Мотиви
към Присъда №306/25.05.2016г., постановена по НОХД №401/2016г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска районна
прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия П.П.Г. ***, за това, че на 03.05.2016г.
в с. Черковна, общ. Разград е управлявал МПС – л.а. “Пежо 106” с рег.***** , с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,15 на хиляда, установено по
надлежния ред – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу
подсъдимия, счита го за доказано и
предлага на съда да му наложи съответни наказания.
Подсъдимият дава обяснения, в които отрича виновността си.
Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан.
Разградският районен съд, след
преценка на доводите на страните и
събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна
следното:
Подсъдимият е роден на ***г***. Същият е с постоянен адрес
***, със средно специално образование, разведен, неосъждан /реабилитиран/.
Подсъдимият П.Г. е правоспособен водач на
МПС в категории В, М и АМ.
На 03.05.2016г. полицейските служители С.С.
и И.И.,*** извършвали проверки на притежателите на ловно оръжие в с. Ясеновец. Около
17,15ч. св. Ст. С. бил уведомен по мобилния си телефон от дежурен ОДЧ за
възникнал скандал в с. Черковна между лицата Ст. П.С. и П.П.Г. /подсъдимия/.
След получаване на сигнала свидетелите Ст. С. и Ив. И. потеглили със служебния
си автомобил към с. Черковна и след като влезли в селото забелязали, че по ул.
Трети март се движи автомобила на подсъдимия П.Г. – л.а. Пежо 106” с рег.№*****.
Свидетелите последвали този автомобил по ул. Трети март, а след това и по ул.
Хан Аспарух, където в близост до дом №2 св.Ст. С. отправил към водача на
автомобила знак със светлините на управлявания от него автомобил, както и знак
с ръка, да спре. След спиране на двата автомобила Св. С. се приближил до
спрения от него автомобил л.а. “Пежо
106” с рег.№*****, а св. А И. останал в служебния автомобил. Св. Ст. С.
установил, че водач на л.а. “Пежо 106” с рег.№***** е подсъдимият П.Г. и провел
с него разговор във връзка с получения сигнал за възникнал скандал. При това на
св. Ст. С. му направило впечетление, че подс. Г. лъхал на алкохол, говорел
завалено и очевидно бил в нетрезво
състояние. Св. С. попитал подсъдимия дали е употребил алкохол и подсъдимият
потвърдил, че е употребил алкохол на някаква сбирка, от която се прибирал. Св. С.
се обадил на дежурния по ОДЧ при РУМВР –
гр. Разград и поискал съдействие от екип на КАТ за изпробване на подс. Пл. Г. с
техническо средство, с оглед установяване наличието на алкохол в издишвания
въздух. Същия ден свидетелите Х.Х. и А.З. – служители на сектор „ПП“ при ОД на
МВР гр. Разград, били назначени в наряд за времето от 08.00ч. до 20,00ч.
Двамата били изпратени за оказване на съдействие в с. Черковна. След като
пристигнали на мястото св. Х. изпробвал подсъдимия за наличие на алкохол в
кръвта с техническо средство „Алкотест – Дрегер-7410“ с фабр. №ARSM 0117 и уредът отчел концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимия в размер на 1,87 на хиляда в издишания от него въздух. На
подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение с
бл. № 121899/03.05.2016г. С акта били
иззети свидетелството за управление на МПС и контролния талон към него, издадени
на името на подсъдимия. Полицейските
служители издали на подсъдимия талон за кръвна проба с бл. № 0033279/03.05.2016г.,
като му било предложено да даде кръвна проба.
Подсъдимият се съгласил да даде кръвна проба и бил транспортиран от
полицейските служители Х. Х. и А. З. ***, където му била взета кръвна проба,
видно от протокол за медицинско изследване /л. 34 от досъдебното производство/.
Видно от заключението на назначената на
досъдебното производство химическа експертиза, в кръвта взета от подсъдимия бил
установен етилов алкохол в количество 1,95 на хиляда.
Видно от заключението на назначената по
делото съдебно-медицинска експертиза, към момента на извършване на деянието
подсъдимият е бил с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 2,15 на
хиляда. Установената концентрация на алкохол в кръвта отговаря на средна степен
на алкохолно повлияване и се характеризира със значителни нарушения на
мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията
на движенията, силно забавени реакции, афекти или сънливост и други. Същата
концентрация на алкохол отговаря на приети около 392,6 мл. 40 градусов алкохол
/ракия, коняк, водка, уиски и др./.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства - показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателствени
материали, назначените експертизи. Количеството алкохол в кръвта на подсъдимия
е установено по нормативно установения ред по Наредба №30/2001г. за реда за
установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на МПС. Не е спорно, че подсъдимият е управлявал автомобила си, след което е
спрян и след това тестван за употреба на алкохол. Основен спорен въпрос от
фактическа страна е този дали подсъдимият
е управлявал автомобила в пияно състояние, доколкото техническото тестване и
последващите експертизи установяват наличие на алкохол в кръвта му. Подсъдимият твърди, че всъщност употребил
алкохол вече след като преустановил управлението на автомобила преди да бъде
тестван, понеже носил в колата си бутилка вино и бутилка ракия и „ударил“
няколко глътки вече след като бил спрян от полицейските служители. Действително
и полицейските служители сочат, че подсъдимият имал такива бутилки, които взел
със себе си в найлонова чанта, когато бил откаран за кръвна проба – казал, че
се притеснява автомобилът му да не бъде разбит и тези неща да не изчезнат
/показанията на св. А. З./. Полицейските служители обаче са категорични, че
подсъдимият не е употребявал алкохол след като бил спрян от тях. Свидетелят Ст.
С., който го спрял сочи, че подсъдимият не е употребявал алкохол от момента, в
който бил спрян до момента в който бил
откаран за медицинско изследване– свидетелят не би могъл да не види това. Свидетелите
Х. Х. и А. З., които го откарали за
медицинско изследване също са категорични, че в тяхно присъствие, включително и
в автомобила им подсъдимият не е употребявал алкохол - те го наблюдавали за това. Бутилките, които
подсъдимият носил, били сложени на пода на автомобила до краката на подсъдимия
и останали там след като подсъдимият слязъл за да даде кръвна проба в
медицинското заведение. Поради това съдът не кредитира твърденията на
подсъдимия, че употребил алкохол вече след като бил спрян и преди да бъде
тестван – очевидно това не е било възможно и е несериозно да се мисли, че би
станало в присъствието на полицейски служители. А подсъдимият постоянно е
наблюдаван от полицейските служители в този смисъл. От момента на спирането му
до момента на откарването му за кръвна проба св. Ст. С. не е изпускал от поглед
подсъдимия, а след това последният е бил наблюдаван за това от свидетелите З. и
Х.. Затова и съдът приема, че подсъдимият е консумирал алкохол още преди да
бъде спрян. Сам е признал това пред св. Ст. С.. Назначените експертизи са
установили количеството алкохол в кръвта на подсъдимия при самото деяние.
Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимият П.П.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК, тъй като на 03.05.2016г. в с. Черковна, общ. Разград е управлявал
МПС – л.а. “Пежо 106” с рег.№***** , с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно 2,15 на хиляда, установено по надлежния ред. Като се посочи и по-горе количеството алкохол
в кръвта на подсъдимия към момента на деянието е установено по нормативно
установения ред по Наредба №30/2001г. за реда за установяване на употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. От субективна страна
подсъдимият е действал с пряк умисъл,
тъй като е съзнавал, че управлява МПС след употреба на алкохол и е бил наясно
с общественоопасния характер на
поведението си.
При определяне на наказанието на подсъдимия П.П.Г. съдът отчита,
като смекчаващи обстоятелства фактът, че подсъдимият се счита неосъждан /подсъдимият
е реабилитиран по право по предходно осъждане/ и това, че подсъдимият очевидно
не е личност с висока степен на обществена опасност. Отегчаващо обстоятелство – е сравнително
високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, която е отчетена. Все
пак обаче съдът, като отчита посочените смекчаващи обстоятелства, намира, че на
подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер
равен на минималния размер по закона, при което справедливо се явява
наказанието лишаване от свобода за срок от една година. Доколкото в случая са налице предпоставките за
условно осъждане и съдът намира, че за поправянето на подсъдимия не е
наложително ефективното изтърпяване на наказанието, то изтърпяването на така
определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три
години. На подсъдимия следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото
наказание глоба, като съдът намира за справедлив минималния размер на глобата от 200лв. На подсъдимия следва да бъде
наложено и наказанието лишаване от право
да се управлява МПС на основание чл.343г във вр. чл.343б от НК. Като изхожда от изложените по-
горе съображения, относно обстоятелствата, които характеризират деянието и
личността на подсъдимия, съдът намира, че на същия в случая следва да се наложи наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от една година
и осем месеца. По високият размер на това наказание се налага с оглед сравнително
високото съдържание на алкохол, отчетено в кръвта на подсъдимия, а следва да се
има предвид и масовият характер на тези деяния, което налага и по строг подход
при борбата с тях. На основание чл.59, ал.4 от НК от размера на определеното
наказание лишаване от право да се управлява МПС следва да се приспадне времето
през което подсъдимият е бил лишен от упражняването на това право по
административен ред.
С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден и да заплати
разноските по същото.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: