№ 542
гр. Русе , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520101279 по описа за 2021 година
Адв.В.Г. – пълномощник на „ЮБЦ“ ЕООД заявява, че на 23.04.2016г. между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ЮЛ. Д. К. е сключен договор за
електронни съобщителни услуги с клиентски №**********, по силата на който на
ответника била предоставена мобилна услуга за номер ********** при условията на
тарифен план VIVACOM Smart XS с месечен абонамент 13.99 лева, за срок от 24 месеца. На
същата дата клиентът възползвайки се от преференциални условия, предложени от
мобилния оператор, сключил Договор за лизинг №********** за устройство – GSM
Samsung Galaxy S ІІІ Neo, с цена 299.60 лева, платима на 24 месечни лизингови вноски, 23
от които на стойност 12.48 лева и една в размер на 12.56 лева.
Абонатът потребил, но не заплатил мобилни услуги за периода 01.06.2017г. –
31.08.2017г. на обща стойност 102.44 лева. Съобразно разпоредбата на чл.50, вр.чл.43, т.1 от
ОУ, оператора прекратил едностранно индивидуалните договори, сключени с ответника и
издал по клиентски №********** крайна фактура №**********/01.10.2017г., в която
начислил: 70.15 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорите и 74.88 лева – 6
незаплатени лизингови вноски. На 26.09.2017г. деактивирал процесния абонамент.
Молителят развива правни доводи досежно неустоечните клаузи, визирани в
договора, като пояснява, че претендира част от начислената неустойка, а именно 41.97 лева.
По силата на Договор за прехвърляне на вземания №**********/16.10.2018г. и
Приложение №1, кредиторът цедирал вземането си, произтичащо от договора за електронни
съобщителни услуги, сключен с ответника на „С.Г.Груп“ ООД, ведно с всички привилегии,
1
обезпечения и принадлежности. На 01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД цедирало вземането си
„ЮБЦ“ ЕООД.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №1577/24.08.2020г., издадена по
ЧГД №3513/2020г. по описа на РРС срещу ЮЛ. Д. К. за сумите: 41.97 лева – неустойка и
74.88 лева – незаплатен остатък от лизингови вноски.
Предвид дадените от заповедния съд указания, адв.Г. моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ЮЛ. Д. К., ЕГН ********** дължи на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“№81,
вх.В, ет.8, представлявано от Ю. Б. Ц.умите: 41.97 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски №**********, сключени на 23.04.2016г. между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ЮЛ. Д. К. и 74.88 лева – незаплатена
цена на лизингово устройство GSM Samsung Galaxy S ІІІ Neo, съгласно договор за лизинг от
30.05.2016г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ЮЛ. Д. К..
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ЮЛ. Д. К. не е депозирала отговор на исковата молба, не
ангажира доказателства.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
На 23.04.2016г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ЮЛ. Д. К.
е сключен Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски №**********, по силата
на който на ответника е предоставена мобилна услуга за номер ********** при условията на
тарифен план VIVACOM Smart XS с месечен абонамент 13.99 лева, за срок от 24 месеца. На
същата дата между БТК ЕАД и Ю.К. е сключен Договор за лизинг №********** на
устройство: GSM Samsung Galaxy S ІІІ Neo, с цена 299.60 лева, платима на 24 месечни
лизингови вноски, 23 от които на стойност 12.48 лева и една в размер на 12.56 лева.
Приложени са: Общи условия, фактура, приемо – предавателен протокол и месечни
сметки на абоната.
По силата на Договор за прехвърляне на вземания №**********/16.10.2018г. и
Приложение №1, БТК ЕАД цедирало вземането си, произтичащо от договора за електронни
съобщителни услуги, сключен с ответника на „С.Г.Груп“ ООД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. На 01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД прехвърлило вземането си
„ЮБЦ“ ЕООД.
2
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №1577/24.08.2020г., издадена по
ЧГД №3513/2020г. по описа на РРС срещу ЮЛ. Д. К. за сумите: 41.97 лева – неустойка и
74.88 лева – незаплатен остатък от лизингови вноски; 25 лева – държавна такса и 180 лева –
адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането и го уведомил за последиците при непредявяване
на иска.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 41.97 лева
– неустойка и 74.88 лева – незаплатен остатък от лизингови вноски, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №1577/24.08.2020г. по ЧГД №3513/2020г. по описа на
РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е
видно, че на 03.02.2021г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира
искът за допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при
наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, в първото открито съдебно
заседание, в което е даден ход на делото е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 24.03.2021г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените
по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №3513/2020г. по
описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на
процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на
установителния иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва
да бъде уважена.
3
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на
спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 205 лева – разноски по ЧГД
№3513/2020г. по описа на РРС и 255 лева – разноски по ГД №1279/2021г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че ЮЛ. Д. К., ЕГН
********** дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“България“№81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю. Б. Ц.умите: 41.97 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски №**********, сключен на
23.04.2016г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ЮЛ. Д. К. и 74.88
лева – незаплатена цена на лизингово устройство GSM Samsung Galaxy S ІІІ Neo, съгласно
договор за лизинг от 30.05.2016г., сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и ЮЛ. Д. К., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№1577/24.08.2020г. по ЧГД №3513/2020г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ЮЛ. Д. К., ЕГН ********** да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********
сумата 205 лева – разноски по ЧГД №3513/2020г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ЮЛ. Д. К., ЕГН ********** да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********
сумата 255 лева – разноски по ГД №1279/2021г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4