№ 10433
гр. София, 04.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110133720 по описа за 2024 година
I. Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. М. И., чрез
адв. Т., против „...........“ АД, с която е предявен установителен иск по чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 9 ЗПК, за признаване за
установено по отношение на ответното дружество „...........“ АД, че сключеният между
дружеството и ищеца договор за потребителски кредит № ............ г. е недействителен,
тъй като не е посочен действителният размер на годишния процент на разходите и
действителният размер на възнаградителната лихва
Ищецът твърди, че на 08.01.2024 г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит № 1036247, по силата на който му била предоставена в заем
сумата от 800 лева, която следвало да възстанови в срок от три месеца, при уговорен
фиксиран годишен лихвен процент от 36% и ГПР в размер на 42,58%, като общата
стойност на дълга възлизала на 850,64 лева.
Съгласно чл. 1, т. 9 от договора, кредитополучателят следвало да предостави
обезпечение по кредита чрез поръчител или банкова гаранция, в тридневен срок от
сключване на договора. Според чл. 27, ал. 1 от договора, в случай на неизпълнение на
посоченото задължение, кредитополучателят следвало да заплати неустойка в размер
на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено уговореното обезпечение. Ищецът твърди, че към настоящия момент
кредитодателят му е начислил неустойка в размер на 253,18 лева, разсрочена за
изплащане с месечните погасителните вноски по кредита, при което общият размер на
подлежащата на връщане сума възлиза на 1103, 82 лв.
Твърди, че договорът е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като
не съдържа информация относно механизма на формиране на ГПР по кредита и
посоченият в договора ГПР не отговарял на действителния, доколкото уговорената
неустойка за непредоставяне на обезпечение представлява скрита възнаградителна
лихва и е следвало да бъде включена в ГПР по кредита.
Твърди, че договорът е сключен и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй
като не отразява вярно процента възнаградителна лихва, която кредитополучателят
следва да плати на кредитора, той като уговорената неустойка за непредоставяне на
обезпечение от кредитополучателя представлява скрита възнаградителна лихва.
Твърди, също, че клаузите за неустойки по чл. 27 и чл. 28 от договора са
нищожни на основание чл. 146, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като са неравноправни
1
и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ГПК, тъй като противоречат на добрите нрави.
По изложените съображения счита че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен и иска прогласяване на недействителността му на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 9 ЗПК.
С исковата молба са направени доказателствени искания - за приемане като
писмени доказателства приложените към исковата молба документи.
II. В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Николов, е подал отговор
на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявения
иск.
Излагат се подробни съображения за действителност на сключения между
страните договор за потребителски кредит, за съответствие на клаузите за неустойка
със законовите изисквания и валидност на същите.
С отговора на исковата молба са направени доказателствени искания за
приемане като писмени доказателства на приложените към отговора на исковата молба
документи.
III. Правнорелевантни факти и разпределяне на доказателствената тежест
за установяването им:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
- сключване на договор за потребителски кредит с ответника с твърдяното в
исковата молба съдържание;
- какъв е максимално допустимият съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР към
датата на сключване на договора за заем, изчислен по формулата по чл. 19, ал. 2 ЗПК,
както и размерът на ГПР по процесния договор, ако в него се включи и размерът на
неустойката по чл. 27 от договора – за непредоставяне на гаранция от
кредитополучателя
IV. По доказателствените искания на страните:
Следва да бъдат уважени доказателствените искания на ищеца.
Следва да бъдат уважени доказателствените искания на ответника.
V. На основание чл. 140, ал. 3 ГПК страните следва да бъдат приканени
към постигане на спогодба – съдебна или по Закон за медиацията, като им бъде
разяснено, че при използване на тези способи за доброволно уреждане на спора ще
направят разноски в по-нисък размер и ще разрешат по-бързо правния спор.
VI. В срока и по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „...........“ АД е
предявил насрещен иск срещу Ц. М. И., за присъждане, на основание чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР на сумите 800 лв. – непогасена част от
главницата по договор за потребителски кредит № ............ г., ведно със законната
лихва за забава от датата на предявяване на насрещния иск до изплащане на
посочената сума, и сумата 50,63 лева – възнаградителна лихва за периода от
08.01.2024 г. до 08.04.2024 г.
Настоящият състав намира, че предявеният насрещен иск не следва да бъде
приет за съвместно разглеждане в настоящото производство на основание чл. 211, ал.
2, изр. второ ГПК, тъй като разглеждането му би затруднило значително настоящото
дело, имащо за предмет множество искове за нищожност на процесния договор за
потребителски кредит.
Поради изложеното насрещният иск следва да бъде отделен за разглеждане в
2
самостоятелно производство, което би могло да се спре до приключване на
производството по настоящото дело с влязло в сила решение.
Отговорът на исковата молба, ведно с приложената към него насрещна искова
молба и приложенията към тях да се докладват за образуване на самостоятелно исково
производство, а по настоящото дело да се оставят служебно заверени копия от тези
документи.
Поради изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
I. НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание за
06.06.2025 г., от 10.00 ч., за когато да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекта си за доклад, съобразно мотивите към
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените с исковата молба
документи (договор за потребителски кредит, погасителен план, разписка от 02. 05.
2024 г.), както и приложените към отговора на исковата молба документи (заповед от
06.07.2016 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, общи условия на договора за потребителски кредит
предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „...............т“ АД и
потребителите).
УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че имат възможност да разрешат правния спор
чрез сключване на спогодба по Закон за медиацията или чрез сключване на съдебна
спогодба по настоящото дело.
II. НЕ ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НАСРЕЩНИЯ ИСК,
предявен от ответника „...............т“ АД срещу ищеца Ц. М. И., на основание чл. 211, ал.
2, изр. 2 ГПК, И ОТДЕЛЯ СЪЩИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ В САМОСТОЯТЕЛНО
ПРОИЗВОДСТВО.
Служебно заверено копие от отговора на исковата молба, ведно с приложения
към него насрещен иск (в оригинал) и приложенията към тях да се докладват за
образуване на самостоятелно исково производство, а по настоящото дело да се оставят
служебно заверени копия от тези документи.
ПРЕПИСИ от настоящото определение да се връчат на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3