Решение по дело №271/2024 на Районен съд - Харманли

Мотиви

Към Решение № 103 / 01.06.2024г.,
постановено по НАХД № 271 по описа на Районен съд Харманли за 2024г.

РУ на МВР Харманли, е внесло за разглеждане в Районен съд
Харманли Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от с № 271p-
15016 от 31.05.2024г. внесено от РУ Харманли при ОДМВР Хасково, ведно с
приложените писмени доказателства, по който е образувано настоящото
НАХД № 271/2024 г. по описа на РС Харманли против И. В. Г. ЕГН:
********** с адрес с. О. общ. Х. за осъществен акт за дребно хулиганство на
31.05.2024г. около 16,05 часа в гр. Харманли с правно основание на
нарушението чл.2 от Указ 904/28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство.
Нарушителя И. В. Г. ЕГН: ********** доведен от служители на РУ
на МВР, се явява. Представлява се от защитника се адв. Д. Й. при АК
Пловдив. Нарушителя се признава за виновен и се възползва от правото си да
не дава обяснения по същество. Изразява съжаление за случилото се. Пледира
за налагане на наказание „ глоба”.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за
установено следното от фактическа страна:
Нарушителя И. В. Г., роден на *** в гр. Х., българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, неграмотен, безработен, адрес с. О. общ. Х.,
ЕГН **********.
Видно от представената и приета като писмено доказателство по
делото справка за съдимост, същият е неосъждан.
От декларация за семейно и материално положение и имущаствено
състояние се установява, че нарушителят И. В. Г. живее на семейни начала с
М. И. М. и има едно дете С. И. Г. Няма недвижими имоти, но има движими
вещи лек автомобил „Мерцедас” и реализира месечно доходи в размер на
1500,00 лева.
На бензиностанция „Петрол“ в гр. Харманли с бус „Форд Транзит“ с
рег. № СВ **** РР, собственост на Р. С., свид. К. Г. Я., свид. А. Г. А., свед. М.
М. А. и свид. Р. С., заедно с децата си спрели да заредят на една от колонките
гориво.Същите пристигнали от гр. Тополовград и се движили в посока гр.
Хасково. Автомобила бил управляван от свид. К. Г. Я.. Бензиностанцията се
намирала в гр. Харманли близо до хипермаркет „Лидл”. След като свид. Я.
спрял на бензиностанцията и преди да слезе от автомобила, видял, че
нарушителят И. В. Г., който бил пасажер в „Рено Сценик“, спрял на другата
колонка на бензиностанцията. Нарушителят И. В. Г. слязъл от лекия
автомобил, като взел една бухалка в едната ръка и стъклено шише от бира в
1

другата ръка и се запътил към буса, да хвърли бутилката, като бил видимо
пиян. Свид. К. Я. го видял, а свид. Р. С., съпруга на свид. Я. и свид. А. Г.
А.,сестра на свид.Я. се изплашили. Свид. К. Я. потеглил с буса, като
нарушителя И. Г. хвърлил стъклената бутилка от бира по буса, но тя паднала
след буса и не ударила не го ударила. Нарушителят И. Г. се насочил именно
към техния бус, тъй като на бензиностанцията в този момент нямало други
автомобили. След като потеглил буса нарушителят повече от 500 метра тичал
след него. Свид. К. Я. позвънил на тел. 112 като заявил, че лицето И. В. Г.
ЕГН:********** с адрес сО. общ. Х. му отправя заплахи и закани, като това
продължава от много време и нарушителят Г. завил към автогарата на гр.
Харманли.Като пристигнали с буса „Форд Транзит“ с рег. № СВ **** РР,
свид. К. Я. свид. Р. С., съпруга на свид. Я. и свид. А. Г. А.,сестра на свид.Я. и
свид. М. М. А. на автогарата в гр. Харманли полицейските служители били
вече там. Около 16:05ч. когато полицейските служители разговаряли с
горепосочените лица на автогарата в гр.Харманли дошъл и нарушителя И. В.
Г. ЕГН:**********, като му разпоредили да представи документ за
самоличност, а нарушителят тръгнал към свид. К. Я.,отправял му заплаха и
закана за физическа саморазправа,че ще го бие и посегнал с ръка за да го
удари в областта на главата, но не успял, след което органите на реда го
задържали в сградата на РУ - Харманли по чл.72, ал.1, т.7 във връзка с УБДХ
След снемане на обяснения от лицата имащи отношение към случая,
М. Н. А. на длъжност мл. инспектор при РУ – Харманли съставил на
нарушителя Акт за установяване на дребно хулиганство срещу нарушителя И.
В. Г.. След съставянето на акта, той бил предявен на нарушителя, като Г. го
подписал без възражения.
В хода на настоящото съдебно производство са разпитани
свидетелите очевидци на деянието К. Г. Я., А. Г. А., М. М. А. и Р. С..
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства Акт за установяване на
проява на дребно хулиганство № 271p-15016 от 31.05.2024г., ведно с
разписка; Докладна записка УРИ: 271р-15015 от 31.05.2024г.; обяснение от
К. Г. Я. от 31.05.2024г.; обяснение от М. М. А. от 31.05.2024г.; обяснения от
Р. М. С. от 31.05.2024г.; обяснение от А. Г. А. от 31.05.2024г.; Декларация за
семейно, материално положение и имотно състояние на И. В. Г.; писмо с №
4976 от 01.06.2024г. от РС- Харманли, с което писмо уведомяват съда, че след
извършена справка в системата на ЕИСС се установява, че спрямо лицето И.
В. Г. с ЕГН: ********** няма образувани и приключили производства по
УБДХ по описа на РС-Харманли; писмо от Бюро съдимост при РС-Харманли
с вх. № 4977 от 01.06.2024г., към което е приложена справка за съдимост с №
240601005000236972 от 01.06.2024г. на нарушителя И. В. Г. с ЕГН
**********. Съдът кредитира показанията на посочените по- горе свидетели
относно релевантните обстоятелствата като еднопосочни, вътрешно
безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на
техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти,
2

поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на
фактическите си изводи. Съдът не кредитира показанията на свид. Г. К.ов Я.
доколкото същият не е очевидец на инцидента, а пресъздава онова което са
му разказали посочените по- горе свидетели.
Съдът кредитира изцяло и писмените доказателства, приети по
делото, които имат връзка с предмета на доказване и личността на
подсъдимия. Фактическите констатации за съдимостта на нарушителя съдът
изведе от приложената по делото справка за съдимост.
Описаното деяние в акта за констатиране на дребно хулиганство по същество
се признава в съдебно заседание от страна на нарушителя и се изразява
съжаление за случилото се.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
По смисъла на чл. 1, ал. 3 УБДХ "дребно хулиганство" е непристойна
проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази
на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане
към гражданите, към органите на властта или на обществеността, или в
скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава
общественият ред и спокойствие, но поради своята по - ниска степен на
обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 НК. От
определението на закона се вижда, че проявите на дребното хулиганство са
конкретизирани, макар и неизчерпателно в три групи.
С оглед възприетата от съда фактическа обстановка, съдът намира,
че от обективна и субективна страна, нарушителят И. В. Г. е осъществил
състава на нарушението по чл. 1, ал. 3 УБДХ. Съдът от правна страна намира,
че нарушителя с гореописаното деяние е нарушила обществения ред и
спокойствие на гражданите, но поради своята по-ниска степен на обществена
опасност, деянието и не представляват престъпление по чл. 325 от НК, а
съдът го квалифицира като проява на дребно хулиганство по смисъла на чл.1
ал.2 от УБДХ. Действията му представляват непристойна проява, изразила се
в отправяне на заплаха и закана за физическа саморазправа на публично
място Автогара гр. Харманли пред повече хора, в оскърбително отношение и
държане към К. Г. Я. с ЕГН:********** от с. Иваново, община Харманли,
както и направил опит да му нанесе удар по лицето, както и направил опит да
му нанесе удар по лицето. Осъществените действия е имало възможност да
бъдат възприети и от други лица, чийто кръг би могъл да бъде широк,
доколкото са извършени на публично място – на автогара гр. Харманли в
светлата част на денонощието.
В обобщение, установени са всички признаци от обективната страна
на деянието по чл. 1, ал. 3 УБДХ. С деянието безспорно са нарушени
общественият ред и спокойствие, но същото се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност, поради което не представлява престъпление
по чл. 325, ал. 1 от НК.
3

От субективна страна нарушителят е действал виновно, при форма
на вината пряк умисъл и установен хулигански мотив. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, желаел е да извърши описаните
действия. Демонстрирано е явно неуважение и незачитане на общоприетите
норми в обществото, но деянието не се отличава със степен на обществена
опасност, която да налага квалифицирането му като престъпно, доколкото не
е прераснала в по-сериозни форми, например във физическа агресия. В случая
съдът съобрази и задължителните указания, дадени в Постановление № 2 от
29.11.1974 г. по н. д. № 4/1974 г., Пленум на ВС, според което "от съществено
значение е въпросът за разграничението на дребното хулиганство от
престъплението хулиганство. Някои съдилища допускат грешки, като
квалифицират дребното хулиганство, което е административно нарушение,
като престъпление и, обратно - престъплението хулиганство като дребно
хулиганство. Разграничението се съдържа в обществената опасност на
деянията, както и в посочените в разпоредбите на УБДX и НК признаци.
При определяне вида и размера на административното наказание следва да се
обсъдят и вземат предвид степента на обществената опасност на деянието и
на дееца, подбудите за извършването на деянието, както и смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства. В този смисъл настоящият съдебен състав
намира, че извършената от нарушителя проява се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност и не осъществява признаците на престъпление по чл.
325, ал. 1 НК. При индивидуализация на наказанието съдът отчете като
отегчаващи обстоятелства характера и вида на извършените действия, както и
интензивността и ескалацията при извършването им, а също така и обекта на
нарушението и степента на неговото засягане. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прие положителното му процесуално поведение и
изказаното от него съжаление за случилото се и липсата на друга по вид
физическа агресия, както и чистото му съдебно минало. По този начин съдът
намира, че наложеното наказание следва да бъде по - лекото по вид измежду
предвидените алтернативни възможности по чл. 1, ал. 1 УБДХ, а именно
"глоба". При определяне на размера на глобата се взе предвид баланса между
смекчаващите и на отегчаващи вината обстоятелства, сочещи на налагане на
глоба в размер над установения специален минимум, но под максимума, а
именно 400 лева. По този начин размерът е съобразен и с имущественото
състояние на нарушителя, данни за което макар и оскъдни се извличат от
изявлението му, че не е трудово ангажиран и в най - пълна степен отговаря на
тежестта на деянието, съобразено с личността на дееца и подбудите за
проявата, санкционирана от закона.
Мотивиран така, и на основание чл. 6, ал. 1, б. "а" вр. чл. 1, ал. 1, т. 2
от УБДХ, съдът постанови решението си.

Съдия :
4

Номер на акта:	103
Дата:	1 юни 2024 г. (в сила от 2 юни 2024 г.)
Съдия:	Минка Иванова Китова

Дело:	20245630200271
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	1 юни 2024 г.

Решение по дело №271/2024 на Районен съд - Харманли

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите