М О Т И В И към
Присъда №4/14.01.2020 г., постановена по НОХД №
7471/2019 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХІV н. с.
РП Пловдив е повдигнала обвинение
срещу В.С. -
роден на *** г. в гр.Е., А., а., а.гражданин, осъждан, живущ ***,
ЕГН ********** за това, че през периода
от м. януари 2017 г. до м. септември 2019 г., включително в гр. Пловдив, при
условията на продължавано престъпление след като е бил осъден с Решение №
3946/20.12.2016 г. по бр. дело №
9006/2016 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив – III брачен състав /в сила от
18.01.2017 г./ да издържа свой низходящ детето си М.В.С. /родена на *** г./,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, както следва:
-
през периода м.
януари 2017 г. до м. март 2019 г. - 27 месечни вноски по 180 лв. всяка - на стойност 4 860 лв.,
-
за м. май 2019 г. – сумата от 71,36 лв. -
представляващи неизплатената част от
дължимата месечна издръжка в размер на 180 лв.,
-
през периода м.
юни 2019 г. до м. юли 2019 г. включително - 2 месечни вноски по 180 лв. всяка, на стойност 360 лв.,
-
за м. август
2019 г. – сумата от 71,36 лв. представляващи неизплатената част от дължимата
месечна издръжка в размер на 180 лв. и
-
за м. септември
2019 г. месечна вноска в размер на 180 лв. всичко на обща стойност 5 182 лв. - престъпление по чл. 183
ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
Производството е протекло по реда
на чл.371, т.1 от НПК, като с определение на съда е одобрено съгласието на
страните да се ползват показанията на св.Б.К. дадени в досъдебното
производство.
Прокурорът
поддържа частично повдигнатото срещу подс. В.С. обвинение, като предлага същият
да бъде признат за виновен за престъплението по чл. 183, ал.1 от НК вр. чл.26,
ал.1 от НК за периода до месец август 2019 г. включително, не се поддържа
обвинението за месец септември 2019 г. Предлага се да му бъде наложено
наказание пробация, изразяваща се в задължителна регистрация по настоящ адрес и
задължителни периодични срещи с пробационен служител ориентирано като размер от
средния към максималния.
Частният
обвинител Б.К., чрез повереника си адв.А. се присъединява изцяло към казаното
от прокурора, заявява че не считат налични смекчаващи вината обстоятелства и
предоставя на съда преценката относно наказанието, което да се наложи.
Подсъдимият В.С. заявява, че признава
вината си, съжалява за всичко.
Защитника на подсъдимия адв.И. се
солидаризира с прокурора и повереника на частния обвинител по отношение на това
дали е реализиран състав на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, сочи че
клиентът му е платил издръжката за месец септември 2019 г. и тя не е дължима.
По отношение на наказанието се иска налагане на наказание лишаване от свобода,
ориентирано към минимума, изпълнението на което да бъде отложено по реда на
чл.66, ал.1 от НК.
Въз
основа на събраните доказателства, съдът приема за установена следната,
изложена в обвинителния акт, фактическа обстановка:
Подсъдимият В.С. е роден на *** г. в гр.Е.,
А., а., а.гражданин, осъждан, живущ ***, ЕГН **********.
Видно
от справка за съдимост спрямо подс.В.С. има влязъл в сила един съдебен акт. С
Определение от 27.09.2019 г. по НОХД №5887/2019 г. на
Пловдивски Районен съд, влязло в сила на същата дата, било одобрено
споразумение, с което подсъдимият бил признат за виновен за престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК и му били наложени наказания една година лишаване от свобода,
изтърпяването на което било отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен
срок от три години, глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от една година. Със същия акт е бил признат и за виновен за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 1 година и глоба в размер на 500 лева, както и лишаване
от право да управлява МПС за срок от една година, като е наложено едно общо
най-тежко наказание в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от една година отложено на
основание чл.66 от НК с изпитателен срок от три години.
През 2011 год. свид. Б.В.К. сключила
граждански брак с подс. В.С.. Двамата заживели в жилището на родителите на
свид. К. ***. През време на брака им на 28.02.2012 год. се родила дъщеря им М..
През 2016 год. отношенията между свид. К. и подс. В.С. силно се влошили и
двамата се разделили.
С решение № 3946/20.12.2016 год. постановено по бр. д. № 9006/2016 год. по описа на ПРС – ІІІ бр. с. бил прекратен бракът между подс. В.С. и Б.В.К..
Упражняването на родителските права спрямо роденото през време на брака дете М.В.С. било
предоставено на майката – свид. Б.В.К.. С посоченото съдебно решение подс. В.С. бил осъден за
заплаща на свид. Б.В.К. в качеството й на майка и на законен представител на
малолетното си дете М.В.С. месечна издръжка в размер на 180
лв., считано от 29.06.2016 год., до навършване на пълнолетие на детето или
настъпване на друга законна причина за изменението или прекратяването й. Решението е влязло в законна сила на
18.01.2017 год.
След прекратяването на брака и влизане в сила на съдебното решение подс. В.С., въпреки
вмененото му задължение за плащане на ежемесечна издръжка на малолетното си
дете останал пасивен и не предприел съответните действия. През последвалия
период от време свид. К. изпитвала финансови затруднения, а имала и
необходимост от парични средства за полагане на адекватни грижи за малолетното
дете М.В.С., което предпоставило да предприеме необходимите действия и да се снабди с
изпълнителен лист № 842/23.01.2017 год. и да инициира образуването на
изпълнително дело. Във връзка с депозирания изпълнителен лист за принудително
изпълнение на задълженията на обв. В.С., произтичащи от дължимите месечни издръжки за дъщеря му М.В.С., ведно със
законните лихви, било образувано изпълнително дело № 7050/2017 год. по описа на
СИС при Районен съд гр. Пловдив на VІІ район.
Независимо, че обв. В.С. бил уведомен по надлежния ред за образуваното
изпълнително дело, не предприел съответните действия по изплащане на дължимите
парични суми.
Въпреки предприетите действия дължимите от страна на обв.
В.С. месечни плащания, представляващи определената със съдебното решение
месечна издръжка за малолетното дете М.В.С. не били реализирани. По този начин обв. В.С. допуснал
последователно неплащане на повече от две месечни вноски, поради което св. К. депозирала молба в Районна прокуратура
гр. Пловдив.
Въпреки, че бил осъден да изплаща издръжка за детето си М.В.С. от м. януари 2017 г. до м. август 2019 г. подс. В.С. не е изплатил дължимите вноски от по 180 лв.
Едновременно с това по изпълнителното дело били предприети
съответните действия и бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на обв.
В.С.. Във връзка с наложения запор по образуваното изп. дело от трудовото
възнаграждение на подс. В.С. били преведени следните парични суми, представляващи плащане на част от
дължимите месечни издръжки, съгласно Решение № 3946/20.12.2016 г. по бр.
дело № 9006/2016 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив – III брачен състав
/в сила от 18.01.2017 г./, както следва:
-
през месец март 2019 год. от трудовото
възнаграждение на подс. С. по изп. дело в полза на взискателя М.С., действаща
като малолетна чрез нейната майка и законен представител Б.В.С. била приведена
сумата от 108.64 лв., от която 37.28 лв. представлявали плащане на дължими
разноски, а сумата от 71.36 лв. била за частично погашение за дължима текуща
издръжка за месец април 2019 год.
-
на 12.04.2019 год. по изп. дело отново
от трудовото възнаграждение на подсъдимия в полза на взискателя била преведена
сумата от 108.64 лв., представляваща частично погашение на издръжка за месец
април 2019 год.
-
на 16.05.2019 год. по изп. дело отново
от трудовото възнаграждение на подс. С. в полза на взискателя била преведена
сумата от 108.64 лв., представляваща частично плащане за издръжка за месец май
2019 год.
-
на 09.08.2019 год. по изп. дело отново от трудовото възнаграждение на подсъдимия в полза на
взискателя била преведена сумата от 108.64 лв., представляваща плащане за месец
август 2019 год.
-
на 10.09.2019 г. била по изп.дело
отново от трудовото възнаграждение на подсъдимия в полза на взискателя била
преведена сумата от 180.64 лева, представляваща плащане за издръжка за месец
септември 2019 г.
Освен тези плащания по образуваното изпълнителното дело
не постъпили други парични средства, представляващи плащане по дължимите
месечни издръжки за инкриминирания период на обвинението. По този начин чрез
направени удръжки от трудовото възнаграждение на подсъдимия С. и чрез
привеждането на паричните средства по изп. дело, последният изцяло изплатил
дължимата издръжка за месец април 2019 год. и за месец септември 2019 г. и
частично дължимите месечни издръжки за месец май 2019 год., за месец август
2019 год.
Независимо от влязлото в сила съдебно решение, с което подсъдимият е бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето
си М.В.С. за периода м. януари 2017 г. до м. март 2019 г.
и от м. май 2019 г. до м. август 2019 г.
включително, не е изплатил дължимите месечни
вноски, като по този начин общо непогасените му задължения произтичащи от
дължими месечни издръжки възлезли на 5
102 лв. В този смисъл и размера на съзнателно неизплатените от него месечни
вноски след влизане в сила на съдебното решение за определяне на дължимата издръжка
възлизат общо в размер на 5 102 лв.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните в хода на делото гласни– показанията на
св. Б.К., които кредитира изцяло с доверие и писмени доказателства – копие от
Решение № 3946/2016 г. по гр.д. № 9006/2016 г. на ПРС, копие от изпълнителен
лист от 23.01.2017 г., справки от ДСИ при РС Пловдив по изп.дело №7050/2017 г.
по описа на СИС при РС Пловдив, VII район, справка съдимост, характеристична справка.
От обективна страна
престъплението по чл.183, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК е осъществено от подсъдимия
В.С., чрез бездействие – същият не е заплащал дължимата сума за месечна
издръжка на свои низходящи – М.С. за периода от месец януари 2017 г. до месец август
2019 г. включително, макар да е
знаел че дължи такава, тъй като е осъден с решение на ПРС да заплаща месечна
издръжка на своето непълнолетно дете и не е заплатил същата, като по този начин
е била натрупана неизплатена сума в общ размер на 6600 лева за дължимите 66
броя месечни вноски. Изрично следва да се отбележи, че за месец април 2019
година е заплатена дължимата издръжка, поради което и се получава прекъсване в
периода на неплащане на издръжка. С оглед на частичните плащания пък за
месеците май 2019 г. и август 2019 г. са инкриминирани единствено неплатените
части от дължимите вноски. Ето защо и независимо, че престъплението по чл.183,
ал.1 от НК е продължено такова, т.е. трае непрекъснато от началото на
изпълнителното деяние до настъпване на събитие, което прекъсва неправомерното
поведение / в случая заплащане на дължима вноска за месец април 2019 г./, то в
конкретния случай именно с оглед на това прекъсване и минималния срок от време,
в което трае същото следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.26, ал.1
от НК и се касае за продължавано престъпление. Това е така, тъй като се
констатират както осъществяване на един и същ състав на престъпление, така и
това става в непродължителен период от време и при еднородност на вината на
подсъдимия. Ето защо и съдът счита, че е доказано, че в конкретния случай се
касае до продължавано престъпление по смисъла на наказателния закон. Очевидно
е, че при пресмятане на всички дължими вноски те са в размер на 5102 лева.
Изрично следва да се отбележи, че вноската за месец септември 2019 г., за който
месец също има обвинение е недължима, тъй като е платена в законоустановения
срок – на 10.09.2019 г. С оглед на това от обективна страна няма как да бъде
прието, че за този период има осъществено изпълнително деяние неплащане на
издръжка, т.е. по отношение на тази дължима сума за този период подсъдимия
следва да бъде оправдан.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и независимо от това не е извършил заплащане на
дължимата издръжка.
Съдът , като взе в предвид
принципа на законоустановеност на наказанията в чл.36 от НК, всички
доказателства по делото, личността на извършителя, съдебното му минало,
определи по следния начин наказанието : При индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия В.С. за престъплението по чл. 183, ал.1 вр. чл.26, ал.1
от НК съдът отчете отново всички необходими белези на извършеното,
доказателствата по делото, съответно смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства : за престъплението по чл. 183, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК,
законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година
или пробация. Съдът не отчита отегчаващи отговорността обстоятелства. За отегчаващи отговорността обстоятелства не
бива да се считат размерът на дължимата издръжка и периодът за който е дължима
и наличното осъждане, тъй като към момента на довършване на престъплението
/края на месец август 2019 година/ подсъдимият е бил с чисто съдебно минало.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита направеното самопризнание и
изразеното съжаление. Ето защо, при съпоставяне на всички тези факти и при
съпоставяне с подбудите на извършеното от него и като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав счете, че в конкретния
казус е налице лек превес на смекчаващите обстоятелства. Същевременно според
съда за постигане на целите на наказанието – както на индивидуалната, така и на
генералната превенция следва да се избере по-тежкото наказание от двете
алтернативни предвидени в закона, а именно наказанието лишаване от свобода,
доколкото се установява, че подсъдимият в значителна част от инкриминирания
период е имал регистрирани трудови договори и е получавал доходи, но не е
заплащал регулярно дължимата издръжка. Същевременно съдът счита, че не са
налице предпоставките на чл.55, ал.1 от НК, доколкото констатираните смекчаващи
обстоятелства не са многобройни такива, а по характера си не могат да се
приемат за изключителни. С оглед на обстоятелството, че в конкретния случай е
налице посоченият по-горе лек превес на смекчаващи обстоятелства, то съдът
определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно
наказание „Лишаване от свобода” в размер на 4 месеца.
Соченият размер на наказанието
съдът счита за справедлив и съответен на тежестта на извършеното престъпление,
доколкото се установява, че дължимата издръжка е за значителен период от време.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил
изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години.
Съдът отчита на първо място, че към момента на довършване на деянието
подсъдимият е бил неосъждан, поради което и тази правна възможност е налице. От
друга страна се установява, че подсъдимият е трудово ангажиран, както и че след
месец август 2019 г. от трудовото му възнаграждение се превеждат регулярно
парични суми за заплащане на дължимата издръжка. С оглед на това и съдът счита,
че за постигане целите на наказанието не е необходимо подсъдимият да изтърпява
реално наложеното му наказание лишаване от свобода. По тези мотиви е приложена
и разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
С оглед констатирането на
недължимост на вноската за месец септември 2019 г., за която е повдигнато обвинение
съдът е счел, че следва да оправдае подсъдимия за този период, тъй като не е
реализиран състав на престъпление нито от обективна, нито от субективна страна.
Причини за извършване на
престъпленията са слаби морално волеви задръжки, незачитане на установения в
страната правов ред.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА
В.Ш.