РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. С., 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на първи декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Гл. Н.
като разгледа докладваното от М. Ст. Христов Административно наказателно
дело № 20213420200728 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят „Т. Т.“ ЕООД, ЕИК **, представляван от П. Т. П. от с.К., обл.С.,
ул.”О.” № 40, ЕГН ********** обжалва наказателно постановление № 38-0002158/
30.07.2021г. на Директора на РД „АА”- гр.Р., с което му е било наложено административно
наказание- имуществена санкция в размер на 200 / двеста / лева за извършено нарушение по
чл.6, ал.7, т.3, б.“б“, предл.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС. Изтъква доводи за
незаконосъобразност и несправедливост при издаването на акта и НП.
Ответникът – РД ”АА” - гр.Р., надлежно уведомен, не се явява представител,
депозира писмено становище по делото.
Жалбоподателят „Т. Т.“ ЕООД, надлежно уведомен, явява се представител-
управителя П. Т. П.. Заявява, че поддържа жалбата си и моли съда да отмени изцяло
обжалваното от него НП като незаконосъобразно. Излага доводи в тази насока.
В съдебно заседание бяха призовани в качеството им на свидетели лицата М.С. Д.-
актосъставител и ИВ. СТ. ИВ.- свидетел по акта, от които се яви св.Д., даде своите
показания добросъвестно и съда ги прие и приобщи като доказателствени средства по
същото. Относно редовното призоваване и неявяване на свидетеля по акта И.И. е
депозирано уведомление от АНО с вх. № 8246/ 25.11.2021г. с което уведомяват съда, че
същия се намира в платен годишен отпуск до 03.12.2021г. и не може да се яви в съдебно
заседание. Въпреки неявяването му, съда счете, че са налице проц.предпоставки за даване
ход на делото, тъй като фактическата обстановка по делото би могла да бъде изяснена и
1
само с разпита на актосъставителя, понеже нарушението е било установено по официални
документи.
Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира
писмено становище по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на жалбоподателя, прие за установено следното:
На 28.06.2021г. св.Д. съвместно с колегата си- св.И. били разпределени на работа в
гр.С.. Поради констатирано в предни дни нарушение, фирмата- жалбоподател била
уведомена, че следва се яви в сградата на ОО „АА“- С. за съставянето и връчването на
АУАН. Установеното нарушение било за това, че на 18.06.2021г. около 15,04 часа в гр.С.,
ул.“Пристанищна“ № 4, в административната сграда на Областен отдел „Автомобилна
администрация“- С., при подаване на справка за доказване на финансова стабилност на
фирма „Т. Т.“ ЕООД, регистрирана с № 30-13-26-5348/ 18.06.2021г., притежаваща лиценз на
Общността № 17692 за международен автомобилен превоз на товари, валиден до
29.06.2027г., превозвача не е подал пред ИА „АА“ ежегодната справка за доказване на
финансова стабилност в срок до 15.06.2021г., т.е. преди изтичане на срока на договора за
застраховка „Обща гражданска отговорност“, който срок е бил до 10,00 часа на 15.06.2021г.,
видно от застрахователна полица № 0700-750-2020-00014 с дата на издаване 03.06.2020г. и
срок на валидност 1 година- от 10,00 часа на 15.06.2020г. до 10,00 часа на 15.06.2021г.,
видно от подадената справка за доказване на финансова стабилност № 30-13-26-
5348/18.06.2021г., поради което св.Д. изготвила АУАН на жалбоподателя относно
констатираното от тях нарушение. Актът бил съставен в присъствието на пълномощник на
фирмата- жалбоподателя- Йорданка Цонева Петрова, в ОО „АА“- С..
Въз основа на АУАН № 291704/ 28.06.2021г. било изготвено и връчено на
жалбоподателя обжалваното от него НП № 38-0002158/ 30.07.2021г.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като изхожда от процесуално легитимна страна и е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН.
По същество, настоящия съдебен състав счита жалбата за неоснователна по следните
съображения:
АУАН № 291704/ 28.06.2021г. и обжалваното НП са издадени в съответствие на
процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.6, ал.7, т.3, б.“б“,
предл.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС. Тези обстоятелства на практика не се
отричат от жалбоподателя, но същия в жалбата си и в съдебно заседание изразява
несъгласие с наложеното му наказание, като счита, че е нарушена нормата на чл.42, т.3, 4 и
5, респ. чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, тъй като липсвало дата и място на извършване на
нарушението, ясно описание на нарушението и на обстоятелствата при които е извършено,
2
както и точно посочване на нарушените законови разпоредби. Освен това жалбоподателя
счита, че нарушението му не представлява никаква обществена опасност и спрямо него
следва да се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН.
Съдът след задълбочен и внимателен анализ на установеното констатира, че
съобразно чл.6, ал.7, б.“б“, предл.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС „Лицата по чл. 2,
ал. 1 доказват финансова стабилност в случаите:… всяка година преди изтичане на срока, за
който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата
гаранция“.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал
нарушение по чл.6, ал.7, т.3, б. „б“, пр.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002 г. на МТС, като е
отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Тази разпоредба предвижда, че
дружеството, притежаващо лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на
товари е длъжно да доказва финансовата си стабилност всяка година чрез представяне на
справка съобразно нормативно установеното приложение и преди изтичане на срока, за
който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата
гаранция. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че срокът да
договора за застраховка е бил до 10:00 часа на 15.06.2021г. и това е била датата, до която
превозвачът е дължал подаване на справка за финансова стабилност. Т.е. преди
настъпването на тази дата е следвало превозвача да подаде своята справка за финансова
стабилност, независимо, че не е налице прекъсване в това обстоятелство.
Нормата на чл.6, ал.7, т.3, б."б" от Наредба № 11/31.10.2002 г. МТС за международен
автомобилен превоз на пътници и товари изисква лицата по чл.2, ал.1 да доказват финансова
стабилност всяка година преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за
застраховка, като това доказване се извършва всяка година чрез представяне на справка
(приложение № 3) с приложени документи, един от които е договор за застраховка,
отговарящ на изискванията на ал.6. Посочената справка следва да бъде подадена преди
изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка. В процесния случай
справката е следвало да бъде подадена в срок до 15.06.2021г., като посочения срок
несъмнено не е бил спазен, видно от приложената по делото декларация с № 30-13-26-5348
от 18.06.2021г.
Липсват доказателства тази справка да е била подадена в указания от наредбата срок,
поради което съдът намира, че описаното в акта и постановлението нарушение безспорно е
било извършено от страна на санкционираното юридическо лице. В случая следва да се има
предвид, че с атакуваното наказателно постановление е била ангажирана отговорността на
ЮЛ "Т. Т." ЕООД чрез налагане на административно наказание имуществена санкция. Това
по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната
отговорност на юридическото лице за неизпълнение на задължения към държавата, каквото
имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата
на вина, степента на обществена опасност на дееца и т.н.
Правилно е била определена и санкционната норма- чл.105, ал.1 от ЗАвП, тъй като
3
именно в нея е предвидена санкция за нарушение на подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на закона, каквато се явява Наредба № 11/31.10.2002 г., която е
издадена на основание чл.7, ал.3, чл.25, ал.2, чл.29, ал.2, чл.31, ал.2 и § 4а от Закона за
автомобилните превози.
Законосъобразно наказващият орган е наложил на "Т. Т." ЕООД наказание
имуществена санкция в размер на 200 лева, тъй като това императивно е предвидено в
нормата на чл.105, ал.1 от ЗАвП. Поради това и съдът няма законова възможност да намали
размера на тази санкция.
Относно направените в жалбата възражения настоящия съдебен състав счита
следното:
- по първото възражение, че АУАН-ът и НП-то са издадени в нарушение на нормите
на чл.42, т.3, 4 и 5, респ. чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, т.е. липса дата и място на извършване
на нарушението, ясно описание на нарушението и на обстоятелствата при които е
извършено, както и точно посочване на нарушените законови разпоредби, настоящия
съдебен състав счита за неоснователно. Както е видно от диспозитива на АУАН-ът и НП-то
нарушението е описано достатъчно ясно, пълно и точно, до степен нарушителя да може да
разбере в какво се състои то. Правилно е определено нарушената правна норма от
подзаконовия нормативен акт, както и правилно е наложена предвидената в закона санкция
в нейния фиксиран размер. Описана е както датата на извършване на нарушението-
18.06.2021г., когато е била подадена справката, така и мястото на извършването- гр.С.,
ул.“Пристанищна“ № 4, в административна сграда на Областен отдел „Автомобилна
администрация“- С., като в тази връзка настоящия съдебен състав счита, че дори АНО е
вписал и ненужни подробности относно тези обстоятелства.
Не е налице никакво разминаване между описанието на санкционната и посочената
материално разпоредба, както става ясно от изложените по-горе доводи и препратки от
закона и подзаконовия нормативен акт. По никакъв начин правото на защита на наказаното
лице не е било нарушено и същия е могъл съвсем спокойно да разбере в какво е обвинен, за
какво нарушение какво наказание му се налага. В тази връзка настоящия съдебен състав
счита, че изложените от жалбоподателя т.нар. „доводи“ в тази насока са превратно
тълкуване на заложеното право на защита и не кореспондират по никакъв начин с неговото
нарушение.
-по второто възражение, че АНО е следвало да квалифицира нарушението като
такова по чл.6, ал.8 от Наредбата, където било разписано чрез какво се доказва финансова
стабилност, настоящия съдебен състав счита също за неоснователно. В нормата на чл.6, ал.8
от наредбата е разписано по какъв начин се доказва финансовата стабилност на превозвача и
необходимите документи за това, но не и задължението на превозвача да стори същото,
което всъщност е разписано в нормата на чл.6, ал.7 от наредбата, както правилно е приел и
АНО. На основание чл.3 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС, финансовата стабилност е
задължително условие за притежаването на лиценз на Общността за извършване на
4
международни превози. В случаите когато превозвачите престанат да отговарят на някое от
условията, посочени в чл.3 е налице и основание за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.106а, ал.1 от ЗАвП, като първа стъпка в процедурата е
отнемане на лиценза и прекратяване на произтичащите от него права. Ирелевантен е факта,
кога жалбоподателя е сключил застраховката си- дали преди или след изтичане на срока на
валидност на предходната застрахователна полица, тъй като предмет на настоящето
нарушение е бездействието на жалбоподателя след като се е сдобил с нова застрахователна
полица, да я представи в указания законов срок пред органите на ИА „АА“. А този срок е
императивно установен в нормата на чл.6, ал.7 от наредбата и е преди да е изтекъл срока на
валидност на предходната застрахователна полица, в случая преди 15.06.2021г.
Жалбоподателя не е предприел нужните действия за спазването на тези срокове, поради
което и правилно е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. В тази
връзка съда счита, че жалбоподателя тълкува неправилно и превратно описаните законови
разпоредби, тъй като същия е наказан за това, че не е подал в указания от наредбата срок
справка, а не че не е изпълнил условията за доказване на финансовата си стабилност.
Нарушението е формално и с непредставянето на справката в законовия срок,
съставът му е завършен, като законът не изисква да са настъпили някакви допълнителни
вредни последици. Касае се за една правнорегламентирана, рискова по същността си
дейност по превоз на товари и следователно достатъчно е и формалното извършване на
нарушението. Дори и ако впоследствие са представени изискуемите документи, това
действие не води точно по изложените съображения до отпадане на отговорността, щом към
момента на проверката същите не са били представени, както и се установи от проведеното
съдебно следствие. В тази връзка следва да се има предвид, че съвсем правилно
административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя по
чл.105, ал.1 от ЗАвП.
Съда се солидализира и с довода на АНО, че не са налице условията на чл.28 от
ЗАНН и не следва нарушението на жалбоподателя да се тълкува като маловажен случай.
Извършеното от жалбоподателя „Т. Т.“ ЕООД нарушение е формално по своя вид, а при
този вид нарушения не следва да се изследва въпроса за наличието или липсата на
настъпили вредоносни последици. В никой случай настоящия съдебен състав не счита, че са
налице предпоставките за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН, съобразно извършеното
от жалбоподателя нарушение, тъй като освен, че същото е формално по своя вид, то предвид
характера на упражнявана дейност от страна на жалбоподателя- международен превоз на
товари, е и свързано с допълни натоварвания и изисквания, които следва да бъдат спазени с
оглед адекватно изпълнение на служебните му и законови задължения. Поради това съдът
намира, че степента на обществена опасност на нарушението не е явно незначителна.
Липсват обстоятелства, които да квалифицират случая като маловажен, поради което АНО
не е допуснал нарушение, като не е приложил чл.28 от ЗАНН. Нарушенията от този вид
следва да се тълкуват всякога като с висока степен на обществена опасност, предвид
естеството на работа. Административните наказания се налагат не само с цел да се
5
предупреди и превъзпита нарушителя, но и да се въздейства възпитателно и
предупредително-възпиращо върху останалите граждани и ЮЛ за строго спазване на
установения правен ред. Очевидно е желанието на законодателя чрез налагане на санкции да
се ограничи противоправното поведение на гражданите и ЮЛ, което пречи на нормалната
дейност на социалното управление. Наказанията за този вид нарушения, налагани
посредством предвиденото за тях дължимо поведение, целят да дисциплинират адресатите
на правните норми, да ги насочат към определено поведение, кореспондиращо с
нормативната уредба на Р България.
АУАН-ът и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1
и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган– Директор на РД „АА“- Р., съгласно
приложената Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, като АУАН
също е съставен от компетентно лице.
АУАН-ът е съставен в присъствието на упълномощено от нарушителя лице и
свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.
Съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са съществени и да са ограничили правото на защита на
наказаното лице. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.
Посочена е нарушената материално-правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
По време на производството по установяване на адм. нарушение и налагане на адм.
наказание съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, обуславящи отмяна на НП.
По този начин съдът отхвърли възраженията на жалбоподателя като неоснователни
поради посочените по-горе съображения и доводи, и прие за доказани твърденията на
актосъставителя и административно-наказващия орган.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд- С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 38-0002158/ 30.07.2021г. на
Директора на РД ”АА”- гр.Р., издадено въз основа на АУАН № 291704/ 28.06.2021г. с което
на „Т. Т.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление- с.К., обл.С., ул.“О.“ № 40,
представлявано от управителя П. Т. П. от с.К., обл.С., ул.”О.” № 40, ЕГН ********** на
основание чл.105, ал.1 от ЗАвП е било наложено административно наказание- имуществена
санкция в размер на 200 / двеста / лева за извършено нарушение по чл.6, ал.7, т.3, б.“б“,
предл.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС като правилно, доказано, обосновано и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
6
Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7