РЕШЕНИЕ № 19

 

гр. Кнежа, 06.02.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска АН дело № 7 по описа за 2020 година на Районен съд – гр. Кнежа  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление /НП/ № 19-0285-000702 от 04.11.2019 год. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Кнежа, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на В.Е.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят В.Н., който в срока по чл. 59 от ЗАНН е подал жалба до Районен съд – гр. Кнежа, с която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

Жалбоподателят – редовно призован, в съдебното заседание не се явява и не се представлява. С депозирана по делото писмена молба (с вх.№ 275/ 03.02.2020 год.) адв. Мая Митева от АК Враца, в качеството си на упълномощен представител на жалбоподателя, с представено пълномощно, заявява, че поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното НП поради допуснати съществени процесуални нарушение при издаването му. Претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата – редовно призован, в о.с.з. не изпраща представител и не взема становище по жалбата.   

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна чрез наказващия орган, който е издал обжалваното НП, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт бл.№ 459085 за установяване на административно нарушение от страна на Д.П.М. ***, в присъствието на свидетеля М.В.М., полицейски служител в същото управление и посочения като нарушител В.Е.Н. ***. Съставен е на 19.09.2019 год. в РУ Кнежа за това, че на същата дата около 20:00 часа гр. Кнежа, на около 10 км. посока с. Селановци, в местността „М. геран“ В.Н. управлява л.а. Пежо 205 (бял) СО0457МА, като при проверката се установи, че управлявания от него автомобил е със служебно прекратена регистрация от 18.02.2019 год. При проверката водача не представя СУМПС и к.т. към него и СРМПС – нарушения по чл. 140, чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП.

Като доказателства с акта били иззети 2 бр. рег. табели: СО0437МА.

Нарушителят е подписал акта без възражения и е получил препис от него.

В срока и по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмени възражения.

По случая била образувана преписка и извършена проверка с оглед наличие на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.

Проверката приключила с постановление от 11.10.2019 год. на РП – Кнежа за отказ да се образува досъдебно производство. Със същото преписката била изпратена на Началника на РУ – Кнежа за осъществяване на административно-наказателна дейност по съставения АУАН спрямо В.Е.Н. ***.  

Въз основа на съставения АУАН и прокурорското постановление от Началника на РУ Кнежа било издадено атакуваното НП, с което на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на В.Е.Н. е наложена ГЛОБА в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за това, че: „Кнежа на около 10 км посока с. Селановци в местността М. геран управлява л.а. Пежо 205 /бял/ СО0437МА, като при проверката се установи, че управлявания от него лек автомобил е със служебно прекратена регистрация от 18.02.2019 г. При проверката водача не представя СУМПС и контролен талон към него и СРМПС на л.а.“ – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред…, с което виновно е нарушил чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповед на министъра на Министерство на вътрешните работи въз основа на АУАН, съставен от оправомощено лице.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – показания на свидетеля Д.М., дадени в съдебно заседание, които настоящият съдебен състав кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение, постановелние на РП – Кнежа за отказ да се образува досъдебно производство заедно с материалите по преписка ЗМ № 187/ 2019 год. по описа на РУ Кнежа,  заповед на министъра на МВР.

При извършената служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН, водещи до незаконосъобразност на НП и неговата отмяна само на процесуално основание, без да се разглежда спора по същество по следните съображения:

От съдържанието на съставения АУАН е видно, че на 19.09.2019 год. в м. „М. геран“, на около 10 км от гр. Кнежа, жалбоподателят е установен да управлява МПС – л.а. Пежо 205 с рег.№ СО 0437 МА, което било със служебно прекратена регистрация, деяние квалифицирано като нарушение по чл. 140 от ЗДвП. Видно от съдържанието на издаденото НП е, че жалбоподателят е установен да управлява гореописаното превозно средство в местността „М. ***, в нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, но без в постановлението да е посочена датата, на която е констатиран този факт.

Съобразно разпоредбите на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, датата на извършване на деянието представлява задължителен елемент при описание на същото.

Датата на осъществяване на деянието е обстоятелство, индивидуализиращо конкретното деяние.

Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит, както за съставения акт, така и за издаденото въз основа на него наказателно постановление и липсата й (или посочването на различни дати) е нарушение на императивните разпоредби, съответно на чл. 42, т.3 и на чл. 57, ал.1, т.5, предл. 2 ЗАНН, което е съществено, тъй като води до невъзможност да се установи кога точно е извършено нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, а това пряко накърнява правото му на защита.

С неизписването на датата на извършване на нарушението АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя. В издаденото НП е посочено единствено мястото на нарушението, без да е посочена датата на извършването му. Датата и мястото на осъществяване на административното нарушение са задължителни реквизити по силата на разпоредбата на  чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Коректното изпълнение на всички задължителни реквизити на административните актове е гаранция за обективност на провеждания административнонаказателен процес и тяхното неправомерно нарушаване винаги води до съществено засягане правото на защита на нарушителя, а от там до незаконосъобразност на издадения административен акт, който не може да породи съответните правни последици. Съдържащото се в ЗАНН изискване наказателното постановление да съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, датата и неговото място означава да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието и обстоятелствата, при които то е извършено по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение. Това, от една страна, е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на наказателното постановление, а от друга – чрез конкретизацията на нарушението от фактическа и правна страна, се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да узнае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършило, за да може да организира защитата си в пълен обем. Всички фактически обстоятелства, релевантни за съставомерността на деянието и за реализиране на отговорността, следва да бъдат обективирани в съдържанието на наказателното постановление (чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН).

Административнонаказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание. Административното наказание се налага по строго формална процедура, имаща за цел да защити правата на лицето. Налагането на административно наказание трябва да се предхожда от напълно и несъмнено доказано извършено административно нарушение. В този смисъл, описаната в НП фактическа обстановка е непълна, ограничаваща възможността на жалбоподателя да организира правото си на защита в пълен обем. Настоящата инстанция е контролна такава и е недопустимо в съдебната фаза по обжалване на издадено наказателно постановление, посредством събиране на доказателства да се отстраняват допуснати пороци при издаване на наказателното постановление. Посочените нарушения по своя правен характер са съществени и представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като задължителното съдържание на НП включва освен обстоятелствата, датата и мястото на извършване на нарушението. Липсата на посочване в НП на датата, на която е извършено нарушението е съществено нарушение на процесуалните правила и води до незаконосъобразност на НП.

С оглед на така установеното жалбата се явява основателна и наказателното постановление следва да бъде отменено.

Поради наличието на посочените по-горе формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, съдът прие, че е безпредметно обсъждането на правилността на така издаденото НП, респ. на това извършено ли е административно нарушение, как следва посоченото в НП нарушение да бъде квалифицирано, както и относно вида и размера на наказанието.

В производството пред настоящата инстанция жалбоподателят е претендирал разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 94 от 2019 год), в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления, издадени от органи на РУ към ОД МВР, е отговаряла Областната дирекция, а не териториалното й поделение (доколкото само Дирекцията е юридическо лице), съдът намира, че следва да осъди именно ОД на МВР гр. Плевен да заплати на жалбоподателя сторените в настоящото производство разноски.

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,  Кнежанският Районен съд

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0285-000702 от 04.11.2019 год. на Началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ КНЕЖА, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на В.Е.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца – за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Плевен да заплати на В.Е.Н., с ЕГН ********** ***, сумата от 300 (триста) лева – деловодни разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Плевен, по реда на Гл. 12 от АПК, в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението, че същото е изготвено.  

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: