№ 187
гр. София , 01.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. И.ова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500596 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Софийският окръжен съд е сезиран с частна жалба от М. Б. Г. от гр. П. чрез адв. Н.
срещу определение № 79/18.06.2021 год. по гр.д. № 1166/2020 год. по описа на БРС, с което
производството по делото е частично прекратено по предявените искове от частния
жалбоподател с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в н.а. № 197, том I, рег. № 1631, дело № 184/2020 год. на нотариус Таня Ревова,
поради противоречие със закона – чл. 33, ал. от ЗС и поради невъзможен предмет, както и
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в н.а. №
198, том I, рег. № 1632, дело № 185/2020 год. на нотариус Таня Ревова, поради противоречие
със закона – чл. 33, ал. 1 от ЗС и поради привидност на договора.
Ответниците В.Г. и С.В. не вземат становище по частната жалба.
Софийски окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото във връзка с
изложените в частната жалба доводи, намери за установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди в исковата молба, че придобил в съсобственост със своя брат – И.Б.
Г., починал и оставил като наследник по закон ответницата В.Г. /съпруга/ поземлен имот
пл. № 69 в кв. 15 по плана на с. О.Л. с площ 1814 кв.м., който участва с 650 кв.м. в УПИ VII-
69 в кв. 15 и с 905 кв.м. в УПИ VIII-69 в кв. 15. Според н.а. № 113/2014 год. ищецът бил
собственик на 1/2 ид.ч. от дворното място, както и от второстепенна сграда – лятна кухня
със застроена площ от 47 кв.м., както и на североизточната половина от двуфамилна
двуетажна жилищна сграда – близнак със застроена площ 91 кв.м. и южния гараж със
1
застроена площ 23,50 кв.м., а И. Г. бил собственик на другата 1/2 ид.ч. от мястото и от
лятната кухня, както и на северозападната половина от двуетажната жилищна сграда –
близнак и на северния гараж с площ 23,50 кв.м. Оспорва констатациите в нотариалния акт,
тъй като счита, че двете половини от жилищната сграда не представляват самостоятелни
жилища, респ. не са годни обекти на право на собственост, като това се отнася и за
северната и южната част на гаража.
Твърди, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. №
197, том I, рег. № 1631, дело № 184/2020 год. на нотариус Таня Ревова ответницата
прехвърлила на втория ответник – С.В. 1/2 ид.ч. от дворното място, заедно с цялата
северозападна половина от жилищната сграда и северния гараж. Впоследствие с н.а. № 198,
том I, рег. № 1632, дело № 185/2020 год. на нотариус Таня Ревова ответницата дарила на
втория ответник 1/2 ид.ч. от лятната кухня. Сочи, че първата сделка е нищожна, тъй като са
продадени части от жилищната сграда и гаража, които не са самостоятелни обекти на право
на собственост, а са съсобствени между страните, поради което е налице нищожност поради
невъзможен предмет – чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. Освен това, преди продажбата е следвало
да бъде предложено на ищеца като съсобственик на изкупи идеалните части от сградата и
гаража при същите условия, като това не е направено, поради което е нарушена
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС и на това основание сделката също е нищожна поради
противоречие /заобикаляне/ на закона. Оспорва и валидността на договора за дарение, който
също бил сключен при заобикаляне на закона, а именно – на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
ЗС, тъй като имотът не бил предложен за изкупуване на ищеца. Сочи се, че страните не са
целели правните последици на дарението, а са прикрили покупко-продажба, като
приобретателят е заплатил и стойността на второстепенната постройка, т.е. налице е
привиден договор за дарение, прикриващ покупко-продажба, който е нищожен и на
основание чл. 26, ал. 2, изр. 1 пр. последно от ЗЗД. Моли съда да прогласи нищожността на
двата договора на посочените основания, както и да постанови ищецът да изкупи за сумата
от 7500 лева описаните по-горе обекти, предмет на сделките, на основание чл. 33, ал. 2 от
ЗС.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
По въпроса за допустимостта на предявен иск за прогласяване на нищожността на
договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора, а
притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, е налице
задължителна съдебна практика, обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290
ГПК, а именно решение № 397 от 03.10.2012 г. по гр.д. № 1604/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и др.
В нея се приема следното: съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това, а съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в изрично
предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред
2
съда. За ищеца, предявил установителен иск за прогласяване нищожност на договор за
прехвърляне на недвижим имот е налице правен интерес и той е процесуално легитимиран
да предяви този иск, когато твърди и представя доказателства, че е собственик на целия
процесен имот, макар и да не е страна по договора. В този случай ищецът брани правото си
на собственост, тъй като с предявения иск за нищожност се домогва до постановяването на
положително за него съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да бъдат
отречени правните последици на атакувания договор – неговото облигационно действие
между страните по договора, и най-вече – вещно-прехвърлителният ефект на договора,
имащ за предмет имота, собственост на ищеца. Когато обаче от твърденията и
доказателствата по делото се установява, че ищецът не е собственик на целия, а само на
идеална част от процесния имот, предмет на договора, предвид принципната процесуална
забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име
(освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция), този ищец е
процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до размера
на своето право на собственост, чиято защита търси по съдебен ред, т.е. той може да
предяви иска за прогласяване нищожността на договора само относно идеалната част от
процесния имот, която е негова собственост. В случая ищецът твърди, че е съсобственик с
ответницата на прехвърлените с първата сделка /покупко-продажба/ северозападна половина
от жилищната сграда и северния гараж, предвид това, че същите не представляват отделни
обекти на право на собственост, поради което има правен интерес да иска прогласяване
нищожността на договора само относно твърдяната притежавана от него идеална част от
съсобствеността – до размера от 1/2 ид.ч., като няма правен интерес да иска прогласяване
нищожността на целия договор. Поради това и предявените искове за прогласяване
нищожността на договора за покупко-продажба поради невъзможен предмет – по чл. 26, ал.
2, пр. 1 от ЗЗД са допустими само до размера от 1/2 ид.ч., а в останалата част същите са
недопустими, като производството следва да бъде прекратено.
Недопустими са и исковете за прогласяване нищожността на договора за покупко-
продажба и договора за дарение поради нарушаване /заобикаляне/ на разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 от ЗС. Извършената, без да са спазени изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗС, продажба не е
нищожна. Това е така, защото съсобственикът изкупувач замества третото лице -
приобретател в придобИ.ето на дела, прехвърлен от съсобственика - прехвърлител.
Заместване на насрещната страна в правните последици на нищожен договор обаче изобщо
не би могло да се извърши - щом третото лице не придобива, няма какво да премине и върху
съсобственика - изкупувач. Тъй като в случая ищецът е предявил искове за изкупуване на
прехвърлената от ответницата идеална част от имотите по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС, същият
няма правен интерес от прогласяване нищожността на сделките на това основание /поради
противоречие със закона – чл. 33, ал. 1 от ЗС/, тъй като същият може да встъпи като купувач
само по валидно правоотношение и при предложените на третото лице условия. Правен
интерес от прогласяване на нищожността не е налице, доколкото дори при евентуално
връщане на разпореденото имущество в патримониума на ответницата - продавач, за
3
съсобственика ищец няма изобщо да се породи правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС
/Определение № 693/07.12.2009 г. по ч.гр.д. № 672/2009 г. на 4-то г.о. на ВКС и др./.
Посоченият извод следва на последно място и от обстоятелството, че за да се породи
правото на изкупуване, то следва самата покупко-продажба да е действителна като сделка и
в тази връзка да е породила правните си последици. Именно последните засягат
възможността на съсобственика да придобие съответната идеална част от съсобствената вещ
и в тази връзка поражда законово уреденото му право на изкупуване. Ако тази покупко-
продажба е нищожна, имуществото предмет на същата ще остане в правната сфера на
продавача съсобственик и право на изкупуване в полза на другия съсобственик въобще няма
да възникне (в този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно
решение № 5/28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС).
По исковете за прогласяване нищожността на договора за дарение поради
придивност, като прикриващ покупко-продажба, съдът намира следното:
Когато собственикът на идеални части от имот цели да осуети правото на изкупуване
на съсобственик чрез прикрИ.е на продажба с друга сделка, прикритият договор за продажба
не е в заобикаляне на закона. Явната сделка е привидна и поради това нищожна, а
прикритата сделка валидно обвързва страните и от нея се поражда право на изкупуване от
съсобственика, ако са налице останалите предпоставки на закона. Правото на изкупуване
възниква за съсобственика при наличие на валидни разпоредителни сделки и затова то е
насочено както срещу разпоредилия се съсобственик, така и срещу третото лице-
приобретател, което валидно е придобило права.
Въпросът за допустимостта за обективно съединяване на искове в рамките на
производството по чл. 33, ал.2 ЗС и по конкретно с иск, заявен с правно основание чл. 17
ЗЗД не буди съмнение, доколкото се касае до съединяване на конститутивен с
установителен иск, заявен като преюдициален и обуславящ правопораждане на заявеното и
упражнено потестативно право на изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС. В конкретната хипотеза се
иска разкрИ.е симулативността на договор за дарение и разкрИ.е действителната сделка - а
именно покупко-продажба, която сделка, доколкото има за предмет разпореждане с
недвижим имот, единствено попада в приложното на чл. 33, ал. 2 ЗС. В случай, че с обща
искова молба е заявен, наред с иска по чл. 33, ал.2 ЗС, и установителен иск по чл. 17 ЗЗД ( с
ясно изложени в исковата молба факти, като основания по см. на чл. чл. 127, ал.1 т.4 ГПК) за
разкрИ.е симулативността на разпоредителна сделка (в случая на договора за дарение) и
искане да се признае, че десимулативната сделка е валидно сключен договор за
покупко-продажба, следва да се приеме, че същият има характера на преюдициален, за да
възникне правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС. В такава хипотеза решаващият съд
дължи да се произнесе със самостоятелен диспозитив по всеки един от заявените искове.
Ако липсва ясно и точно формулиран петитум на исковата молба в насока на формулирано
искане за самостоятелно произнасяне по всеки един от исковете, задължение на съда е да
установи този недостатък на исковата молба и да укаже на страната ищец необходимостта
4
от неговото отстраняване.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния
съд, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която съдът е прекратил
производството по делото по предявените искове за прогласяване нищожността на договора
за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 197, дело № 184/2020 год. на нотариус Таня
Ревова, в частта относно прехвърлената 1/2 ид.ч., собственост на ищеца /съгласно
твърденията в исковата молба/, от северозападна половина на жилищната сграда и от
северния гараж, поради невъзможен предмет – чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, както и в частта по
предявените искове за прогласяване нищожността на договора за дарение, сключен с н.а. №
198, дело № 185/2020 год. на нотариус Таня Ревова, с който ответницата е дарила на втория
ответник 1/2 ид.ч. от лятната кухня, поради придивност /като прикриващ покупко-
продажба/, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, като делото следва да бъде върнато на
БРС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове в тези
части. В останалата прекратителна част определението следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 79/18.06.2021 год. по гр.д. № 1166/2020 год. по описа на БРС в
ЧАСТТА, с която съдът е прекратил производството по делото по предявените искове от М.
Б. Г. срещу В. ИВ. Г. и СП. В. В. за прогласяване нищожността на договор за покупко-
продажба, обективиран в н.а. № 197, дело № 184/2020 год. на нотариус Таня Ревова, в
частта относно прехвърлената 1/2 ид.ч., собственост на ищеца от северозападна половина на
жилищната сграда и от северния гараж, поради невъзможен предмет – чл. 26, ал. 2, пр. 1 от
ЗЗД, както и по предявените искове за прогласяване нищожността на договора за дарение,
сключен с н.а. № 198, дело № 185/2020 год. на нотариус Таня Ревова, с който ответницата е
дарила на втория ответник 1/2 ид.ч. от лятната кухня, поради придивност /като прикриващ
покупко-продажба/, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД и ВРЪЩА делото на
Ботевградския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
предявените искове в тези части.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 4 от
ГПК.
Преписи от определението да се връчат на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6