Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 07.04.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на девети март

две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                              гр. дело № 8436 по описа

за 2018 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Е.Д.А. срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 30.03.2017 г., около 15 часа водачът Б.Б.Б., управлявайки л.а.м. „Мерцедес Ц180“ с ДК № ********застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/02/116001884060 валидна от 08.07.2016 г. до 07.07.2017 г., движейки се по бул. „Константин Величков“ с посока на движението от ул. „Цар Симеон“ към бул. „Ал.Стамболийски“ и в района на спирка МГТ № 1051 не спира зад спрелия на спирката трамвай и не пропуска пресичащият към него пешеходец-ищцата, в резултат на което я блъска и й причинява следните телесни увреждания: контузия и навяхване на десен глезен, сериозни охлузвания на кожата и тъканта на крайника, силно разтежение на глезенните връзки, отоци и синини по гърба от удара с огледалото на автомобила и падането на пътното платно. На ищцата е извършена имобилизация с шина на десния долен крайник, която е свалена на 01.05.2017 г., като до този момент ищцата се е придвижвала с инвалидна количка, проходилки и патерици, тъй като не е могла да стъпва на контузения крайник. В периода 17.04.2017 г.-26.04.2017 г. ищцата е провела рехабилитация. Твърди се, че ищцата не е могла да се придвижва без помощта на технически средства и чужда помощ, в продължение на около три месеца. През цялото това време изпитвала силни болки и страдания, душевен и физически дискомфорт, силно главоболие, безсъние и нежелание да излиза навън, не е могла да се самообслужва при хранене, лична хигиена и други. И до днес не е в състояние да движи кракът си в пълен обем в глезенната става, придвижва се с помощта на бастун и продължава да изпитва силни болки в ставата.

 Твърди се, че извънсъдебна претенция при спазване на изискванията на чл.380 КЗ ищцата е депозирала пред ответника на 18.01.2018 г., но до момента на подаване на исковата молба няма извършено плащане.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания, които са в причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 30.03.2017 г. в гр. София, виновно причинено от водача на л.а.м. „Мерцедес Ц180“ с ДК № ********застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/02/116001884060 валидна от 08.07.2016 г. до 07.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане-30.03.2017 г. до окончателното изплащане. 

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат И., преупълномощен от адвокат Г., и двамата надлежно упълномощени с пълномощни, приложени към отговора на исковата молба.

Оспорва иска по основание и размер с твърдението. Счита, че твърдените увреждания, вследствие на ПТП от 30.03.2017 г. не са удостоверени категорично с представени първични медицински документи. Оспорва да е причинен деликт от страна на Б.Б., твърди случайно деяние.

Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от пострадалата, която е можела да избегне удара с автомобила, но не е направила необходимото. Твърди се, че искът за лихва от датата на ПТП е неоснователен с оглед разпоредбите на чл.429, ал.3 във връзка с чл.380 КЗ и чл.497 КЗ.

На 30.08.2018 г. ответникът депозира списък на разноски, ведно с договор за правна помощ с оглед разноските пред настоящата инстанция.

В срока по чл.372 ГПК ищцата не е депозирала допълнителна искова молба.

С молба от 08.10.2018 г. ищцата на основание чл.127, ал.4 ГПК прилага молба с посочена банкова сметка.

***вете чрез своя процесуален представител по съображения изложени подробно в представените по делото писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С констативен протокол № К-198 от 30.03.2017 г. се установява, че на 30.03.2017 г. пол.инсп. Л.Ч.дежурен ПТП-О“ПП“-СДВР е посетила ПТП, настъпило на 30.03.2017 г. около 15 часа в гр. София на бул. „Константин Величков“, в района на спирка на МГТ № 1051 между лек автомобил марка „Мерцедес модел Ц 180“ със застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „Б.и.“ АД с полица № BG/02/116001884060 валидна от 08.07.2016 г. до 07.07.2017 г., който лек автомобил е собственост на Б.Б.Б. и е бил управляван от Б.Б.Б. и пешеходката Е.Д.А.. В протокола е описано счупено дясно огледало на автомобила и е прието от длъжностното лице, че на 30.03.2017 г. около 15 часа лек автомобил марка „Мерцедес модел Ц 180“ с рег.№ *******, управляван от Б.Б.Б. *** с посока на движение от ул. „Цар Симеон“ към бул. „Ал.Стамболийски“ и в района на спирка МГТ № 1051 не спира зад спрелия на спирката трамвай и не пропуска пресичащият към него пешеходец Е.Д.А..

По отношение на механизма на настъпване на произшествието и въпреки разпределената доказателствена тежест за установяването му на ищцата, последната не ангажира никакви други доказателства.

С молба от 02.10.2019 г. назначеното вещо лице Д. посочва, че не може да отговори на поставените му задачи, тъй като от констативния протокол не може да се събере информация в коя от двете пътни ленти се е движил автомобила, потеглил ли е от място или се е движил без да спира, имало ли е други автомобили в съседната на процесния автомобил пътна лента, с какъв ход се е движила пешеходката.

С оглед тази молба ищцата чрез процесуалния си представител е оттеглила искането за изслушване на САТЕ, считайки че приетият по делото констативен протокол установява механизма на настъпване на произшествието.

Този протокол обаче е оспорен своевременно от ответника с отговора му с твърдението, че невярно удостоверява ПТП и че такова не е настъпило. С оглед на това оспорване съдът изрично е указал на ищцата, че следва да докаже главно и пълно механизма на произшествието, който до приключване на съдебното дирене не бе доказан. Съдът не е указвал изрично на ищцата, че не сочи годни доказателства, относно механизма на ПТП, тъй като по искане и на двете страни е допуснал изслушването на САТЕ, както и свидетел-очевидец водачът на процесното МПС-Б.Б.. Тези доказателства обаче не бяха събрани до приключване на съдебното дирене, поради оттеглянето им от ищцата и поради трудност за събирането на показанията на свидетеля Б.. Ищцата не е заявила искане за събиране на други доказателства.

Безспорно в тежест на ищцата е да установи, при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, настъпването на произшествието и неговия механизъм. Ищцата доказа настъпването на произшествието, но не и неговия механизъм.

По въпроса: ползва ли се констативния протокол с обвързваща доказателствена сила относно механизма на настъпване на произшествието,  когато пътно-транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, е налице съдебна практика, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, които се споделят от настоящия съдебен състав. Така в решение № 227 от 12.02.2014 г. по т.д. № 769/2012 г. на I т.о. е дадено тълкуване, че протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Оспорване, чрез опровергаването на съдържанието му е допустимо, като оспорващата страна следва да установи твърденията си, които в случая касаят механизма на ПТП. Това тълкуване е доразвито в практиката на ВКС с решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., I т.о., в което е разграничена доказателствената сила на протокола за ПТП в зависимост от неговия вид-дали е издаден от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП" - при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП" при материални щети - чл.6 и чл.7 от наредбата/ или е съставен по чл.9 от Наредба № I - 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. Даденото тълкуване е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава.

В конкретния случай протоколът за настъпилото на 30.03.2017 г. ПТП е издаден на 30.03.2017 г. на основание чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Към протокола липсва план-схема на ПТП, каквато изисква  чл. 3, ал. 1 от Наредбата.

При съставянето не са удостоверени, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП, не са обективирани и неизгодни за лицето, чието волеизявление е удостоверено факти. Протоколът е подписан само от съставителя, но не и от водача на лекия автомобил Б.Б., посочен като участник в ПТП. Следователно като писмено доказателство представения по делото протокол за ПТП № К-198 от 30.03.2017 г. не установява механизма на ПТП.

И доколкото ищцата не е ангажирала други доказателства, съдът намира, че в настоящото производство не е установен механизма на ПТП.

Ответникът не е оспорил изричното удостоверяване на длъжностното лице в констативния протокол, че към датата на произшествието, МПС- л.а.м. „Мерцедес Ц180“ с ДК № *******е застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/02/116001884060 валидна от 08.07.2016 г. до 07.07.2017 г., поради което съдът приема за установен този факт.

От изслушаната и неоспорена от страните СМЕ се установява, че медицинската документация е много оскъдна, както и че при процесното ПТП ищцата е получила навяхване на дясната глезенна става. Първоначално е направена имобилизация на десния глезен с гипсова шина. Проведени са рехабилитационни процедури на пострадалия крайник. Установява се, че ищцата е изпитвала болки с умерен интензитет през първите 5-7 дни непосредствено след травмата. Същите постепенно са намалявали като интензитет и са били непостоянни по характер в следващите 1,5-2 месеца. При липсата на достатъчно медицинска документация, вещото лице е приело, че средният срок за възстановяване след подобна травма е около 2-2,5 месеца. При ищцата са налични патологични промени, част от които биха могли да са следствие на претърпените увреди, а същевременно и следствие на възрастови изменения.

От разпита на свидетеля Л.В.А.-син на ищцата, се установява, че на 30.03.2017 г. след обяд получил обаждане, че майка му е претърпяла ПТП и е в „Пирогов“. Свидетелят отишъл в „Пирогов“, майка му била още в залата, където й правели прегледи и изследвания. Имало установено нараняване на глезена. Направили й изследвания, снимки и вечерта напуснала болничното заведение, не останала за лечение. Свидетелят установява, че ищцата била неподвижна, тъй като била гипсирана, а на следващия преглед й сложили шина. Тъй като ищцата не можела да се обслужва сама, синът й си взел болнични за десет дни. Ищцата имала наранявания по тялото-синини, а глезенът й бил станал огромен. Въобще не можела да се движи. Невъзможността на ищцата да се обслужва сама продължила около месец. След това ищцата била на рехабилитация в Момин проход. След рехабилитацията ищцата изпитвала болки. В момента се обслужва сама, но не е възстановена на 100%. И в момента я боли крака, трудно си намира обувки, тъй като кракът й е подут. Особено в началото не можела да си намери обувки. Зимата не можела да ходи с ботуши. Използвала проходилка. Това продължило около година. В момента се придвижва без помощни средства сама.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.

На 18.01.2018 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 18.04.2018 г. ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 15.05.2018 г. и в този смисъл се явява процесуално допустим.

По същество на предявения иск.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането, да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 30.03.2017 г. между посочения в исковата молба пряк причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС. Този факт не е оспорен от ответното застрахователно дружество.

По съображения изложени подробно по-горе, съдът приема, че на 30.03.2017 г. е настъпил пътен инцидент с управлявания от Б.Б.Б. л.а.м. „Мерцедес Ц 180“ с рег. № ********при който ищцата е пострадала и е получила телесно увреждане, но механизмът на настъпването му не бе доказан главно и пълно, поради което и на това основание искът следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

Както е посочено по-горе протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства, а именно: в коя от двете пътни ленти се е движил автомобила, потеглил ли е от място или се е движил без да спира, имало ли е други автомобили в съседната на процесния автомобил пътна лента, с какъв ход се е движила пешеходката.

При неустановяване на горните обстоятелства, съответно не може да се направи еднозначен извод за вина на застрахования при ответното дружество водач. При липса на виновно поведение на застрахования водач, то и за застрахователя му не може да възникне отговорността за заплащане на застрахователно обезщетение, поради което и предявения иск като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.

Предвид недоказаността на главната претенция, неоснователна и недоказана е и акцесорната искова претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.

По разноските в процеса:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него разноски в общ размер на сумата от 1200 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, установено с договор за правна защита и съдействие от 27.08.2018 г., съответно с 1440 лв. с ДДС, предвид представените доказателства, че адвокат Г. е регистриран по ЗДДС.

Не следва да бъдат присъждани разноски в размер на 220 лв.-депозит за САТЕ и възнаграждение свидетел, тъй като тези суми не са изплащани, поради неизготвяне на САТЕ и не изслушване на допуснатия свидетел и подлежат на връщане, при поискване от страна на ответника, поради неизползването им.

Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като недоказани и неоснователни предявените от Е.Д.А., ЕГН **********,*** против З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания, които са в причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 30.03.2017 г. в гр. София, виновно причинено от водача на л.а.м. „Мерцедес Ц180“ с ДК № ********застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/02/116001884060 валидна от 08.07.2016 г. до 07.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане-30.03.2017 г. до окончателното изплащане. 

ОСЪЖДА Е.Д.А., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1440 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лв./ разноски направени от ответника.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: