Р Е Ш Е
Н И Е № 132
Гр.
Кюстендил 3.12.2019
г.
В и м е т о н а
н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на трети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ мл.с.
при секретаря Любка
Николова и с участието на прокурора от КнОП БОЙКО КАЛФИН, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 219 по описа за 2019 год. и, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по глава ХХІ
НПК. Образувано е по ДВЕ ВЪЗЗИВНИ ЖАЛБИ срещу Присъда № 5/18.01.2019 г. на
ДнРС, постановена по НОХД № 159/2014 г. по описа на този съд на подсъдимия И.М.К.,
ЕГН **********,***, подадени съответно от двамата му защитници адв.И.С. и адв.А.Р..
С посочената присъда К. е признат за виновен в извършването на престъпления по
чл.150 ал.1 НК и по чл.159 ал.4 вр. с ал.1 прVІ-во НК и му е наложено при
усл.на чл.23 ал.1 НК общо наказание”лишаване от свобода” за срок от 2 години,
което да се изтърпи при първоначален строг режим, като към него е присъединено
и наказание”глоба” от 1000 лв. На основание чл.68 ал.1 НК е приведено в
изпълнение и отложеното на К. наказание ЛС по НОХД № 17/2011 г. за срок от 3
месеца, което също да се изтърпи при първоначален строг режим. На осн.чл.59
ал.1 НК е приспаднато задържането на К. от 8.05.2011 г. до 11.05.2011 г. и
времето от 11.05.2011 г. до 25.08.2011 г., когато е бил задържан и половината
от времето, през което е бил с МН”домашен арест” от 26.08.2011 г. до 11.12.2012
г. К. е осъден да заплати и разноските по делото., а на осн.чл.53 ал.1 НК в
полза на държавата са отнети веществените доказателства и на *** е върната
микро СД карта.
В жалбата на
адв.С. и допълнението към нея са релевирани оплаквания за
незаконосъобразност, направилност, необоснованост, явна несправедливост на
присъдата и че тя е постановена при съществено незачитане на процесуални
правила. Доказателствата за авторството на деянието са крайно недостатъчни,
което опорочава изводите на съда до недопустими предположения и догадки и
необосноваване на извода за доказаност на обвинението по несъмнен начин. Според
защитата съдът не е изследвал основния въпрос дали посочените от пострадалата
действия са насилнически или по взаимно съгласие предвид спецификата на престъпленията,
като единственото пряко доказателство за това са показанията на
пострадалата. Останалите свидетелски
показания сочат, че
останалите свидетели са узнали за деянията от самата пострадала и че следва да
бъде направен цялостен непредубеден анализ на всички доказателства в тяхната
съвкупност, като се обсъдят противоречията между тях, което не е сторено от
съда. Нелепо според защитата е твърдението на съда за потвърждаване показанията
на пострадалата от СППЕ и видеотехническата експертиза и представлява
незаконосъобразен извод, като изводите на експертизата не дават отговор дали тя
казва истината. Относно видеотехническата експертиза съдът е направил
собствена непоискана преценка за това,
което е видял на клипа, което било недопустимо от гледна точка на процесуалните
норми. А това показвало недобросъвестност и предубеденост на съда и нарушение
на правилата за събиране на доказателства и че съдът решил предварително, че
пострадалата казва истината. Не било изследвано по делото чия собственост е
телефона, с който е заснет видеоклипа , тъй като той бил записан на телефона на
пострадалата на 7.05.2011 г., което обуславя необоснованост на присъдата. От
друга страна клипът е с ниска резолюция и качество, което не подпомага
индивидуализацията на мъжа от клипа и в този контекст не са обсъждани
обясненията на подсъдимия, в които твърдял, че не е извършил деянията, а съдът
е направил неправилна интерпретация на думите от клипа, от който не се
установявало по несъмнен начин, че на него са пострадалата и подсъдимия. Съмнение
относно достоверността на показанията на пострадалата будят според защитата и обективно
установените факти, че пострадалата не е изтрила записа от телефона си и дори
го е оставила на разположение на св.***, който според нея качил клипа в
интернет. Моли се за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна
присъда или връщане делото за ново разглеждане от І-инстанционния съд.
В жалбата на
адв.Р. са релевирани неконкретизирани оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на присъдата и се моли за отмяната й и за постановяване на
нова оправдателна присъда, като е декларирана готовност за излагане на
допълнителни съображения след изготвяне мотивите на присъдата. Доказателствени
искания в двете жалби не са направени.
В о.с.з. прокурорът изрази становище
за неоснователност на жалбите и оставянето им без уважение поради правилно
изясняване на фактическата обстановка и липса на съгласие от относимите
доказателства за доброволност от страна на пострадалата относно извършените от
подсъдимия действия.
Защитникът на подсъдимия адв. И.С. поддържа оплакванията във въззивната жалба в насока,
че районният съд е обосновал присъдата си единствено на показанията на
пострадалата, които били противоречиви и при трите й разпита относно
упражнената от подсъдимия принуда, както и че тя не е
казала да е скубана за косата, както пише в ОА и че подсъдимият я заплашвал с
пистолет, а такъв не е открит в стаята. Твърди се още, че районният съд не е
положил никакви усилия да установи кои са лицата на записа, както и колко души са
били в стаята и как е заснет въпросния запис. Поддържат се описаните в жалбата
процесуални нарушения. Като обобщение според адв.С. липсва цялостно изследване
на пдоказателствата, пълна липса на подкрепящи обвинението доказателства и
съдебният акт почива на предположения.
Адв.С. моли съда да отмени І-инстанционната присъда и да постанови нова
оправдателна присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен по двете
обвинения.
Защитникът на подсъдимия адв.А.Т. се
присъедини към изразеното от адв.С. становище. Той заяви, че няма пистолет,
както е повдигнала обвинение прокуратурата, както и е неиздържано твърдението на прокуратурата, че
след като пострадалата е била заключена с белезницис ръце зад гърба, тя е
нямало как да се съпротивлява и да движи
ръцете си. Тогава възниква въпроса чия е ръката на клипа, като не е
възможно тя да е на подсъдимия, който с едната си ръка е държал половия си
орган, а с другата е правел клипа. Адв.Т. също твърди за противоречия в
показанията на пострадалата, която в един момент е казала на баща си, че
подсъдимият е невинен и е заявила, че никога не би се оплакала, ако клипът не е
бил разпространен в интернет. Адв.Т. обърна внимание на съда да обсъди
противоречията между показанията на пострадалата и сестра й относно
присъствието на трето лице, което е заснело клипа. Той твърди, че лицето на клипа не е подсъдимият, тъй като това лице
на клипа е с пълно телосложение и че не
е възможно с този телефон да бъде направен клип с такава резолюция. В
заключение адв.Т. счита, че е най-справедливопросъдата ад ес отмеин и
подсъдимият да бъде оправдан.
Подс.К. изрази съгласие с казаното от защитниците си и че за първи път
видял клипа, когато била произнесена присъдата, както и че не е той на клип и
че това е постановка.
Като последна дума подсъдимият поиска от ъсад ад отмени присъдата и да я
замести с оправдателна присъда.
КнОС намери въззивните жалби за допустими
като подадени в законовия срок и от надлежно легитимирани страни.
КнОС, след преценяване на доводите и
възраженията на страните и след собствено обсъждане на събраните по делото
доказателства, в рамките на предвидените му по чл.313 и сл НПК правомощия,
намери следното от фактическа и правна страна:
С
обжалваната присъда подсъдимия И.М.К., роден на *** *** българин, български гражданин, със средно специално
образование, неженен, работещ като строител, осъждан, ЕГН **********,е признат за виновен и осъден за извършването на две престъпления:
= за това, че на 03.05.2011
год. около 19.00 часа на втория етаж ============- престъпление по чл.150, ал.1 от НК, поради което на основание чл.
54 от НК му е наложено налага
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 2 /две/ години.
= за това, че
по същото време и на същото място е създал
============= – престъпление по чл. 159,
ал. 4 вр. ал. 1, пр. I от НК (ред.
ДВ, бр. 38/2007г.), поради което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
10 /десет/ месеца и ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл. 23, ал. 1
от НК на подсъдимия И.М.К. е определено едно общо наказание измежду наложените му
с настоящата присъда наказания и му е наложено най-тежкото от тях - „лишаване от
свобода“ за срок от 2
/две/ години, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 23, ал. 3 от НК с присъдата е присъединено към това наказание и наложеното му наказание
„глоба” в размер на 1000
/хиляда/ лева.
На основание чл. 68, ал. 1
от НК е приведено в изпълнение и отложеното му наказание по НОХД № 17/2011 г. по
описа на РС-Дупница, приключило с влязло в сила споразумение на 10.01.2011 г.,
а именно: „лишаване от свобода” за срок от 3 (три) месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.
На осн. чл. 59, ал. 2 НК,
при бъдещо изпълнение на така наложеното наказание, е приспаднато времето през
което подсъдимият И.М.К. е бил
задържан с постановление на прокурора, а именно от 08.05.2011 г. до 11.05.2011 г., както и времето през което е бил
задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, а именно от 11.05.2011 г. до 25.08.2011 г., както
и половината от времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Домашен
арест” – от 26.08.2011 г. до 11.12.2012
г.
Подсъдимият е осъден да заплати и
разноските по делото: по сметка
на ОД на МВР гр. Кюстендил разноските за възнаграждения на вещи лица в размер на
231,95 лв. и в полза на
съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.
Дупница - сумата от 383,27 лв., представляваща сторените разноски в
съдебното производство.
На основание чл. 53, ал. 1
от НК са отнети в полза на държавата веществените
доказателства по делото, представляващи СД диск, заведен с приемо-предавателен
протокол под № ВД 82/2011г. по описа на ДнРС от 22.11.2011г. в Книгата за
веществени доказателства /на съхранение при административния секретар на ДнРС
/, които след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени и е върнат на св. Десислава Т.
намиращото се по делото веществено доказателство, представляващо
============ на телефона на св. Д.Т. от подсъдимия
между нейните показания и показанията на св. К. и Л.Т.. Св. Д.Т. е
заявила, че това е станало на същия ден, т.е. на 7.05.20111 г., когато
подсъдимият е ходил у тях. Пък и този факт няма пряко отношение към двете
обвинения. А СППЕ дава ясен и кетогричен
отговор, че св. Д.Т. е в състояние да дава достоверни обяснения.
Заявеното в съдебното производство
от св.Десислава Т./ на л.446-447 от
делото на ДнРС/, че Д. й е казала, че някой друг е снимал, се опровергава
от кредитираните по делото доказателства и не следва да се кредитират показанията
й в тази част. Това са показанията на
самата Д.Т., допълнителните обяснения на в.л.Д. пред въззивния съд, показанията
на св. ***, като пред последните двама самият подсъдим е заявил, че е снимал той. Пък
и ако се допусне хипотетично да е имало трето лице, то самият подсъдим едва ли
би премълчал това. Във въззивното производство се допусна допълнителен разпит
на в.л.Д. на въпроси, поставени му от защитника на подсъдимия адв.С., приложени
на л.37-38 от настоящото дело. Пред
въззивния съд в.л.Д. даде подробен отговор на всеки един от зададените въпроси,
които допълват заключението му. Той поясни, че записът не е направен с включено
осветление на телефона, а има някакво
външно осветление, най-вероятно от прозорец или от някаква лампа. Според
експерта това, което се вижда на записа, е снимано от ръката на този, който е
извършвал действията, защото гледната точка
съответства на човек, който е върху лицето от женски пол.Не му се виждат
едновременно двете ръце, което подсказва, че с едната ръка държи нещо, с
другата – друго нещо. А след предявяване на диска чрез гледането му в с.з. по
искане на адв. Т., който заяви че не го е гледал, в.л.Д. заяви, че снимането отзад
на главата на пострадалата е възможон да е направено от човека върху нея, който
държи апарата, като най-вероятон тя се е въртяла. Продължителността на файла е
2 минути 47 секунди.
…………………..
Във връзка с констатацията на адв.Т.,
че на снимка № 2 на л.85 от ДП към видеотехническата експертиза се вижад една ръка, според него женска ръка и
ако пострадалата е била със завързани зад гърба си ръце с белезници няма как да
е нейна ръка, което пък опровергава, че е била с белезници, беше допуснат
допълнителен разпит на пострадалата във въззивното производство. На зададените й
от адв.Т. въпроси дали е била с белезници на ръцете свидетелката заяви и
показа, че е била с белезници и ръцете й са били зад гърба, като е нямала
възможност да движи ръцете си, но се е съпротивлявала, като е въртяла главата
си. На въпросите във връзка с предявените й снимки от л.85 на ДП свидетелката заяви,
че на снимката вдясно е тя, че на снимката се вижда дясното бедро на
подсъдимия. А за ръката върху това бедро на въпрос на съда чия е тя заяви, че това е нейната ръка, ной-вероятно
когато вече е била освободена след отварянето от подсъдимия на белезниците с
фиба. Безспорно е установено по делото,
че св.Т. е била с белезници и от СМЕ, като вещото лице е заявило, че следите по
ръцете й може да са от поставени белезници.
Настоящият
състав изцяло споделя доводите в мотивите на атакуваната присъда за
недостоверност на показанията на св.В.К. – майка на подсъдимия, но не защото е
негова майка, а защото показанията й са крайно противоречиви и защото са категорично
опровергани от останалите посочени по-горе кредитирани изцяло доказателствени
средства и установените с тях доказателства.
Районният съд е обсъдил подробно и мотивирано
защо приема за недостоверна тезата на подсъдимия ,че не е той на този клип и че
на 3.05.2011 г. се намирал в Банско, както и че много време преди 3.05.2011 г.
подсъдимият и св.Д.Т. били преустановили
отношенията си. Последният факт категорично се опровергава от техническата
експертиза от ДП, която установява от една страна, че само дни преди процесния случай - на
30.04.2011 г., двамата усилено са комуникирали чрез изпращане на СМС-и, и от
друга страна - за грубото отношение на
подсъдимия към св.Д.Т.. Затова обясненията на подсъдимия правилно са възприети
от решаващия съд само и единствено като защитна версия, напълно опровергана от
кредитираните доказателства.
Споделя се и изложеното от І-инстанционния
съд, че показанията на свидетелите ****** не съдържат релевантни за обвинението факти.
При така установеното по несъмнен начин от
подробно анализираните доказателства се налагат правни изводи за съставомерност
и на двете обвинения по отношение на подсъдимия, както правилно и
законосъобразно е приел и районният съд, който на база безспорно установената
фактическа обстановка е формирал правните си изводи.
………………..
Законосъобразни и обосновани са и правните
изводи за съставомерност на второто обвинение по чл.159 ал.4 НК/
в ред. ДВ бр.38/2007 г./. Съгласно действалата към момента на извършване на
деянието формулировка на посочената правна норма, съгл.и чл.2 ал.2 НК, е
предвидена наказателна отгворност за всеки, който създава, излага, представя,
излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява
порнографски материал, ако за създаването му е използвано ненавършило 18 години
лице или лице, което изглежда като такова.
Подсъдимият е осъществил първата форма на
изпълнително деяние – създава, за която е и повдигнатото му обвинение. Докато е
извършвал престъплението по чл.150 ал.1 НК, той е създал ……………..
Престъплението е извършено от субективна
страна при форма на вината пряк умисъл.Както е посочил и районният съд,
подсъдимият е съзнавал общеественоопасния характер на деянието - че създава
порнографски материал, който е несъвместим с обществения морал. Той не само
съзнавал съдържанието на изготвяния видеозапис, но е бил и непосредствен
участник в заснетите блудствени действия, като му е било известно, от
продължителната предходна интимна връзка между тях, че Д. не е навършила 18
години.
Предвид горното районният съд
законосъобразно е определил размера на наказанията и за двете престъпления при
усл.на чл.54 НК. За престъплението по
чл.150 ал.1 НК съдът е определил размера на наказанието”лишаване от свобода”
в размера на законовия минимум от 2 години, при превес на смекчаващи вината
обстоятелства. За такива е приел младата възраст на подсъдимия/тогава на 20
години/, добросъвестното му процесуално поведение, добрите характеристични
данни и продължителността на наказателното производство. Като отегчаващо
обстоятелство е прието предходните осъждания на подсъдимия. Тези осъждания са
за извършени две еднакви по вид престъпления
по чл.343 б ал.1 НК- на
11.12.2010 г. и на 24.12.2010 г.2010 г.
В допълнение към изложеното от районния
съд относно индивидуализацията на наказанието следва да се посочи, че не са
налице основания за определяне на наказанието при усл.на чл.55 НК, тъй като
липсват както многобройни, така и изключителни смекчаващи вината
обсктоятелства. Законосъобразно е прието липсата на процесуална възможност за
приложение на чл.66 ал.1 НК, тъй като към датата на извършване на процесните
престъпления подсъдимият е вече бил осъждан за престъпление от общ характер –
такова по чл.343 б ал.1 НК.
Настоящият състав споделя становището на
І-инстанционния съд, че с наказание в посочения размер най-пълно ще бъдат
изпълнение целите на генералната и специална превенции и това наказание е
законосъобразно определено и е справедливо.
За
престъплението по чл.159 ал.4 НК съдът е определил наказание”лишаване от
свобода” за срок от 10 месеца и „глоба” в размер на 1000 лв., при посочения
превес на описаните смекчаващи обстоятелства, като е приел, че в този размер ще
се изпълнят целите на чл.36 НК. И тези
наказания настоящият състав намери за законосъобразно определени и справедливи,
ориентирани в по-голяма близост към минималния им размер според общата част на
НК.
При усл.на чл.23 ал.1 и 3 НК съдът е наложил
на подсъдимия да изтърпи най-тежкото общо наказание измежду двете му посочени
наказания, а именно – „лишаване от свобода” за срок от 2 години, като към него
е присъединено и наказанието”глоба” от 1000 лв.
На осн.чл.59 ал.1 НК от така определеното
наказание е приспаднато времето на задържане на подсъдимия от прокурора – от от
8.05
С присъда на осн.чл.68 ал.1 Нк е приведено в
изпълнение предходното условно осъждане на подъсдимия по НОХД № 17/2011 г. на
ДнРС, а именно”лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, което законосъобразно
е постановено да се изтърпи отделно.
И за двете наказания е постановено да бъдат
изтърпени при строг режим, което е било съобразено с разпоредбата на чл. 57
ал.1 б.”в” ЗИНЗС. Но относно първоначалния режим на изтърпяване настоящият
състав намира, че той следва да се определи при хипотезата на чл.57 ал.3 ЗИНЗС.
Въпреки наличните предходни осъждания, съдът намира, че подсъдимия К. не е с
висока степен на обществена опасност. Доказателство за това е факта, че за
периода от момента на извършване на процесните престъпления през
В останалата част присъдата следва да се
потвърди като правилна и законосъобразна, тъй като релевираните във въззивните жалби пороци на
присъдата не се установиха, а съдът при служебната й проверка не намери други
основания извън посоченото за нейната отмяна или изменение.
С
горното изложение съдът даде отговор на защитата защо намери доводите във
въззивните жалби за оправдаване на подсъдимия за неоснователни. Но въпреки това
намира, че следва да отговори конкретно на всяко едно от отделните възражения на двамата защитници.
От горното изложение категорично се опроверга твърдението на адв.С., че районният съд е обосновал
присъдата си единствено на показанията на пострадалата. Както е посочил районният
съд в мотивите на присъдата си, а се посочи и в настоящото решение, показанията
на пострадалата са кредитирани като последователни, логични и убедителни, защото
те се потвърждават категорично от заключенията на всички назначени по делото
експертизи – видеотехническа, фоноскопна, СМЕ и техническа експертиза, като районният
съд е преценил наличните в тях противоречия относно събития след деянието за
ирелевантни на обвинението. Районният съд подробно е обсъдил обясненията на
подсъдимия, констатирал е противоречие между тях и показанията на пострадалата
и затова детайлно, изключително подробно и изчерпателно е обсъдил доказателствената
стойност на обясненията на подсъдимия и ги е приел единствено за защитна теза, поради
опровергаването им от всички кредитирани доказателствени средства, а не само от
показанията на пострадалата. Кои са лицата на този запис, както се посочи и в
настоящото решение, е установено абсолютно безспорно и категорично и не подлежи
на никакво съмнение, че това са именно подсъдимият и пострадалата св.Д.Т.. А
собствеността на телефона, с който е заснет клипа, е ирелевантна за делото и не
е съставомерен елемент на обвинението. Освен това съдът кредитира заявеното в
абсолютно всички разпити от пострадалата, че подсъдимият е снимал с нейния
телефон, защото неговият няма камера. В ОА не фигурира обвинение подсъдимият да
е употребил сила, като е заплашвал пострадалата с пистолет, поради което това е
ирелевантно за делото и затова и не е обсъждано. Относно това как е заснет
клипа, освен от заявеното от самия подсъдим пред свидетелите Т., …………………….
Липсват допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на атакуваната присъда. Голословни и опровергани от
доказателствата по делото и от самите мотиви на атакуваната присъда са
твърденията във въззивната жалба, че осъдителната присъда била постановена в
нарушение на чл.303 НПК при недостатъчни доказателства. Доказателствата са изброени
изчерпателно по видове в мотивите на атакуваната присъда и съдът им е направил
обстоен и пълен анализ съгласно изискванията на чл.305 ал.2 и 3 НПК, както се
посочи и в настоящото решение и които кредитирани доказателства водят до
единствено правилния и възможен правен извод за доказаност както на
авторството, така и и на двете обвинения
по несъмнен начин. А относно извършените от подсъдимия насилнически действия
спрямо пострадалата са налице изобилни доказателства, които безусловно
подкрепят показанията на пострадалата – снимките
към видеотехническата експертиза и самата видеотехническа експертиза,
фоноскопната експертиза, звукозаписа на диска, предявен чрез изслушването му.
Относно това защо показанията на пострадалата се приемат за обективни и достоверни
се изложиха съображения на няколко места вече и не се налага пълното им
преповтаряне на настоящото място от изложението. Въззивният съд намира, че
І-инстанционният съд е извършил цялостен непредубеден анализ на всички доказателства
в тяхната съвкупност, което подробно се анализира по-горе в настоящото
изложение, като в пълнота е отчел и всички противоречия между отделните
свидетелски показания, така и между показанията на различните свидетели и обясненията
на подсъдимия. Изводът на съда, че СППЕ и видеотехническата експертизи са в унисон
с показанията на пострадалата, е абсолютно законосъобразен правен извод и да се
твърди, че това е нелепо, е меко казано некоректно. Твърдението, че вещото лице
бил дал непоискана собствена оценка за това, което е видял на клипа, съдът
намира за напълно неоснователно. И това е така, защото описаното от вещото лице
съдържание на видеоклипа се потвърди при изслушването му в с.з. в присъствие на
страните, по искане на адв.Т.. Абсолютно голословно и опровергано от изчерпателните
мотиви на присъдата е и твърдението в жалбата, че съдът сметнал за най-лесно
след запознаването си с всички с множество противоречия помежду си
доказателства по делото да”реши” предварително, че пострадалата казва истината
изцяло и че това бил единственият начин за осъждане на подсъдимия. Това
твърдение се опровергава освен от мотивите на самата атакувана присъда, така и
от цялото горно изложение в настоящото решение. Въззивният съд счита, че
І-инстанционният съд е положил всички възможни, които са и достатъчни усилия
при провеждане на съдебното следствие за установяване на обективната истина, при
абсолютно спазване разпоредбите на чл.13, 14 ал.1, чл.107 ал.2 и 3 НПК и въз
основа на така събраните доказателства и установените от тях факти е постановил
присъдата си и е изготвил мотивите към нея. Че клипът е заснет от телефона на
пострадалата, е установено от нейните кредитирани показания. Пък и да беше
извършено заснемането с телефон собственост на друго лице, този факт не е
съставомерен елемент на нито едно от двете престъпления. Съставомерно е
соченото изпълнително деяние на престъплението по чл.159 ал.4 НК – „създаде”, а
по делото се установи безспорно, че именно подсъдимият чрез заснемане на видеокамерата на телефон е
заснел въпросния клип, който представялва порнографски материал по дефиницията
на чл.93 т.28 НК. Относно авторството на записа безспорно е установено, че е
извършено от самия подсъдим, което той е заявил пред свидетелите Т., както и от
подробното описание по-горе в тази насока. Без значение за съставомерността на
второто обвинение е кой е качил клипа в интернет, тъй като обвинението по
чл.159 ал.4 НК е за създаване на порнографски материал, а не за
разпространение.
Абсолютно лишени от подкрепа, установено от всички
доказателства по делото, са и твърденията в жалбата за страх на пострадалата от
трето лице, което е заснело клипа, при безспорната доказаност на факта, че
именно подсъдимият е заснел клипа. Що се отнася до произнесеното установено от
фоноскопната експертиза многократно…………………………
В контекста на изложеното съдът намира за
недостоверно и опровергано изцяло заявеното
в лична защита от подсъдимия пред въззивния съд, че видял клипа за първи път при
произнасяне на присъдата пред първата инстанция и че той не е на клипа, поради
всички изложени по-горе правни съображения, потвърждаващи правните съображения
на районния съд и собствени на въззивния съд такива.
Предвид всичко изложено, на осн.чл. 334
т.3 НПК присъдата ще се измени само в частта относно първоначалния режим на
издтърпяване на двете наказания, като отй се замеин от”строг” на „общ”. В
останалите й части като правилна и законосъобразна присъдата следва да бъде потвърдена.
Водим от изложеното и на основание чл.334
т.3 НПК и чл.338 НПК,ККюстендилския окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 5/18.01.2019 г. на ДнРС,
постановена по НОХД № 159/2014 г. по описа на този съд в частта й относно първоначалния режим на изтърпяване на двете наложени с нея на подсъдимия И.М.К., ЕГН **********, наказания”лишаване от свобода”: определеното общо наказание по чл.23 ал.1 НК ”лишаване от свобода” за срок от 2 години и приведеното в изпълнение по
чл.68 ал.1 НК наказание”лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, наложено му по
НОХД № 17/2011 г. на ДнРС, като го
заменя от”строг” на „общ”.
В
останалата част потвърждава присъдата на ДнРС като
правилна и законосъобразна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: