Р Е Ш Е Н И
Е № 261162
гр. Пловдив, 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на четвърти март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 10370 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е
сезиран осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от Д.С.К. против З.Н.Ш.
и Г.Н. Ш. за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е
собственик на ½ идеална част от подпокривното пространство с площ от 70
кв.м. и от стълбището към него, представляващи общи части на сградата с
идентификатор № *****, построена в ПИ с идентификатор № *****, находящ се в гр.
*****, които идеални части представляват принадлежност към собствения на ищцата
СОС с идентификатор № *****, както и за осъждане на ответниците да предадат
владението по отношение на процесния имот на ищцата.
В
исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на основание постановление за
възлагане, вписано в СВ Пловдив под акт № ***** на № СОС с идентификатор № *****,
находящ се в гр. *****, представляващ жилище, апартамент с площ от 74 кв.м.,
заедно с две избени помещения, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата с идентификатор № *****, ведно с 2/5 идеални части от
поземлен имот с идентификатор № *****. Ищцата поддържа, че с придобиването на
правото на собственост върху самостоятелния обект, придобила и съответните на
обекта идеални части от сградата, включително и от таванското подпокривно
пространство с площ от около 70 кв.м. и стълбището под него. Твърди, че
подпокривното пространство представлявало незастроен обем между последната
етажна плоча (над втори етаж) и покривната конструкция; нямало нужната
височина, площ и обем и съгласно строителните правила и норми било
неизползваемо освен за изолация между последната етажна плоча и покрива, което
обстоятелство го определяло като обща част по естеството си. Ищцата намира, че
притежава ½ идеални части от общите части на сградата, в това число и от
подпокривното пространство. Сочи, че правото й се оспорвало от ответниците,
които владеели втория етаж от жилищната сграда и възпрепятствали ищцата да
ползва притежаваните от нея ½ идеални части от подпокривното
пространство. Предвид изложените твърдения моли за уважаване на предявения иск
и присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответниците З.Н.Ш. и Г.Н.Ш., чрез назначения им особен
представител адв. Л.Л., със становище за неоснователност на предявения иск.
Твърдят, че подпокривното пространство и стълбището към него не били общи части
нито по естеството си, нито по предназначение. Считат, че ищцата не притежавала
претендираната ½ идеална част. Излагат твърдения, че ответниците
придобили по наследство цялото таванско помещение, преустроено за живеене, и
вътрешното стълбище към него, като наследодателката им А. Г.Ш. била собственик
на основание протокол за делба № ******. Сочат, че в нотариален акт № ******
било посочено, че още към 1971 г. целият таван, състоящ се от една стая и
таванско помещение, със самостоятелно стълбище, с право да се преустрои,
настрои и развие тавана в нормален жилищен етаж, принадлежали само на
собствениците на втория етаж от сградата, които се разпоредили в полза на З.Н.Ш.
и А. Г.Ш.. Поддържат, че собствениците на първия етаж от сградата не
притежавали част от тавана, а само от общите части по своето естество, какъвто
той не бил. Считат, че предназначението на тавана било променено и той бил
престанал да е обща част на сградата, обслужваща всички съсобственици.
Поддържат, че владеят процесния имот на правно основание. Правят евентуално
възражение за придобиване по давност на таванското помещение, чрез
присъединяване на владението на техните праводатели още от 1971 г. Посочват, че
всеки един самостоятелен обект от сградата притежавал по две избени помещения,
поради което придобиването на таванското помещение от ответниците не лишавало
собствениците на другия самостоятелен обект от складово помещение. Молят за
отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт за продажба на недвижим
имот от 15.01.1925 г. С. и Д. Х. С. са придобили правото на собственост по
отношение на празно дворно място от 194 кв. м. в гр. Пловдив, квартал *** –
парцелът, върху което е изградена процесната жилищна сграда.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***** М. С. П. продава на Н. Г. Н. и М. С. Н. първия партерен
етаж от къщата в гр. ******, състоящ се от две стаи, салонче, баня клозет,
стълбище и тераса, а също и две избени помещения - едното под терасата и
другото с прозорец откъм ул. ******, заедно
със съответния дял от общите части на сградата и 2/5 идеални части от
дворното място.
От
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****** се установява, че М.
С. Н. и Н. Г. Н. продават на П.И.С. и Н. П. С. първия партерен етаж на къщата в
гр. ******, състоящ се от две стаи, кухня, салонче, баня клозет, стълбище и
тераса, а също така и две избени помещения, които се намират от северната
страна на двора и общ коридор за апартамента от ул. ******, заедно със
съответен дял от общите части на сградата, както и 2/5 идеални части от
дворното място.
От нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № ***** се установява, че Н.
П. С. продава на **** си В.П.С. 2/3 идеалните части от първия партерен етаж на
къщата в гр. ******, ведно с 2/3 идеалните части от двете избени помещения,
както и съответен дял от общите части на сградата и 2/3 идеалните части от 2/5
идеални части от дворното място.
От удостоверение за наследници № ****от
14.04.2010 г., издадено от Община Пловдив, Район *****, се установява, че П.И.С.
е починал на ****г., като е оставил за свои законни наследници Н. П. С., ****,
починала на ****г., както и ****си В.П.С. и И. П.С., последният починал на *****г.
и оставил за свои наследници П.И.С. и П. И.С..
С решение № 3820 от 26.10.2012 г.,
постановено по гр.д. № 15978 от 2011 г. на Районен съд Пловдив, VI гр.с., влязло в законна сила на 21.11.2012 г. е
допуснато извършването на делба между П. И.С., П.И.С., В.П.С., И. В. С. и С. Л.
С. по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****,
находящ се в гр. ******, представляващ жилище, апартамент с площ от 74 кв.м., с
прилежащи части - две избени помещения, както и 2/5 идеални части от дворното
място при описаните в решението квоти от съсобствеността.
С решение № 2904 от 03.07.2013 г.,
постановено по гр.д. № 15978 от 2011 г. на Районен съд Пловдив, VI гр.с., влязло в законна сила на 25.07.2013 г.
описаният по-горе недвижим имот е изнесен на публична продан.
С постановление за възлагане на недвижим
имот от 04.01.2016 г., вписано в Служба по вписванията гр. Пловдив под акт № *****
е възложен на Д.С.К. следният недвижим имот, а именно самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № *****, находящ се в гр. ******, представляващ
апартамент с площ от 74 кв.м., ведно с прилежащите части – две избени помещения,
ведно с 2/5 идеални части от дворното място, представляващо поземлен имот с
идентификатор № *****. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 27.01.2016
г.
От протокол от 21.12.1963 г. на Пловдивски
народен съд се установява, че е постигната спогодба за доброволно поделяне на
имот, както следва: на Д. Х. С. се дава и тя получава в дял целия втори /надпартерен/
етаж, състоящ се от две стаи, кухня, антре и клозет, с общ вход, стълбище и
тераса, целия таван, състоящ се от една
стая и таванско помещение със самостоятелно стълбище, с право да преустрои,
надстрои и развие тавана в нормален жилищен етаж, две избени помещения,
заедно със съответния дял от общите части от къщата в гр. Пловдив, ул. ******,
а също така и 3/5 идеални части от дворното място. В дял на М. С. П. се дава и
тя получава целия първи /партерен/ етаж, състоящ се от две стаи, антре, салонче
и клозет с баня, с общ вход, стълбище и тераса, две избени помещения, а също
така и 2/5 идеални части от дворното място с площ от 194 кв.м. в гр. ******.
Видно от нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ***** Д. Х. С. подарява на ***** си А. Г.Ш. следния недвижим
имот: 1/3 идеална част от целия втори надпартерен етаж, находящ се в гр. ******,
състоящ се от две стаи, кухня, антре и клозет, с общ вход, стълбище и тераса; целия таван, състоящ се от една стая и таванско помещение със
самостоятелно стълбище с право да преустрои, надстрои и развие тавана в
нормален жилищен етаж, две избени помещения, заедно със съответната 1/5 идеална
част от общите части на сградата и от дворното място.
С нотариален акт за дарение на недвижим
имот № *****. Д. Х. С. подарява на ***** си З.Н.Ш. следния недвижим имот а
именно: 1/3 идеална част от целия втори надпартерен етаж, находящ се в гр. ******,
състоящ се от две стаи, кухня, антре и клозет, с общ вход, стълбище и тераса; целия таван, състоящ се от една стая и таванско помещение със
самостоятелно стълбище с право да преустрои, надстрои и развие тавана в
нормален жилищен етаж, две избени помещения, заедно със съответната 1/5 идеална
част от общите части на сградата и от дворното място.
С протокол от 26.07.1978 г. на
Пловдивски районен съд, IX гр.с. е
одобрена спогодба относно съсобствеността на следните недвижими имоти, както
следва: в дял първи на А. Г.Ш. се дава и със съгласието на **** си Н. Д. Ш. тя
получава следния недвижим имот: 2/5 идеални части от дворното място, находящо
се в гр. ******, заедно с 1/2 идеална част от външното стълбище и стълбищна
площадка обща за двата етажа, целият втори етаж със самостоятелно стълбище за
него с вход от външната стълбищна площадка от запад, състоящ се от входно антре,
две стаи, кухня, клозет, вътрешно
стълбище за таван, преустроен за живеене, цялата изба – мазе, разпределена
в избени помещения, 1/2 идеална част от коридорчето в мазето; дял втори - З.Н.Ш. получава парично уравнение от 2000 лв.
От определение № 2156/ 28.10.1947 г. се
установява, че е допуснато ****** на А. Н.Ш. от Д. С. С.. Посоченото
определение е обнародвано в ДВ, бр. 27 от 26.11.1947 г.
Видно от удостоверение за наследници № *****/
17.10.2019 г. Д. Х. С. е починала на *****г., като е оставила за свой наследник
***** – А. Г.Ш., починала на *****г. и оставила за свои наследници двете си ****–
З.Н.Ш. и Г.Н.Ш.. Представено е и удостоверение за идентичност на лице с различни
имена изх. № ****от 14.11.2019 г., от което се установява, че лицето на име Д.
Х. С., родена на *** г. и починала на *****г. и имената Д. Х. С., Д. Х. С., Д.
С. С., Д. С. С. и Д. Х. С., са имена на едно и също лице.
Видно от удостоверение за наследници № ****/
02.05.2007 г., издадено от Община Пловдив, район Централен, А. Г.Ш. е починала
на *****г., като е оставила за свои законни наследници двете си ****– З.Н.Ш. и Г.Н.Ш..
Видно от писмо изх. № ****/ 25.07.2019
г. от Община Пловдив, Район Централен, се установява, че за сградата с
административен адрес: гр. ****** не са открити строителни книжа.
Видно от писмо от Дирекция „Регионален
държавен архив“ – Пловдив, Отдел „Държавен архив“ – Пловдив, в техническата
документация на фонд 29К (Градска Община Пловдив) не са открити данни за имота
в гр. ******.
По делото е назначена съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещо лице В.Р., която да даде оценка на процесната 1/2
идеална част от подпокривното пространство с площ от 70 кв.м. и стълбището към
него, представляващи общи части от сградата. Вещото лице е извършило оглед на
имота. Установила е, че сградата е масивно строителство с основи от каменна
зидария, тухлени зидове, междуетажна подова конструкция гредоред, каратаван и
летви, дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Достъпът до процесното
подпокривно пространство е по външно стълбище и открита стоманобетонова
площадка общо за двата жилищни етажа от къщата. От описаната площадка има два
самостоятелни входа - за първи жилищен етаж и посредством дървеното стълбище за
втори жилищен етаж и за таванското подпокривно пространство. Достъпът до
подпокривното пространство е по дървеното стълбище. То е преустроено в
мансардно жилище, състоящо се от кухненски бокс. В най-ниската част светлата височина
е 2 м., а във високата част към билото на покривната конструкция - 2,90 м. В
таванската част има още стая и баня-тоалетна, налице е ВиК инсталация и
ел.захранване. Вещото лице е дало заключение, че актуалната пазарна стойност на
оценявания имот за претендираната ½ идеална част е 23600 лв.
От заключението на техническата
експертиза, изготвено от вещото лице А.Т. се установява, че таванското
помещение обхваща цялата застроена площ на сградата от 74 кв.м. Светлата
височина на подпокривното пространство варира от 2,2 м до 3,50 м. Подпокривното
пространство е разделено на следните функционално оформени и обзаведени
пространства: стълбище, дневна с кухня,
спалня, санитарен възел, тоалетна и душ, склад гардеробно. Тези помещения с
изключение на санитарния възел са в общо пространство, заделени с конструктивни
елементи и мебели. Достъпът до подпокривното пространство се осъществява от
стълбище, което започва от входното пространство - вход за втория жилищен етаж
и продължава до подпокривното ниво. Вещото лице е проследило законовата уредба
от 1905 г. до момента, която урежда правилата за използване на подпокривно
пространство - таван за жилищни нужди. Дава заключение, че за ползване на
подпокривно пространство в жилищна сграда е нужен архитектурен инвестиционен
проект и строително разрешение. За процесното пространство извършеното до
момента преустройство за жилищни нужди съответства на изискванията на
действащото в момента и в предишни времена законодателство. Ново преустройство
на пространството с обособяване на самостоятелни помещения за отделните
собственици, но не за жилищни нужди е възможно за реализиране след изработване
и одобряване на съответен нов инвестиционен проект. От огледа на място се
установява, че данни за надстроявания на таванския етаж са видими и могат да се
констатират от огледа на сградата. От събраните данни по делото вещото лице
заключава, че жилищната сграда е изградена през 20-те години на ХХ век.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза, изготвено от вещото лице С.В., се установява, че строежът на адрес
гр. ****** е осъществен въз основа на одобрен архитектурен проект и
представлява триетажна жилищна сграда, състояща се от полуподземен етаж,
записан в проекта като „зимник“, първи приземен етаж записан като „партер“ и
втори жилищен етаж записан като „етаж“, както и тавански, неизползваем етаж.
Относно последния тавански етаж се съди от графичната част на проекта част „вертикален
разрез“. Архитектурният проект е бил изготвен за нуждите на господин С. и Д. С.от
***** М.. Вещото лице заключава, че проектът е изготвен след закупуване на
имота и е осъществен в периода близките 3-4 години след 1925 г. За това се съди
от характерния архитектурен стил на сградата „сецесион“ и от данните по делото.
Копие от проекта е представено на вещото лице в държавен архив клон Пловдив и същото
се прилага като приложение към експертизата. Полуподземният етаж е предвиден
като складов етаж; същият е с кота таван около 1,60 м и 1,80 метра спрямо
прилежащия терен. Предвидено е било изграждането на три броя складови помещения
и изби към жилището. На първия приземен етаж, записан в проекта като „партер“
се предвижда изграждането на част от жилището. Били са предвидени два броя входа
за достъп до първия приземен етаж на жилищната сграда, единият от югозападната
фасада, главен вход, а вторият от северозападната фасада второстепенен вход. От
втория второстепенен вход е разположен входът за достъп до полуподземния
складов етаж на сградата. На вторият жилищен етаж се предвижда изграждането на
част от жилището. Експертизата констатира, че съобразно този архитектурен
проект не се е предвиждало достъпът до таванския неизползваем етаж да се
осъществява от стълбищната клетка, предвидена в същия този проект. За таванския
неизползваем етаж не е показано на проекта как е било предвидено да се
осъществява достъпът. От този архитектурен проект е било предвидено
изграждането на индивидуална триетажна еднофамилна жилищна сграда. Видно от
протокола за делба от 1963 г. двата етажа са били обособени като самостоятелни
жилища, като в първия приземен етаж е било осъществено вътрешно преустройство,
при което банята е била преустроена в кухня, функцията на банята е съвместен с
функцията на тоалетна, тоест обособено е общо помещение клозет с баня. По
отношение на втория второстепенен вход не може категорично да се отговори дали
е продължил да съществува или е бил затворен към онзи момент. На втория жилищен
етаж също е било извършено вътрешно преустройство, при което на мястото на
килера е бил обособен санитарен възел. При тази делба Д. Х. С. получава в
собственост целия втори надпартерен етаж, целия
таван, състоящ се от една стая и таванско помещение със самостоятелно стълбище
с право да преустрои, настрои и развие тавана в нормален жилищен етаж. От
това експертизата счита, че към 1963 г. главният вход за жилищната сграда е бил
обособен по друг начин с голяма покрита тераса отпред, веранда и стълбище от
югозападната страна на фасадата за достъп до тази покрита тераса. Експертизата
намира, че към този момент е било осъществено и стълбището за достъп до
таванския етаж. Именно с този протокол за доброволна делба на практика е
променен статутът на съществуващата сграда като същата от триетажна еднофамилна
жилищна сграда е станала триетажна двуфамилна жилищна сграда. Разгледан е и
делбеният протокол от 1978 г., съгласно който вещото лице е констатирало, че
входът за втория жилищен етаж е обособен като самостоятелен, директно от
външното стълбище и външната стълбищна площадка, веранда. В този делбен
протокол е записано, че в дял на А. Г.Ш. е предоставено самостоятелно стълбище
за втория жилищен етаж и вътрешно
стълбище за тавана, преустроен за живеене. Експертизата констатира, че към 25.07.1978
г. вече таванът е преустроен за живеене. При огледа на място през месец
февруари 2020 г. е направено архитектурно заснемане, при което е установено
следното положение. На адреса в гр. ****** съществува триетажна жилищна сграда,
състояща се от полуподземен етаж, първи приземен етаж, втори жилищен етаж и
тавански етаж, който е обособен за жилищни нужди. Експертизата е установила, че
жилищната сграда е със самостоятелно обособени два жилищни етажа, първи и втори
етаж, които са със самостоятелни входове, допълнително обособени преди 1978 г.
Затова понастоящем сградата се счита за двуфамилна. Таванският етаж е
преустроен от неизползваем по одобрен архитектурен проект от 1925 г. в
използваем с предназначение за жилищни нужди посредством продължение на
стълбищната клетка; на горе на втория жилищен етаж се стига до същия тавански
етаж. Таванският етаж е обособен като жилище и се ползва понастоящем като
такъв. Същият е с площ 73,50 кв.м., която е разделено по следния начин: стълбище
с площ 6,67 кв.м. и тавански помещения с площ 66,83 кв.м. Таванските помещения
са функционално така организирани, че при огледа се установява обособено жилище,
обособена дневен и нощен тракт. Дневният тракт се състои от обособена дневна с
кухненски бокс и домакински възел към него. Нощният тракт се състои от едно
помещение, спалня и килер, гардеробно. Експертизата констатира, че така
обособените функционални зони са след преустройство на подпокривното
пространство, състоящо се в задигане на две зони в дървената покривна
конструкция на сградата в североизточната и северозападната фасада и
изграждането съответно на два броя капандури, оформяне на санитарен възел, душ
кабина, преддверие, мокро помещение и килер с леки преградни стени, изолиране
на ново обособеното жилище от съществуващото стълбище, осигуряващо достъпа до
него. От направените замервания експертизата установи, че светлата височина на
преустроения тавански етаж варира от 1,20 метра до 3,08 метра, като може да се
каже, че отговаря на изискванията на законовите норми. Подпокривното
пространство е устроено така, че е обособено жилище. Достъпът до него се
осъществява чрез дървено стълбище. Прекарана и вик и ел. инсталация и обектът
функционира в момента на огледа.
Вещото дава заключение, че
преустройството на неизползваемия тавански етаж в използваем за жилищни нужди е
направено в периода от 1963 г. – 1978 г., за което се съди от представените
делбени протоколи, при действието на ЗПИНМ и ЗТСУ, при спазване на нормативните
изисквания към съответния момент. Вещото лице е посочило относимите законови
разпоредби. В техническия архив на Община Пловдив, Район Централен и държавния
архив, град Пловдив не са представени на вещото лице техническа документация
относно осъщественото преустройство на таванския етаж. Към момента
преустройство на неизползваем тавански етаж е допустимо при условията на чл. 38,
ал. 5 ЗУТ, във връзка с чл. 183 и чл. 185 ЗУТ. Експертизата приема, че като
дата на възникване на етажната собственост следва да се приеме датата на
протокола за делба – 21.12.1963 г.
По делото е прието заключение на СТЕ на
вещо лице С.Ж., който е дал пазарна оценка на процесния имот в различни
варианти – по приложение № 2 от ЗМДТ към 22.06.2018 г. и по пазарни цени към
22.06.2018 г. Дадено е заключение за разпределение на процент на идеалните
части към всеки обект, при приемане на реализирано едно жилище на тавански етаж
и при приемане за реализирани складови помещения в таванския етаж.
От показанията на разпитания на ищцата
свидетел А. Д. Н., живее на съпружески начала с ищцата в имота на ул. ****** № *
от 2017 г., се установява, че ищцата няма достъп до таванското помещение в
сградата, няма ключ от него. Само ответниците могат да стигнат до тавана,
доколкото през техния вход се минава за него.
От показанията на разпитания на
ответниците свидетел В.П.С. се установява, че е живял на първия етаж от сградата
на ул. ****** № * до 1975 г., която се състои от два жилищна етажа и таванско
помещение, до което се стига от имота на втория етаж. Само ответниците имат
достъп до тавана. Таванското помещение е обособено като жилищно, направена е
мансарда и се отдава под наем. Свидетелят не знае някой да е имал претенции към
тавана и да е пречил на ответниците да го ползват. Изяснява, че нито той, нито ****му
са давали съгласие да се обособи таванът в имота.
От показанията на свидетеля П.И.С. се
установява, че в имота на ул. ****** № * е живяла ****на свидетеля до нейната
смърт, като той самият не го е посещавал често. Знае, че в къщата е имало едно
семейство, което живее в Канада. Няма сведения дали в къщата е имало таванско
помещение.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Съдът
е сезиран с ревандикационен иск за собственост, с който ищцата претендира да е
собственик на ½ идеална част от общите части в жилищната сграда с
идентификатор № *****, находяща се в гр. ****, каквито поддържа да са
таванското помещение и стълбището към него.
Съгласно нормата на чл.37 ЗС етажи или
части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника,
могат да принадлежат на отделни собственици. Законът (чл.38, ал.1 ЗС) определя
като обща част всичко, което по естеството си или по предназначение служи за
общо ползване. По отношение на подпокривното пространство (таванът) като обща
част следва да се съобразяват постановките на ТР № 34/ 15.08.1983 г.,
постановено по гр.д. № 11/ 1983 г. на ОСГК на ВС. Приема се, че подпокривното
пространство (таванът) на сгради, притежавани в етажна собственост, когато е
изградено като жилище, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански сладови
помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към такива, е обща
част от сградата. Когато подпокривното пространство (таванът) има нужната
височина, пространство, обем, до който има нормален достъп от стълба и от което
могат при спазване на съответните законни изисквания да се изградят отделни
обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи, е обща част по предназначение.
Преустройството и изграждането на отделни обекти или сервизни помещения може да
стане по съгласие на всички етажни собственици при спазване на законните
изисквания за извършване на преустройството. Когато подпокривното пространство (таван)
или част от него няма нужната височина, площ и обем, нито има достъп до него от
нормална стълба и е неизползваемо освен за изолация между последната етажна
плоча и покрива и за излаз към него, то представлява обща част по естеството
си. Предназначението му не може да се променя. Подпокривното пространство
(таванът), което е обща част от сградата, не може да бъде обект на прехвърлителна
сделка и съдебна делба, нито да се придобива по давностно владение, докато не
бъде променено предназначението му.
По
делото се установява, че жилищната сграда в гр. ****** е построена в поземлен
имот, закупен от С. и Д. Х. С. с договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт от 15.01.1925 г. (л.101 от делото). Собствениците на имота са
възложили строителството на сградата, съгласно одобрен архитектурен проект,
представляващ приложение към заключението на съдебно-техническата експертиза на
вещо лице С.В., като сградата е изградена за времето от 3-4 години след 1925 г.
Съгласно проекта при изграждането си сградата се предвижда да е индивидуална триетажна
еднофамилна и да се състои от зимник
– полуподземен етаж, партер – първи, приземен етаж, етаж – втори жилищен етаж,
както и тавански неизползваем етаж. Сградата е имала един главен вход от
югозападната фасада и един второстепенен вход от северозападната фасада, който
е бил предвиден за прислугата в имота и е осъществявал достъп до полуподземния
складов етаж. Към този момент – построяване на постройката, не е било налице
етажна собственост, доколкото имотът е принадлежал само едни собственици –
собствениците на земята, по приращение.
Налице са данни (видно от протокол от
21.12.1963 г. на Пловдивски народен съд, II район), че на 21.12.1963 г. е извършена делба по
отношение на обектите в сградата, като в дял на Д. Х. С. (праводателката на
наследодателя на ответниците) е поставен целият втори надпартерен етаж, с общ
вход, целият таван, състоящ се от една стая и таванско помещение, с право да преустрои, надстрои и развие
тавана в нормален жилищен етаж, както и две избени помещения. В дял на М.
С. П. (праводателка на праводателите на ищцата) се дава целият първи партерен
етаж, с общ вход, както и две избени помещения. От този момент – извършване на
делбата се обособява етажна собственост, доколкото етажите от жилищната сграда
принадлежат на различни лица. Към този момент следва да се преценява дали обект
в сградата има статут на обща част. Така, в решение № 40/ 25.03.2016 г., постановено
по гр.д. № 4994 по описа за 2015 г. на ВКС, II гр.о., се приема, че меродавният момент, към който се
преценява статутът на обекта (дали той е самостоятелен обект в сградата –
етажна собственост или е обща част на тази сграда, поради предназначението му
да служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици, с оглед
строителните книжа или след извършено преди възникване на етажната собственост
от едноличния собственик на сградата преустойство) е моментът на възникване на етажната
собственост.
Спогодба от 1963 г. не може да остане
без правно значение за отношенията между страните, доколкото декларира
постигнато съгласие между техните праводатели. Със спогодбата, постигната по гр.д.
№ 682 по описа за 1963 г. на Пловдивски народен съд, II район от 21.12.1963 г., която има силата на влязло в
сила решение съгласно чл.234, ал.3 ГПК, страните взаимно да се задължили да
считат, че правното положение между тях е такова, каквото го прогласява същата
и да не го оспорват занапред (ищцата също черпи правата си от нея, доколкото
праводателката на нейните праводатели се титулова за собственик именно въз
основа на нея). По отношение на тавана спогодбата е произвела
вещно-прехвърлителното си действие съгласно т.8б от ППВС № 7 от 1973 г. В
посочения смисъл е налице съдебна практика на Върховния касационен съд –
решение № 159/ 04.02.2020 г., постановено по гр.д. № 1534/ 2019 г. на ВКС, II г.о.
Не могат да се споделят доводите на
ищцата в писмената защита, че спогодбата не би могла да породи своето действие,
доколкото по делото нямало данни дали именно М. С. П. е собственик на имота,
респективно дали е имала качеството на съделител, както и че същата била
поставена под ограничено запрещение и следвало да извършва всякакви фактически
и правни действия със съгласието на своя попечител. Подобни възражения са
несъстоятелни и нелогични, поради факта, че самата ищца черпи правото си на
собственост по отношение на самостоятелния обект в сградата именно от
праводателката на своите праводатели – М. С. П.. Това е така, доколкото макар и
ищцата да е придобила недвижимия имот на публична продан, постановлението за
възлагане е деривативно придобивно основание, т.е. купувачът става собственик
на вещта, само ако длъжникът (в случая съделителите) са собственици на имота,
респективно техните праводатели са прехвърлили своето право на собственост по
отношение на имота. Ако се възприеме тезата на ищцата (която изключва реално
нейните права по отношение на имота), че М. П. не е собственик на имота или
делбата от 1963 г. е опорочена, то искът на ищцата се явява неоснователен само
по твърдения, доколкото праводателката на нейните праводатели не е собственик. Съдът
обаче не споделя тези доводи. Не може да се приеме за основателно твърдението,
че съделителката П. е била поставена под запрещение към момента на делбата и
следвало да извършва действия със съгласието на попечител. Това е така,
доколкото макар при разпоредителната сделката от 22.01.1966 г. (л.100 от
делото) М. П. да е действала със съгласие на своя попечител, то това не
означава, че три години по-рано, тя е била запретена. Фактът на невъзможността
да разбира своите действия и да ръководи постъпките си, обосноваващ поставянето
й под запрещение, напълно логично би могъл да настъпи и след 1963 г., което е
породило необходимостта от назначаването на попечител и вземане на неговото
съгласие при извършване на разпоредителни сделки от запретения. По отношение на
това дали именно съделителите са собственици на имота, съдът дава вяра на преценката
на съда, който, за да одобри спогодбата е съобразил дали именно съделителите са
собственици на делбения имот, поради което е счел, че спогодбата на противоречи
на закона и на морала и я е одобрил. Отделно от това, отново следва да се
отбележи, че данни за собственост на съделителя Д. Х. С. (праводател на
наследодателя на ответниците) са налице по делото – нотариалният акт от 1925
г. Данни липсват единствено за правото на собственост на праводателката на
праводателите на ищцата – М. П., което обстоятелство обаче, както се посочи,
води до нелогичния за ищцата извод, че самата тя не е придобила правото на
собственост по отношение на самостоятелния обект в сградата. Факт, който ответниците
не оспорват.
По
силата на спогодбата от 1963 г. Д. Х. С. е придобила правото да преустрои,
надстрои и развие тавана в нормален за жилищен етаж. По този начин другият
етажен собственик – праводателката на праводателите на ищцата - М. С. П., е дала изискуемото в закона и в последващата
съдебната практика (ТР № 34/ 1983 г. на ОСГК на ВКС) съгласие за преустройство
на общата част, която е такава по своето предназначение. Както се посочи,
допустимо е преустройството на обща част по предназначение (каквото е таванското помещение по смисъла на ТР № 34/
1983 г. на ОСГК на ВКС), при наличие
на съгласие на етажните собственици (каквото е налице), както и при спазване на
законовите изисквания за това. От данните по делото се установява, че
процесният тавански етаж е преустроен в жилищен за периода от 1963 г. (момента
на сключването на спогодбата за делба) до 1978 г. – постигане на спогодба между
А. Г.Ш. и З.Н. Ш.. Видно от текста на последната спогодба таванът е преустроен
за живеене. Поради това съдът приема, че най-късно към 26.07.1978 г. таванското
помещение е преустроено за живеене. От заключението на вещото лице С.В. по
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че съгласно
действалите за периода от 1963 г. до 1978 г. строителни правила и норма, е било
допустимо преустройство на таванското помещение в жилищно.
Доколкото се прие, че ищцата не е
собственик на таванското помещение, което е станало индивидуална собственост на
Д. С. по силата на спогодба от 1963 г., то следва само за пълнота да се посочи
следното: Съгласно чл.148, ал.1, т.1 от ЗТСУ (отм.) е допустимо вместо
пристрояване таванското помещение да се преустрои в жилище, като се изгради
надзид до 1,5 м. и се направят капандури, както и се допуска временно
преустойство на тавански части и помещения в жилища и в заварени жилищни сгради
независимо от тяхната етажност. По делото се установи, че най-ниската светла
височина от таванското помещение е 1,20 м, а най-високата – 3,08 м. Не е налице
също одобрен архитектурен проект за извършените преустройства и промяна на
предназначението. От заключението на СТЕ се установи също, че таванът е
обособен и се използва за жилище. Посочените обстоятелства обаче не са от
правно значение с оглед установеното постигнато съгласие между етажните
собственици към момента на възникване на етажната собственост. Именно то е
меродавно за определеното предназначение на общата част по предназначение. В
този смисъл е налице съдебна практика на ВКС – решение № 280/ 18.03.2014 г.,
постановено по гр.д. № 1718/ 2013 г. на ВКС, I г.о. Приема се, че общите по предназначение части е
възможно да не бъдат общи на всички етажни собственици, ако такова
предназначение не им е било дадено или ако то би се отменило. Тъй като за
учредяването на етажна собственост не е необходимо специален акт, от значение е
моментът, в който съответното предназначение е било придадено. За определяне на
статута на тавана като самостоятелен обект на правото на собственост или като
обща част по смисъла на чл.38 ЗС, меродавно е предназначението, което е имал
към момента на възникване на етажната собственост (така и решение № 211/
13.09.2011 г. по гр.д. № 1940/ 2009 г. на ВКС, I г.о.). По отношение на тавана, който не е конструктивна
обща част на сградата – подпокривно неизползваемо пространство и обща по
естеството си част, а има такава височина между пода и покрива, че може да се
преустрои в самостоятелни или обслужващи помещения и да се използва за живеене,
за ателие или склад, трайната практика приема, че той е обща част по
предназначение, без която сградата може да съществува (така и решение № 173/
21.05.2009 г. по гр.д. № 2562/ 2008 г. на ВКС, I г.о.). Приема се също, че след обособяване на такива
помещения те ще запазят характеристиката си на общи части по предзначение, но вече биха могли да преминат в
самостоятелна собственост на някои от притежателите на самостоятелни обекти в
сградата, евентуално на трето лице, ако
обособеното в тавана помещение може да съществува самостоятелно (напр.
жилище, ателие, склад, стаи за творческа или научна дейност и др.). Затова се
приема, че в случай, че при самото възникване на етажната собственост бъде
определено друго предназначение по волята на етажните собственици, мерадовно ще
бъде така определеното предназначение.
Отнесен към случая, отговорът на
поставения пред ВКС правен въпрос по цитираните съдебни решения, води настоящия
състав до извода, че процесното таванско помещение изобщо не е било обща част,
доколкото още към момента на възникване на етажната собственост, по обща воля
на собствениците на сградата е променен неговият статут и то е станало
индивидуална собственост на собственика на втория етаж на сградата. В
подпокривното пространство са обособени отделни помещение, има санитарен възел,
реално се ползва и се е ползвал през годините за живеене, като дори е бил
отдаван по наем (сведения за това дава свидетеля В.П.С.). По този начин по
волята на собствениците е променено предназначението на тавана от обслужващ
цялата сграда в такъв за живеене. Дадените от свидетеля В.С. (предишен
собственик на първия етаж от имота, праводател на ищцата) сведения, че нито
той, нито неговите родители са давали съгласие за преустройството на тавана в
жилищен, са ирелевантни в случая. Това е така, доколкото съгласието на
праводателката М. С. П. обвързва следващите приобретатели на имота. Процесното
таванско помещение не е обща част. Този извод на съда не се променя от факта,
че обектът не отговаря частично на изискванията за жилище в подпокривното
пространство, действали към момента на изграждането му (чл.51, ал.3, чл.63,
ал.1, 2 и 4 от Наредба № 5 /1977 г. за правила и норми – отм.). Без правно
значение за правата на ответниците са видът и функционалните характеристики на помещенията
в подпокривното пространство, след като при учредяване на етажната собственост е
прието същото да не е принадлежност към жилищата на етажните собственици. Процесното
помещение, по волята на страните, служи за задоволяване на нуждите на
собственика на втория етаж, така че несъответствието със строителните правила и
норми за жилище в случая не е от решаващо значение. Подобен извод е направен в
решаващите мотивите на цитираното вече решение № 280/ 18.03.2014 г., постановено
по гр.д. № 1718/ 2013 г. на ВКС, I г.о.
По така
изложените съображения, съдът приема, че процесното таванско помещение не
представлява обща част, доколкото по съгласие на етажните собственици,
обективирано в спогодба от 21.12.1963 г. е предвидено неговото преустройство в
жилище, което да принадлежи на собственика на втория етаж. По силата на
посочената спогодба таванът е станал еднолична собственост на праводателката на
ответниците и е загубил качеството си на обща част по предназначение на
жилищната сграда. Затова, придобивайки първия жилищен етаж от сградата, ищцата
е придобила и съответните идеални части от общите части на сградата, в които
обаче не се включва процесният таван и обслужващото го стълбище. Правата на
ищцата върху общите части не се разпростират нито по отношение на таванското
помещение, нито по отношение на стълбището към него. Поради това искът подлежи
на отхвърляне.
Следва
за пълнота само да се добави, че твърденията на ищцата, че единственият достъп
до покрива на сградата е именно през процесното таванско помещение не биха
могли да обосноват основателност на иска за собственост. Това е така, доколкото
в случай, че ищцата няма достъп до обща част, каквато неминуемо е покривът на
сградата в режим на етажна собственост, или пък има теч в сградата, засягащ
нейния самостоятелен обект или обща част, то тя може да потърси защита на
правото си по друг ред, например чрез негаторен иск, в зависимост от конкретните
твърдения. Обстоятелството обаче, че ищцата няма достъп до покрива не може да
доведе до пораждането на право на собственост за нея по отношение на таванското
помещение, което, както се прие не представлява обща част, а по общо съгласие
на праводателите на страните е преминало в собственост на собственика на втория
етаж от сградата и обслужва именно него.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски има ответната страна на основание чл.78,
ал.3 ГПК. Ответниците претендират адвокатско възнаграждение в размер на 1250
лв. Съдът обаче намира, че не следва да им се присъжда, доколкото разноски в
полза на адв. Л. вече са присъдени и е разпоредено да се издаде разходен касов
ордер за внесено от ищцата възнаграждение за особен представител, каквато тя е
била на ответниците преди те да се явят лично по делото. Последващото
упълномощаване на процесуалния представител не е процесуална пречка да
представлява страната по делото, но не може да обоснове заплащането на
допълнителен, втори хонорар. Тези разноски ще останат за сметка на заплатилата
ги страна, като аргумент за това е и регламентът, че възнаграждение се дължи
само за един адвокат – чл.78, ал.1 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.К., ЕГН: **********, адрес: ***,
офис **, против З.Н.Ш., ЕГН: ********** и Г.Н.Ш., ЕГН: **********, двамата с
адрес: *** иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищцата
е собственик на ½ идеална част от подпокривното пространство с площ от
70 кв.м. и от стълбището към него, представляващи общи части на сградата с
идентификатор № *****, построена в ПИ с идентификатор № *****, находящ се в гр.
*****, които идеални части представляват принадлежност към собствения на ищцата
СОС с идентификатор № *****, както и за осъждане на ответниците да предадат
владението по отношение на процесния имот на ищцата.
Решението може да бъде обжалвано от страните
в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
К.К.