и обща стойност на работата от 12 587,67 лв. без ДДС.
По делото е
представен протокол от събрание на участниците в строителството на обект СМР в рамките на проект на Община Варна „Естетизация и модернизация на главни
пешеходни зони и зони за обществен отдих в град Варна“, обособена позиция едно:
изпълнение на СМР на обект с обхват ***“ от м.10.2014 г., съгласно който участници в строителството са „З.“
ООД, „***, „*** и в него се отразява участието на страните в изпълнението и проходите
от обекта. В т.2 от споразумението е договорено, че „*** е доставило и ще извърши доставка на
материалите гранит и клинкер, посочени в приложение 1
на стойност 1314564, 00 лв. с ДДС, като средствата за доставките ще бъдат
осигурени от Община Варна.
От представения
протокол за установяване завършването и за заплащането на натурални
строително-монтажни работи от 10.03.2015 г. за обект „Рехабилитация на
тротоарна настилка в район „Одесос“, по ул. „***“
се установява, че страните са приели за завършени и подлежащи на заплащане
описаните в приложение 1 към договора за строителство работи по ул. „**“ направа на настилка от гранитно паве 200/100/52 на
кварцов пясък, в количество от 294,18 кв.м. при единична цена от 79,28 лв. в
обща стойност на работата от 23322,59 лв. без ДДС и направа на настилка от клинкерно паве 200/100/52 на кварцов пясък, в количество от
184,57 кв.м. при единична цена от 68,20 лв. и обща стойност на работата от 12 587,67
лв. без ДДС или обща стойност 43092,32 лв. с ДДС.
По делото е
представена фактура **********/10.03.2015 г., издадена от „*** на „З.“ ООД за СМР съгласно протокол от 10.03.2015
г. за обект „Рехабилитация на тротоарна настилка в района на „Одесос“ по ул.
„Шипка“ на стойност от 43092,31 лв., подписана от представители и на двете
страни /л18/.
По делото е
представена покана за доброволно изпълнение на претендираната
от ищеца сума от 3391,24 лв., изпратена до „З.“ ООД до адрес м-ст „Варненски път“, гр. Аксаково, която е получена на
14.01.2019 г. видно от ел.справка за проследяване доставката на пратката. В
поканата за доброволно изпълнение е разяснено, че сумата от 3391,24 лв. е получена
след извършване на извънсъдебно прихващане на насрещно задължения на страните –
вземане на „З.“ ООД в размер на 78148,12 лв. по фактура *********/04.02.2016
г./ за което по делото няма спор между страните, че съществува/ и вземане на „*** в размер на 81539,36 лв. / сбор от вземания по фактури
**********/27.04.2015 г. /378 лв./, фактура **********/10.03.2015 г. / 43092,31
лв./ и фактура **********/17.09.2014 г. / 38069,05 лв./.
Към отговора на
исковата молба е представена фактура 152/05.05.2016
г., издадена на основание чл.117, ал.1 ЗДДС от „З.“ ООД за разлика в единичната
цена на СМР съгласно ППП за обект „рехабилитация на тротоарна настилка в района
на „***“ в размер на 27037,81 лв. с ДДС. Фактурата не е
подписана от доставчика – „***
От ответника е
представен протокол 152 от 05.05.2016 г. с посочване на СМР, чиято стойност се дължи
след проверка при която е установено, че ремонта на ул. „***“ материалите са предадени от възложителя на
изпълнителя като след приспадане стойността на материалите /27 037,81 лв. с
ДДС/ е посочена като дължима сума от 16054,51 лв.- стойност на работите без
материали- гранит и клинкер. Протоколът е подписан от
представител на „З.“ ООД, като въз основа на него и зидаден
протокол за прихващане между насрещно дължими от страните суми, съгласно който
се прихваща сума от 54501,55 лв. и остава дължима сума от 23646,57 лв./
съответно на твърденията на ответника в насрещната искова молба/
По делото е представен протокол за предаване
на клинкерни и гранитни павета от „З.“ ООД на „***“ по основния договор за „****“
и акт 19 от 28.07.2014 г., като по т.4 от протокола е посочено, че за улица „***“ са предадени настилки клинкер
от 184,57 кв.м. и настилки от гранит от 294,18 кв.м. Протоколът е подписан от
представители и на двете страни / л.90 от делото/.
По делото е представена фактура **********/27.04.2015 г., издадена от „*** на „З.“ ООД за доставка на пластмасови дистанционери на стойност 378,00 лв. с ДДС, която е
подписана двустранно.
От представената
фактура **********/17.09.2014 г. издадена
от „*** на „З.“ ООД се установява, че е издадена за СМР
съгласно протокол 1/17.09.2014 г. на обща стойност от 58415,36 лв. с ДДС, като
точния вид и стойност на всички строителни работи, за които е издадена
фактурата се установява от протокол 1
образец 19 от 16.04.2014 г., приложен на л.22 и сл. от делото.
По искане на
ответника, в хода на производството е разпитан един свидетел – Петьо С.-
работил при ответника до 2017 г. като технически ръководител вкл. на процесния обект. От показанията на свид.
С. се установява, че за основаните материали вложени в обекта били доставяни от
главния изпълнител „Зебра-Трафик“, като единствено от последните били
извършвани доставки. Свидетелят сочи, че лично е подписвал протоколите за
предаване на материали., като в съдебно заседание потвърждава, че е подписал
протокола находящ се на л.90 от делото. Сочи, че
протокол обр. 19 за обекта е посочена сума включваща
стойността на материалите, а практиката била тя да се приспадне.
По делото е
допусната, изслушана и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна
експертиза / ССчЕ, л.252 и сл. от делото/, от
заключението на която се установява, че дружествата страни в производството са
правили записвания в ссчетоводството си на база
първични счетоводни документи, счетоводството е двустранно, стопанските
операции са отразени в хронологичен ред, при спазване на принципите на Закона за счетоводството.
Относно фактурите издавани от тях разлика е налиже само по отношение на
протокола по чл.117, ал.1 ЗДДС №152/05.05.2016 г., сумите по който не
са осчетоводени от „Т.с.“ АД. Сочи се, че фактури №№ **********/17.09.2014 г., **********/10.03.2015
г. и **********/27.04.2015 г. са
осчетоводени в счетоводството на „З.“ ООД като са включени в дневниците му за
покупки по ЗДДС, като и двете дружества са осчетоводили извършени извънсъдебни
прихващания във връзка с вземания по фактурите / л.11 и л.12 от експертизата/.
Вещото лице е посочило, че в счетоводството на „Т.С.“ АД е отразено вземане от
„З.“ ООД в размер на 81539,36 лв./ сбор от вземания по посочените по горе
фактури на стойност 38069,05 лв. 43092,31 лв. и 378,00 лв./ и е отразено
задължение към „З.“ ООД в размер на 78148,12 лв. по фактура №**********/04.02.2016
г. В счетоводството на „З.“ ООД е посочено вземане от „Т.С.“ АД в размер на 78 148,12 лв. по фактура №**********/04.02.2016
г. и насрещно задължение в размер на 54 501,55 лв. – съобразно фактури №№
**********/17.09.2014 г., **********/10.03.2015 г. и **********/27.04.2015 г./
38069,05 лв. 43092,31 лв. и 378,00 лв./
и протокола по чл.117 ЗДДС № 152 от 05.05.2016
г. / намаляване на задължението с 27037,81 лв./. Съобразно така осчетоводените
вземания и задължения между страните в счетоводството на страните експерта е
посочил незаплатените задължения два варианта по т.8 от експертизата, които
съответстват на твърденията на двете страни съответно формираните исковите
претенции. Вещото лице е посочило, че в счетоводството на „З.“ ООД е налице
фактура № 1385/30.04.2016
г. с доставчик „*** за закупуване
на следните материали: клинкерно паве 200/100/52,
количество 184,57 кв.м. при единична цена от 40,39 лв. и обща цена от 7454,78
лв., както и гранитно паве 200/100/52 в количество от 294,18 кв.м. при единична
цена от 51,25 лв. и обща стойност от 15076,73 лв. / общо 22531,51 лв. без ДДС и
27037,81 лв. с ДДС/. Изяснено, че така посочените цени по фактурата от
30.04.2016 съвпадат с вписаните в приложени към протокола / на участниците в
строителството на обекта/ от м.10.2014 г. единични цени по договора за
продажба.. Ако се възприеме, че стойността на материалите е 27037,81 лв.с ДДС, то стойността на извършените СМР били
била 13378,75 лв. без ДДС или 16054,50 лв. с ДДС.
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа
експертиза / СТЕ/, от която се установява, че средната пазарна цена само за
труд за направа на 1 кв.м. настилка от клинкерни
павета, както и на 1 кв.м. от гранитни павета е 14.13 лв., а средната пазарна
стойност на вложените материали за направата на 1 кв.м. настилка от клинкер е 59,90 лв., а на 1 кв.м. настилка от гранит- 71,06
лв. Като за 184,57 кв.м. клинкерна настилка и 294,18
кв.м. гранитна настилка сумата за материали е 31960,17 лв. без ДДС, а за труд
6764,74 лв. без ДДС. За 1 кв.м. клинкерни павета е
посочена стойност от 74,03 лв. / включваща труд и материали/, за 1 кв.м.
гранитни павета е посочена стойност от 85,19 лв. / включваща труд и материали/.
Въз основа на тези изчисления е заключено, че пазарната стойност на извършените
СМР на ул. „***“ представляващи направа на 184,57 кв.м. настилка от
клинкер и 294,18 кв.м. настилка от гранит с включени
материали към датата на изпълнението е 38724,91 лв. без ДДС.
По делото е изслушана и допълнителна СТЕ, от
заключението на която се установява, че нормална строителна практика е превъзлагане от главния изпълнител на подизпълнители с
удръжка за разходи и печална от 10%. При анализ на цените по договора за
обществена поръчка с Община Варна и договора между страните за изпъление на СМР, вещото лице е посочило, че е налице
разлика от 9,50% / по отношение гранитното паве/ и 9,32% /при клинкерното паве/, ако се приеме, че в уговорената с
подизпълнителя цена се включват и материалите. Ако се приеме, че между страните
в настоящото производство уговорените цени са само за труд „З.“ ООД би било на
загуба около 60% при превъзлагане на работата за
поставяне и на двете настилки.
Други относими за спора
доказателства не са събрани.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира следното от правна страна:
Между страните
няма спор относно факта на съществувалите между тях облигационни
правоотношения, възникнали на основание валидно сключен договор за изработка- за
изпълнение на СМР по ул. „***“ в гр.Варна
съгласно приложение 1 към договора от 01.04.2014 г., вкл. за възложените
дейности по поставяне на настилка от клинкерно и гранито паве, които са изпълнени.
Основните
задължения на изпълнителя по двустранния договор за изработка са две: Първото
задължение е да изработи възложеното,
съгласно поръчката в срок, без отклонение от нея, така че изработеното
да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение;
Второто задължение на изпълнителя е да предаде изработеното на поръчващия.
Основните задължения на поръчващия са: да даде необходимото съдействие на
изпълнителя за изработване или изпълнение на работата; да приеме изработената
съгласно договора работа и да плати възнаграждение за приетата работа
В настоящото
производство е спорен въпросът дали в уговорения размер на възнаграждението по
договор се включва размер на материалите необходими за изпълнение на
изработката.
При така
очертания спор, следва да е отговори на въпроса какви са били уговорките в
сключения писмен договор за извършване на СМР по отношение задължението за
осигуряване на материали.
Съгласно
трайната съдебна практика при неяснота или спор относно точния смисъл и
съдържание на договора или на отделни негови клаузи, съдът е длъжен да извърши
тълкуване според визираните в чл. 20 ЗЗД критерии, за да изясни действителната
воля на страните, като прилагането на критериите по чл. 20 ЗЗД изисква съдът да
тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и смисъла, който
произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността и като не подменя постигнатата от страните и обективирана в договора обща воля / Решение № 74 от
9.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1698/2018 г., II т. о., ТК/. При изясняване на
действителната обща воля на страните може да се излиза и извън текста на самия
договор и да се изследват обстоятелствата, при които той е сключен, поведението
на страните преди и след сключването му, разменената кореспонденция във връзка
с начина на изпълнение на договора, действителната характеристика на обектите,
предмет на договора, както и други обстоятелства, които са от значение за
установяване на действителната воля / Решение № 202 от 13.07.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 680/2011 г., I г. о., ГК/.
С оглед
съдържанието на сключения между страните договор за строителство от 01.04.2014
г., съдът намира, че изпълнителят е поел задължението да изпълни поръчката със
свои материали. За да достигне до такъв извод, съдът взема предвид уговорките в
чл.3, ал.1, чл.3, ал.2 и чл.9, ал.3 от договора. Страните ясно са уговорили, че
изпълнителят осигурява материалите необходими за строителството, както и ще
носи отговорност, ако вложените материали не са с необходимото качество. Тези
уговорки разгледани в съвкупност с договорените условия за формиране на цената
на работите включваща стойността на всички влагани материали води до извод, че
именно за „Трейс БГ“ ЕАД е било задължението да
осигури материалите за изпълнение на строителството, които съгласно конкретно
възложените работи и предмета на спора в настоящото производство представляват
гранитно и клинкерно паве-294,18 кв.м. от първото и
184,57 кв.м. от второто. При този извод, не може да се приеме за основателно
твърдението на ищеца, че уговорена сумата от 43092,31 лв. с ДДС за
възнаграждение по договора в обсъжданата част се състои само от сума, дължима
за положения от изпълнителя труд. Съгласно уговорките, съдът приема, че
посочената сума представлява крайното възнаграждение за изпълнителя с включена
стойност на материалите и вкл. ДДС. За да възприеме това разрешение съдът взема
предвид и изгответните по делото съдебно-технически
експертизи, на които съдът дава вяра като компетентно дадени, съгласно които
така постигнатите договорки с вкл.
стойност на материалите съответстват на търговската практика за формиране на
цени при превъзлагане на дейности, каквото в случая е
налице, доколкото ответникът в настоящото производство е следвало да изпълни процесните дейности по договор за обществетна
поръчка с Община Варна, но е той е превъзложил тези
работи на ищеца, както и че съгласно СТЕ уговорените между страните цени са
близки до пазарните такива с вкл. материали.
По делото не е
налице спор, че „*** не е осигурило
необходимите за строителството материали, като в такъв смисъл е заключението на
вещото лице по ССчЕ, който сочи, че в счетоводството
на дружеството не са налице фактури за покупка на такива материали, както и
изричните изявления на процесуалния представител на ищеца – на л.212 и л.277
гръб от делото.
С оглед
събраните по делото писмени доказателства /протоколи на л.90-92 от делото/ и
гласни доказателства съдът намира, че се установява по безспорен начин, че
поръчката е изработена с материали предоставени от възложителя- ответник в
настоящото производство. От представения на л.90 от делото протокол за
предаване на настилки се установява, че от представител на „З.“ ООД на
представител на „***“ са предадени
184,57 кв.м. клинкер и 294,18 кв.м. гранит за ул. „***“, като предаването на тези материали съответства на
волята на участващите в обединението-изпълнител на обществената поръчка
дружества, изразена в протокола от м.10.2014 г. Фактът на доставка на
посочените материали се установява и от разпитания в хода на процеса свидетел,
чийто показания съдът намира, че следва да цени като достоверни въпреки, че
през периода до 2017 г., той е бил в служебни отношения с ответното дружество,
доколкото съответства на събраните писмени доказателства.
От приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, на която съдът дава вяра като компетентно
дадена и точно отговаряща на поставените въпроси се установява, че ответникът е
издал фактура за стойността на предадените материали едва през 2016 г. и тази
фактура не е била приета респ. осчетоводена от ищеца. Въпреки тези
обстоятелства не може да се възприеме възражението на ищеца, че материалите
посочени във фактура, с оглед момента ѝ на издаване не е възможно да са
били вложени в строителството осъществено на ул. „***“
в изпълнението на договора от 01.04.2014 г. Датата на издаване на фактура и
осчетоводяването на същата не е обвързана с реалната покупка от възложителя или
предаването на материалите на изпълнителя и влагането им на определените за
това места. Издаването на фактурата има счетоводна значение и не е релевантно
за настоящия казус, доколкото е налице протокол за предаване на материалите на
изпълнителя, данните от който съответстват на уговорената работа – място за
влагането на което се предават материалите /ул. „***“/,
вида на материалите / клинкерни и гранитни павета/ и
количеството им – съответстващи на приложение 1 към договора за строителство
между страните.
При изложеното е
налице ситуация при която, въпреки че сключения между страните договор за
строителство е уговорено материалите да бъдат доставени за сметка на
изпълнителя, те напрактика са доставени от
възложителя. Съдът намира, че с подписания от страните протокол за предаване на
материали напрактика е постигнато съгласие за
изменение на сключения между страните договор за строителство, като
изпълнителят е приел предложени и предадени му от възложителя материали, за
които не е спорно, че са използвани при изпълнение на поръчката. Ищецът по
главните искове и ответник по насрещния иск не е оспорил автентичността на
приемно-предавателния протокол за материали на л. 90 от делото вкл., че той е подписан
от негов представител и съдът цени същия съвкупно с признанията на ищцовата страна, че не е осигурявала материали за процесната изработка и безспорния факт на изпълнение на
поръчката, като достигна до извод, че предаденото с протокола материали са
вложени в ремонта на настилката на ул. „***“
през 2014 г. .
От приетата ССчЕ по делото се установява, че
фактура **********/10.03.2015 г. за
сумата от 43092,31 лв, издадена съгласно протокол от
10.03.2015 г. за настилката на ул. „***“ е осчетоводена и от
двете страни. Съгласно
практика на ВКС / решение № 211/30.01.2012г. по т.д. № 1120/2010г., II ТО,
решение № 109/07.09.2011г. по т.д. № 465/2010г., II ТО, решение №
92/07.09.2011г. по т.д. № 478/2010г., II ТО, решение № 30/08.04.2011г. по т.д.
№ 416/2010г., I ТО, решение № 118/05.07.2011г. по т.д. № 491/2010г. на II ТО,
решение № 71/08.09.2014г. по т.д. № 1598/2013г. на II ТО/ фактурите отразяват
възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от
търговското дружество –ответник, включването им в дневника за покупко-продажби
по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС, представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Т.е. в
конкретния случай са налице доказателства / приемно-предавателен протокол и
осчетоводена фактура/ за приемане от страна на ответника на изпълнение на
поръчката за извършване на СМР на ул. „Шипка“ за стойността от 43092,31 лв., но
съдът намира, че този факт не възпрепятства възможността на ответника по главния
иск в настоящото производство да направи възражения, че дейностите са
неправилно остойностени, тъй като от изпълнителя не е
взето предвид последващото изменение на уговорките, а
именно за предаване на материали от възложителя на изпълнителя, чиято стойност
следва да се приспадне от възнаграждението по договора за СМР.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД установява необоримата презумпция,
че при липса на възражения за неправилно изпълнение работата се счита за
приета, но пропускът да бъдат своевременно направени такива преклудира
единствено възможността на възложителя да реализира отговорността на
изпълнителя за недостатъци по реда на чл. 265 ЗЗД. Или неправилното според
закона е некачественото изпълнение, което може да се изрази в отклонение от
поръчаното или в недостатъци, с които работата е извършена от изпълнителя /
Решение № 94 от 2.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 133/2010 г., II т. о., ТК/. В
конкретния случай възраженията на ответника не касаят качеството на работата,
поради което не са преклудирани и подлежат на
разглеждане.
При вече изложеното, възраженията на ответника се явяват основателни,
тъй като се установява, че той е доставил материалите за изпълнение на
работите, поради което изпълнителят има право да получи възнаграждение по
чл.266 ЗЗД само за действително извършените работи, а именно положения труд за
полагане на настилката. По отношения на размера на възнаграждението, съдът
следва да вземе предвид протокола от м.10.2014 г., подписан между дружествата,
участващи в строителството, възложено по обществената поръчка, в приложение към
който са посочени цените, на които необходимите материали ще бъдат доставяни от
главния изпълнител и които съгласно ССчЕ са послужили
на ответника за издаване на фактура №
1385/30.04.2016 г., като отчита, че така посочените цени на материали са по-ниски от посочените от
вещото лице по СТЕ, с оглед на което от друга страна стойността на труда
калкулиран от ответника се явява по - висока от посочената от експерта. От
ищеца по главния иск и ответник по насрещния иск не са изложени възражения
срещу стойностите на труд и материали, посочени от „З.“ ООД, като с оглед
правното разрешение на спора при горе изложените мотиви, от дължимото
възнаграждение на изпълнителя следва да се приспадне стойността на материалите
от 27037,81 лв. Дължимата от „З.“ ООД на „*** ЕАД сума по
договора за строителство е в размер на 16054,50 лв. с ДДС, част от сумата за
която е издадена Фактура
№ 2948/10.03.2015 г.
При изложеното
предявения главен иск за признаване дължимостта от
ответника на ищеца на сумата от 3391,24
лева, представляваща остатък от дължимо възнаграждение на ищеца след извършено
прихващане с вземане на ответника, произтичащо от извършени от ищеца строително
монтажни работи на обект с обхват „****, както и ул. „***“
и доставка на дистанционери, в изпълнение на сключен
между страните договор от 01.04.2014 г., за което са издадени Фактура №
2713/17.09.2014 г., Фактура № 2948/10.03.2015 г. и Фактура № 3022/27.04.2015
г., се явява неосновател и подлежи на отхвърляне.
Неоснователността на главния иск по чл.266 ЗЗД обуславя
неоснователността на акцесорния иск по чл.86 ЗЗД.
При този извод, и тъй като липсва спор за дължимостта на сумите по другите две фактури, посочени от
ищеца Фактура
№ 2713/17.09.2014 г.- 38069,05 лв. с ДДС и Фактура № 3022/27.04.2015 г.,-378,00
лв., общото задължение на ответника „З.“ ООД
към ищеца „*** ЕАД възлиза на
сумата от 54501,55 лв. Страните не спорят, че е „***“
ЕАД има насрещно задължение към „З.“ ООД по друг договор между страните в
размер на 78148,12 лв., за което е издадена фактура **********/04.02.2016 г. /
осчетоводена и от двете страни/, като съобразно ССчЕ
и двете страни са направили изявление за прихващане на това задължение.
При тези изводи
за наличие на насрещни задължения и за двете страни, както и изявленията за
прихващане, такова би могло да бъде направено до размера на по-малкото
задължение / съгл. чл.103 и чл.104 ЗЗД/, а именно сумата от 54501,55 лв. Тъй
като се установява, че ответникът „З.“ ООД има вземане за сумата от 78148,12
лв. неговия насрещен иска за осъждане на „***Г“
ООД да му заплати сумата от 23646,57
лева с ДДС /78148,12
лв.-54501,55 лв./ се явява основателен.
По разноските:
С оглед изхода
на спора, право на разноски има „З.“ ООД като ответник по главните искове и
ищец по насрещния иск. Дружеството е направило искане за присъждане на
разноски, като е доказало заплащане на следните такива: 945,84 лв.- държавна
такса /л.124/, 200 лв.- депозит за ССчЕ /л.165/, 200
лв.- депозит за СТЕ / л.222/, както и 1500 лв.- адвокатско възнаграждение
/заплащането на което се доказва от представен договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че сумата е изцяло заплатена в брой при
подписването му, в който случай договорът има характер на разписка съгласно
разрешенията на т.1 от Тълкувателно решение 6/2012 г./
Ищецът е
направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Последното е определено общо за процесуално
представителност по главните искове и насрещния искове, доколкото именно за
такава дейност е посочено, че се сключва договора за правна защита и съдействие
находящ се на л.302 от делото. При този начин на
договаряне съдът намира, че половината от сумата е уговорена за
представителство по главните искове, а другата половина – по насрещния иск /по
750 лв./.
С оглед цената
на главните искове минималния размер на адвокатското възнаграждение в размер на
487,96 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съдът намира, че тъй
като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, по-висока от
дела със същия предмет, следва да се определи възнаграждение в размер близък до
минималния - 500 лв.
С оглед цената
на насрещния иск и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението от 750,00
лв. се явява под предписания минимум. Ищецът следва да заплати разноски за
адвокатско възнаграждение на ответника в размер на 1250,00 лв. и съответно
разноски в общ размер от 2595,84 лв.
С оглед даденото задължително
тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС относно разпределението
на отговорността за разноски, направени в заповедното производство, настоящият
състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос. Ответникът е депозирал възражение по чл.414 ГПК, но не е направил искане за присъждане на разноски, както и не е доказал
заплащане на такива, поради което не му се следват.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ответникът „З.“ ООД, ЕИК: ***, съдебен адрес: *** дължи на ищеца „***със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. с чл. 422 от ГПК вр. чл. 266 ЗДД и чл.86 ЗЗД, сумата от 3391,24 лева, представляваща остатък от дължимо възнаграждение на
ищеца след извършено прихващане с вземане на ответника, произтичащо от
извършени от ищеца строително монтажни работи на обект с обхват „****, както и
ул. „***“ и доставка на дистанционери,
в изпълнение на сключен между страните договор от 01.04.2014 г., за което са
издадени Фактура № 2713/17.09.2014 г., Фактура № 2948/10.03.2015 г. и Фактура №
3022/27.04.2015 г., както и сумата от 227,02
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.01.2019 г. до
11.09.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 7160/17.09.2019
г. по ч.гр.д. № 14733/2019 г. на РС Варна
ОСЪЖДА „*** със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на „З.“ ООД, ЕИК: ***, съдебен адрес: ***, по предявения в
производството насрещен иск и на основание чл.266 ЗЗД, сумата от 23646,57 лева /с ДДС/, произтичаща от сключен между
ищеца и ответника устен договор за СМР, представляваща незаплатеният остатък от
възнаграждение дължимо от *** на „З.“ ООД, ЕИК: *** по Фактура №
1481/04.02.2016 г., за извършени от ответника СМР за обект „Естетизация,
модернизация на главни пешеходни зони за обществен отдих на гр. Варна“ –
доставка и полагане на емулсия и битумен разлив, както и доставка и полагане на
червен плътен асфалтобетон за велоалея, за
изпълнението на които е съставен протокол от 04.02.2016 г. и от 28.04.2016 г.
ОСЪЖДА, „*** със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на „З.“ ООД, ЕИК: ***, съдебен адрес: ***595,84 лв.- разноски в исковото производство
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: