Определение по дело №553/2020 на Окръжен съд - Ловеч

О  П  Р  Е  Д  Е  Л   Е   Н  И   Е

 

№

 

гр. ЛОВЕЧ, 23.10.2020 г.

 

Окръжен съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА МИТЕВА

                           ЧЛЕНОВЕ:  1. ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                 2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. № 553 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 129, ал. 3, изр. 2 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

С Протоколно определение от 04.09.2020 г., постановено по гр. д. № 778/2020 г. по описа на РС-Ловеч, съдът на основание чл. 129, ал. 3 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК върнал искова молба с вх. № 5636/26.06.2020 г. в частта относно предявения акцесорен иск за присъждане на обезщетение за забава и прекратил производството по делото в тази част на претенцията.

Недоволна от така постановения акт останала Р.И.Н.. Според жалбоподателя в исковата молба искането за присъждане на лихва е формулирано по ясен начин и съобразно изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК. Сочи, че претендираната лихва е за период, който не е завършен и е в зависимост от датата на изплащане на обезщетението, която и към момента на подаване на исковата молба е неизвестна. Релевира, че молбата за поправка на исковата молба е подадена с един ден извън срока, тъй като е била възпрепятствана по обективни причини – отсъствала е от града. Твърди, че посоченото не е спряло съда да приеме молба от същата дата, подадена в изпълнение на указанието за посочване на банкова сметка. ***и като неправилно и незаконосъобразно по така изложените съображения.

По делото е постъпил отговор от „Крис Фешън Индъстрийс“ АД, в който се излагат подробни мотиви относно неоснователността на така подадената жалба. Сочи се, че жалбоподателката не е изпълнила в срок дадените с разпореждането указания, макар да ѝ е било изрично указано, че при неизпълнение производството ще бъде прекратено. Твърди, че жалбоподателката не прави разлика между обезщетение за забава и законна лихва. Моли обжалваното определение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок –протоколното определение е от 04.09.2020 г. и е произнесено в присъствието на жалбоподателката, а жалбата е подадена на 04.09.2020 г, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (арг. от чл. 129, ал. 3, изр. 2  от ГПК).

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното гр.д. № 778/2020 г. по описа на Районен съд – Ловеч, намира за установено следното:

Гр. д. № 778/2020 г. по описа на РС-Ловеч е образувано по искова молба, подадена от Р.Н., против „Крис Фешън Индъстрийс“ АД с искане дружеството да бъде осъдено да ѝ заплати сумата в размер на 5334,73 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа поради уволнение, признато за незаконно, за периода 20.11.2018 г. до 23.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

С Разпореждане от 14.08.2020 г. съдът на основание чл. 129, ал. 4 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК е указал на жалбоподателката в едноседмичен срок от уведомяването ѝ да уточни по размер предявения акцесорен иск за присъждане на обезщетение за забава. В разпореждането съдът изрично предупредил Н., че ако не изпълни дадените ѝ указания в срок исковата молба в тази част ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Видно от намиращото се на л. 26 от делото съобщение, препис от разпореждането е получен на 25.08.2020 г. от адв. Близнаков, в качеството му на упълномощен защитник на Р.Н., което се установява от приложеното на л. 4 пълномощно.

В изпълнение на дадените с разпореждането указания на 02.09.2020 г. адв. Близнаков е депозирал молба с вх. № 260585, в която е уточнил размера на лихвата върху дължимата сума за периода 20.11.2018 г. – 23.04.2019 г., а именно 229,69 лв., както и че претендира и лихвата върху дължимата сума за периода от 23.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.  

Първоинстанционният съд мотивирал протоколното определение за връщане на исковата молба по отношение на обезщетението за забава и прекратяването му в тази част с обстоятелството, че уточняващата молба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 312, ал. 2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на проверяваната инстанция по следните съображения:

Окръжен съд – Ловеч изцяло се солидаризира със съжденията на проверяваната инстанция касателно наличието на просрочие по отношение на подадената от адв. Близнаков уточнителна молба от 02.09.2020 г. По делото се установи по безспорен начин, а и посоченото не се оспорва от жалбоподателката, че разпореждането на съда с дадените указания за уточняване на акцесорната претенция и срока за изпълнението им е връчено на адв. Близнаков на 25.08.2020 г. В процесното разпореждане първоинстанционният съд е предупредил Н. за последиците при неизпълнение на дадените указания в описания в съдебния акт срок, а именно, че исковата молба в оставената без движение част ще бъде върната, а производството по делото – прекратено. По делото не се спори и че уточнителната молба е подадена на 02.09.2020 г., като липсват доказателства същата да е подадена по пощата на по-ранна дата, а едноседмичният срок за подаването ѝ е изтекъл на 01.09.2020 г. Тоест същата се явява подадена извън срока и районният съд правилно е приложил последиците от това. По отношение на изложеното в жалбата, че пропускането на срока се дължи на обективни причини, същото не би могло да обоснове отмяната на обжалвания съдебен акт. В тази насока съдът отбелязва, че жалбоподателят е можел да подаде молба на основание чл. 65 от ГПК и да поиска възстановяване на срока.

Съдебният състав не споделя възражението на жалбоподателката, че не е бил налице пропуск в исковата молба и същата не е следвало да бъде оставяна без движение. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД обезщетението за забава се дължи от момента на настъпване на забавата, като съответно за кредитора възниква право да го претендира. Така мораторната лихва трябва да се предяви пред съда по надлежния ред, а именно чрез акцесорен иск, като в петитума на исковата молба се опише периода на забавата и размер на възникналото вземане. Следва да се посочи, че вземането за обезщетение за забава не следва да се бърка със законната лихва, която се дължи от предявяване на претенцията – подаване на исковата молба/заявлението.

В процесния случай в исковата молба е направено искане за присъждане на законна лихва считано от 23.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение по чл. 225 от КТ. Видно от претендирания периода 23.10.2018 г. – 23.06.2020 г. искането има характер на акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД и доколкото в петитума на исковата молба не е бил посочен размер на претенцията, указанията на първоинстанционния съд са в изпълнение на чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК. 

По изложените съображения съдът счита, че жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваният съдебен акт се потвърди като правилен и законосъобразен.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :              

                          

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от 04.09.2020 г., постановено по гр. д. № 778/2020 г. по описа на РС-Ловеч.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………           ЧЛЕНОВЕ: 1………………………….

                                                                                                                        

                                                                                                                           2…………………………..