№ 3668
гр. София , 25.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Гражданско дело №
20211110131632 по описа за 2021 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ответникът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде отхвърлено, тъй като в една част
цели установяване на безспорни факти, една чат от документите са представени с отговора, а
с останалата част от документите, които са в значителен обем, а и не са конкретизирани,
вещото лице ще се запознае на място при извършване на проверка при ответника. При спор
относно констатирането от вещото лице факти съдът ще преразгледа определението.
Следва да бъде допуснато изслушване на ССчЕ, чиито задачи обаче съдът следва да
прецизира.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към отговора писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на следните
задачи: каква е месечната норма при сумирано изчисляване на работното време за всеки
отчетен тримесечен период, включен в процесния период, при съобразяване на почивните
1
дни и ползваните отпуски /ако в съответния тримесечен период работникът или
служителят е ползвал отпуск, независимо от продължителността и вида му, тримесечната
норма да се редуцира съответно на реално отработените дни/; колко са реално отработените
от ищеца часове при 12/24-часов режим на работа за всеки отчетен период, като при
отговора на този въпрос да даде два варианта – 1/ без превръщане на нощните часове в
дневни и 2/ със превръщане на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ /в
случай че има такива/; каква е разликата между реално отработените от ищеца часове и
нормата за всеки отчетен период, като отново даде два варианта - 1/ без превръщане на
нощните часове в дневни и 2/ със превръщане на нощните часове в дневни; налице ли е
отработено време над нормалната продължителност – при всеки от двата варианта; какво е
възнаграждението за този извънреден труд за всеки вариант в размерите по чл. 187 ЗМВР
/съобразно основното месечно възнаграждение за всеки от месеците, включени в процесния
период/; има ли данни /в представените от ответника документи/ за платени възнаграждения
за положен в процесния период извънреден труд, в какви размери, за кой от отчетните
периоди, дата на извършване на всяко от плащанията, ако има такива; какъв е размерът на
обезщетението за забава върху незаплатеното възнаграждение за извънреден труд /по всеки
от двата варианта/, считано от първия ден на просрочието – от първо число на месеца,
следващ, тримесечието, за което е дължимо съответното възнаграждение, до 31.5.2021 г.
УКАЗВА на вещото лице да изготви заключението, след като провери и следните
документи, намиращи се при ответника и/или по делото: графиците за дежурствата за
исковия период, в които ищецът е включен; протоколите за отчитане на реално отработени
дежурства за исковия период; справка или друг документ за всички ползвани от ищеца
отпуски в процесния период, без значение на основанието /вкл. и поради
нетрудоспособност/; извлечения от ведомостите /като може да бъдат представени и под
формата на справка/, от които да е видно основното месечно възнаграждение, получено от
ищеца за всеки от месеците, включени в исковия период; кадрова справка.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С.Ф.В.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 200 лева, платим от
бюджета на съда.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.10.2021 г. – 15,25 часа, за когато да се
призоват страните и вещото лице.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от
отговора и доказателствата /ако няма препис от доказателствата – да се изготви служебно/.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са осъдителни искове по чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /редакция към ДВ, бр. 81
от 14.10.2016 г.; ал. 6, т. 2 в редакция към ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г. и ал. 7 в редакция към
2
ДВ, бр. 85 от 02.10.2020 г./ вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е в служебно правоотношение с ответника, по което е изпълнявал
служебните си задължения на 12-часови смени, при сумирано отчитане на работното време
на тримесечен отчетен период. Сочи, че в периода 31.5.2018 г. – 31.5.2021 г. е положил
нощен труд /между 22,00 часа и 06,00 часа/ в продължение на 1728 часа, който, преизчислен
с коефициент 1.143 възлиза на 1975 часа – с 247 часа над нормата, за който не му е
заплащано полагащото се допълнително възнаграждение. Твърди, че за положения
извънреден труд над ограниченията по чл. 187 ЗМВР му се дължи парично възнаграждение
в размер на 1598,00 лева, което следвало да бъде платено най-късно в края на отчетния
тримесечен период. Ето защо претендира същото, заедно със законната лихва от 04.6.2021 г.
до погасяване и мораторна лихва в размер на 200,00 лева за периода от деня, следваш
падежа на всяко вземане, до 31.5.2021 г.
Ответникът оспорва исковете, като поддържа, че за служители по служебни
правоотношения по ЗМВР не намира приложение Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, респективно предвиденият в чл. 9 от Наредбата увеличаващ
коефициент при определяне продължителността на нощния труд. Твърди още, че при
преизчисления не би се стигнало до извод за положен извънреден труд.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на служебно правоотношение между
страните, размера на възнаграждението по него за всеки месец от процесния период,
часовете на носене на служба в процесния период, настъпването на падежа на
възнагражденията за извънреден труд.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже своевременното
заплащане на възнаграждението за извънреден труд и дължимите лихви.
Като неоспорени от ответника не подлежат на доказване следните факти: че за
процесния период между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на
което ищецът е носил служба на 12-часови смени при сумарно отчитане на работното време
при тримесечен отчетен период, че ищецът е изпълнявал точно служебните си задължения в
процесния период и за ответника е възникнало задължение да заплати основно
възнаграждение за службата, дадена през него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3